Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
06.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …....………..……,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 1620 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „ВИКТОР 33” ЕООД, депозирана против наказателно
постановление № 440911-F476623/06.06.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството жалбоподател,
на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
като издадено при допуснати особено съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила и необоснованост и се моли за неговата
отмяна.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез пълномощника инвокира доводи,
че наказателното постановление противоречи на материалния закон, тъй като
неправилно не е бил приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Във връзка с това се
развиват съображения, че се касае за първо нарушение, че издадената фискална
касова бележка отразява коректно извършената покупко-продажба на стоки. Налице
е работещо в обекта фискално устройство и с извършената продажба не се е
стигнало до укриване на приходи и същевременно издадената бележка касае
продажба на стоки, които са на изключително малка стойност и фискалната касова
бележка е четима и не съдържа само един от всички 17 реквизита, които
обстоятелства в своята съвкупност според пълномощника на дружеството
жалбоподател представляват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
разкриват по ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с
деянията от този вид.
Административнонаказващият
орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на
жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. В подкрепа на това
се релевират доводи, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се съображения
за безспорна доказаност и установеност на нарушението. Посочва се, че
неизписването на артикулите води до липса на строга отчетност в самото
дружество и до нарушаване правата на клиентите на съответното заведение, тъй
като те не могат да проверят дали правилно е калкулирана сумата, която следва
да заплатят по артикулите.
Районна
прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по отношение на което е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните
от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото
доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № F476623/12.03.2019г., против
дружеството жалбоподател, за това, че при извършена на 28.02.2019г., в 16,00
часа проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
кафене, находящ се в град Русе, ул. „Видин“ № 9, стопанисван от дружеството
жалбоподател, било установено, че като лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ със стационарен търговски обект, при извършена
контролна покупна на 1 бр. кафе, 1 бр. мляко с нес и 2 бр. минерална вода, на
обща стойност 6,72 лева, заплатена в брой на място от орган по приходите на
28.02.2019г., в 15,57 часа е била издадена фискална касова бележка №
0068231/28.02.2019г. от наличното фискално устройство, в която не се съдържат
задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г.
на МФ, а именно „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги“, съгласно Приложение
№ 1, с което търговецът не е спазил реда и начина за издаване на документ за
продажба.
Въз
основа на така установени факти, актосъставителят е приел, че дружеството е
осъществило състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението,
идентични на посочените в АУАН, като на дружеството жалбоподател, за така
установеното нарушение, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Посочената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в
доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага,
излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля,
както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните,
така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в
корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, които не се и оспорват от
страна на дружеството жалбоподател.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни
изводи:
Актът и наказателното
постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН.
Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна
реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно,
както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили
отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие
между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и
санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
По гореизложените мотиви съдът
намира за неоснователни релевираните с жалбата твърдения, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Въз основа на оценката на
събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да
бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно че дружеството
жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл.
26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на
финансите.
Правилно е издирана и приложена,
съответстващата на това нарушение санкционна норма като на дружеството е
наложена имуществената санкция, предвидена в чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС.
Съдът
намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл.
11 ЗАНН.
Извършеното деяние не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид. Видно от приобщеният по делото дневен отчет само на
28.02.2019г. дружеството е имало 35 клиента и не може да се приеме, че става
въпрос само за един единствен случай на издаване на фискален касов бон, който
не съдържа всички реквизити. По делото не са представени доказателства, а и
липсват такива твърдения да се касае за техническа неизправност на фискалното
устройство, което обосновава извод, че е практика на търговеца да издава касови
бележки без същите да съдържат реквизитите по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ. Факта, че общата стойност на закупените стоки са били
отразени вярно, не променя извода за извършено нарушение с обичайната за деяния
от този вид обществена опасност, доколкото не се изисква от законодателя, от
нарушението да са настъпили вреди за фиска, тъй като същото има формален
характер и факта на самото му извършване законодателят не свързва с
настъпването на неблагоприятни за регулираните обществени отношения последици като
това обстоятелство, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е
отчетено от административнонаказващия орган при издирването на санкционната
норма, поради което не може да бъде взето предвид повторно при
индивидуализацията на наказанието. В случая единственото смекчаващо
обстоятелство, констатирано в хода на проверката, се явява, че нарушението е за
първи път. Непосочване на задължителните реквизити за издаваните фискални
касови бележки води до некоректност на счетоводните записвания, както и до
невъзможност да бъде проследено наличното количество стоки в обекта по видове и
както правилно акцентира и процесуалния представител на
административнонаказавщия орган, препятства възможността на клиентите на
заведението да проверят дали правилно е калкулирана сумата, която следва да
заплатят по артикули.
Отделно видно от приетият по
делото Протокол за извършена проверка е установено и друго нарушение, извършено
от дружеството, а именно търговецът не е изпълнил задължението си извън
случаите на продажби, да отрази всяка промяна в касовата наличност, като е
установена разлика в касовата наличност от 218,25 лева.
Изложените от защитника в хода по
същество обстоятелства, касаещи нарушението и нарушителя са отчетени от административнонаказващия
орган при определяне конкретния размер на имуществената санкция, като същата е
в минималния предвиден в закона размер. Същите според настоящия съдебен състав
не са в състояние да обосноват извод за приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
Както беше посочено по-горе в
мотивите от доказателствата по делото са налице данни, от които може да бъде
обоснован извод и за други издадени фискални касови бележки, в които аналогично
липсват реквизити по смисъла на посочената норма, което от своя страна
обосновава извод, че не се касае за инцидентна проява, а за начин на
организация на работата при отчитане на продажбите в дейността на юридическото
лице, което обосновава още веднъж изводът, че не може да бъде приложена нормата
на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените мотиви, съдът
намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, касаещи неправилно
приложение на материалния закон.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 440911-F476623/06.06.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „ВИКТОР 33” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „Видин“ № 8А,
вх. 2, ет. 5, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за
нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: