Решение по дело №364/2024 на Административен съд - Пазарджик

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване

2. Образувано по Жалба на Ц. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Дорково, ул. Н. Ф., 13, срещу Решение № 1012-12-35#1 от 23.02.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1869-7 от 24.11.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, съответно с което, Ц. Р. М. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020г. до 14.02.2021 г. в размер на 8296.96 лв. и лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането в размер на 2546.13 лв. - лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането

3. Счита се, че оспореното решение и потвърдените с него разпореждания са незаконосъобразни, неправилни и необосновани.

Възразява се, че административният орган, в нарушение на изискванията на чл. 35 от АПК, не е установил категорично фактите по спора, поради което е формирал неправилни изводи относно приложението на материалния закон. Оспорват се твърденията, че жалбоподателката е напуснала по собствено желание длъжността, която е заемала по силата на сключения с ирландското дружество трудов договор, като в тази насока се твърди, че по преписката не е установено, С. Б. да притежава някаква представителна власт по отношение на същото това дружество.

Твърди се, че практиката на дружеството жалбоподателя е била, след като приключи сезонът и работата е свършена, договорът сключен с отделните работници да се счита за изпълнен, съответно за работниците договорът да се счита за приключен, поради изтичане на същия, като на работниците не и издаван документ, удостоверяващ прекратяването на договора. Поддържа се в тази насока, че от страна на административния орган не са събрани и представени категорични и несъмнени доказателства, които да обосноват безпротиворечивия извод, че жалбоподателката е прекратила трудовото си правоотношение по свое желание.

Според жалбоподателя, от мотивите на обжалваното решение на става ясно, поради каква причина административният орган е игнорирал посоченото в първоначално издадените СЕД U002 и U004, както и наличието на противоречие между Разпореждане № 122-00-1869-7 от 07.11.2023г. и обжалваното решение. Сочи се, че липсват данни, компетентната ирландска институция да е обявила първоначално издадените СЕД за невалидни или да ги е оттеглила по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Поддържа се също така, че жалбоподателката не е била уведомена и не е участвала в производството по издаване на административния акт. В писмената защита по същество се възразява, че в този смисъл е налице грубо нарушение на принципа установен в чл. 8, ал. 2 и чл. 12 от АПК.

Счита се, че административния орган неправилно е приел, че жалбоподателя е получил процесните парични суми недобросъвестно. Сочи се, че въпросните парични обезщетения са определени от администрацията и получени от М., въз основа на данните съдържащи се в документите изпратени от съответната компетентна администрация в Ирландия, които са постъпили след подаване на заявлението за отпускане на обезщетение от страна на жалбоподателя. В този контекст се заявява, че ответната администрация е следвало да прецени представените още със заявлението от М. писмени документи, като още на 10.09.2020 г., той е бил представил трудовият си договор с ирландския работодател, поради което е явно, че той не е укривал каквато и да е информация и съответно не е действал недобросъвестно. Твърди се, че заявлението за издаване на документ U1 е било попълнено при самия работодател съобразно установената за това практика.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния представител юрк. М. е на становище, че жалбата е неоснователна. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се по отношение на размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

II. За допустимостта :

5. Оспореното решение е връчено на М. на 08.03.2024 г.(л. 19), а жалбата срещу му е регистрирана в деловодството на администрацията на 22.03.2024 г., тоест оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, което ще рече, че жалбата е допустима.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № Ф-01-661 от 24.08.2020 г.(л. 90), М. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното му правоотношение е прекратено на 15.08.2020 г. и е упражнявала трудова дейност в Република Ирландия. С Писмо № У-122-00-1869-1 от 27.08.2020 г.(л. 88), от ТП на НОИ, Пазарджик е указано, че М. следва да представи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от компетентната институция в Ирландия; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи, удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия.

М. е представил Заявление вх. № 122-00-1869-2 от 10.09.2020 г. за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС(л. 83), в което е посочил период на заетост от 07.01.2019 г. до 18.08.2019 г. и от 26.02.2020 г. до 15.08.2020 г. и прекратяване на трудовото правоотношение –изтичане на срока на договора; декларация за пребиваване.

