Определение по дело №2119/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл.197 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Ф.И.Д., ЕГН **********,***, против разпореждане № 1056-02-24#1/24.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП НОИ Бургас, с което е оставено без разглеждане искане с вх. № 1056-02-24/06.10.2023 г. за отмяна на влязло в сила разпореждане № 021-00-1966-3/08.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП НОИ Бургас.

В жалбата се твърди, че съгласно разпореждане № 021-00-1966-3/08.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП НОИ Бургас, осигурителният доход на Д. за периода 01.06.2020 г. – 31.05.2022 г. на базата, на който е определено обезщетението за безработица, е изчислен в общ размер на 29 436,84 лв. Този размер се разминавал с осигурителния доход на лицето от Федерална Република Германия. Твърди се, че в началото на м. октомври 2023 Д. се снабдила с документи, удостоверяващи осигурителния доход в по-висок размер за периода 01.06.2020 г. – 31.05.2022 г. Описва ги като извлечения от електронни удостоверения за данък върху доходите и работна заплата. Тези документи удостоверявали размера на осигурителния доход за периода 01.06.2020 г. – 14.02.2021 г. и 27.04.2022 г. – 31.05.2022 г. в размер на 23 040 евро. По тази причина Д. подала искане вх. № 1056-02-24/06.10.2023 г., с което на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, предвид новите документи, поискала да й бъде определено обезщетение за безработица в по-висок размер. Намира, че незаконосъобразно административният орган оставил искането без разглеждане и прекратил производството. Представените документи били нови и имали значение за определяне правото, размера и периода на обезщетението за безработица.

На следващо място се излага, че видно от болнични листи за периода 15.02.2021 г. – 26.04.2022 г. обезщетението за временна неработоспособност е в почти двоен размер – 27 520 евро, спрямо определения общ осигурителен доход от длъжностното лице при ТП НОИ Бургас. Като невярно се определя твърдението, че представените нови документи/доказателства са били известни на органа и са били взети предвид при отпускането на паричното обезщетение за безработица. Сочи се, че при подаване на заявление № 021-00-1966/02.06.2022 г. жалбоподателката не е разполагала с новите документи и не ги е представяла по административната преписка. Единственият представен документ бил U1 № **********/30.08.2022 г., от който били видни осигурителните периоди.

Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и преписката да бъде върната на ТП НОИ Бургас за ново разглеждане с указания за изменение на обезщетението за безработица в по-висок размер.

Ответникът – ръководител на осигуряването за безработица в ТП НОИ Бургас, представя административната преписка.

В писмено становище излага подробни съображения, според които обжалваното разпореждане е законосъобразно и иска жалбата да бъде отхвърлена. Излага хронология на административното производство.

Факти:

Със заявление вх.№ 021-00-1966/02.06.2022 г. жалбоподателката Д. *** с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица, в което декларирала, че е упражнявала трудова дейност в Германия до 31.05.2022 г.

Със справка № 021-00-1966-1/03.06.2022 г. (л.21) били приети подадените от Д. документи: заявление, приложение № 1 към чл.1, ал.1 от Наредбата; заявление за издаване ПД U1 (удостоверение за осигурителни периоди; документи, доказващи дейност в Германия; заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент № 883/2004 г.

С разпореждане № 021-00-1966-3/08.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ Бургас (л.73), на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.546, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2004 било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.06.2022 г. до 31.01.2023 г. в размер на 35,47 лв. дневно.

Разпореждането било получено лично от жалбоподателката (л.74) на 13.07.2022 г., не било обжалвано и влязло в сила. В сезиращата жалба Д. не твърди да е обжалвала разпореждането. По отношение на факта, че разпореждането е влязло в сила, страните не спорят.

С вх.№ 1056-02-24/06.10.2023 г. (л.113) жалбоподателката сезирала ръководителя на осигуряването за безработица при ТП НОИ Бургас с искане за отмяна на влязлото в сила разпореждане № 021-00-1966-3/08.07.2022 г. Описала, че в производството по отпускане на обезщетение за безработица представила документ U1 № **********/30.08.2022 г. на Агенция по заетостта Мюнхен за удостоверяване на придобития осигурителен стаж и доход от Федерална Република Германия. От този документ било видно, че доходите й от трудова дейност за периода от 01.06.2020 г. до 14.02.2021 г. и от 27.04.2022 г. до 31.05.2022 г. са в общ размер на 23 040 евро.

За периода от 15.02.2021 г. до 26.04.2022 г. Ф.Д. ползвала отпуск поради временна неработоспособност, като за доказване на това обстоятелство представила два болнични листа. Според тези документи размерът на полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 15.02.2021 г. до 31.12.2021 г. е в общ размер на 20 096 евро, а за периода от 01.01.2022 г. до 26.04.2022 г. в размер на 7 424 евро. Твърди, че осигурителният доход, установен от органа, за периода от 01.06.2020 г. до 31.05.2022 г. на база, който било определено обезщетението за безработица е изчислен в общ размер на 29 436,84 лв. Според жалбоподателката този размер се разминавал с осигурителния й доход от Федерална Република Германия. Посочила, че разполага с документи, удостоверяващи реализирания осигурителен доход в по-висок размер за периода от 01.06.2020 г. до 31.05.2022 г. – извлечения от електронни удостоверения за данък върху доходите и фишове за работна заплата, които удостоверявали размер на осигурителния в размер на 23 040 евро.

С процесното разпореждане, ръководителят на осигуряването за безработица в ТП НОИ Бургас оставил искане с вх. № 1056-02-24/06.10.2023 г. за отмяна на влязло в сила разпореждане № 021-00-1966-3/08.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП НОИ Бургас. Органът описал, че към искането са представени преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Германия, в който са потвърдени осигурителни периоди в Германия – от 18.05.2012 г. до 31.07.2014 г. вкл., от 01.02.2016 г. до 11.11.2018 г. вкл., от 12.11.2018 г. до 29.02.2020 г. вкл., от 15.03.2020 г. до 14.02.2021 г. вкл. и от 27.04.2022 г. до 31.05.2022 г. вкл., електронни извлечения от данък върху доходите, болнични листи за периода от 15.02.2021 г. до 31.12.2021 г. и от 01.01.2022 г. до 26.04.2022 г., след което нямало български осигурителни периоди. Посочено е, че всички документи, представени с искането са известни от органа, изпращани са до германската институция и същите са взети предвид при отпускане на паричното обезщетение за безработица с разпореждане № 021-00-1966-3 от 08.07.2022 г.

Предвид изложеното и предвид факта, че е налице влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, при същите факти и обстоятелства, административният орган приел, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на административното производство по искането за отмяна на влязлото в сила разпореждане, поради което искането било оставено без разглеждане, а образуваното административно производство прекратено.

Правни изводи:

В т.22 от описа на административната преписка е посочено, че се представя обратна разписка за връчено разпореждане № 1056-02-24#1/24.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП НОИ Бургас. Такава обаче липсва. Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 09.11.2023 година и доколкото липсва доказателство за датата на връчване на оспорения акт, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Депозирана е от надлежна страна – адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл.54ж, ал.1 и ал.2, т.1 от КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Влязлото в сила разпореждане по ал.1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица.

В настоящия случай разпореждане № 1056-02-24#1/24.10.2023 г., чиято отмяна се иска, е издадено от, н-к на сектор „КИ – първи”, оправомощена със заповед № 1015-02-30/222.02.2023 г. на директора на ТП НОИ Бургас (л.136), а разпореждане № 021-00-1966-3/08.07.2022 г. (л.73), с което е било отпуснато паричното обезщетение за безработица е издадено от Ф.Ж., главен експерт по осигуряването, оправомощена със заповед № 106/09.10.2014 г. Съдът приема, че оспореното в настоящото съдебно производство разпореждане е издадено от компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.

Административният орган приел, че е налице основание по чл.27, ал.2, т.1 от АПК, съгласно което наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е пречка за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт. Посочил е, че в случая не се представят нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, тъй като документите сочени от жалбоподателката като нови, са му известни, изпращани са до германската институция и са взети предвид при отпускане на паричното обезщетение.

В конкретния случай, с влязлото в сила разпореждане № 021-00-1966-3/08.07.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на ТП на НОИ Бургас е бил решен въпросът дали жалбоподателката има право на парично обезщетение за безработица, периодът и размерът на обезщетението, съобразно представените от нея документи и служебно събрани такива. Налице е влязъл в сила административен акт.

Съдът намира, че с искане вх.№ 1056-02-24/06.10.2023 г. не са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, т.е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т.е. на нови писмени доказателства от значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица, тъй като по отношение на наличните такива органът е направил преценка при издаването на разпореждане № 021-00-1966-3/08.07.2022 г. на ръководител на Осигуряването за безработица ТП НОИ Бургас. Подаденото последващо искане без наличието на нови писмени доказателства, установяващи нови факти и обстоятелства, не може да доведе до иницииране на ново производството за преценка на правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. От това се налага извод, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по чл.27, ал.2, т.1 от АПК.

Процедура по преразглеждане на влезлите в сила разпореждания по чл.54ж ал.1 от КСО може да се провежда многократно, но при обстоятелства, явяващи се основания по чл.54ж, ал.2, т.1 и 2 от КСО. Повторното подаване на молба за преразглеждане с посочени основания, които вече са били разгледани от органа при разглеждането на предходна молба, е недопустимо, тъй като целта на закона в случаите по чл.54ж, ал.2 от КСО е да бъдат взети предвид значими за решаването на въпроса обстоятелства, които не са били взети предвид от органа при предходното решаване.

Предвид изложеното разпореждането, с което се оставя без разглеждане искане с вх. № 1056-02-24/06.10.2023 г., подадено от Ф.И.Д. е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения, на основание чл.200, ал.1 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТХВЪРЯ жалбата на Ф.И.Д., ЕГН **********,***, против разпореждане № 1056-02-24#1/24.10.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП НОИ Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред ВАС, като съгласно тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за ръководител Осигуряване за безработица ТП НОИ Бургас.

Съдия: