Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на тринадесети март две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа гр.д. № 1564 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.365 и
сл. от ГПК.
Ищецът - синдиците на „К.Т.Б.“ АД, в
несъстоятелност твърди, че между „КТБ” АД (н.) и „К.Е.” АД съществува
правоотношение по Договор за банков кредит от 10.04.2014 г., по силата на който
банката е отпуснала на кредитополучателя банкова кредитна линия с кредитен
лимит до 20 681 000 евро. Съгласно чл. 20 от раздел IV. “Погасяване” от
договора, крайният срок, в който кредитополучателят следвало да погаси
задълженията си бил 01.03.2015 г.
На
12.11.2014 г., в деловодство на банката е постъпило Уведомление по чл.99 ЗЗД и
Изявление за прихващане по чл.104 ЗЗД с вх. № 11693/12.11.2014 г. на „КТБ“ АД
(н.), отправено от „Е.Ф.Г.” АД и „К.Е.” АД.Съгласно подаденото уведомление, „Е.Ф.Г.”
АД съобщава, че е прехвърлило на „К.Е.” АД чрез договор за цесия от 4.11.2014
г. вземането си към „КТБ” АД, произтичащо от законна суброгация
вследствие изпълнение на задълженията към С.И.Плс по
предоставен кредит на „КТБ” АД, в общ размер на 19 540 000 евро, съгласно
договор за кредит от 25.10.2013 г., в размер на 10 798 735,55 евро, ведно с
неговите привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, включително
изтеклите лихви. Ответникът „К.Е.” АД отправил изявление за прихващане на
придобитото вземане и описано по-горе вземане от „Е.Ф.Г.” АД в размер на 10 798
735,55 евро, срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.), произтичащо от
Договор за банков кредит от 10.04.2014 г.
Вземането
на „Е.Ф.Г.” АД произхождало от суброгацията му при
плащане на дълг, който е имала „КТБ” АД към С.И.Плс.
В резултат на изпълнението „Е.Ф.Г.” АД
платила задължението на „КТБ” до размера от 17 320 000 евро. Суброгацията на „Е.Ф.Г.” АД в правата на удовлетворения
кредитор била на основание ЗЗД.
Погасяването
на насрещните задължения било резултат на упражняването на правото на
прихващане срещу лицето, което имало едновременно качеството на длъжник и
кредитор на прихващащия. Със сключване на договор за цесия ответникът придобил
вземания към своя кредитор - КТБ АД, като договорът за цесия произвел действие спрямо последното, след
съобщаването му на съответната дата /чл.99, ал.4 ЗЗД/. С достигане на
изявлението за прихващане на ответника до банката, което станало след
постановяване на решението за отнемане лиценза за банкова дейност, прихващането
породило правна промяна в правната сфера както на прихващащия, така и на Б.та -
двете насрещни задължения били погасени (прекратени) до размера на по-малкото
от тях.
Прихващането
като едностранна сделка в процесния случай било
сделка, насочена към изпълнение на парични задължения на Б.та по смисъла на
чл.3, ал.2, изр 2 ЗБН. От друга страна, прихващането
можело да се разглежда и като действие по събиране на вземане срещу Б.та и
същото като такова попада в приложното поле на разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗБН.
Разпоредбата
на чл.59, ал.2 от ЗБН изисквала писмена форма с нотариална заверка на подписа
за отправено до синдика волеизявление за прихващане като условие за неговата
действителност. По тази причина изявлението за прихващане, отправено до Б.та,
което било в периода от датата на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза
за осъществяване на банкова дейност до датата на назначаване на синдик, не
можело да породи валидно правно действие, тъй като същото не било отправени до
компетентния орган и не било в установената в нормата на чл.59, ал.2 от ЗБН
форма и ред, и било нищожно на основание посочената законова норма.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.5
ЗБН недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за
частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното
имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете
насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1./ след
началната дата на неплатежоспособността; 2./ след датата на поставянето на
банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел
VIII от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116,
ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.
Дори и да се приемело, че настоящата редакция
на чл.59, ал.5 ЗБН няма обратно действие, то
и при старата редакция на посочената норма, недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено
от длъжника след началната дата на неплатежоспособността,
независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.