7. При условията на чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи(СЕД) U001 и U003 с изх. №48681 от 23.09.2020 г. и U003 №49237 от 25.09.2020 г.(л. 75 и сл.), от компетентната институция на Ирландия е изискано предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на М. за периода от 07.01.2019 г. до 15.08.2020 г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-1869-1 от 23.09.2020г. на ръководителя на осигуряването за безработица е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурираните електронни документи от компетентната институция на Ирландия(л. 81).

8. В отговор на искането, на 06.10.2020 г., от компетентната институция на Ирландия са получени структурирани електронни документи U002 и U004 с вх. №55119 и №55124 (л. 72 и сл.), с потвърдени: период на осигурена заетост: от 07.01.2019 г. до 18.08.2019 г. и от 26.02.2020 г. до 14.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - „неизвестно“; доходи за периодите от 07.01.2019 г. до 18.08.2019 г. в размер на €16082.00, брутен доход и от 26.02.2020 г. до 14.08.2020 г. в размер на €16256.00, брутен доход

9. Въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1869-2 от 06.10.2020 г. (л. 68) е възобновено производството по подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, а с Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г.(л . 103 по приложеното адм. дело № 394/2024г.), на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в минимален размер от 09.00 лв. дневно.

10. Със Заявления №Ц1019-12-2399 от 27.10.2020 г.(л. 65) и № Ц1019-12-3519 от 25.11.2020 г.(л. 60), М. е заявил, че желае да бъде потвърдена причината за прекратяване на трудовото му правоотношение в Ирландия, като е посочил, че е работил като сезонен работник и се е завърнала в България поради изтичане на договора. Към първо посоченото заявление е приложен Трудов договор от 03.03.2020 г., сключен с от „Keelings Softfuits“UK за период на заетост от 26.02.2020 г. до 30.09.2020 г. Към второто от заявленията е приложен преносим документ U1(л. 62), издаден на 04.11.2020 г. от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост от 09.01.2019 г. до 16.08.2019 г. и от 26.02.2020 г. до 14.08.2020г.; причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“; доход за периода от 09.01.2019 г. до 16.08.2019 г. в размер на €2177,00 месечно и за периода от 26.02.2020 г. до 14.08.2020г. в размер на €2817,00 месечно.

11. Във връзка с тези искания, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, със структуриран електронен документ Н001 №67374 от 04.11.2020 г.(л.63), отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение съобразно представения от М. трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits“ UC.

В отговор на второто отправено запитване, на 23.11.2020 г. е получен структуриран електронен документ Н002 №80280(л. 56), в който компетентната институция на Ирландия е посочила, че „ … Причината за прекратяване в този случай е изтичане срока на договора, както е предоставено от клиента при заявление за документ U1…“.

Въпросния документ U1 и посочените от компетентната ирландска институция данни, са били достатъчни, с разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица(л. 52), на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, да бъде изменено Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г., като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г.(тоест за период от шест месеца).

12. Според административния орган, във връзка с осъществен последващ контрол на изплатени парични обезщетения, с писмо изх. №1029-12-861от 21.06.2023 г.(л. 50), на основание чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка с и чл. 35; чл. 36, ал. 2 от АПК и чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, М. е уведомен, че следва да представи акт за прекратяване на трудовата заетост, считано от 15.08.2020 г., издаден от работодателя в Ирландия, в който да е посочена причината за прекратяването .

13. С писмо с изх. №1030-12-1234 от 21.06.2023 г. (л. 42), от работодателя „Keelings Softfruits“ UC е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта.

С Писмо вх. №1030-12-1234#2от 16.08.2023 г.(л. 77), от С. Б., на длъжност „Човешки ресурси“ в „Keelings Softfruits“ UC е заявено, че Ц. М. с адрес „Настаняване Бразилия“, Брейкънстаун роуд, Суордс, Дъблин е бил нает в „Keelings Softfruits“ UC, като работник в градинарството на срочен договор. Посочено е, че „…Ц. беше нает в Кийлингс между 26/02/.2020 г. и 14/08/2020г. Ц. подаде молба за напускане от позицията при обстоятелства, при които тя напусна преди края на договора си на 30/09/2020 г. …“. В писмото е заявена готовност за предоставяне на допълнителна информация при поискване.

14. При тези данни, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС със СЕД Н001 №727885 от 31.08.2023 г. (л. 40) и Н001 №729042 (л. 37) от 31.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на М. за времето от 26.02.2020г. до 14.08.2020 г. В отговор е получен структуриран електронен документи U002 №729041 (л. 35) от 31.08.2023 г., като компетентната институция на Ирландия е потвърдила периода на осигурена заетост от 26.02.2020 г. до 14.08.2020 г. и като причина за прекратяване на заетостта е посочено - „напускане на служителя“(л.36).

15. В тази хронологична последователност и въз основа на тези данни, с Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023г.(л. 31), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица. Посоченото основание е получени структуриран електронен документ U002 №729041 от 31.08.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия удостоверява причината за прекратяване на заетостта – „напускане на служителя“.

16. С Разпореждане № 122-00-1869-7 от 15.11.2023 г.(л. 24), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик, е задължил М. да възстанови неоснователно изплатеното му парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г. в размер на 8296.96 лв., както и сумата от 2546.113 лв., представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането

17. С Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г.(л. 25), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал на М., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО, парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. Основанието е същото - „….Получен е удостоверителен документ от работодателя за причината прекратяване на заетостта и с постъпил структуриран електронен документ U002 №729041 от 31.08.2023 г., компетентната институция на Ирландия удостоверява причина за прекратяване на заетостта „напускане на служителя“ ….“.

18. С Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г.(л. 57 по приложеното адм. дело № 394/2024г.), ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е изменил Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. в частта, относно размера на отпуснатото на М. парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е постановено, считано от 01.10.2020 г. да му се изплаща парично обезщетение в размер на 12,00лв. дневно.

19. По повод подадена жалба от М., с процесното Решение № 1012-12-35#1 от 23.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик е потвърдил Разпореждане № 122-00-1869-7 от 24.11.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което кама се, М. е задължен да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020г. до 14.02.2021 г. в размер на 8296.96 лв. и лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането в размер на 2546.13 лв.

20. Според горестоящият в йерархията на администрацията орган, установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица, като в случая жалбоподателя не е приложила към заявлението си такъв акт, не го е представила и след като административният орган изрично го е изискал, както и не го е приложила към депозираната жалба .

Според административния орган, данните по административната преписка налагат извода, че трудовия договор на Ц. М. с работодателя „Keelings Softfuits“UK „…. от 26.02.2020 г. до 30.09.2020 г. е срочен, като същият е прекратен на15.08.2020 г., поради подадена оставка от лицето, поради което няма как трудовото правоотношение да е прекратено с причина изтекъл срок на договора…“.

В обжалваното решение, Директора на ТП на НОИ, Пазарджик е заявил следното: „…Съобразно установеното ръководителят на осигуряването за безработица с разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменил разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г. (подчертаването мое) за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Ц. М.…“.

Горестоящият в йерархията на администрацията орган е посочил в решението си, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Посочено е още, че добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

В контекста на тези разбирания е прието, че в случая, М. недобросъвестно е получил осигурителни плащания за по-дълъг период и в по- голям размер.

21. С окончателно Решение № 2443 от 21.06.2024 г., постановено по адм. дело № 394 по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г. е отменено Решение № 1012-12-35#2 от 23.02.2024г., на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт и потвърдените с него Разпореждане № 122-00-1869-6 от 14.09.2023г. с което е отменено Разпореждане № 122-00-1869-3 от 16.10.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, Разпореждане № 122-00-1869-8 от 24.11.2023г. и Разпореждане № 122-00-1869-9 от 24.11.2023г., на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, с което на Ц. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Дорково, ул. Н. Ф., 13 е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. в размер на 9.00 лв. дневно и изменен от 01.10.2020 г. на 12,00лв. дневно.

