Решение по дело №51/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от М. И. Е. от [населено място], [община], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0318-000020/04.02.2024 г., издадена от Д. Е. А. - *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-[община], с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №***, както и два броя регистрационни табели с №[рег. номер].

В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, респ., не е извършил визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Твърди също, че в определения му срок се е явил в лечебно заведение и е предоставил кръвни проби за изследване, но резултатите от тези изследвания не са му известни. По тези съображения счита, че не са били налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а , б.“б“ от ЗДвП. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, като сочи, че от предоставената за изследване кръвна проба, резултатите от която се ползват с по-висока достоверност, не се установява да е употребил наркотични вещества.

Ответникът – *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, чрез юрк.Ч., намира жалбата за неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счита, че са налице фактическите и правни основания за налагане на принудителната мярка, както и че в случая е спазена и целта на закона. Намира представеното медицинско изследване за неотносимо към спора. Счита, че употребата на наркотични вещества, на посочените в заповедта време и място, е надлежно установена с годно техническо средство. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:

Предмет на делото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0318-000020/04.02.2024 г., издадена от Д. Е. А. - *** към ОДМВР – Кърджали, РУ-[община], с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС №***, както и два броя регистрационни табели с №[рег. номер]. Мярката е приложена във връзка с нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за това, че на 04.02.2024 г., около *** ч., в [населено място], ул. ***, до ***, в посока от *** към ***, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил с рег.№[рег. номер], след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dryg test 5000, №***, което отчело положителни резултати ***.

Във връзка с горното на водача бил съставен АУАН серия GA №991008/04.02.2024 г., за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС след употребата на наркотични вещества.

На жалбоподателя е връчен и талон за медицинско изследване №***/*** г., в който е отбелязано, че последният не приема показанията на теста, като е отразено и искането му за медицинско и химическо изследване.

Въпреки че към административната преписка не е приложен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, по делото няма спор, че в рамките на указаното му време и място, водачът се е явил и дал биологични проби за медицинско изследване за употребата на наркотични вещества или техните аналози. Наличието на такъв протокол се установява и от констативната част на Протокол за извършена токсикохимическа експертиза №24/ТКХ-82/25.03.2024 г.

С мотивирана резолюция №24-0318-М000009/05.02.2024 г. на началник РУ към ОД на МВР-Кърджали, на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното производство, образувано с АУАН серия GA №991008/04.02.2024 г., като за деянието е образувано БП №**/*** г. по описа на РУ-[община], за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

По делото е представен и Протокол за извършена токсикохимическа експертиза №24/ТКХ-82/25.03.2024 г., изготвена от вещи лица към Център за експертни криминалистични изследвания към Национален институт по криминалистика при МВР. Според заключението на вещите лица, в представената за изследване кръвна проба, взета от лицето М. И. Е., не е установено наличие на наркотични вещества ***. Установено е наличие на ***, в предоставената за изследване проба урина.

С оглед така установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е и основателна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен със Заповед №292з-1972/18.09.2023 г., издадена от директора на ОДМВР-Кърджали.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а , б.“б“ ЗДвП, въз основа на която е наложена процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В случая оспорената мярка е била наложена на жалбоподателя за описаното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, установено с Dryg test 5000, отчел положителен резултат ***.

От обсъдените по-горе доказателства се установява, че водачът не е приел показанията на теста и в установения срок е дал биологични проби за медицинско изследване.

Съгласно предвиденото в чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в случаите, в които лицето не приема показанията на техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. При извършено медицинско изследване, резултатите от последното са определящи за установяване употребата на наркотични вещества.

Съгласно чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Предвидено е употребата да се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, като при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

Във връзка с горното и предвид заключението по изготвената токсикохимическа експертиза, според което в представената за изследване кръвна проба, взета от водача, не е установено наличие на наркотични вещества ***, съдът приема, че резултатите от извършеното на 04.02.2024 г. изследване с Dryg test 5000, изцяло се опровергават от извършеното медицинско изследване.

При това положение не се установява и визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, за преустановяването на което нарушение е наложена процесната принудителна административна мярка. Респ., не е налице и хипотезата на чл.171, т.2а , б.“б“ от ЗДвП, въз основа на която е приложена ПАМ.

По изложените съображения, съдът счита, че в случая не са били налице предпоставките за прилагане на мярката по чл.171, т.2а, б.»б» от ЗДвП. Събраните по делото доказателства опровергават фактическите констатации в съставения АУАН и в процесната заповед, за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена, като постановена в несъответствие с материалния закон.

При този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане и представените доказателства, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, общо в размер на 1210 лв., от които:10 лв. за внесената д.т., както и 1200 лв. с ДДС за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения ДПЗС №***/*** г. Последното възнаграждение е в рамките на минималния размер, посочен в чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с §2а от ДР на Наредба №1/2004г., поради което и предвид проведените две открити съдебни заседания и активното процесуално поведение на адвоката, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0318-000020/04.02.2024 г., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, в РУ-[община], като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да заплати на М. И. Е. от [населено място], [община], с [ЕГН], направените по делото разноски в размер на 1 210 лв.

Решението, на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.