Настоящата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН следвало
да се приложи с оглед обстоятелството, че иска по чл.59, ал.5 ЗБН бил конституитивен иск. Правото на иск
възниквало за кредиторите на несъстоятелността и синдика на б.та, като техен
процесуален субституент, в момента на обявяване на
КТБ АД (н.) в несъстоятелност. С Решение № 664 от 22.04.2015 г., постановено по
т.д.№ 7549 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав,
е обявена неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност,
както и е обявена в несъстоятелност „К.Т.Б.“ АД, което означавало, че приложимото
право към иска по чл.59, ал.5 ЗБН била нормата в редакцията й към тази дата.
С
Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на
Софийски апелативен съд, ТО, Ill-състав, срещу което
са оставени без разглеждане касационните жалби с Определение № 172 от
06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. по описа на ВКС, Т.колегия, Първо
отделение, потвърдено с Определение № 583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1875/2016
г. ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, за
начална дата на неплатежоспособността на КТБ е определена датата 20.06.2014 г.,
която съвпада и с датата на поставяне на банката под специален надзор.
Процесното прихващане било извършено след началната дата на неплатежоспособността на банката, след поставянето на „КТБ” АД под специален надзор и след отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на банката. Поради това ина основание чл.59, ал.5 ЗБН следвало да се прогласи за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ.
Ищците твърдят, че са
налице предпоставките за обявяване на прихващането за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание
чл. 59, ал. 3, пр. 1 от ЗБН.
Съгласно чл. 59, ал. 3, предл. 1 от ЗБН прихващането
можело да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност. Имало два определящи момента за да бъде обявено прихващането за недействително
по отношение на кредиторите: 1./ датата на придобиване на вземането и
задължението от кредитора и 2./ недобросъвестността на кредитора към момента на
придобиване на вземането или задължението. Недобросъвестността се определяла
алтернативно като знание на кредитора за настъпилата неплатежоспособност или
като знание на кредитора, че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
Ищците
твърдят, че цитираната в подаденото уведомление, отправено по реда на чл. 99 ЗЗД, дата на сключване на договора за прехвърляне на вземания - 04.11.2014
г., не е достоверна по смисъла на чл.
181, ал. 1 ГПК по отношение на банката като трето за правоотношението лице. За
момент на придобиване на вземането следвало да се счита датата на депозиране на
уведомлението в деловодство на Банката.
Към
датата на придобиване на вземането от страна на ответника чрез сключване на
договор за цесия, било налице знание за настъпила неплатежоспособност от страна
на „К.Е.“ АД, което обстоятелство, било ноторно
известен факт. С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на
Българска Народна Банка и Решение № 74 от 22.06.2014 г. на Управителния съвет
на Българска Народна Банка, съгласно които в резултат на спиране на плащанията
към клиенти поради неплатежоспособност, банката била поставена под специален
надзор поради изчерпана ликвидност и невъзможност да
изплаща дължими и изискуеми влогове (чл.115, ал.1, т.1 от ЗКИ). С обявяването
на решенията по партидата на б.та в Търговски регистър и чрез отразяването им в
медиите, обстоятелството, че банката е изпаднала в състояние на
неплатежоспособност през месец юни 2014 г., било огласено в публичното
пространство, станало е ноторно известно на цялата
българска общественост и било достигнало до знанието на ответника.
Към
4.11.2014 г. - момента на придобиване на вземането, предмет на процесното прихващание,
неплатежоспособността на банката била обществено известен факт предвид
оповестяването от Българска народна банка (БНБ) на 22.10.2014 г. на т.нар.
Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ” АД - документ с наименование
“Информация за основните балансови позиции на “К.Т.Б.” АД към 30 септември 2014
г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми “Ъ.Е.Я.О.” ООД, “Д.Б.” ООД и “АФА” ООД”.
Резултатите от доклада показвали, че банката е с отрицателен капитал и
следователно неплатежоспособна, което имало за неизбежна законова последица
отнемане на лиценза й за извършване на банкова дейност и подаване от
централната банка на молба за откриване на производство по несъстоятелност -
чл.36, ал.2 и чл.37, ал.2 от ЗКИ. Докладът бил публикуван на 22.10.2014 г. на
уеб страницата на БНБ и широко отразен в телевизионните и Интернет медиите. Тези факти били отразени и в изявленията на управителя на БНБ във връзка с доклада.
Фактите били ноторно известни на обществото.
Ответникът
придобил вземането към ищеца след оповестяването на посочения доклад и само
няколко дни преди заседанието на Управителния съвет на БНБ от 6.11.2014 г., на
което било взето решение за отнемане на лиценза на „КТБ“ АД (н.) за
осъществяване на банкова дейност поради неплатежоспособност.
Процесното изявление за прихващане, направено от ответника „К.Е.“
АД, както и придобиването от ответника на вземането, били след 20.06.2014 г. -
датата на поставяне под специален надзор на банката, поради което по отношение
на ответника било налице знание за неплатежоспособност при придобиване на
вземането, прихванато със задължения към банката, с което е изпълнено
изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Ищецът
моли съда на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, във
връзка с чл. 3, ал. 2 ЗБН да прогласи нищожността по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) на извършено прихващане, обективирано в Изявление за прихващане с вх. №
11693/12.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), отправено от „К.Е.” АД, с вземане по
изявлението за прихващане в размер на 10 798 735,55 евро, придобито от
ответника чрез цесия съгласно Уведомление за извършена цесия с вх. №
11693/12.11.2014 г., според което „Е.Ф.Г.” АД е прехвърлило на „К.Е.” АД свое
парично вземане в размер на 10 798 735,55 евро, произтичащо от законна суброгация вследствие изпълнение на задълженията към С.И.Плс по предоставен кредит на „КТБ” АД за необвързани аванси
с Анекс № 1 към него, с размер на кредита - 19 540 000 евро, сключен на
25.10.2013 г. между „КТБ” АД и С.И.Плс. Прихващането
е извършено срещу задължения на ответника към „КТБ“ АД (н.), произтичащи от
Договор за банков кредит от 10.04.2014 г.
Евентуалено,
при отхвърляне на главния иск предявява иск с правно основание чл.59, ал.2 ЗБН
и моли съда да прогласи
нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД
(н.) на процесното прихващане.
Евентуално,
при отхвърляне на горните два иска, ищецът предявява
евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и моли съда да обяви за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) на процесното
прихващане.
Евентуално,
при отхвърляне на горните три иска, ищецът предявява
евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, и моли съда да обявите за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н.) на процесното
прихващане.
Ответникът
„К.Е.” АД оспорва предявените искове. Твърди, че не е налице твърдяната от
ищеца хипотеза на чл.3, ал.3, във връзка с чл.3, ал.2 от ЗБН. Текстът на закона
визирал нищожност на сделки и действия, които се извършват от Банката след отнемането на лиценза й за
извършване на банкова дейност. В приложното поле не попадали сделки и действия
на трети лица.
За
сделки и действия извършени от трети лица, законодателят предвидил специален ред за тяхното оспорване,
регламентиран от чл.59, ал.3 ЗБН, който предвиждал специални хипотези на недействителност на
прихващания, извършени съответно от кредитор на несъстоятелната банка и от
длъжника в несъстоятелността. Процесното прихващане не
попадало в кръга на действия, визирани в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗБН,
тъй като било способ за погасяване на задължения, но не представлявало действие
по изпълнение на задължение или действие по събиране на вземане /липсвали
активни действия и
реално парично плащане/. Самият закон допускал /чл.59 от ЗБН/, че трето лице -
кредитор на банката може да извърши прихващане със свое задължение към нея,
както преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, така и след него.
Ответникът
оспорва всички евентуални искове по чл.59 ЗБН. Твърди, че в случай, че е
приложима разпоредбата на чл.59 от ЗБН същата следва да се приложи в редакцията
й след изменението
на ЗБН направено с ДВ. бр. 59 от 2006 г. Новата редакция, в сила след
28.11.2014 г., била приложима само за правоотношения и/или факти, които са възникнали и/или са
породили своите правни последици след влизането й сила и същата
била неприложима към процесното прихващане, извършено
на 12.11.2014 г. Разпоредбата на чл. 59 от ЗБН в редакцията му от преди
28.11.2014 г. била приложима по отношение на прихващания, които са били извършени
от кредитор на банката, ако и доколкото тези прихващания били извършени в хода на започнало
производство по несъстоятелност, поради което нито един от исковете по чл. 59
от ЗБН не можел да има за предмет процесното
прихващане.