22. В хода на съдебното производство, като свидетел бе разпитана Л. Б. М. (съпруг на жалбоподателката). Свидетелката твърди, че съпругът  е работил в Ирландия от 07.01.2019 г. до 18.08.2019 г. и от 26.02.2020 г. до 15.08.2020 г. Заедно работили в „Кийлингс“ Ирландия, като работата била бране на плодове в земеделска ферма. Работата била сезонна. Ходили са няколко пъти и са работили все същата работа. Винаги са подписвали сезонни трудови договори, вкл. и през 2020 г. с оглед обстоятелството, че работата е селскостопанска и сезонна. Плодовете, които берели, били определен обем и след като приключили с брането, в зависимост от реколтата и годината работата приключвала. Продължителността на работата зависела от количеството плод и какво е времето, като работата можело да приключи и по-рано. Отговорниците, представители на фирмата, които отговаряли за тяхната работа, минавали и казвали, че работата свършва и съответно не могат да им заплащат повече, не могат да им заплащат и осигуровките, не могат да им осигурят и друга работа и затова прекратяват договора и при това положение трябвало да си тръгват. Като останели без работа и без заплата, те не можели да останат там, защото в такъв случай трябвало да си поемат сами разходите за квартира и за дневни, които до този момент ги осигурявал работодателя. Поради тази причина след като им кажели, че работата е приключила и няма да им плащат повече, те нямали друг избор, освен наистина да си тръгнат. Това била причината за прекратяване на договорите, а именно завършването на сезонната работа и това, че работодателят им заявявал, че не може да им плаща повече, не може да им поеме разноските и трябва да си тръгват. Свидетелката сочи, че целта с която отивали в Ирландия била да работят и при положение, че имало възможност да останели и да работели, те щели да останат и да работят е да си изкарват заплатите. Но след като работата приключвала и работодателят им заявявал, че не може да им плаща повече, те не можели да останат там.

Свидетелката твърди, че в заявлението за издаване на удостоверение U1 вписвали, че причината за прекратяване на работата е изтичане на срока на договора, като имали предвид, че фактически работата е завършила, приключила и не можели да останат повече с оглед заявеното от работодателя, че няма работа и не може да им плаща повече. При прекратяване на работата им давали само документа U1. Не са им дали нито заповед за прекратяване на договори, нито трудов договор.

IV. За правото :

23. Описаната хронология в предходния раздел на настоящото решение и приложимите материални и процесуално правни норми, налагат следните констатации :

Според чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца

Макар и да не са изложени никакви съображения в тази насока, може да са направи извод, че ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик явно е счел, че лаконичния текст на отговора на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на М. – „неизвестно“, следва да бъде квалифициран именно в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Така, с Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г., е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в минимален размер от 09.00 лв. дневно.

24. Проследяването на актовете издадени от администрацията във връзка със заявлението на М. за отпускане на помощи за безработица, налага да се констатира, че в случая не се твърди да е издавано и съответно по преписката не е приложено разпореждане с пореден №122-00-1869-4.

25. Последвалият нов отговор на компетентната ирландска администрация, относно причините за прекратяване на заетостта на М. –„изтичане срока на договора“, също без да са изложени каквито и да е други съображения е квалифициран от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, като факт, който е предвиден в чл. 54а от КСО. Това е послужило като основание за издаване на следващото Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е изменен периода и размера на отпуснато на М. парично обезщетение за безработица, като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 15.08.2020 г. до 14.02.2021г., тоест за шест месеца.

Това разпореждане не е оспорено и влязло в сила, тоест добило е статуса на стабилен административен акт, с който административния въпрос е разрешен съобразно обективираното в него волеизявление на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик. Следователно, правната последица от влизането в сила на Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. е преустановяване на действието на измененото с него Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г.

26. Третото поред удостоверително волеизявление на компетентната ирландската администрация относно причината за прекратяване на заетостта на М., а именно - „напускане на служителя“, явно е счетено от администрацията за най-истинно от всички. Отново без да са изложени каквито и да други конкретни съображения, това твърдение е послужило като фактическо основание за издаване на поредното Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г.(л.54), с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г.

27. Относно това Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. на ТП на НОИ, Пазарджик е необходимо да се отбележи следното :

На първо място следва да се приеме, че в случая не се твърди и не се констатира да е налице допусната фактическа грешка или грешка при изписването, тоест несъмнено е, че с Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. е отменено не нещо друго, а именно Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г. Предположението за допусната грешка е изключено, доколкото в Решение № 1012-12-35#2 от 23.02.2024г. на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик, също изрично е посочено, че с Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. е отменено Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г.(както бе цитирано в т. 20 от настоящото решение).

Относно констатацията, че в случая не е налице допусната техническа грешка, а осъзнато волеизявление на административния орган за отмяна на Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г., може да се добави, че по идентични казуси, органите на ТП на НОИ, Пазарджик, са процедирали по същия начин и са постановявали същите разпореждания(виж например публично обявените съдебни решения по адм. дела № 152, № 482 и № 124, двете по описа на Административен съд Пазарджик за 2024 г.).

28. Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г., за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, съобразно който - документи, които са издадени от институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени.

В конкретния случай, администрацията не е изпълнила изискването на Регламента, доколкото по делото не се твърди и не се установява, нито един от документите издадени от компетентната ирландска администрация, които предхождат U002 №729041 от 31.08.2023 г., да са били обявени за невалидни.

На следващо място, трябва да се посочи, че волеизявлението обективирано в Разпореждане №122-00-1869-6 от 14.09.2023 г. за изричната отмяна на Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г., юридически е лишено от предмет. Както се посочи вече, изменението на Разпореждане №121-00-1869-3 от 16.10.2020 г. с последващото Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. е преустановило неговото правно действие.

29. Въпросния СЕД U002 №729041 от 31.08.2023 г. е посоченото фактическо основание, с оглед на което с Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г., ръководителя на осигуряването за безработица в Териториално поделение Пазарджик е отпуснал на Ц. М. парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. (четири месеца) в размер на 9.00 лв. дневно. Правното основание е чл. 54б, ал. 3 от КСО.

Тук следва да се констатира, че към момента на постановяване на Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г., предходното Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. е било в сила, тоест то е било действащ административен акт, като в Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г. липсва волеизявление за неговото изменение или отмяна.

30. С последното по ред Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г.(л. 57), ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик е изменил Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. в частта, относно размера на отпуснатото на М. парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като е постановено, считано от 01.10.2020 г. да  се изплаща парично обезщетение в размер на 12,00лв. дневно.

Посоченото от административния орган правното основание е чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.(отм.). Според чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от закона, определя се следният дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2020 г.: от 1 януари до 30 септември – 9,00 лв.; от 1 октомври до 31 декември – 12,00 лв.

Очевидно с Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г., е определен отново минималния размер на обезщетението за безработица, като същия е съобразен с изискването на закона. Това означава, че с Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г. се изменя размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г., а не размера на обезщетението, определен с Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. Обратното би означавало, размера на обезщетението за безработица от 12,00лв. дневно, да се дължи за периода до 14.02.2021г., както е посочено в Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г., доколкото с Разпореждане №121-00-1869-9 от 2411.2023 г., не е постановявана отмяна или изменение на периода в който се дължи обезщетението.

Доколкото обезщетението предмет на Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. е определено явно на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗБДОО(отм.), то постановеното с Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г. изменение не е относимо към размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г., а към размера на обезщетението определен с Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г., защото именно с това разпореждане, обезщетението е определено при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 11, ал. , т. 1 от ЗБДОО(отм.).

Тоест, с Разпореждане №121-00-1869-9 от 24.11.2023 г. е изменен размера на обезщетението по Разпореждане №122-00-1869-8 от 24.11.2023 г.

31. Изложеното да тук е достатъчно за да се формира несъмнен извод, че волеизявленията в нито едно от процесните разпореждания, не съответства на данните съдържащи се приобщените по делото доказателства, нито пък възприетите от административния орган факти и обстоятелства са квалифицирани съобразно хипотезите на съответните материални и процесуални норми. Това не е съобразено от горестоящият в йерархията на администрацията орган в процесното Решение № 1012-12-35#2 от 23.02.2024г.

Съвкупната преценка на фактическите и правни съображения изложени до тук, налагат извода, че административния орган, очевидно е считал, че след като постанови отмяна на Разпореждане №122-00-1869-3 от 16.10.2020 г. с което и бил определен първоначалния размер на исканото от М. обезщетение, то това действие, ще има за автоматична правна последица и отмяна на всички последващи разпореждания, сиреч на Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. Това разбиране на административния орган не може да бъде определено като законосъобразно.

32. Необходимо е да се добави още, че действащия нормативен ред, действително не съдържа легално определение на понятията добросъвестност и недобросъвестност и това е така, защото несъмнено е по-лесно недобросъвестността да бъде разпозната, отколкото дефинирана. В случая, няма причина да не бъде споделено, основаното на съдебната практика разбиране на административния орган за това, че недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях, а добросъвестността от друга страна е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях.

В тази рамка на разбиране, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, М. е действал добросъвестно, като е считал, че трудовото му правоотношение е било прекратено, така както това е било удостоверено в издаденият му от компетентните ирландски власти документ U1.

Действително, както е посочено в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ, Пазарджик, в Заявление вх. №1019-12-1869-2 от 10.09.2020 г. (л. 83), като причина за прекратяване на трудовата заетост е посочено „изтичане срока на договора“, но това твърдение на М. е основано именно на удостовереното в получения от него документ U1. По повод на това заявление, националната администрация, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, е изискала от компетентната институция на Ирландия, предоставяне на информация относно трудовото правоотношение и възнаграждението на М. и именно с оглед официално удостоверените данни в получен структуриран електронен документ Н002 №80280(л. 56), а не въз основа на твърдението на М., с Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г. на ръководителя на осигуряването (л. 52), на жалбоподателя е определен нов размер на обезщетението от 74.29 лв. дневно и нов период от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г..

Изменението на първоначално определения размер на обезщетението от 9,00лв. на 74.29 лв. дневно е основано на представения от М. документ U1, издаден на 04.11.2020 г. от Министерство на социалната защита на Ирландия и на структуриран електронен документ Н002 №80280от 05.07.2022 г. (л. 56), с които компетентната институция на Ирландия е уведомила, че „ … Причината за прекратяване в този случай е изтичане срока на договора, както е предоставено от клиента при заявление за документ U1…“.

Това именно е било основанието, с Разпореждане №122-001869-5 от 07.12.2020 г., на основание чл. 54ж. ал. 1 от КСО да бъдат изменени периода и размера на отпуснато парично обезщетение за безработица на М., като е определен нов размер от 74.29 лв. дневно и нов период от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г..

При това положение, както М., така и националната осигурителна администрация са действали, съобразно удостоверените данни в наличните към този момент документи, потвърдени от компетентната ирландска администрация. Ето защо, ако се приеме, че в този случай, М. е действал недобросъвестно, то същият извод би следвало да се направи и по отношение на административния орган.

V. За разноските:

33. Констатираната незаконосъобразност на административните актове, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Съобразно представения списък те се констатираха в размер на 800,00лв., адвокатско възнаграждение заплатено по банков път. Размера на адвокатското възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на спора по делото и предприетите от пълномощника процесуални действия.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-35#1 от 23.02.2024г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1869-7 от 24.11.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, съответно с което, Ц. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Дорково, ул. Н. Ф., 13, е задължен да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020г. до 14.02.2021 г. в размер на 8296.96 лв. и лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането в размер на 2546.13 лв. - лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, да заплати на Ц. Р. М., [ЕГН], с постоянен адрес: с. Дорково, ул. Н. Ф., 13, сумата от 800,00(осемстотин) лева, представляваща извършени от последния разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.