Р Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. Велико Търново, 08.04.2016г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, първи
състав, в публично заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Явор Данаилов
При секретаря Р.К., като
разгледа докладваното от съдията Данаилов гр.дело № 3542 по описа за 2015г.,
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Иск с правно основание с чл.140,
ал.1, т.1 от СК.
Ищецът – М.М.К.
твърди в исковата си молба, че бил в напреднала възраст и здравословното му
състояние било влошено - страдал от захарен диабет. Поради това имал нужда от
повече средства за лечение и за издръжка. Ответникът бил негов син и имал
възможност да му дава такава издръжка. Моли съда да осъди ответника да му
заплаща месечна издръжка от по 200 лв. В съдебно заседание лично и чрез
назначения му повереник ответникът поддържа исковата си молба.
Ответникът
– М.М.К., чрез упълномощения си процесуален представител оспорва предявения
иск. Твърди, че нямал средства и възможности да заплаща издръжка на баща си, не
получавал доходи, живеел с майка си. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди
разноските по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема следното за
установено от фактическа страна и достига до следните правни
изводи:
Искът е
неоснователен.
Според
чл.139 от СК право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа
от имуществото си. Възможностите за полагане
на труд срещу възнаграждение се преценяват винаги конкретно. Признатата от
компетентния орган степен на неработоспособност трябва да бъде взета предвид и
да бъде обсъдена с оглед останалите обстоятелства по делото, но съдът не е
длъжен да счете лицето за нетрудоспособно, само защото му е отпусната пенсия за
инвалидност.
Ищецът е
бащата на
ответника и е на 68-годишна възраст, с намалена работоспособност 62%, със заболявания: инсулинов захарен диабет с
диабетна полиневропатия. Независимо, че понастоящем се намира в Затвора ххх, където
изтърпява наказание "лишаване от свобода", същия има собствен доход от лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 187 лв. По делото се установи, че ищецът е водил дела против сина си, за да си
"върне" имота, и следователно - за да разполага с това имущество.
Освен това, според
чл.77, ал.1 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на
наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа. По възможност предпочитанието на
лишения от свобода към конкретен вид работа се удовлетворява. Според чл.84, ал.2 от същия
закон лишените
от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, както и на здравно осигуряване от момента на
задържането.
От друга
страна, по делото се установи, че ответникът не притежава имущество и не
реализира доходи, а живее с майка си. Поради това и по аргумент от чл.144 от СК, съдът приема, че ответникът няма възможност да дава издръжка на баща си без
особени затруднения.
Предвид
изложените мотиви предявеният от родителя против детето иск за издръжка е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По силата на чл.140, ал.3 от СК, когато няколко лица от
един и същи ред дължат издръжка, задълженията между тях се разпределят
съобразно възможностите им. Ако издръжката е давана от едно от тях, то може да
търси от останалите това, което те са били длъжни да дават, заедно със
законната лихва.
Следователно за ищецът съществува възможност да търси издръжка и от другите
свои деца.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по делото от
150 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М.М.К. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора ххх против М.М.К. с ЕГН ********** ***, за заплащане
на месечна издръжка по 200 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М.М.К. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора ххх, да заплати
на М.М.К. с ЕГН ********** ***,
сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ВТОС на основание чл.315, ал.2 от ГПК в двуседмичен срок от 13.04.2014г. – денят, който е посочен за обявяване на решението.
Районен
съдия: