№ 256
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110140281
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 136,81 лв.,
представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Мазда 2“, с рег. № ....,
вследствие на ПТП от 23.03.2019 г., в т. ч. и сторени ликвидационни разноски за определяне
на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2023 г. до окончателното плащане, както и 346,09 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 18.05.2020 г. до 18.05.2023 г., за които суми по
ч. гр. дело № 27615/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 23.03.2019 г., около 12:40 часа, в гр. София, на .... (в
локалното платно) до разклона за ..., е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
вследствие на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „Мазда 2“, с рег. №
..... Поддържа, че ответникът .... е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на другия участвал в него мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К.
Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника мотор, който при навлизане в .... малко преди паметника на
загиналите войници от Транспортни войски удря лява задна част на автомобила, вследствие
на което му нанася материални вреди – задна броня, заден ляв калник, врата на багажника и
др. Заявява, че за реализиране на процесното ПТП е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП от 23.03.2019 г., като във връзка с него е образувана щета №
10119030101942, извършен е оглед и е съставен опис на вредите. Сочи, че стойността на
ремонта възлиза на 1 121,81 лв., за която сума от страна на .... е издадена фактура №
**********/09.04.2019 г., която с преводно нареждане № П15792091/24.04.2019 г. е била
заплатена, като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в
размер на 15,00 лв., поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Допълва, че с писмо с изх. № Л-
1
3442/07.05.2019 г., получено на 09.05.2019 г., ответникът е поканен да заплати процесната
сума от общо 1 136,81 лв., но същият не е сторил това. Претендира и мораторна лихва в
размер на 352,44 лв., начислена за периода от 21.05.2020 г. до 21.05.2023 г. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете при твърдението, че описаният от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП не съответства на отразения такъв в протокола за ПТП. Сочи, че водачът
на л. а. „Мазда 2“, с рег. № .... е допуснал нарушение на пътен знак „Б-1“ – „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, като при навлизане в магистрала не е пропуснал
движещите се по нея превозни средства, поради което оспорва вината на водача на
застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ мотор. Позовава се на
свое писмо с изх. № L-1817/18.06.2019 г., с което е върнал документите по щетата,
отказвайки плащане по нея. Навежда довод за съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца л. а. „Мазда 2“, с рег. № ..... Оспорва иска по размер, тъй като не
отговаря на действително претърпените вреди. Отправя искане за определянето му в
съответствие с методиката към Наредба № 24/2006 г. Счита цените за труд и части за ремонт
за силно завишени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените
искове. Претендира и разноски
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
главно вземане в тежест на ищеца е да установи наличието на следните материални
предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие на
виновното и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие – ПТП, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди,
равняващи се на претендираната от него сума.
С определение от 31.08.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 23.03.2019 г., около 12:40 часа, в гр.
София, на .... (в локалното платно) до разклона за ..., е настъпило ПТП между л. а. „Мазда 2“,
с рег. № ...., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“ и мотоциклет
„Кавазаки“, с рег. № .... К, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 121,81 лв., като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв. За безспорно
е отделено още, че с писмо с изх. № Л-3442/07.05.2019 г., получено на 09.05.2019 г.,
ответникът е поканен да заплати процесната сума, но същият е постановил отказ.
Нещо повече, за осъществяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните,
отразени в приетите като писмени доказателства по делото – комбинирана застрахователна
полица № 0306Х0373191/30.03.2018 г. за застраховка „Каско“ и „Злополука“, двустранен
констативен протокол за ПТП от 23.03.2019 г., уведомление за щета до ... от 25.03.2019 г.,
материалите по щета № 10119030101942 г., извадка от публичния регистър на гаранционния
2
фонд, фактура № **********/09.04.2019 г., преводно нареждане от 24.04.2019 г. и др.
Ето защо, предвид изложеното по-горе и с оглед своевременно релевираните от
ответника възражения, спорните въпроси по настоящото дело се концентрират върху
следните обстоятелства: какъв е механизмът на реализиране на процесното ПТП от
23.03.2019 г., по чия вина е настъпило то, респ. налице ли е съпричиняване от страна на
водача на мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К, както и какъв е размерът на
претендираното регресно вземане.
В случая, при съвкупна преценка на доказателства по делото – двустранен констативен
протокол за ПТП от 23.03.2019 г., показанията на разпитания свидетел Н. Г. Д., както и
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за
установено, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 23.03.2019 г., около
12:40 часа, в гр. София, движейки се по ул. „.... водачът на л. а. „Мазда 2“, с рег. № ....,
предприема маневра за включване в локалното платно на .... до разклона за ..., но при
наличието на пътен знак „Б-1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не
пропуска движещия се по същото време в локалното платно мотоциклет „Кавазаки“, с рег.
№ .... К, при което траекториите им се пресичат и настъпва удар между тях. Действително,
двустранният констативен протокол за ПТП няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Той се съставя от
водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и
обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи
на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в
схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на
произшествието във връзка с останалите доказателства по делото - показанията на
свидетелите А. Б. и Н. Д., отразяващи техни непосредствени възприятия относно фактите, за
които разказват, доколкото са били водачи на участвалия в ПТП-то превозни средства, както
и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. В случая обаче,
извличащите се от тях данни не установяват при условията на пълно и главно доказване
механизма на настъпване на процесното ПТП по описания от ищеца в исковата молба
начин. За да достигне до този извод съдът съобрази най-напред показанията на свидетеля Н.
Д., който ясно си спомня, че при движение по път с предимство в локалното платно на .... е
бил засечен от водача на включващия се отдясно от път без предимство автомобил, при
което е настъпил удар между тях. Изрично свидетелят заявява, че съприкосновението между
двете превозни средства е настъпило по време на включване на автомобила в лентата му за
движение, излизайки пред него, поради което не е имал време за реакция и го е ударил в
задната му лява част. Уточнява още, че локалното платно в този пътен участък се състои от
една пътна лента, по която той се е движил с мотоциклета си, преди в нея да се включи и
другият автомобил, като именно там е настъпил ударът между тях, определяйки скоростта
си на движение като „нормална“. В същото време от показанията на свидетелката А. Б.
също се извличат идентични данни що се отнася до конкретния пътен участък, в който е
настъпило процесното ПТП, посоката на движение, както и местоположението на всяко
едно от участвалите в него превозни средства, като в тази част разказаното от нея се
припокрива с показанията на свидетеля Д.. На следващо място заключението по съдебно-
автотехническата експертиза също е възприело подобен механизъм на процесното ПТП
относно мястото на настъпването му – локалното платно на ...., както и относно характера на
конкретно предприетите от страна на водача на л. а. „Мазда 2“, с рег. № .... фактически
действия, изразяващи се в извършване на маневра за включване от ул. „3-ти март“ в
локалното платно на ...., където по същото време се е движил и мотоциклет „Кавазаки“, с
рег. № .... К, без обаче въз основа на него да може да се направи извод, че с поведението си
водачът на последния е допринесъл за него. Точно обратното, изрично експертът заявява, че
от техническа гледна точка съприкосновението между двете превозни средства се дължи на
3
поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил – А. Б., която при наличието
на пътен знак „Б-1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не е пропуснала
движещия се в локалното платно мотоциклет, като в тази част изводът на експерта е останал
непроменен включително и след изслушване на свидетелските показания по делото,
аргументирайки се с липсата на данни по делото за скоростта на мотоциклета.
Действително, в показанията си свидетелката Б. заявява, че преди да се включи в локалното
платно е спряла, за да се огледа, но в тази част разказаното от нея е в противоречие както с
изложеното от свидетеля Д., който категорично посочва, че е бил засечен от другия включил
се водач, така и от констатациите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
възприело като техническа причина за настъпване на процесното ПТП именно поведението
на водача на л. а. „Мазда 2“, с рег. № ..... В същото време по делото не са ангажирани други
доказателства в подкрепа на описаното от свидетелката Б. свое поведение, предприето от
нея непосредствено преди да се включи в локалното платно на ...., а именно: спиране и
пропускане на движещите се по пътя с предимство превозни средства, още повече, че
същото се опровергава от останалите обсъдени по-горе доказателствени източници –
показанията на свидетеля Д. и съдебно-автотехническата експертиза, достигнали до
обратния извод. Тук следва да се отбележи, че житейски нелогично е да се приеме, че
съприкосновението между двете превозни средства изобщо би настъпило, ако тя
действително беше изпълнила задължението си да пропусне движещия се по пътя с
предимство мотоциклет, както твърди. Нещо повече, по делото не се установява водачът на
мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К да е действал противоправно, допринасяйки по този
начин за настъпване на процесното ПТП, респ., че изобщо има вина за него. От една страна
това е така, тъй като няма данни същият да се е движил с несъобразена за конкретния пътен
участък скорост. Както се посочи по-горе, изрично свидетелят Д. заявява, че се е движил с
нормална според него скорост на движение, което макар да отразява неговата субективна
преценка, не означава, че същата е била извън допустимата такава, като в тази насока
разказаното от него не се опровергава от други доказателства по делото включително и от
показанията на свидетелката Б., която единствено е заявила, че е възприела мотоциклета в
огледалата си за задно виждане, но не и каква е била скоростта му на движение. От друга
страна, с оглед данните по делото относно вертикалната маркировка, разположена отдясно в
платното му за движение, а именно: пътен знак „Г-1“ – „Движение само направо след знака“
и пътен знак „Б-3“ – „Път с предимство“, безспорно може да се направи извод, че
мотоциклетът се е движил по път с предимство в разрешена за това пътна лента, поради
което именно включващият се от дясната му страна водач на другия автомобил е следвало
да го пропусне. Тук следва да се отбележи, че не може да се приеме за противоправно
поведението на свидетеля Д. само въз основа на твърдението, че е ударил отзад включващия
се в платното му за движение автомобил, допускайки по този начин нарушение на чл. 23, ал.
1 ЗДвП. Действително по делото се установява, че към момента на съприкосновението
помежду им двете превозни средства са се намирали в една и съща пътна лента, но въпреки
това не може да се направи извод, че се касае за хипотеза на неспазване на необходимата
дистанция по смисъла на посочената разпоредба от страна на водача на мотоциклет
„Кавазаки“, с рег. № .... К, както се поддържа от ищеца в обстоятелствената част на исковата
молба. Това е така, тъй като анализът на същата показва, че тя касае случаите, в които
водачът на едно превозно средство се движи след друго превозно средство, което се намира
пред него, а настоящата хипотеза не е точно такава, доколкото водачът на л. а. „Мазда 2“, с
рег. № .... непосредствено преди удара се е включил в пътната лента, в която вече се е
движил застрахованият при ответника мотоциклет, допускайки преди това нарушение на
пътен знак знак „Б-1“ – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“. В случая,
категоричен извод в тази насока съдът прави най-вече въз основа на показанията на
свидетеля Д., че другият водач тъкмо е навлязъл в локалното платно пред него, но също така
и с оглед установената по делото локализация на уврежданията по застрахования при ищеца
4
автомобил – задна лява, а не задна централна част, което по-скоро е в подкрепа на извода, че
двете превозни средства не са били непосредствено едно зад друго, а това означава, че
водачът на мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К не може да бъде държан отговорен за
евентуално допуснато от него нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. В случая, съдът намира, че
това не би било така единствено ако съприкосновението между тях не беше настъпило
непосредствено след включването на автомобила в локалното платно, а известен период от
време след това, когато двете превозни средства вече са се установили като трайно движещи
се едно след друго в една и съща посока, каквато настоящата хипотеза не е. В допълнение
следва да се отбележи, че в показанията си всеки един от двамата свидетели заявява, че
между тях е имало разногласие относно вината за настъпване на процесното ПТП, като при
липсата на данни по делото за взето спрямо някой от тях административно отношение, съдът
следва да извърши собствена преценка в тази насока въз основа на ангажираните по делото
доказателства.
Ето защо, при така установените данни няма основание да се приеме, че с поведението
си водачът на мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, респ., че изобщо има вина за него. Както се посочи по-горе, по делото не
се доказва същият да се е движил с несъобразена с пътните условия скорост или в забранен
за движение пътен участък, както и да се е позиционирал непосредствено след вече
включилия се в лентата му за движение автомобил, в който случай за него действително би
съществувало задължение по чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
С оглед на изложеното, съдът намира, че от страна на ищеца по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на описания от него механизъм на настъпване на
процесното ПТП, според който причината за него да се дължи на поведението на водача на
мотоциклет „Кавазаки“, с рег. № .... К.
При така изложените правни изводи и предвид недоказването от ищеца на част от
посочените по-горе материални предпоставки, обуславящи основателността на заявената
регресна претенция, а именно: описания механизъм на настъпване на процесното ПТП,
както и вината на застрахования при ответника водач, предявеният от него главен иск за
сумата от 1 136,81 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли само на това основание.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава в тежест на ищеца е да
установи наличието на следните материални предпоставки: главен дълг, изпадане на
ответника в забава, размера на обезщетението за забава.
В случая, с оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за лихва за забава в размер на 346,09 лв., начислена за периода от
18.05.2020 г. до 18.05.2023 г.
По отговорността за разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника се следват разноските в производството по ч. гр. дело № 27615/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, които съответно възлизат на
50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и на 330,00 лв., от които: 200,00 лв. –
депозит за САТЕ и 30,00 лв. – депозит за разпит на свидетел, както и 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на длъжника - ответник на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
5
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и
обема на извършената дейност. При този изход на спора, сторените от заявителя - ищец
разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....
срещу ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: ....., установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както
следва: 1 136,81 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а.
„Мазда 2“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 23.03.2019 г., в т. ч. и сторени ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.05.2023 г. до окончателното
плащане, както и 346,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.05.2020 г. до
18.05.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 27615/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ...., ЕИК
....., със седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50,00
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 27615/2023 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 330,00 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6