Разпоредбата
на чл.59, ал.2 от ЗБН била неприложима към процесното
прихващане, което било извършено във времето преди откриване на производство по
несъстоятелност на „К.Т.Б.“ АД с писмено изявление,
адресирано до квесторите на Банката, тъй същата още не е имала и е нямало как да има назначени
синдици.
Спрямо процесното
прихващане била приложима разпоредбата на чл.59, ал.5 от ЗБН в старата й
редакция обн. ДВ бр.59/2006 г., съгласно която недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението
на осребреното имущество, било прихващането, извършено от длъжника след
началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали
двете насрещни задължения. Нормата
на чл. 59, ал. 5 от ЗБН била неприложима и неотносима
към процесното прихващане, тъй като
недействителността се отнасяла единствено и само за прихващанията,
извършени от страна на длъжника /Банката/. Допълнително твърди, че синдиците
приели съществуването на безусловно вземането на „Е.Ф.Г." АД спрямо
„КТБ" АД (н.) с привилегията по чл. 94, ал. 1, т. 1 от ЗБН в размер на 34
050 553.94 лева заради суброгацията на „Е.Ф.Г."
АД в правата на С.И.Плс.
По иска с правно основание чл.59, ал.3
от ЗБН ответникът не оспорва факта, че е придобил
вземането срещу банката, с което е извършено процесното
прихващане по силата на Договор за цесия от 04.11.2014 г. с „Е.Ф.Г." АД,
чийто прехвърлителен ефект настъпил незабавно. Вземането
било придобито преди датата
на откриване на производството по несъстоятелност на банката на
22.04.2015 г. /договорът за банков кредит бил
подписан на 10.04.2014 г./ Ответникът придобил и
задълженията си преди датата на откриване на производството по несъстоятелност
на банката и били налице
обективните предпоставки на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от ЗБН. Липсвала
третата задължително изискуема предпоставка от субективен характер - знанието
на ответника „К.Е." АД /респ. неговия представляващ/, че към момента на
придобиване на вземането или задължението е настъпила неплатежоспособност на
КТБ АД.
Знанието
у ответника не следвало да се предполага, а безспорно да се докаже по делото.
Липсвала законова презумпция за знание – чл.59, ал.4 бил неприложим, тъй като вземането,
с което било извършено процесното прихващане, било
придобито дори преди 06.11.2014 г. /датата, на която е отнета лицензията на КТБ
АД за извършване на банкова дейност/. След 20.06.2014 г., през периода на
специален надзор, банката не била в състояние на неплатежоспособност. Специаленият надзор имал характера на охранителна и
оздравителна мярка по отношение на банката, която е с временен характер като
след изтичане на срока на специалния надзор откриването на производство по
несъстоятелност на б.та е само една от възможните, но не и единствена и
задължителна последица за банката.
Обосноваване
на извод за знание у ответника за настъпила неплатежоспособност на КТБ АД с
големия поток от информация след 20.06.2014 г. било несериозно, тъй като информацията,
която обществото получавало била неясна и противоречива и включвала и
сведенията, че банката ще бъде стабилизирана. Изискването на законодателя било
кредиторът да е знаел и да му е била известна настъпилата неплатежоспособност,
а не да е
предполагал, да е бил длъжен или да е могъл да предположи, или да е
допускал настъпването
на
неплатежоспособност или на вероятност или опасност от такава.
Понятието
„неплатежоспособност" имало собствен смисъл и в ЗБН, и в ЗКИ. Спирането на
плащанията към вложители не било равнозначно на неплатежоспособност по смисъла
на ЗКИ и ЗБН, нито пък водело до прекратяване на дейността на банката.
С
Решения № 73/ 20.06.2014 г. и № 74/ 22.06.2014 г. на УС на БНБ във връзка със
спиране на плащанията към клиенти, настъпило в резултат на масирано теглене на
средства, банката била поставена под специален надзор за срок от три месеца не
поради настъпила неплатежоспособност, а поради опасност от неплатежоспособност.
Съгласно ЗКИ ликвидната криза била
предпоставка за поставяне под
особен надзор, а състоянието
на неплатежоспособност имало съвсем друга последица - отнемане на
лиценза за извършване на банкова дейност. С
Решения № 114 по Протокол № 23 от заседание на УС на БНБ от 16.09.2014 г.,
обявено в ТР специалният надзор на КТБ АД бил продължен до 20.11.2014 г.
В
публикувания на 31.07.2014 г. доклад на квесторите за текущото състояние на КТБ АД
към 30.06.2014 г. собственият капитал на КТБ АД бил положителна величина /521
208 000 лева/. През времето на специалния надзор и
по-конкретно към 04.11.2014 г., към която датата било придобито вземането, с
което е извършено процесното прихващане УС на БНБ не
бил установил състояние на неплатежоспособност, тъй като ако е бил установил
такова следвало в срока от 5 работни дни да отнеме лиценза на банката - т.е. в
срок евентуално до 26.10.2014 г.
Към
04.11.2014 г. неплатежоспособността на банката не била обществено известен факт
предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и
оценката на активите на КТБ АД /наречен „Информация за основните балансови
позиции на „К.Т.Б." АД (КТБ) към 30 септември 2014 г. и за резултатите от
оценките на активите на банката/, изготвени от одиторските
фирми „Ъ.Е.Я.О." ООД, „Д.Б." ООД и „АФА" ООД"".
Ответникът твърди, че нито Доклада, нито
информацията за основните балансови позиции са стигали до знанието му до
момента на исковата молба.
Допълнително
сочи като аргумент, че с решението на Конституционния съд, постановено след
сезирането му, във връзка с отнетия лиценз на КТБ АД,
било прието, че само БНБ е органът, който може да прецени основанията за
наличието на предпоставки за несъстоятелност като дори съдът не можело да го
направи, а само можел да определи датата. Средностатистическият гражданин не бил в състояние да
знае какво точно е било състоянието на банката след 20.06.2014 г., а още
по-малко, че б.та е в състояние на неплатежоспособност и така до момента на
отнемането на лиценза на КТБ АД.
Третото
лице помагач на страната на ответника „Е.ф.г.“ АД заема становище за
неоснователност на исковете, за което излага подробни съображения.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
С Решение
№ 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Б., съгласно
извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2011 г., на
основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във
връзка с чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, „КТБ“ АД (н.) е поставена под специален
надзор. Спряно е изпълнението на всички задължения на „КТБ“ АД (н.) Дейността
на банката е ограничена, като е забранено извършването на всички дейности
съгласно банковия лиценз. Отстранени са от длъжност членовете на Управителния
съвет, отстранени са от длъжност членовете на Надзорния съвет, лишени са от
право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите
й.Решението е вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция
по вписванията на дата 23.06.2014 г., вписване № 20140623173928.
С
Решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка,
съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г.,
на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, чл.116, ал.1, във връзка с
чл.103, ал.2, т.24 ЗКИ, срокът, за който „КТБ“ АД (н.) е поставена под
специален надзор, е удължен до 20.11.2014 г. Решението е вписано по партидата
на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията на дата 18.09.2014
г., вписване № 20140918142617.
С
Решение № 138/06.11.2014 г. на Управителния съвет на Българска Народна Банка,
съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 6.11.2014 г.,
на основание чл.36, ал.2, т.2 във връзка с чл.103, ал.1, т. 1, чл. 103, ал. 2,
т.25 и чл. 151, ал. 1 ЗКИ, на „КТБ“ АД (н.) е отнет лиценза за извършване на
банкова дейност, поради отрицателен собствен капитал на банката и е взето
решение да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност на основание чл. 9, ал. 6 ЗБН. Решението е
вписано по партидата на банката в Търговски регистър при Агенция по вписванията
на дата 07.11.2014 г„ вписване № 20141107140740.
С Решение № 664 от 22.04.2015 г.,
постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014г. на Софийски градски съд, VI-4 състав,
е обявена неплатежоспособността на „К.Т.Б.“ АД- в несъстоятелност; определена е
началната дата на неплатежоспособността – 6.11.2014 г.; открито е производство
по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност „К.Т.Б.“ АД.
С Решение № 1443 от 03.07.2015г.,
постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, III-състав,
е отменено Решение № 664 от 22.04.2015г., постановено по т.д. № 7549 по описа
за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с която за
начална дата на неплатежоспособността на КТБ е посочен 06.11.2014г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г.
Представен
е Договор за банков кредит в евро от 10.04.2014 г., сключен между „КТБ” АД (н.)
и „К.Е.” АД, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя
банкова кредитна линия с кредитен лимит до 20 681 000 евро. Съгласно чл.1 от
раздел I. “Предмет на договора” от сключения Договор за банков кредит от
10.04.2014 г., банката е предоставила банкова кредитна линия с кредитен лимит в
общ размер до 20 681 000 евро при условия на усвояване, ползване и погасяване,
определени в договора. Съгласно чл. 20 от раздел IV. “Погасяване” от договора,
крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси задълженията си е
01.03.2015 г.
С
Уведомление по чл.99 от ЗЗД, получено на 12.11.2014 г., в деловодство на КТБ АД
и Изявление за прихващане по чл.104 ЗЗД с вх. № 11693/12.11.2014 г. на „КТБ“
АД, отправено от „Е.Ф.Г.” АД и „К.Е.” АД дружествата са съобщили, че „Е.Ф.Г.”
АД е прехвърлило на „К.Е.” АД чрез договор за цесия от 4.11.2014 г. вземането
си към „КТБ” АД, произтичащо от законна суброгация
вследствие изпълнение на задълженията към С.И.Плс по
предоставен кредит на „КТБ” АД, в общ размер на 19 540 000 евро, съгласно
договор за кредит от 25.10.2013 г., в размер на 10 798 735,55 евро, ведно с
неговите привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, включително изтеклите
лихви. „К.Е.” АД е отправило изявление за прихващане на придобитото вземане в
размер на 10 798 735,55 евро, срещу свое ликвидно задължение към „КТБ“ АД (н.),
произтичащо от Договор за банков кредит от 10.04.2014 г.
От
представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за залог върху
вземания във връзка с Договор за кредит във връзка е необвързани аванси на
стойност до 12 560 000 евро от 25.10.2013 г., сключен между „КТБ” АД (като
Кредитополучател) и С.И.Плс (като Кредитор); Анекс №
1 към Договор за залог върху вземания във връзка с Договор за кредит във връзка
е необвързани аванси на стойност 19 540 000 евро от 25.10.2013 г. и Анекс към
него, сключен между „КТБ” АД (като Кредитополучател) и С.И.Плс
(като Кредитор) от 28.04.2014 г.; Договор за специална сметка от 25.10.2013 г.,
сключен между „КТБ” АД, „К.Е.” АД, „ЕФГ” АД, С.И.Плс
(Кредитор) и С. Н.А., САЩ, чрез С. Н.А. - клон София (Ескроу
агент); Анекс № 1 към Договор за специална сметка от 25.10.2013 г., сключен
между „КТБ” АД, „К.Е.” АД, „ЕФГ” АД, С.И.Плс
(Кредитор) и С.Е.АД, клон България, правоприемник на С. Н.А. - клон София (Ескроу агент), се установява, че вземането на „Е.Ф.Г.” АД
произхожда от суброгацията му при плащане на дълг на
„КТБ” АД към С.И.Плс., тъй като „Е.Ф.Г.” АД е учредила в полза на С.И.Плс първи по ред залог върху вземания, по договори с крайни
клиенти, по специална сметка, открита в С.И.Плс. На
03.09.2014 г. С.И.Плс
пристъпила към изпълнение по реда на чл.33 от ЗОЗ срещу заложените
вземания на „Е.Ф.Г.” АД като трето лице - залогодател
по договора за особен залог на вземания. В резултат на изпълнението „Е.Ф.Г.” АД
е платила задължението на „КТБ” до размера от 17 320 000 евро.
Представен
е Договор за цесия от 04.11.2014 г. между „К.Е." АД в качеството на цесионер и „Е.Ф.Г." АД в качеството на цедент, по силата на който цедентът
прехвърля възмездно на цесионера пълния размер на
вземането си към КТБ АД, произтичащо от суброгиране в
правата на С.И.плс, което към момента на сключване на
договора е в размер 10 798 735,55 евро.
Представена
е разпечатка на стр.1 и стр.3 от Списъка по чл. 66, ал. 7. т. 1 от Закона за
банковата несъстоятелност на приетите от синдика на „КТБ" АД (н.)
вземания, по които не са направени възражения, обявен на 25.05.2016 г. по
партидата на „КТБ" АД (н.) в Търговския регистър.
Ответникът
е представил: Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ; Решение № 76/22.06.2014
г. на УС на БНБ; Решение № 114 от 16.09. 2014 г. на УС на БНБ; Решение № 145 от
19.11.2014 г. на УС на БНБ; Доклад на квесторите на КТБ АД за текущото
състояние на КТБ АД от 25.07.2014 г.; Прессъобщения
на БНБ от 07.05.2014г., 17.0б.2014г., 20.0б.2014г., 22.06.2014г., 30.06.2014г.,
31.07.2014г., 16.09.2014г., и 22.10.2014г.; Писмо на БНБ до директора на
дирекция вътрешен пазар в ЕС господин Jonatan Faull от11.08.2014г.; Публикации в пресата, както
са посочени и коментирани в текста.
Представени
са: Доклад на квесторите на КТБ АД
относно някои основни направления от дейността
на квесторите на КТБ АД през периода на специалния надзор върху КТБ АД
(25.06.2015 - 05.11.2014) и в периода от отнемане на лицензията за извършване
на банкова дейност (06.11.2014 до настоящия момент - 18.03.2015) - в допълнение
на действията, отразени в официалните им доклади до момента, предоставен за
нуждите на Народното събрание. Докладът бил приложен към писмо
на банката с вх. № ПГ -5194-Е-16 от 20.04.2015 г. на НС на РБ, адресирано до
г-жа Д.А.- Председател
на Временната анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата,
свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да
упражнят контрол и противодействат на източването на КТБ АД в периода 2009 -
2014 г.; 2./ Заповед на квесторите за създаване Работна Г. по разглеждане на
исканията за прихващане, чието създаване е посочено на стр.8 от доклада; 3. Писмо, изх.№ 119801/16.10.2014 г. на БНБ, в което БНБ потвърждава, че няма компетенции да
забранява в рамките на специалния надзор извършването на прехвърляне на
вземания /цесия/ и на едностранни изявления за прихващане от клиенти на
банката, като същите са изцяло в обхвата на гражданското право и се извършват
без пряко участие на банката в тях. БНБ е подкрепила изрично отразяването на
прехвърлените вземания в счетоводните сметки на банката.
Третото
лице помагач „Е.Ф.Г.” АД представя доказателства за наличието и
действителността на цедираните вземания.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.З, ал.З вр. с ал.2 от
ЗБН; чл.59, ал.2 ЗБН; чл.59, ал.5 ЗБН и чл.59, ал.3 от
ЗБН.
По
предявения главен иск с правно основание чл.3, ал.3 във вр.
ал.2 от ЗБН:
Разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗБН предвижда, че от датата на
решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на
основание чл. 36, ал. 2 ЗКИ не могат да се извършват
разпоредителни сделки и действия с имуществото на банката с изключение на
извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и
управление. От същата дата не могат да се извършват действия и сделки, насочени
към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и
към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение.
Правната последица при извършени действия/сделки в нарушение на тази забрана, е
нищожност по отношение кредиторите на несъстоятелността - чл. 3, ал.3 ЗБН.
При тълкуване на разпоредбите следва да се приеме, че последиците по ал. 3
на цитираната разпоредба - нищожност, са свързани с действия и сделки по ал.2 с
имущество на банката или с такива с предмет както вземания, така и задължения
на банката. По тази причина забраните касаят не само действия и сделки,
осъществени от банката, но и извършени от други лица и насочени срещу банката,
каквото би могло да бъде прихващането.
Прихващането в материалноправен аспект е
регламентирано в разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. Следователно, прихващането е способ за
прекратяване (погасяване) на две насрещни задължения до размера на по-малкото
от тях - чл. 104, ал. 2 ЗЗД. Прихващането има прекратително (погасително) действие по отношение на
задължението на прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото
задължение по договора за банков кредит, което съставлява едновременно с това и
изпълнение на задължението на Б.та по договора за платежна сметка да върне
предадените й парични суми в същата валута и размер. Погасяването на насрещните
задължения не настъпва по право, а е резултат на упражняването на субективно
право с вторичен характер, с което всяка от страните разполага. Това право
възниква само при наличието на друго/и правоотношение/я и е насочено срещу
лицето, което е едновременно длъжник и кредитор на прихващащия.
Като способ за погасяване на вземанията и
заместител на реалното изпълнение, прихващането по правило няма увреждащ ефект,
поради което са налице специални правила за прихващането в производството по
несъстоятелност - чл. 645 ТЗ и в производството за банкова
несъстоятелност - чл. 59 ЗБН. В последната разпоредба, изрично е
предвидено, че е допустимо кредитор на банката да извърши прихващане със свое
задължение към нея при наличието на съответните предпоставки.
Съгласно алинея 3 на чл. 3 действия и сделки, извършени в нарушение на
забраните, установени в ал.2 са нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността.
Безспорно имуществото на банката включва и правата й да получи изпълнение
по сключените договори за кредит, т.е. да си върне дадените в заем суми.
Задължение на кредитополучателите да заплащат падежиралите
вноски. Законът не допуска да се извършват действия и сделки насочени към
събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката. Съдът
намира, че с процесното изявление за прихващане се
цели обезпечаване на вземания срещу банката, които иначе не се включват в гарантирания
минимум, който се поема от Фонда за гарантиране на влоговете. Всъщност целта е
със сума, която е извън гарантирания размер да се погаси задължение на друг
клиент на банката. Това е заобикаляне на закона и затова действието е обявено
за нищожно.
Неоснователен е доводът на ответника, че ,
тъй като разпоредбата на чл.59 от ЗБН допуска кредитор на банката да извърши
прихващане със свое задължение към нея, то следва да се приеме, че прихващането
не попада в кръга на действия и сделки, визирани от чл.3, ал.2 от ЗБН. При
тълкуване на разпоредбите на чл.3 от ЗБН и чл.59 от ЗБН съдът намира, че след
датата на решението за отнемане на лицензията до датата на откриване на
производство по несъстоятелност законът забранява на кредиторите на банката с
отнет лиценз да извършват действията по чл.3, ал.2 ЗБН под страх от тяхната
нищожност. След откриване на производство по несъстоятелност законът допуска
извършване на прихващане при условията на чл.59 от ЗБН.
Процесното изявление е от 12.11.2014 г. след датата на отнемане на лиценза на
банката, която е 06.11.2014 г., поради което попада в хипотезата на чл.3, ал.3 вр. чл.3, ал.2 от ЗБ.
При
този изход на делото ответникът следва да заплати държавна такса по иска с
правно основание чл.3, ал.3 във вр. ал.2 от ЗБН в
размер 844 819.64 лв. по сметка на Софийски градски съд.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за нищожно по отношение на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД в
несъстоятелност, на
основание чл.3, ал.3 във вр. ал.2 от ЗБН, извършеното
с Изявление
за прихващане с
вх. № 11693/12.11.2014 г. на „КТБ“ АД (н.), отправено от „К.Е.” АД, с вземане
по изявлението за прихващане в размер на 10 798 735,55 евро, придобито от
ответника чрез цесия съгласно Уведомление за извършена цесия с вх. №
11693/12.11.2014 г., според което „Е.Ф.Г.” АД е прехвърлило на „К.Е.” АД свое
парично вземане в размер на 10 798 735,55 евро, произтичащо от законна суброгация вследствие изпълнение на задълженията към С.И.Плс по предоставен кредит на „КТБ” АД за необвързани аванси
с Анекс № 1 към него, с размер на кредита - 19 540 000 евро, сключен на
25.10.2013 г. между „КТБ” АД и С.И.Плс., което
прихващането е извършено срещу задължения на „К.Е.” АД към „КТБ“ АД (н.),
произтичащи от Договор за банков кредит от 10.04.2014 г. по
иск на синдиците на „К.Т.Б.“
АД / в н./ срещу „К.
Е.” А
ОСЪЖДА
„К.Е.” АД да заплати на Софийски градски съд държавна такса по делото в размер
844 819.64 лв.
РЕШЕНИЕТО
е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника - „Е.Ф.Г.”
АД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: