Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.04.2022 г.
СГС,
VI-4 състав, в
открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 1806/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „А.П.Е.Т.“ ЕООД- в несъстоятелност, с която са предявени срещу „Ю.Б.“ АД, правоприемник на „Б.П.Б.“ АД, иск с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД, вр. с чл.82 и чл.86 ЗЗД за сумата от 55 945 619,72 лв. Твърди се от ищеца, че по силата на сключен с „А.П.Е.“ЕООД договор за цесия от 06.12.2012 г. е придобил вземания срещу ответника в размер на 55 945 619,72 лв. Сочи се от ищеца, че вземанията произтичат платени без основания от цедента лихви по кредити, такси по обслужвани кредити, собствени на цедента пари, държани от банката, лихва за забава върху сумата от 12 881 784,62 ЕВРО, както и загуби от ограбване на цедента, които са по сключен между цедента и банката договор от 19.05.2004 г., договори с N-ра: 404/2004 г., 405/404, 164/2005, Visa card, 376/2005, 937/2006 , 096/2007, 097/2007, 1181/2007, задълженията по които са обезпечени с договор за особен залог. Поддържа се, че без основания банката е събирала през периода 19.05.2004 г. – 23.07.2008 г. заложените вземания и е усвоила сумата от 12 881 784,62 ЕВРО за погасяване, но на вече погасени задължения. През периода 19.05.2004 г. – 27.11.2007 г. от разплащателната сметка са погасени без наличие на основание задължения от 3 126 659,83 ЕВРО, а към 27.02.2009 г. е определено салдо от 4 833 740,60 ЕВРО, но действителното е минус 16 112 665,85 ЕВРО; на 31.07.2011 г. е определено салдо от минус 16 191 200,85 ЕВРО. Заложният кредитор се е разпореждал със събрани суми по заложените вземания от 16 362 646,24 ЕВРО, с които е погасявал задължения на кредитополучателя. Навеждат се клаузи за неравноправни условия в сключените с банката договори. Сумата за усвояване към 27.02.2009 г. съдържа недействителен дълг от подновени невалидни стари задължения от 6 937 962 ЕВРО с невъзможен предмет, 12 881 784,62 ЕВРО усвоени отново погасени, 3 126 659,83 ЕВРО – наредени срещу задължения от подновени невалидни стари задължения, вече погасени с 12 881 78462 ЕВРО. По 31 пункта възлиза вземането на цедента, от което в полза на ищеца е прехвърлено вземане от 28 604 541,15 ЕВРО. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 28 604 541,15 ЕВРО – стойност на вземания, придобити по договора за цесия от 06.12.2012 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че по водени с цедента съдебни дела не е установено да има вземания. Сочи се, че вземанията по договора за цесия не са възникнали и не съществуват. Иска се спиране на производството по чл.229 ал.1, т.4 ГПК поради висящ спор по иск с правно основание чл.694 ТЗ. Прави възражение за нищожност на договора за цесия, защото не е ясно на какво основание произтичат цедираните вземания. Не е доказан и размерът на вземанията. Освен това действителността на договорите за кредит е била проверена по водени с цедента дела, по които е установено, че банката има вземания, но не и че има задължения. Прави възражение за погасителна давност. Излагат се съображения, че е имало основание банката да събира суми по реда на ЗОЗ, а по отношение на твърдението за неравноправни клаузи се сочи, че в отношенията между търговци не се прилагат правилата на ЗЗП. Прави възражение за погасителна давност по отношение на цедираните вземания. Поддържа се, че не са понесени от цедента вреди под формата на загуби, защото е в неизпълнение на договорни задължения.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че сключените от цедента договори за кредит са нищожни и не пораждат правни последици, поради което правилата на погасителната давност не се прилагат.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията за недопустимост на исковете. Освен това ищецът не е страна по договорите за кредит, поради което е недопустимо да предявява възражения за нищожност. Освен това цедентът при сключване на новите договори за рефинансиране се е съгласил и признал съществуването на задължения по предходните договори, а по действащите договори за кредит с N 404/04, 096/01.03.2007 г., 097/01.03.2007 г. и 1181/2007 г. е доказано, че съществуват задължения, но не и вземания на цедента. Поддържа се възражението, че не може да се правят възражение за неравноправност на договорните клаузи, а възраженията за нищожност по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД са неоснователни.
Представен е договор за особен залог N 069/19.05.2004 г., от който се установява, че „А.П.Е.“ЕООД е уредил в полза на „Б.П.“ АД особен залог върху бъдещи вземания от Sfit S.A.R.L.CO.KG М. Trading и FBM М. Gmbh за обезпечение на задължения от 150 000 ЕВРО по договор за кредит N 149/2004 г.
Представен е договор от 19.05.2004 г., от който се установява, че „А.П.Е.“ЕООД е прехвърлил на „Б.П.“ АД всички свои вземания срещу длъжници за погасяване на задължения по договор за кредит N 149/2004 г.
Представен е договор за цесия от 06.12.2012 г., от който се установява, че „А.П.Е.“ЕООД е прехвърлил на „А.П.Е.Т.“ ЕООД вземания в размер на 28 604 541,15 ЕВРО, от която 1260 205,91 ЕВРО – неоснователно заплатени от цедента лихви на „Б.П.“ АД през периода 18.05.2004 г. – 30.10.2008 г. по отпуснати кредити; 115 722,82 ЕВРО - неоснователно заплатени от цедента банкови такси през периода 19.05.2004 г. – 18.12.2007 г.; 12 881 784,62 ЕВРО – задържани от банката без основание парични средства; 9 421 827,80 ЕВРО – законна лихва върху сумата от 12 881 784,62 ЕВРО – неправомерно събрани и прихванати от банката заложени с особен залог вземания през периода 19.05.2004 г. – 19.07.2012 г., сумата от 4 925 000 ЕВРО – вреди, нанесени от банката.
Със съобщение от 17.04.2013 г. банката е уведомена за цесията.
Представен е договор за кредит N 097/2007 от 01.03.2007 г., от който се установява, че банката е предоставила на „А.П.Е.“ЕООД кредит в размер на 2 500 000 ЕВРО. Към договора са сключени анекси от 27.02.2008 г., 30.01.2009 г.
Представен е договор за особен залог
върху вземания от 01.03.2007 г., от който се установява, че „А.П.Е.“ЕООД е
учредил в полза на банката залог върху вземания срещу „М.Т.“ ООД и S.A.V.S.p.A. S. A.V..
Представен е договор за инвестиционен кредит N 404/2004 от 17.12.2004 г., от който се установява, че банката е предоставила на „А.П.Е.“ЕООД кредит в размер на 1 491 883 ЕВРО.
Представен е договор за особен залог на
вземания N 228/2004 от
17.12.2004 г., от който се установява, че „А.П.Е.“ЕООД е учредил в полза на
банката особен залог върху вземания срещу Sfit S.A.R.L.CO.KG M.T., F. B.M., M.T.GMbh Co.KG и S. M. Ad, E.S.A.
Представени са анекси от 05.05.2005 г. към договор за кредит N 404/2004, анекс от 30.01.2009 г. към договор N 404/2004, анекс от 29.04.2010 г. към договор N 404/2004, анекс от 30.06.2010 г. към договор N 404/2004, анекс от 11.12.2010 г. към договор N 404/2004, анекс от 16.05.2011 г. към договор N 404/2004, анекс от 27.07.2011 г. към договор N 404/2004, анекс от 26.09.2011 г. към договор N 404/2004.
Представен е договор за кредит N 096/01.03.2007 г., от който се установява, че банката е предоставила на „А.П.Е.“ЕООД кредит в размер на 1 500 000 ЕВРО. Към договора са сключени анекси от 27.02.2006 г., 30.01.2009 г., 29.04.2010 г., 30.06.2010 г., 11.12.2010 г., 16.05.2011 г., 27.07.2011 г., 26.09.2011 г.
Представен е договор за особен залог от 30.01.2009 г., от който се установява, че „А.П.Е.“ЕООД е уредил в полза на банката особен залог върху всички свои вземания.
Представен е договор за кредит от 15.09.2007 г., от който се установява, че банката е предоставила на „А.П.Е.“ЕООД кредит в размер на 289 520 ЕВРО. Към договора са сключени анекси от 30.01.2009 г., 29.04.2010 г., 30.06.2010 г., 11.12.2010 г., 16.05.2011 г., 27.07.2011 г., 26.09.2011 г.
Представен е договор от 02.07.2005 г., от който се установява, че банката е предоставила на „А.П.Е.“ЕООД банкова карта с лимит от 20 000 лв.
Представен е препис от решение от 03.08.2017 г. на СГС по т.д.N 1021/13 г., препис от решение от 23.05.2018 г. по т.д.N 4582/16 г.
Представени са справки за получени плащания, както и извлечения по сметки.
Установява се от заключението на ССЕ, че по цесионна сметка на „А.П.Е.“ЕООД е постъпила през периода 19.05.2004 г. – 23.07.20078 г. в размер на 16 362 646,24 ЕВРО, а прехвърлените от цесионната сметка по разплащателната сметка суми възлизат на 3 717 347,36 ЕВРО; за периода 19.05.2004 г. – 28.02.2009 г. за погасяване на кредити на „А.П.Е.“ЕООД е изплатена от разплащателната сметка сумата в размер на общо от 31 126 659,83 ЕВРО, както и че непогасените задължения на „А.П.Е.“ЕООД възлизат в размер на общо 21 929 774,38 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД.
По реда на инстанционния контрол е прието, че не са налице недостатъци по исковата молба, поради което следва да се приеме, че е редовна.
По допустимостта на предявените искове. Исковата молба е подадена след откриване на производството по несъстоятелност на ищеца, но синдикът след дадените от съда указания с разпореждане от 13.09.2019 г. е подписал исковата молба, както и допълнителната искова молба - чл.658 ал.1, т. 7 ТЗ. В този случА.съдът приема, че е надлежно сезиран, защото синдикът разполага с представителни правомощия да завежда и води съдебни дела от името на несъстоятелния длъжник. Освен това в съдебното заседание на 17.03.2022 г. новият синдик е заявил, че потвърждава всички извършени до този момент процесуални действия.
По делото са представени преписи от решение от 03.08.2017 г. на СГС по т.д.N 1021/13 г. и от решение от 23.05.2018 г. по т.д.N 4582/16 г., но страна по тези дела не е бил ищецът, поради което тези съдебни решения не пораждат ефекта по чл.298 ал.1 ГПК. По тези съдебни дела страна е бил цедентът на ищеца - „А.П.Е.“ЕООД /сега в несъстоятелност/, но предмет на исковете по тях са били вземания на банката ответник, а не вземанията на цедента срещу банката. След като тези съдебни дела не са имали за предмет вземанията на цедента „А.П.Е.“ЕООД /сега в несъстоятелност/, то по отношение на цедираните от него вземания с процесния договор, които са предявени от ищеца по настоящето дело, не е формирана сила на присъдено нещо. Това означава, че с предявяване на иска не е нарушена забраната по чл.299 ал.1 ГПК, защото предмет на иска са вземанията на цедента, прехвърлени с цесията, а предмет на посочените по-горе съдебни дела са вземанията на банката срещу цедента.
По водените съдебни дела между праводателя на ищеца / цедента „А.П.Е.“ЕООД/ и банката ответник е установено, че в полза на банката съществуват вземания срещу цедента, но не е налице пречка по настоящето дело да се претендират вземанията на цедента срещу банката, доколкото тези вземания не били предявени с насрещен иск или възражение за прихващане.
Освен това - процесният
договор за цесия е сключен на 06.12.2012 г., поради което формираната сила на пресъдено нещо по дела, които са водени срещу цедента след сключване на договора за цесия, не обвързват
ищеца.
Като краен извод – приключилите с влезли в сила решения т.д.N 1021/13 г. и т.д.N 4582/16 г. на СГС са образувани след сключване на процесния договор за цесия от 06.12.2012 г. и нямат за предмет вземания на цедента срещу банката, поради което не е налице забрана ищецът да предяви иска, с който претендира вземания на цедента срещу банката.
По същество на спора. Според съда предявените искове, претендирани по процесния договор за цесия, са неоснователни. На първо място следва да се спомене, че според съда договорът за цесия е нищожен на основание чл.26 ал.2, предл.1-во ЗЗД, защото в него не е посочено по кои точно договори за банков кредит произтичат прехвърлените от цедента вземания, както и не е посочено по кой договор какво точно по основание и размер вземане е прехвърлено с договора за цесия. В договора за цесия се цитира искова молба вх.N 127159/04.12.2012 г. на СГС, но препис от исковата молба не е част от приложенията към договора, поради което съдът намира, че липсва каквато и да е яснота относно предмета на договора.
На следващо място – в договора за цесия е уговорено, че се прехвърля „бъдещо вземане“, но от неговото съдържание се установява, че изброените в него вземания според волята на страните са съществували към сключване на договора. Доколкото предмет на договор за цесия могат да бъдат само съществуващи вземания, съдът приема, че използваният израз „бъдещо вземане“ следва да се тълкува във връзка с уговорката, че вземанията са предмет на предявен от цедента иск, по който страните по договора за цесия са очаквали да се постанови бъдещо решение за уважаването на иска. В този смисъл съдът приема, че волята на страните е била не да се прехвърли „бъдещо вземане“, а да се прехвърли вземане, което се очаква в бъдеще да бъде съдебно установено – чл.25 ал.1 ЗЗД.
Страните не спорят, че по искова молба вх.N 127159/04.12.2012 г. е било образувано т.д.№8789/2012 г. на СГС, което е било изпратено по подсъдност на СРС, след което делото е изпратено по подсъдност на СГС и е образувано т.д.№ 1828/2014 г. След извършена служебно проверка се установи, че т.д.№ 1828/2014 г. на СГС е прекратено с влязло в сила определение от 15.03.2017 г. поради оттегляне на иска на основание чл.232 ГПК. Това означава, че по искова молба вх.N 127159/04.12.2012 г. не е поставено съдебно решение, т.е по съдебен ред не е установено „бъдещето вземане“ на цедента, а това е друго основание за извод, че процесният договор за цесия не е породил действие. Процесният договор за прехвърляне на „бъдещо вземане“, което ще се установи по съдебен ред, не е в състояние да породи правен ефект и да придаде на ищеца качеството на кредитор на ответника, защото не е постановено решение за признаване по съдебен ред на „бъдещото вземане“ – чл.25 ал.1 ЗЗД.
Ищецът е бил конституиран като трето лице помагач на цедента по т.д.№ 1828/2014 г. на СГС, защото е имал интерес да се постанови решение за признаване на „бъдещото вземане“, а това потвърждава извода, че „бъдещето вземане“ по договора за цесия е прехвърлено под условие – уважаване на иска по искова молба вх.N 127159/04.12.2012 г., което с оглед прекратяване на т.д.№ 1828/2014 г. на СГС не е сбъднато.
На следващо място - от събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, не се установиха факти, които да сочат, че ответникът е неизправна страна по описаните в исковата молба договори за кредит, както и не се установи, че по тези договори ответникът е сторил неправомерни действия спрямо кредитополучателя цедент. Установените по делото факти сочат, че цедентът на ищеца има задължения към банката ответник, но не и че има вземания.
Повдигнатите от ищеца в допълнителната искова молба доводи за нищожност на договорите за кредит, по които той претендира вземания, са абсолютно неоснователни, а по отношение на доводите в исковата молба за неравноправни клаузи, следва да се отбележи, че цедентът на ищеца е търговец, поради което правилата на ЗЗП не намират приложение.
Според твърденията на ищеца в допълнителната искова молба сключените между цедента и банката ответник договори за кредит са били обезпечени чрез учредени в полза на банката особени залози по ЗОЗ. Това означава, че случаят попада в хипотезата на чл.36 ал.1, предл.1-во ЗОЗ, според която само залогодателят може да оспори вземането или заложното право по общия исков ред. В случая ищецът, макар и цедент, не е залогодател по ЗОЗ, но с релевираните от него преюдициални възражения за нищожност на договорите за кредит, обезпечени по ЗОЗ, се домогва да заобиколи специалния ред на защита по чл.36 ал.1, предл.1-во ЗОЗ, с която обаче разполага само залогодателят по ЗОЗ. По същество с релевираното от ищеца възражение за нищожност на договорите за кредит, обезпечени по ЗОЗ, би се постигнало отричане съществуването в полза на банката на вземания по договорите, които са обезпечени по реда на ЗОЗ. Недопустимо е ищецът, който е трето лице по отношение на договорите, обезпечени по реда на ЗОЗ, да навежда възражения за нищожност на обезпечени с особен залог договори за кредит, защото по този начин реализира защита по чл.36 ал.1, предл.1-во ЗОЗ, с която разполага само залогодателят в качеството на страна по договора за особен залог.
На следващо място - с възраженията за нищожност на договорите за кредит по същество се заобикаля предвидената в нормата на чл.299 ал.1 ГПК забрана. Това е така, защото за вземанията на банката срещу цедента „А.П.Е.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ по процесните договори за кредит са водени т.дело N 4582/16 г. на СГС и т.д.N 1021/13 г. на СГС, които са приключили с влезли в сила решения. По тези дела е извършена проверка и е установено, че в полза на банката съществуват срещу цедента „А.П.Е.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ вземания по договорите за кредит, които е прието, че са действителни. Нищожност на договорите за кредит е могъл да релевира само цедентът „А.П.Е.“ ЕООД, а ищецът в качеството на негов частен правоприемник /цесионер/ не може да бъде в по-изгодно правно положение от своя праводател.
Друга индикация, че процесният договор за цесия не води до придобиване на вземания в размер на 55 945 619,72 лв., е обстоятелството, че с решение № 1506 от 19.08.2019 г. по т.дело № 1913/2018 г. на СГС ищецът е обявен в неплатежеспособност и е открито производство по несъстоятелност. Притежаването на цедираното вземане на стойност 55 945 619,72 лв. в актива на ищеца би обосновало състояние на платежеспособност, но това е отречено с решение по т.дело № 1913/2018 г. на СГС.
Исковете по договора за цесия са неоснователни и поради своевременно направеното от ответника възражение за погасителна давност. Предмет на договора за цесия е вземане, което съобразно изразената в договора воля представлява вземане, което е съществувало към 06.12.2012 г., макар и да е квалифицирано в договора като „бъдещо“, а исковата молба е подадена на 10.09.2019 г. Следователно дори и да се приложи дългият 5-годишен давностен срок по чл.110 ЗЗД за всички цедирани вземания, исковете са погасени по давност.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете по чл.99 ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.П.Е.Т.“ ЕООД- в несъстоятелност срещу „Ю.Б.“ АД искове с правно основание чл.99 ал.1 ЗЗД за сумата от общо 55 945 619,72 лв. /равностойност на 28 604 541,15 ЕВРО/ – вземания по сключен с „А.П.Е.“ ЕООД /сега в несъстоятелност/ договор за цесия от 06.12.2012 г.
ОСЪЖДА „А.П.Е.Т.“ ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК ********, гр.София, ул.“********, да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК********, гр.София, бул.“****************съдебни разноски от 1050 лв.
ОСЪЖДА „А.П.Е.Т.“ ЕООД- в несъстоятелност,
ЕИК ********, гр.София, ул.“********, да заплати чрез масата на
несъстоятелността държавна такса по сметка на СГС в размер на 2 237 824,78 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: