№ 83
гр. Ботевград, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20231810200091 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. О. М., ЕГН **********, против електронен
фиш серия К-***, издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за
извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
В жалбата си жалбоподателя моли процесния електронен фиш да бъде
отменен поради поради незаконосъобразност, при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява. Явява се довереникът му адв. М., който поддържа изцяло жалбата и
моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен по съображения
подробно изложени в жалбата.
Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл.
юрик. П.И., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на
жалбоподателя като неоснователна и недоказана. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на
1
разноските на противната страна.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
Според процесния ЕФ на 21.11.2021г. в 11.00часа, в Софийска област,
община Ботевград, АМ-Хемус 59.200 км посока към гр. София, при
ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС
Шкода Октавия, с регистрационен номер ***, собственост на жалбоподателя,
е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство ***. При зададена разрешена стойност на скоростта на
АТТС 80 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от
109 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при
измерване на скоростта, е установена превишена стойност на скоростта 29
км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № ***г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № *** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя.
От данните по делото става ясно, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на
03.02.2023г.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена
декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Не е подадено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: Протокол от последваща
проверка на мобилната система за видеоконтрол № ***г. „TFR1-M,”; Заповед
№ ***г. и Заповед №*** от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР,
бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за
2
измерване №10.02.4835, снимков материал, справка за регистрация на Шкода
Октавия, с регистрационен номер ***, справка-отговор от Областно пътно
управление-София, договор за покупко-продажба и др., които следва да бъдат
кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
Противно на възраженията на жалбоподателя, от приложеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт
по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват
видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена
съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението
31.03.2021. и срок на валидност на същото - 11.02.2024г. По делото са
представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43
от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 06.11.2019г. с протоколен номер №
***. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип
АТСС.
От снимковия материал на устройството, автомобилът на
жалбоподателя е с ясно виждащ се регистрационен номер, модел и марка,
заснет е от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да
било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена
вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил
писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, от
която се установява, че към датата на извършване на твърдяното нарушение
/21.11.2021г./ на АМ „Хемус“ при км 59+200 с посока на движение към гр.
София не е имало поставени пътни знаци ограничаващи скоростта на
движение на моторните превозни средства.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
3
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок видно от
датата на връчване на електронния фиш и датата на входиране на жалбата на
жалбоподателя. Подадена е от процесуално легитимирано лице с правен
интерес, по годен предмет до родово и местно компетентен съд, от което
следва, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол
„TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Събраните писмени доказателства сочат,
че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен
тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно
удостоверение № 10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на
одобрения тип средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на
същия член когато срокът на валидността на одобрения тип средство за
измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако отговаря на
характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип. Раздел 3-ти на
същия закон предвижда осъществяването на първоначални и последващи
проверки от страна на оправомощени лица от Българския институт по
метрология, чрез които да бъде установена годността на съответния тип
средство за измерване. Посочения по делото АТСС е преминал такава
последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното
средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по
смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ, поради което възраженията на жалбоподателя в
4
тази насока са неоснователни.
Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
TRF1-M, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.
5 от Наредба № *** г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със
Заповед №Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец, тъй като носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, но въпреки това е нередовен от процесуална страна.
Съгласно посочената законова норма, електронният фиш следва да съдържа
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния
електронен фиш, но в частта относно описанието на мястото на нарушението,
разрешената скорост, респ. нарушената норма и приложената
административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин,
непозволяващ формиране на несъмнен извод относно локацията на
нарушението и позволената скорост. Следователно липсва и несъмнен извод
относно правилността на дадената квалификация на нарушението, при която
5
същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата
санкционна норма и основанието за ангажиране на
административнонаказателна отговорност.
На първо място безспорно е идентифицирано превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приложения снимков материал, в който
са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост, както и скорост на
движение на заснетото превозно средство.
Видно от данните, отразени в електронния фиш зададената разрешена
стойност на скоростта на движение за АТСС е 80 км/ч. Съгласно справка-
отговор на ОПУ- София област за мястото и времето на нарушението не е
било въведено ограничение на разрешената максимална скорост с пътен знак
В26. Точната локация на заснемане е отразена в електронния фиш, а именно
АМ Хемус 59.200км, т.е. в обхвата на действие на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при
въведено ограничение на скоростта 140 км/ч.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните
работи е издадена Наредба № *** г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 2015 г. (Наредбата), с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата.Съгласно чл. 10, ал. 1 от тази Наредба за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението.
Именно в Протокола за използване на АТСС е отразено, че на мястото на
нарушението има ограничение от 80 км/ч като е посочено, че важи
ограничението въведено с пътен знак В 26, съгласно разпоредбата на чл. 21,
ал.2 вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Видно от данните по делото на процесното
място и време не е имало поставен знак знак В 26 въвеждащ ограничение на
скоростта 80 км/ч. Освен това за място на отчитане на скоростта в протокола
е посочено - АМ Хемус 39.200 км посока гр. София, което се различава
съществено от мястото, на което е заснет автомобила на жалбоподателя
според ЕФ (59.200 км). Следователно с ЕФ жалбоподателят е наказан за
превишаване на скорост при въведено ограничение с пътен знак В26 (изрично
6
отбелязано в ЕФ), а същевременно от справката на ОПУ-София се
установява, че няма пътен знак за ограничение на скоростта.
Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното
установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния
случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които
се отразяват върху съставомерността на нарушението.
Виден и от протокола и от ЕФ е методът на въвеждане на
ограничението на скоростта, за конкретния пътен участък, за времето на
заснемане на нарушението, както и от приложената по делото справка-
отговор на ОПУ- София област, а именно с пътен знак В26. Последното е в
основата за правилното квалифициране на административното нарушение.
Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите
по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото
очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по
преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на
съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в
какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира
своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.
Предвид горното, въззивният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват, че отразените в съдържанието на
електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и
скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение
по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, не съответстват на
действителното положение.
Установените факти не реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта,
сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал. 1.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство,
допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. В случая, на АМ
Хемус към дата 21.11.2021г., в участъка на км 59+200 посока София не е било
въведено ограничение на скоростта, а е важала допустимата стойност на
скоростта за магистрала - от 140 км/ч, поради което именно с тази стойност е
7
следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС, в този период от
време.
Констатацията за наличието на пътен знак, установяващ съответно
ограничение на скоростта в контролирания с АТСС участък, е обстоятелство
относимо към елементите от състава на нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно от обективна страна санкционираното нарушение не е
извършено, т.к. водачът е имал задължение да се съобрази с максималната
стойност на скоростта на движение за магистрала, а именно ограничение от
140 км/ч. Видно от електронния фиш, засечената скорост на движение след
приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км е 109 км/ч, т.е. в рамките
на допустимото ограничение.
Т.к. санкционираното поведение е несъставомерно безпредметно се
явява обсъждането на субективната страна на последното.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. С жалбата се претендират разноски, като съгласно
представеният Договор за правна защита и съдействие заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съдържащ разписка за
получаване на уговореното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са
доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 500 лв. Делото не се
отличава с фактическа и правна помощ, и е проведено е само едно съдебно
заседание, поради което възнаграждението не следва да надхвърля размера на
минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е именно 400 лева. С оглед изложеното
до тук и предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
8
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К-***, издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на Т. О. М., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
/сто/ лева, за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА "ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ" на МВР –гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на Т. О. М., ЕГН ********** сумата в размер на 400,00
(четиристотин) лв., разноски по АНД № 91/2023 г. по описа на РС Ботевград,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9