Р Е
Ш Е Н
И Е №
19.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 19 февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 123 по описа
на съда за 2021 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по Закона за защита от домашното
насилие.
В молбата си молителката твърди, че с ответника са живели
на съпружески начала. Сочи се проява на ответника на 15.12.2020 г. по отношение
на молителката, като се твърди, че същата представлява домашно насилие.
От съда се иска да постанови решение за издаване на заповед
за защита в полза на молителката срещу ответника.
В съдебно заседание молителката
не се явява и не се представлява.
Ответникът се явява лично и с пълномощник в съдебно
заседание. Иска се отхвърляне на молбата и се претендират разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Молителката В.В. и ответникът П.Д. са живели на
съпружески начала. Към момента са разделени като молителката е напуснала
съвместно обитаваното жилище.
Не се установява
ответникът да е извършил на 15.12.2020 г. спрямо молителката посочените в нейната
молба действия.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка на всички събрани по делото писмени доказателства и
свидетелски показания. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са
незаинтересовани от изхода на делото.
Установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Молбата за защита от домашно насилие е допустима, тъй
като е подадена от лице и срещу лице, които са посочени в чл.3 от Закона за
защита от домашното насилие, а освен това е спазен и преклузивния срок по чл.10
ал.1 от същия закон. Разгледана по същество молбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
От събраните по делото доказателства не се установява на посочената от молителката дата ответникът да е
осъществил действия спрямо нея, които да представлява домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от ЗЗДН. Действително законът
допуска съгласно чл. 13, ал. 3 издаване
на заповед за защита само на основание представената декларация по чл.9, ал.3,
но съгласно константната съдебна практика на съдилищата това е допустимо когато
липсват други доказателства. В случая от свидетелските показания е налице
опровергаване на твърденията на молителката. Представеният снимков материал
представлява негодно и недопустимо доказателствено средство. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не
съдържа конкретно описание на проява на ответника, поради което също не представлява годно доказателство
за извършено домашно насилие.
Предвид изложеното, съдът следва да отхвърли молбата за
издаване на заповед за защита от домашно насилие и да осъди молителката да
заплати на ответника разноските по делото в размер на 400 лева за адвокатска
защита.
На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН молителката следва да
бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на
25 лева.
Ръководен от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на В.М.В. с ЕГН-********** *** ПРОТИВ П.И.Д. с ЕГН-********** *** за издаване
на заповед за защита срещу домашно насилие като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.М.В. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на П.И.Д. с ЕГН-********** *** сумата
400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА В.М.В. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по
сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен
в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: