РЕШЕНИЕ № 65
Гр. Враца, 29.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански
окръжен съд, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 17.04.2018г., състав:
Председател:
Николай Х.
При участието
на секретаря Миглена Костадинова, като разгледа докладваното от председателя Н.
Х. по търговско дело № 67 от 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 374 ГПК.
Образувано по
искова молба на „Техкерамик-М“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“, представлявано от Изпълнителния директор В.Х., чрез
пълномощниците адв. А.Т. и адв. Г.Х. против В.Н.Х., гражданин на САЩ, роден на ***
г., с която е предявен иск по чл. 145 ТЗ за заплащане на сума в размер на
304 338,59 лева, представляваща обезщетение за вреди причинени от
сключване на неизгодна сделка от страна на ответника, докато е бил управител на
„Техкерамик-М“ ООД, от които 1. Сумата от 175 000 лева, представляващи размера
на невърнатия заем от новия длъжник „БУУМЗ Аудио“ ООД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното плащане;
2. Сумата от 79 550.34 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 175 000 лева, считано от датата на падежа на неизпълненото
от новия длъжник „БУУМЗ Аудио“ ООД задължение за връщане на заема – 31.12.2012
г. до предявяване на иска; 3. Сумата от 30 711.02 лева, направени разноски
от „Техкерамик-М“ ООДпред първа и въззивна инстанция по т.д. № 47/2015 г. по
описа на СГС и по т.д. № 941/2016 г. по описа на САС- за държавни такси и
адвокатски хонорар; 4. Сумата от 19 077.23 лева, които „Техкерамик-М“ ООД
е осъдено и е заплатило на „Интекс-2005“ ЕООД на основание чл. 78 от ГПК по
т.д. № 47/2015 г. по описа на СГС и по т.д. № 941/2016 г. по описа на САС.
В исковата
молба се твърди, е ответникът В.Н.Х., е бил избран за управител на
„Техкерамик-М“ ООД на 01.07.2008 г. и е бил освободен като управител с Решение
на общото събрание на съдружниците, което е вписано в Търговския регистър на
26.09.2012 г. С посоченото решение на общото събрание, ответникът не е бил
освобождаван от отговорност за действията му като управител.
През 2016 г.,
„Техкерамик-М“ ООД се преобразува в АД, чрез промяна на правната форма. През
2015 г. „Техкерамик-М“ ООД е предявило пред СГС иск срещу дружеството
„Интекс-2005“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от В.Х. за връщане на сумата от
175 000 лева, ведно с договорена лихва по сключен между тях договор за
заем. По иска е образувано т.д. № 47/2015 г. СГС, като „Интекс-2005“ ЕООД е
оспорило материалноправната легитимация на дружеството с твърдение за сключен
договор за заместване в дълг от 01.09.2012 г., между „Интекс 2005“ ЕООД и
чуждестранно дружество – „БУУМЗ Аудио“, дружество с ограничена отговорност,
учредено съгласно законите на щата Калифорния, представлявано от В.Н.Х..
Съгласно представените документи, „Техкерамик-М“ ООД, чрез управителя си В.Х.,
е дало изрично съгласие за заместване в дълг и освобождаване на стария длъжник
– „Интекс-2005“ ЕООД от задължението да върне заема. Така предявеният иск е
отхвърлен от СГС, тъй като според съда посоченият договор е породил действие,
като ищецът е осъден да заплати разноски на „Интекс-2005“ в размер на
10 040.04 лв.Това решение е било обжалвано и потвърдено с решение на САС,
като „Техкерамик-М“ ООД е осъдено да заплати на „Интекс 2005“ ЕООД разноски в
размер на 9 037.20 лева.
Ищецът твърди,
че сключеният договор за заместване в дълг не е бил вписван в счетоводните
книги на дружеството по вина на ответника, последният е бил наясно с доброто
имуществено състояние на стария длъжник, както и с лошото финансово състояние
на новия длъжник. Ищецът твърди, че ответникът е бил длъжен да предполага, че с
допуснатото заместване в дълг се увреждат интересите на представляваното от
него дружество. Според ищеца, това е така, защото на мястото на стария длъжник
- българско дружество с имущество, което е достатъчно да обезпечи плащането на
целия размер на заема, като длъжник се появява новообразувано американско
дружество без имущество, а самото събиране на сумата на заема става
изключително трудно, тъй като евентуално осъдително решение следва да се
изпълнява в САЩ. Изпълнението на съдебното решение носило и допълнителни
затруднения, поради допълнителните разноски за признаване на съдебното решение
в САЩ. В исковата молба е посочено още, че ответникът е бил длъжен, като
управител на „Техкерамик-М“ ООД да предпочете интересите на това дружеството
пред интересите на „Интекс-2005“ ЕООД и „БУУМЗ Аудио“ ООД, тъй като тези
отношения са мандатни. Твърди се, че горепосочените действия, представляват
сключване на неизгодна сделка от управителя В.Х., като с нея последният е
действал против интересите на Дружеството и от това му поведение са понесени
значителни вреди. Ищецът твърди, че към настоящия момент не е постъпило плащане
от страна на „БУУМЗ Аудио“ ООД. С оглед гореизложеното, общото събрание на
съдружниците на „Техкерамик-М“ ООД е взело решение за предявяване на иск по чл.
145 ТЗ срещу бившия управител В.Н.Х. за заплащане на сума в размер на
304 338,59 лева, представляваща общия размер на вредите, както са посочени
по-горе.
В отговора на
исковата молба, ответникът, чрез процесуалния си представител изцяло оспорва
предявеният иск, като недопустим и неоснователен, като подробно излага
аргументи по отношение на липса на активна процесуална легитимация на ищеца.
Ответникът твърди, че представеният протокол на общото събрание с дата
04.07.2016 г., съдържащ решение на общото събрание на „Техкерамик М“ ООД за
предявяване на иск по чл. 145 ТЗ е андидатиран, създаден за нуждите на процеса
и без достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. С отговора на исковата молба,
ответникът прави и възражение за изтекла давност на основание чл. 111, буква
„б“ от ЗЗД на вземането на Дружеството срещу В.Х., тъй като последното се
погасявало с тригодишна давност. В отговора на исковата молба и допълнителния
отговор на искова молба са изложени подробни аргументи по отношение на липсата
на елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 145 ТЗ.
По делото е
проведено открито съдебно заседание на 17.04.2018 г., с участие на ответника и
процесуалните представите на страните. Като доказателства по делото са допуснати
представените от страните документи и изслушано заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел заключението, като
обективно и пълно, тъй като е отговорено на всички въпроси и срещу последното
не е възразено от страните. В откритото съдебно заседание са изслушани и
обясненията на ответника В.Х. на основание чл. 176 ГПК.
Въз основа на
събраните по делото доказателствена и твърденията на страните, съдът счита
предявения иск на основание чл. 145 ТЗ за неоснователен, въз основа на
следното.
По делото е
представен Протокол от общо събрание на „Техкерамик М“ ООД от 04.07.2016 г.,
който не е нотариално заверен, а по делото не са ангажирани доказателства,
последният да е бил възпроизведен в официален документ, както и не са
ангажирани доказателства, който установяват по безсъмнен начин предхождащо
съставяне на Протокол с решение за иск по чл. 145 ТЗ.
Датата,
посочена в частен документ, обвързва издателите на документа. По правило
третите лица също са обвързани от датата, посочена в документа като дата на
издаване, но това правило не важи спрямо такива трети лица, чиито права биха
могли да бъдат засегнати при антидатиране на документа. За такива трети лица,
документът се счита издаден на дата, която законът посочва като „достоверна
дата” – неизчерпателно посочена от закона – заверка, или настъпване на събитие
(смърт, физическа невъзможност), или възпроизвеждане на документа в официален
документ. Тази дата се счита за достоверна и за третите лица, които биха могли
да бъдат засегнати при антидатиране. Не могат да си сподели твърдението на
ищеца, че за достоверна трябва да се счита датата преобразуване на
„Техкерамик-М“ ООД, тъй като в производството по ликвидация не се реализира
нито една от хипотезите на чл. 181 ГПК, така че да се може да се приеме, че
датата в Протокола е достоверна. Датата, която може да се приеме за достоверна
е датата на представяне на протокола в настоящото съдебно производство – с
исковата молба на 18.07.2017 г. За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че принципно е възможно акционерно дружество по силата на универсално
правоприемство да придобие права по чл. 145 ТЗ, но за да се случи това е
необходимо съществуването на решение на общото събрание на съдружниците, което
да има достоверна дата, т.е. дата, която би могла да бъде противопоставима на
бившия управител на дружеството, в качеството му на трето лице.
Към момента на
така определената достоверна дата на протокола (18.07.2017 г.) „Техкерамик-М“ е
било АД, а не ООД. Съгласно практиката на съдилищата, решение по чл. 145 ТЗ
може да бъде взето валидно единствено от общо събрание на дружество с
ограничена отговорност, но не и на акционерно дружество. Правото да се търси
отговорност към управителя на преобразувано ООД ще премине към новоучреденото
АД, само ако е съществувало в патримониума на прекратеното дружество ООД.Това е
така, защото с оглед правноорганизационната форма на акционерното дружество
липсва орган, който да даде решение по смисъла на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ.
Ако липсва решение на общото събрание на
дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, такова право не се е породило за
преобразуваното дружество, поради което и не е преминало към неговия
правоприемник, така Решение № 41 от 29.04.2009 г. по т.д. № 669/2008 г., I т.о.
на ВКС. Доколкото достоверната дата на Решението на общото събрание на
„Техкерамик-М“ е към момент, в който дружеството вече не е ООД, а акционерно
дружество, съдът счита, че Решението на общото събрание за ангажиране на
отговорността по чл. 145 ТЗ, не е взето валидно.
Валидно взето
решение на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал 1, т. 8 от ТЗ, за
търсене на имуществена отговорност на управителя, представлява абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ срещу лице, което
е заличен управител към момента на подаване на исковата молба - решение №
115/27.11.2012г. по т.дело № 61/2011г. на ВКС, II т.о.
Не на последно
място, фактическият състав на гражданската отговорност по чл 145 ТЗ обхваща
виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на
управителя, чието поведение възпрепятстват управлението на дружеството и от
което са последвали вреди. Вредите от противоправното поведение на управителя
не бяха доказани от ищеца в настоящото производство. По делото са ангажирани единствено
твърдения, че „БУУМЗ Ауто“ ООД няма достатъчно имущество да изпълни
задълженията си към „Техкерамик-М“ АД. Твърдението на ищеца, че отрицателните
факти не подлежат на доказване не е вярно. С оглед постановките на Тълкувателно
решение № 6 от 2013 на Върховния касационен съд, доказването на отрицателни
факти следва да бъде извършвано от страната, която черпи благоприятни последици
от тях. В никоя правна норма няма изричен текст, че отрицателни факти не
подлежат на доказване. Напротив, в редица случаи подобно доказване се извършва
– оборимите презумпции. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже
безспорното наличие на неплатежоспособността на „БУУМЗ Ауто“ ООД. Доколкото по
делото не са ангажирани доказателства за платежоспособността на „БУУМЗ Ауто“
ООД, то съдът намира фактът за неплажеспособността на „БУУМЗ Ауто“ ООД за
недоказан, съответно искът за неоснователен.
С отговора на
исковата молба, ответникът е направил и възражение за погасителна давност на
вземането на ищеца на основание чл. 111, буква „Б“ ЗЗД. По същество, посоченото
възражение е изцяло основателно.
Съгласно
общото законово правило на чл. 114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от момента
на изискуемост на вземането. Това е денят на падежа на задължението, ако такъв
е уговорен. Когато изрична уговорка в посочения смисъл липсва, чл. 114, ал.2 ЗЗД предписва, че погасителната давност започва да тече от деня на възникване
на задължението. В случая вземането на ищеца е за причинени му от управителя на
дружеството вреди и съгласно чл. 115, ал.1, буква "д" ЗЗД давността
тече от датата на освобождаването му. Видно от приложеното към исковата молба и
безспорен факт между страните, решението на Общото събрание на „Техкерамик-М“
ООД за освобождаване на ответника като управител на вписано по партидата на
Дружеството в Търговския регистър на 26.09.2012 г. С оглед на това,
тригодишната давност на вземането изтича на 26.09.2015 г. Доколкото настоящият
иск е предявен на 18.07.2017 г., т.е. след изтичането на давностния срок, то
процесните вземания са погасени по давност. Не може да се сподели становището
на ищеца, че давността започва да се брои от момента на узнаването за съществуването
на задължението – правилата на закона за давностните срокове са императивни, а
подобно предвиждане в текста на чл. 110 – 120 ЗЗД няма.
При този изход
на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответникът трябва да се присъдят
разноски по делото в размер на 9 192,40 лева, съгласно доказателствата за
направените разноски.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 145 ТЗ е неоснователен и не
следва да бъде уважен.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 145 ТЗ по търговско дело № 67 от 2017 г.,
образувано по искова молба на „Техкерамик-М“ АД, ЕИК ***, срещу В.Н.Х.,
гражданин на САЩ, роден на *** г. за заплащане на сума в общ размер на
304 338,59 лева.
ОСЪЖДА
Техкерамик-М“ АД, ЕИК *** да заплати на В.Н.Х., гражданин на САЩ, роден на ***
г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
9 192,40 лева.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от получаването му пред Апелативен съд – гр.
София.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: