Решение по дело №10900/2018 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

         

                                            Гр.София, 15.11. 2019 г.

 

                                            В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,

в публично заседание на шести ноември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ МАРКОВА 

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ПЕПА ТОНЕВА

                                                Мл.с-я  МАРИНА ГЮРОВА

 

При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА

И прокурора                                                                сложи за разглеждане

Докладвано от съдия Маркова в.гр.д.№ 10900 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК - за отмяна на неприсъствено решение.

Постъпила е молба от С.К.Г.-Н., ответник пред СРС за отмяна на постановеното на  09. 02.2017 г. от СРС, ГО, 119 с-в по гр.д.№ 7639 по описа за 2016 г. неприсъствено решение № 30646, с което се ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от   „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс вземане в размер на 7 564.29 лева по договор за кредит, 1 585.59 лева възнаградителна лихва по договора за кредит, мораторна лихва в размер от 751.02 лева за времето от 20. Х. 2014 година до 11. Х. 2015 година, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 25. ХI. 2015 година по частно гражданско дело № 64200 по описа на Софийския районен съд за 2015 година против        С.К.Г.-Н., съществува. Със същото решение ответницата/ молителка в настоящето производство/ е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца разноски в размер на 517, 98 лв. в исковото производство и 774,55 лв.- в заповедното.

          В молбата се сочи, че решението е постановено при нарушение на процедурните правила, тъй като СРС неправилно бил постановил неприсъствено решение без ищецът да се е явил в открито съдебно заседание. Освен това решението било изготвено на 14.11.2016 г., а обявено в срочната книга на съда на 09.02.2017 г. Освен това не били изпълнени изискванията на чл.239, ал.1,т.1 ГПК за даване на указания на страните по отношение последиците от неспазване на сроковете. Не били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като по делото липсвали доказателства за вероятната основателност на така предявения иск; в случая се касаело до договор за банков кредит и били необходими специални познания-следвало да се назначи съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на молителката било налице ненадлежно връчване на призовките за съдебното заседание: На 15.11.2016 г. било поискано назначаване на особен представител; на 09.02.2017 г. бил назначен особен представител на основание чл.95, ал.1 ГПК. Особения представител бил определен на 24.02.2017 г., а бил назначен от съда на 17.03.2017 г. Това доказвало, че ответника бил в невъзможност да се яви в о.с.з. нито лично, нито чрез представител, т.е. налице били предпоставките на чл.240, ал.1,т.3 ГПК-особени непредвидени обстоятелства. Същевременно за о.с.з. на 14.11.2016 г. молителката била призована с призовка, получена на 28.09.2016 г. от адв.Н., а не от С.К.Г.-Н.. Ответницата била регистрирана като действащ адвокат от 1993 г. и била действащ такъв, но не ставало ясно дали има друг адв. с фамилия Н.. Съобщението от 01.04.2016 г. било подписано от ответника, а не от адв.Н.; подписите били различни. Същевременно сочи, че съдържанието на молбата от 15.11.2016 г. давала основание да се приеме, че ответника е запознат с исковата молба. По делото нямало пълномощно по отношение на адв.Н.. Затова следвало да се приеме, че ответницата е била нередовно призована за проведеното на 14.11.2016 г. публично съдебно заседание.

Иска се от настоящата инстанция да отмени постановеното неприсъствено решение и да върне делото на СРС за постановяване на присъствено решение. Претендират се разноски.

          От ищеца /в производството пред СРС/ „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България е постъпил отговор, в който е посочено, че молбата е неоснователна, защото ответницата не била представила в срок отговор по исковата молба, не се била явила в първото по делото о.с.з., не била направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, а ищецът бил поискал постановяване на неприсъствено решение. Следователно били налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Не били допуснати сочените от молителката нарушения по призоваването й, нито били налице особени непредвидени обстоятелства. Разноски  се претендират, изразяващи се в юриск.възнаграждение.

          По допустимостта на молбата:

За първоинстанционното решение молителят е уведомен на 17.03.2017 година. Молбата за отмяна е подадена на 31.03.2017 година, следователно същата е в срок.

Тъй като в производството пред СРС молителката е ответник по спора и предявеният срещу нея установителен иск по чл.422 ГПК е бил уважен, както и в нейна тежест са присъдени разноски, то следователно молбата за отмяна се явява допустима.

Доказателствени искания от страните не са направени.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на двете страни и данните по делото, приема следното:

Съгласно нормата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Основанието, на което в случая се иска отмяна на решението, е това по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК- ненадлежно призоваване за съдебното заседание /т.1/, невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее /т.3/.

Видно от приложените по делото /пред СРС/ призовки молителката е получила препис от исковата молба и това е станало лично, на 01.04.2016 г. на адрес: гр.София, ул.“*****. Следователно срокът за отговор е изтекъл на 01.05.2016 г.

На същият адрес е получена и призовката за първото по делото о.с.з., състояло се на 14.11.2016 г. С тази призовка са съобщени предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Призовката е получена на 28.09.2016 г. като връчителят е отбелязал, че това е станало „лично“, подписът и без специални познания се вижда, че е като този върху призовката, с която е връчен препис от исковата молба. Действително, върху същата е посочено „адв.Н.“ като самата молителка признава, че е действащ адвокат. След служебно извършена проверка в регистрите на САК настоящата инстанция констатира, че адв. С.К.Г.-Н. е регистрирана като такава именно на адрес: гр.София, ул.“*****.

Това означава, че за първото по делото о.с.з. ответницата е била призована лично. Действително, неправилно СРС е приел, че ответницата е била призована чрез адв.Н., но това не се отразява на редовната процедура по призоваването й; самата страна е действащ адвокат.

На молителката /ответник пред СРС/ са били надлежно указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Не се спори по делото, а и самата молителка признава, че й е станало известно съдържанието на исковата молба. В предвидения в чл.131 ГПК срок същата не е депозирала отговор по исковата молба.

Следователно не са налице предпоставките на чл.240, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на така постановеното неприсъствено решение.

Налице ли са предпоставките на чл.240, ал.1,т.3 ГПК:

Съгласно трайната съдебна практика под особени непредвидени обстоятелства се имат предвид такива факти от действителността, които стоят извън волята на страната, върху чието възникване тя не може да повлияе и които обичайно не могат да бъдат предвидени. В съдебната практика като такива обстоятелства се сочат природни бедствия, внезапно тежко заболяване, задържане от органите на полицията и др.

Законът за правната помощ урежда две разновидности за предоставяне на правна помощ: а/ когато по силата на закона се предвижда задължително представителство (чл. 23, ал. 1 ЗПрПом) и б/ когато въз основа на направено искане съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл. 23, ал. 4 ЗПрПом).

Действително, след протокола от о.с.з., състояло се на 14.11.2016 г., когато съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение, се намира молбата на ответницата, която е подадена по пощата на 11.11.2016 г. и в която се сочи, че ответницата е действащ адвокат, но няма средства и затова иска предоставяне на правна помощ. Видно от щемпела на СРС, молбата е входирана на 15.11.2016 г., т.е. след проведеното на 14.11.2016 г. о.с.з. Към молбата е приложена и декларация относно имущественото и здравословно състояние на ответницата. По тази молба съдът се е произнесъл на 09.02.2017 г. с определение като е предоставена правна помощ по чл.95 ГПК. На същата дата е постановено и неприсъственото решение.

В самата молба от 11.11.2016 г. не е въведено никакво особено непредвидено обстоятелство, което да препятства молителката да се яви в публичното съдебно заседание на 14.11.2016 г. Изложени са доводи за затруднено материално състояние.

Видно от определението на СРС правна помощ е предоставена, считано от 15.11.2016 г.-датата на постъпване на молбата в съда, което е допустимо по ар. от чл.95, ал.3 ГПК.

Следователно правната помощ е допусната след датата на о.с.з.- 14.11.2016 г.

Наред с това определението по чл.95 ГПК не се ползува със сила на пресъдено нещо и не обвързва настоящата инстанция. Молбата от 11.11.2016 г. не съдържа искане за извършването на процесуални действия, нито твърдения за нови обстоятелства, нуждаещи се от доказване, за които ответницата да има нужда от компетентната намеса и съвет на лице с юридическо образование.

Следва да отбележим и, че в чл.38, ал.1,т.3 от Закона за адвокатурата е предвидена възможност да бъде оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на друг юрист.

Ето защо настоящата инстанция приема, че не е налице и хипотезата на чл. 240, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед гореизложеното налага се извод за липсата на основанията за отмяната на постановеното против молителката /ответницата пред СРС/ неприсъствено решение. Молбата е неоснователна и като такава ще следва да бъде оставена без уважение.

По разноските:

Ответникът по молбата по чл.240 ГПК /ищец пред СРС/ претендира разноски и такива са сторени за изготвяне на отговор, както и са депозирани няколко молби, имащи характер на писмени бележки.

Ето защо на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.37 от ЗПП съдът определя юриск.възнаграждение в размер на 100 лв.

Молителката е освободена от държавна такса пред настоящата инстанция, но не и от разноски /виж определението от 16.10.2018 г./.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена от С.К.Г.-Н., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***-адв. М.М., за отмяна на постановеното на  09. 02.2017 г. от СРС, ГО, 119 с-в по гр.д.№ 7639 по описа за 2016 г., неприсъствено решение № 30646, като неоснователна.

 ОСЪЖДА С.К.Г.-Н., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***-адв. М.М., да заплати на „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон България, ЕИК *****, гр.София, ж.к.“*****, Бизнес парк София, сграда 14, сумата в размер на 100 лв.- разноски за процесуално представителство в производството по чл.240 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се  обжалва.

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

              

                                                      ЧЛЕНОВЕ :