Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 17.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11-ти състав, в публичното заседание на осемнадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 7142/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК.
Ищецът Х.В.И., действащ чрез законния си представител С. Н. /заместник-настойник/ твърди, че на 19.12.2007 г. между Д.И.– В. (майка на ищеца) и ответника „Р. /България/ “ ЕАД бил сключен Договор за банков кредит. Сочи, че за вземания по договора за банков кредит срещу Д.И.– В. било образувано изпълнително дело № 2776/2010г. при ЧСИ Н.М., като поканата за доброволно изпълнение й била връчена на 09.09.2010 г.. Твърди, че на 30.12.2011 г. длъжникът Д.И.– В. починала, като единият от двамата му законни наследници Т.В.И.– дъщеря, се е отказал от наследството, а ищецът, поставен под пълно запрещение с решение влязло в сила на 06.07.1992 г. е приел наследството с решение по гр.д. № 12785/2015 г. от 06.04.2016 г. Твърди, че актът за приемане на наследството е недействителен, тъй като е приемането на наследството е следвало да стане под опис. Сочи, че на 07.08.2017 г. била подадена молба от взискателя за конституирането му като длъжник в производството и едва на 20.01.2019 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение. Ищецът поддържа, че непредприемането на изпълнителни действия в период по-дълъг от 2 години е довело до настъпване на перемпция, а самото вземане в материален смисъл е погасено по давност. Въз основа на изложеното се иска да бъде установено спрямо ответника, че в негова полза на съществува вземане срещу ищеца в размер на 71 6232,29 лева – главница по договор за банков кредит от 19.12.2007 г. и лихва в размер на 65 063,29 лева за забава за периода 29.07.2010 г. – 24.06.2019 г. Претендира разноски.
Ответникът „Р.Б.“ ЕАД оспорва иска. Поддържа, че от страна на банката
липсва бездействие, а забавянето в конституирането на ищеца като длъжник в
изпълнителното производство било обусловено от трудното му откриване за
призоваване, както в производството по
чл. 51 ЗН, което е предпоставка за насочване на изпълнението спрямо ищеца, като
наследник на длъжника по изпълнението, така и в самото изпълнително
производство. Счита, че приложимо до приемането на т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. е Постановление № 3/18.11.1980 г., в което било
посочено, че образуването на изпълнително производство прекъсва давността, като
по време на самото изпълнително производство давност не тече. Претендира
разноски. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически изводи:
С молба от 03.09.2010 г. „Р.Б.“ ЕАД е поискала от ЧСИ с рег. № 841
образуването на изпълнително дело срещу солидарните длъжници
Т.И.и Д.И.-В. за събиране на следните суми: 36 620, 41 евро – главница;
2 424, 80 евро – просрочена редовна лихва за периода 15.12.2009 г. –
01.07.2010 г.; 663, 15 евро – просрочена наказателна лихва за периода
15.10.2010 г. – 28.07.2010 г.; 1 608, 22 евро – просрочена лихва, ведно
със законна лихва върху главницата от 29.07.2010 г. до окончателното плащане,
както и 2 874, 16 лв. – разноски. Изпълнителният лист е издаден на
основание Заповед от 18.08.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК. Вземанията произтичали от необслужено
парично задължение по договор за банков кредит, чието изпълнение било
обезпечено с ипотека, учредена върху имот, собственост на Д.И.-В.. На 09.09.2010 г. на солидарните длъжници
е връчена покана за доброволно изпълнение. На 24.09.2010 г. е постъпила молба
на взискателя за отсрочване с шест месеца на
определения за 28.09.2010 г. опис на недвижим имот. С молба от 11.09.2012 г.
кредиторът е поискал извършването на опис на апартамента. С разпореждане от
07.01.2013 г. ЧСИ е насрочил опис. В хода на процедурата е установено, че длъжникът
Д.И.-В. е починал на 30.12.2011 г. Според удостоверението за наследници на Д.И.-В.
нейни наследници по закон са децата й Т.И.и Х.И. – поставен под пълно
запрещение. С молба от 22.04.2013 г. взискателят е
поискал конституирането им по делото. С молба от 11.03.2015 г. взискателят е предприел действия пред СРС по реда на чл. 51
Закон за наследството (ЗН) за определяне срок на Х.И. за приемане или отказ от
наследство, като с решение № 3966/06.04.2016 г. по гр. дело № 12785/2015 г.,
СРС, 92 състав е постановено да се впише в особената книга на съда приемането
на наследството на Д.И.-В. от наследника й Х.И.. С разпореждане от 01.12.2017
г. ЧСИ е конституирал по делото Х.В.И. като длъжник, като с разпореждане от
същата дата е насрочил опис на собствения на този длъжник недвижим имот, който
е придобил по наследство от майка си и е ипотекиран за обезпечаване на процесните вземания. С разпореждане от 25.01.2018 г. описът
е отложен за 28.03.2018 г. поради нередовно призоваване на длъжниците
в изпълнителното производство. По молба
на взискателя и на основание чл. 427, ал. 5 ГПК
делото е продължило пред друг ЧСИ с протокол от 27.11.2018 г. и с разпореждане
от 11.12.2018 г. е образувано ново изпълнително дело пред ЧСИ С.П.. На
20.03.2019 г. на длъжника Х. И.чрез С.Н. – заместник настойник е връчена покана
за доброволо изпълнение и е съобщено насрочването на
опис за 25.01.2019 г.
Съдът,
като съобрази събраните доказателства, достигна до следните правни изводи:
Отрицателният
установителен иск по чл. 439, ал. 2 ГПК е правен способ за защита на длъжника
срещу материалната законосъобразност на изпълнителното производство. С него той
може да оспори съществуването на принудително събираното от него вземане
позовавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Позоваването на
ищеца на изтекла погасителна давност след влизане в сила на осъдителното
съдебното решение е именно такъв факт, поради което предявеният иск се явява
допустим. Релевираните в исковата молба твърдения за
настъпила „перемпция“ на изпълнителния процес са от
значение от гледна точка течението и момента на прекъсване на давността в
изпълнителния процес, но не представлява самостоятелно основание на
отрицателния установителен иск, а такова е изтичането
на погасителната давност в материално-правен смисъл.
Давностният срок за погасяване на вземания за връщане на получената по договора за кредит сума е общият петгодишен срок, а за вземанията за възнаградителна лихва и лихва за забава е приложима кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б "в" ЗЗД.
В чл. 114, ал.
1 ЗЗД е предвидено, че давността за погасяване
на вземането започва да тече
от деня, в който то е станало
изискуемо, като съгласно, ал. 2 ако тази изискуемост
е уговорено да настъпва след покана,
давността започва да тече от
деня, в който задължението е възникнало.
Вземането на взискателя „Р. /България/ “ ЕАД за получаване на
заемната сума е срочно, тъй като
то възниква на основание договора
за банков кредит. По делото
липсват данни за това кога
е открита заемната сметка, както и такива, от които
да е видно дали страните по
банковата сделка за кредит са
уговорили изпълнението на задължението на кредитополучателя за връщане на
предоставената за ползване парична сума да се
извършва на месечни вноски. Това прави невъзможно
да се определи
падежът на вземането, като се установи каква
е била волята на страните за
датата, на която то е трябвало
да бъде погасено
от длъжника. Съдът обаче съобразява,
че при издаване
на заповедта за незабавно изпълнение
по ч.гр. д. № 38261/2010 г.
по описа на Софийски районен
съд, 65 състав, и предвид представения нотариален като за учредяване на
договорна ипотека от 21.12.2007 г., съдът е присъдил целия размер на дължимата
по договора за кредит главница
от 36 620,41 евро. За да издаде
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, съдът, разглеждащ подаденото заявление, извършва проверка и за това дали
документът, въз основа на който
е направено искането, удостоверява вземане, което подлежи на
изпълнение, т.е. проверява дали претендираното вземане на заявителя към
длъжника е изискуемо - аргумент от чл.
418, ал. 2, изр. 1 ГПК и чл. 418, ал. 3 ГПК. Ето защо и в случая
трябва да се заключи, че
при издаване на заповедта за
изпълнение съдът е направил и извод, че към момента
на произнасянето му в заповедното производство, т.е. към 18.08.2010 г., това вземане е било изцяло изискуемо. С оглед на постигнатия
стабилитет на заповедта за изпълнение
този извод не може да
се преразглежда от настоящия съдебен
състав, който трябва да го
зачете и предвид липсата на други
доказателства да приеме за установено
между страните по спора, че
изискуемостта на вземането на „Р. /България/ “ ЕАД към длъжниците е настъпила към датата на
издаване на заповедта за изпълнение
- 18.08.2010 г. и от тази дата започва да
тече давността за погасяване на
вземането за главница по договора
за кредит.
Вземането за лихва, представляваща възнаграждение за ползване на предоставените
на кредитополучателя средства възниква подневно за целия
период, през който се ползват
получените в заем парични суми, който
видно от заповедта за изпълнение
на парично задължение е от 15.12.2009 г. –
01.07.2010 г. Давността за погасяване на това
вземане изтича подневно.
Според разпоредбата
на чл. 116, б.
"в" ЗЗД течението на
погасителната давност се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Времето, изтекло до прекъсването
на давността, се заличава и по
силата на чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването започва да тече
нов давностен срок.
За да отговори на въпроса
кога и дали е била прекъсната погасителната давност за процесните вземания
съдът следва да съобрази задължителните
указания по приложение на нормата
на чл. 116, б.
"в" ЗЗД, дадени с т. 10 и т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както беше посочено
в него е прието, че когато не
е предявен иск по чл. 422 ГПК, имащ за предмет
установяване на вземания, за които
е издадена заповедта за изпълнение, или ако е предявен
такъв иск, но след изтичането
на срока по чл. 415, ал.
1 ГПК, давността не се счита прекъсната
с подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК и чл. 417 ГПК. С т. 10 от цитираното тълкувателно решение е прието, че по реда
на чл. 116, б.
"в" ЗЗД погасителната давност
се прекъсва единствено с предприемането на конкретно изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен
способ в хода на образуваното изпълнително производство /независимо от това
дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива
на съдебния изпълнител по възлагане
от взискателя /. Изпълнителни действия, които прекъсват давността, са такива
по насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. В мотивите на тълкувателното
решение е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
В нормата на чл. 125, ал.1 ЗЗД е предвидено, че прекъсването на давността спрямо един от солидарните
длъжници не води до прекъсване
на давността спрямо останалите.
Със смъртта
на длъжника Д.И.– В. процесуалното правоотношение с нея е прекратено по право, като
извършените след тази дата действия
по принудително изпълнение спрямо този длъжник не
са проявили действие. На основание чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с чл. 229, ал.1, т. 2 ГПК изпълнителното производство
се спира до конституиране на наследниците на починалия длъжник. В тази хипотеза
наред с определението за спиране на изпълнителното производство съдебният
изпълнител следва да даде срок на взискателя да посочи
наследниците на длъжника /арг.чл. 230, ал.2 ГПК,
която в изпълнителното производство намира съответно приложение/. В настоящия
случай в изпълнителното производство не е постановено изрично определение за
спирането му, нито е даден такъв срок на
взискателя. Самото спиране обаче, настъпва по правно
със смъртта на длъжника, като производството по делото по аргумент от разпоредбата
на чл. 429, ал. 2, изр. 2 ГПК може да продължи едва след приемане на
наследството от наследниците на длъжника. В настоящия случай, предвид
обстоятелството, че наследникът на длъжника Х.В.И. е поставен под пълно
запрещение и липсва изявление за
приемане на наследството, основание за възобновяване на изпълнителното
производство и конституирането му като длъжник в изпълнителното производство е
постановеното решение № 3966/06.04.2016 г. по гр. дело № 12785/2015 г., СРС, 92
състав. В периода от смъртта на Д.И.– В.
до постановяването на решението за
приемане на наследството изпълнителното производство е спряно, налице е забрана
за извършване на изпълнителни действия, поради което в този период срокът по
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не тече.
Прекъсване на давността спрямо новоконституирания длъжник настъпва с предприемането на първото изпълнително действие спрямо него – на 01.12.2017 г., когато е предприет опис на ипотекирания имот. Искът е предявен на 31.05.2019 г. към която дата не са налице погасени по давност вземания.
Въз основа
на изложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените от него по делото разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение присъдено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 Закон за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Х.В.И., ЕГН **********
/поставен под пълно запрещение/ представляван от законния си представител С.Г.Н., негов заместник-настойник със
съдебен адрес:*** срещу „Р.Б.“ ЕАД,
ЕИК*********със седалище и адрес на управление:*** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че в полза на ответника
срещу ищеца не съществуват вземанията по изпълнителен лист от 19.08.2010 г.
издаден по ч. гр. дело № 38261/2010 г., СРС, 65 състав за сумата от общо 71
6232,29 лева по договор за банков кредит от 19.12.2007 г., както и за лихва за
забава в размер на 65 063,29 лева за периода 29.07.2010 г. – 24.06.2019 г..
ОСЪЖДА Х.В.И., ЕГН ********** /поставен под пълно запрещение/
представляван от законния си представител С.Г.Н.,
негов заместник-настойник със съдебен адрес:*** да заплати на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК*********със седалище и адрес на управление:***, Експо
2000 на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.37 Закон за
правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 Наредба за заплащане
на правната помощ сума в размер на 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: