№ 4126
гр. София, 11.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. М.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110203337 по описа за 2024 година
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93 с-в в публичното заседание на шести
юни през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при секретаря М.М.а, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 3337 по описа
за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. М. Т. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
8609242, издаден от СДВР-МВР, с който на Д. М. Т., ЕГН-**********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят- редовно призован, не се явява лично, не ползва процесулен
представител. В жалбата с/у ЕФ моли за отмяната му с аргумент за допуснати съществени
процесуални нарушения.
Въззиваемата страна -редовно призована, не изпраща представител. Приложено е
писмено становище от пълномощник на АНО-гл.юрк. Б.Страхинов, в кжито е изложено
становище за потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
1
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Към 24. 01. 2024 г. лек автомобил „***“ рег. № *** е собственост на Д. Т..
На 24.01. 2024г. в 09: 51 ч. в гр. София, на бул. „Проф.Марко Семов“ срещу пощенска
станция 1784, с посока на движение от бул.“Св. Климент Охридски“ към бул“Андрей
Сахаров“ с АТСС - с мобилна АТТС тип „ARH CAM S1“ с № 11743 f0 била засечена скорост
на движение на лек автомобил „***“ рег. № *** от 73 км/ч. ( при отчетен толеранс от 3%),
при максимално разрешена скорост на движение от 50 км. /ч. за населено място или с
превишена стойност на скоростта от 23 км/ч. Жалбоподателят Д.Т. не е подавал декларация
по чл.189, ал. 5 отЗДП. Нарушението било установено с техническо средство – видеорадарна
система за наблюдения и регстрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации.
Поради констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДП бил издаден обжалвания
Електронен фиш на жалбоподателя Д. Т..
Приложен е снимков материал като веществено доказателство, от който е видно марката
и регистрационния номер на процесното МПС.
Служебно е изискана Схема на организация на движението и действащите пътни знаци,
видно от която процесното мястото попада в обхвата на населеното място.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – ЕФ; Справка за регистрация на МПС;
Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед за
утвърждаване на образец за електронен фиш; Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта;Протокол от проверка № 037-СГ-
ИСИС/30.03.2023г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ; Протокол
за използване на АТСС; Часови график; Ежедневна форма на отчет; Сертификат ; Схема на
организация на движението и действащите пътни знаци, както и веществени
доказателствени средства – разпечатки на фотоснимки, изготвени с техническо средство,
заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство.
От приложената справка от БИМ, ведно с писмените доказателства към нея, се
установява, че процесното АТСС, с което е констатирано и заснето процесното нарушение-
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на № и
комуникации тип „ARH CAM S1“, е одобрено съобразно нормативните изисквания, като към
датата на констатиране на нарушението е минало периодична техническа проверка.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.15 от ЗДП: "Изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към процесния електронен фиш като
2
годно веществено доказателствено средство. От същите се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 73 км/ч.
АТСС било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на
одобрението до 07.09.2027 г.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за отхвърляне на който и да е от писмените
доказателствени източници.
При установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице
и процесуално е допустима, а разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съставеният Електронен фиш вменява на жалбоподателя извършено нарушение на чл.
21, ал.1 от ЗДП. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в ЕФ дата, час и място с техническо средство било заснето
движение на процесния автомобил със скорост от 73 км. /ч., при ограничение от 50 км. /ч.,
въведено за населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП, като е
приспаднат толеранс, в полза на водача, т. е. превишението е с 23 км. /ч. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона
(чл.21, ал.1 от ЗДП), която предвижда максимална скорост за движение на територията на
населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Доколкото пътят се намира в населеното
място общото ограничение е винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго.
Съответно, следвало е жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено
място.
Относно доводите на жалбоподателя съдът намира, че не са допуснати процесуални
нарушения, свързани с издаването на ЕФ. Спазени са изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
и обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни реквизити- данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията от 01.04.2019 г.
предвижда че "при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
3
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение". Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015 г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно-"прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес", както и в настоящия случай.
Следва да се отбележи, че въведеното уточнение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно
отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на нарушението. Процесната АТСС- „ARH CAM S1“
с № 11743 f0, с която е установена скоростта на движение на МПС-то—73 км/ч., е въведена в
експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което не
противоречи на реда за използване на автоматизирани технически средства от категорията
на мобилните, включително с оглед разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Наред с това е от
утвърден тип, преминало е последваща техническа проверка от компетентен орган, което се
установява от протокола за проверката му.
Според отбелязването в протокола за използване на АТСС, измерването е извършено в
стационарен режим, според изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, а в протокола за
използването му е вписана декларация за опериране със същото в съответствие с
нормативните изисквания от *** ***в, лицето на което е издаден сертификата за преминато
обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел ARH
CAM S1. Протоколът е съсатавен съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата и
приложението, попълнен е с необходимите реквизити, с посоченото изключение. Поради
изложеното съдът счита, че измерването с АТСС ARH CAM S1 е извършено при спазване на
процесуалните правила, поради което резултата от същото представлява допустимо
доказателствено средство.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т.8 от
ЗДП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани
технически средства или системи. Поради отпадане на изискването и отмяната му с
последвалата редакция на ЗДП, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал
контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, да е бил обозначен с
поставянето на пътен знак Е 24, каквото задължение имаха преди това контролните органи.
Поради това не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак,
указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.
4
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта /общественоопасния
характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването
на общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с избрана от него
самия скорост независимо от наличието на изрично ограничение.
По изложените съображения съдът не приема за основателни доводите на
жалбоподателя, изложени в жалбата за незаконосъобразно издаване на ЕФ и недоказаност на
нарушението.
В настоящия казус правилно е приложена санкционната норма чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, в която е предвидено при констатирано превишаване на максимално допустимата
скорост в населено място, за превишаване от 21 до 30 км/ч – налагане на глоба от 100 лева.
Размерът на санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране.
В пълнота следва да се отбележи, че деянието не съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид. Извършеното нарушение е формално такова,
като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от
същото.
С оглед изложеното и като прие, че наведените в жалбата възражения са неоснователни,
съдът намери, че издаденият ЕФ следва да бъде потвърден.
При този изход на делото е основателно и искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно
съдебно заседание, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 (осемдесет) лева за
представителството пред настоящата инстанция.
Воден от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 8609242, издаден от СДВР-
МВР, с който на Д. М. Т., ЕГН-**********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д. М. Т., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща
5
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6