Решение по дело №4060/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260118
Дата: 1 септември 2020 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20205330204060
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260118                                         01.09.2020 г.                      гр. ПЛОВДИВ

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                                            ІХ нак. състав

На първи септември                              две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

СЕКРЕТАР: Магдалена Трайкова

ПРОКУРОР: Магда Симеонова

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

АНД № 4060 по описа за 2020 година

 

                                               Р Е Ш И:

                           

ПРИЗНАВА ОБВ. Г.М.П. – роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, студент в Медицински университет гр. П., неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 10.06.2019 г. на път ІІ-64 в с. Граф Игнатиево, на кръстовището на ул. „Карловска“ и ул. „Съединение“, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ модел „528 I“ с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

Чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“;

Чл. 3, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП /Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата/ – „Участниците в движението са длъжни: да спазват правилата за движение; да пазят живота и здравето на хората“;

Чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП: „Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко“,

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.О.АЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата ключица като част от раменния пояс, причинило трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1,5 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 /ХИЛЯДА/ лева.

като го признава за НЕВИНОВЕН в това на 10.06.2019 г. на път ІІ-64 в с. Граф Игнатиево, на кръстовището на ул. „Карловска“ и ул. „Съединение“, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ модел „528 I“ с регистрационен номер РВ 0264 ТА да е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

Чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“

 като на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му обвинение, за нарушение на същата разпредба.

На основание чл. 78 А, ал. 4 вр. чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА обв. Г.М.П. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /ШЕСТ/ месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обв. Г.М.П. да заплати сумата от 417 лева, представляваща разноски по делото, по сметка на ОДМВР – П. в полза на Държавата.

         Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС – П.. 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

вярно с оригинала,

М.Т.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към решение по АНД № 4060/2020 г. по описа на ПРС IХ н. с.

 

Районна прокуратура Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд Пловдив досъдебно производство № 184/2019г. по описа на РУ с.Труд при ОД МВР – гр.Пловдив, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78 А от НК спрямо обвиняемия Г.М.П. – роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, студент в ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 10.06.2019 г. на път ІІ-64 в с. Граф Игнатиево, на кръстовището на ул. „Карловска“ и ул. „Съединение“, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ модел „528 I“ с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

Чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“;

Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

Чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“;

Чл. 3, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП /Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата/ – „Участниците в движението са длъжни: да спазват правилата за движение; да пазят живота и здравето на хората“;

Чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП: „Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко“,

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.О.А. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата ключица като част от раменния пояс, причинило трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1,5 месеца

Прокурорът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно от фактическа страна вината на обвиняемия, че същия е извършил престъплението отразено и в постановлението на РП-Пловдив. Посочва, че поддържа обвинението и предлага обвиняемия да бъде признат за виновен, като сочи, че са налице са основанията на чл.78 а НК, а именно за извършеното престъпление законодателя е предвид наказание Лишаване от свобода до 3 години или пробация, лицето не е осъждано друг път и не е прилагана разпоредбата на чл.78 а от НК, с деянието не са причинени щети. Поради това предлага същия да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде наложена глоба в справедлив размер, както и наоснование чл.343 г НК да бъде лишен от право да управлява МПС, за срок, по преценка на съда. Също посочва, че обвиняемия следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на обвиняемия – адвокат К. поддържа, че фактическата обстановка е изложена в постановлението на РП-Пловдив по отношение вмененото на обвиняемия деяние, като случая е безспорно ясен, както и са налице две експертизи направени по делото, които доказват причинно следствената връзка от нараняването на пострадалото лице. Още посочва, че тъй като делото е по реда  на Глава 28 НПК, налице са кумулативно предвидените предпоставки на чл.78а от НК, като предлага, при определяне на наказанието, да се съобразят възрастта на обвиняемия, както и характеристичните му данни досежно семейното му положение и това, че е студент ***. Предлага  да бъде определено наказание към минималния размер на предвидената глоба, тъй като обвиняемия е безработен, както и да не бъде налагано кумулатививно предвиденото наказание по чл. 37 ал.1 т.7 НК лишаване от права да управлява МПС, тъй като това ще затрудни предвижването му.

 

Обвиняемият П. сочи, че поддържам казаното от защитника си, взел си е поука от станалото, този  страх ще бъде с него докато карам кола, завинаги ще промени виждането на пътя, разбира грешката си и е готов да понесе последствията си. Още предлага да не му бъде отнемано свидетелството за управление на МПС, защото не може да се предвижва ефективно, да ходи на лекции, в болницата.

В последната си дума заявява, че съжалява.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият Г.М.П. е роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, студент в ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът намира за установено, че обвиняемият Г.М.П. бил правоспособен водач от категории В М и притежава валидно свидетелство за управление на МПС.

На 10.06.2019 г. около 15.30 ч. обвиняемият П. ***, като управлявал собствения си лек автомобил, марка „БМВ“ модел „528 I“ с рег. № *** по път ІІ-64, през светлата част на денонощието, при неограничена видимост и в условията на валеж от дъжд. По този начин, на същата дата -  10.06.2019 г., около 16.00 часа обвиняемият П. управлявал лекия си автомобил по платното за движение на улица „Карловска“ в с.Граф Игнатиево в посока от юг на север като се движил със скорост около 92.90 км/ч.

По същото време лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№ ***, управляван от свидетелят В.О.А. се движил със скорост около 32,92 км/ч., по същата улицаКарловска“ в с.Граф Игнатиево и в същата посока от юг на север, пред лек автомобил „Фолксваген Тигуан  с рег.№ ***, управляван от свидетеля А. А. П.. От своя страна, зад свидетеля А. А. П., се движил и лекия автомобил „БМВ 528„ с рег.№ ***, управляван от обвиняемия Г.М.П..

При приближаване на кръстовището на ул.“Карловска“ с ул.“Съединение“в с.Граф Игнатиево свидетелят В.О.А. подал ляв мигач, подминал светофара, погледнал в огледалото за обратно виждане и след като се уверил, че било безопасно,  предприел маневра завой наляво. В това време  обвиняемият П. изпреварил лекия автомобил, управляван от свидетеля П. и когато лекият автомобил „БМВ“ модел „528 I“ с рег.№ *** се намирал на около 14-15 метра от задната част на лек автомобил „Ауди 80„ с рег.№ ***, обвиняемият П. задействал спирачната система на автомобила си, но настъпил неизбежен удар между двата автомобила като с предната част лек автомобил „БМВ 528“ с рег.№ *** ударил задната част на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***.

След удара лек автомобил “БМВ 528“ рег.№ *** продължил движението в първоначалната си посока север, завъртял се около оста си в посока на часовниковата стрелка и се установил извън пътното платно до крайпътен пазар, а лек автомобил „Ауди 80“ след удара продължил движението си в посока запад , завъртял се около оста си в посока обратна на часовниковата стрелка, ударил се в предпазната мантинела с предна лява част и се установил в оградата на крайпътно заведение „Арбанаси“. След удара свидетелят В. А. слязъл от автомобила си и почувствал силни болки в лявото си рамо в областта на ключицата, а свидетелят А. П. паркирал автомобила си и заедно с неустановено в хода на разследването лице разчистил пътя от парчета пластмаса оставени от автомобилите , участвали в пътно-транспортното произшествие. Била сигнализирана полиция за настъпилото ПТП и екип на бърза помощ. На местопроизшествието пристигнали свидетелите Т. Х. Г. и В. П. О. – полицейски служители при РУ при ОДМВР – Труд. Обвиняемият Г.П. и свидетелят В. А. били изпробвани за алкохол като пробите им били отрицателни. Свидетелят В. А. бил откаран за преглед в УМБАЛ „Свети Георги“***, също бил извършен оглед на МП в присъствие на поемните лица – свидетелите В. С. Д. и С. Г. Г., както и бил съставен фотоалбум.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът намира за установено въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които съдът преценява на основа ние чл.378, ал.2 от НПК, както следва:

Възприетата фактическа обстановка се установява от показания на свидетелите В. О. А., А. А. П., Т. Х. Г., В. П. О., В. С. Д. и С. Г. Г., както следва.

От показанията на свидетеля В.О.А. /л.35 – л.36 от досъдебното производство/, се установява механизма на настъпилото ПТП, а именно – че на посочените време и място управлявал МПС – лек автомобил „Ауди 80„ с рег.№ ***, на светофара в селото, на разрешителен зелен сигнал предприел завой на ляво, след като се уверил, че е безопасно, но в хода на същата маневра бил ударен в задната част на автомобила, както и че в последствие усетил силна болка в задната част на рамото.

Горният механизъм на ПТП се установява и от показанията на свидетеля А. А. П. /л.37 от досъдебното производство/, който също описва, че на посочените време и място е управлявал лек автомобил „Фолксваген Тигуан  с рег.№ ***, в село Граф Игнатиево движещия се пред него автомобил предприел маневра – завой на ляво, но бил ударен от автомобила, който се движел след свидетеля П. и в този момент го изпреварил.

Описаната фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетелите Т. Х. Г. /л.38 от досъдебното производство/ и В. П. О. /л.39 от досъдебното производство/ и двамата – служители на ОД МВР – Пловдив, които описват, че около 16:00 часа на 10.06.2019 г. били изпратени от ОДЧ по сигнал за ПТП в село Граф Игнатиево, като изнасят данни за завареното положение на МПС, както и за дадените обяснения от водачите.

От показанията на свидетелите В. С. Д. /л.40 от досъдебното производство/ и С. Г. Г. /л.41 от досъдебното производство/ се установява, че същите двама били поемни лица при извършения на мястото оглед, както и общи данни за автомобилите, участващи в произшествието, доколкото същите свидетели не помнят подробности по случая.

Съдът намира показанията на свидетелите В. О. А., А. А. П., Т. Х. Г., В. П. О., В. С. Д. и С. Г. Г. за логични, последователни и добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена съвкупност по делото, поради което и кредитира същите като истинни.

Горната фактическа обстановка се установява и от обясненията на обвиняемия П., дадени пред съда, в които последния също описва една фактическа обстановка, идентична с посочената като установена от съда, като сочи, че искал да изпревари джип, бял на цвят, но се ударил в автомобил Ауди, които се намирал преди джипа и който предприел завой на ляво. Същите обяснения на обвиняемия следва да бъдат кредитирани, като изцяло кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност.

Съдът съобрази на основание чл.378, ал.2 от НПК и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебна автотехническа експертиза, съгласно което ударът между лек автомобил „БМВ 528“ и лек автомобил „Ауди 80“ е настъпил в зоната на кръстовището образувано от пресичането на ул.“Карловска“ и ул.“Съединение“ в с.Граф Игнатиево, в конфликтна точка на попътно пресичане на траекториите на движение на двата автомобила, която приблизително се намира:

по широчина – на около 7,00 – 7,50 метра западно от ориентира

по дължина – на около 4,40 – 4,60 метра северно от ориентира

Скоростта на движение на л.а „Ауди 80“ в момента на удара е била около 32,92 км/ч.

Скоростта на движение на л.а. „БМВ 528“ управляван от Г.М.П. в момента на удара с л.а. „Ауди 80“ е била около 92,90 км/ч. Спирачната система на л.а.“БМВ 528“ е била в процес на задействане преди удара, следователно скоростта му на движение е била същата като в момента на удара – 92,90 км/ч.

В момента на реакция и задействане на спирачната система водачът Г.М.П. на л.а. „БМВ 528“ е нямал техническа възможност да установи управляваният от него автомобил в състояние на покой преди мястото на удара, тъй като разстоянието до мястото на удара е било по-малко от дължината на опасната зона при движение със скорост 92,90 км/ч. При движение със скорост около 38 км/ч. водачът на л.а. „БМВ 528“ би имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.

Водачът на л.а. „Ауди 80“ е нямал никаква техническа  възможност да предотврати настъпването на ПТП, тъй като управлявания от него автомобил е ударен отзад.

Най-вероятен от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътно транспортно произшествие:

Водачът Г.П.М. е управлявал л.а. „БМВ 528“ по платното за движение на ул.“Карловска4 в с.Граф Игнатиево в посока от юг на север, като се е движел със скорост 92,90 км/ч. В същото време лек автомобил „Ауди 80“ управляван от В.О.А. се е движел със скорост около 32,92 км/ч по същата улица и в същата посока пред лек автомобил „БМВ 528“, като при приближаването на кръстовището образувано с ул.“Съединение“ водача В. А. е предприел маневра завой наляво. В момента, в който л.а.“БМВ 528“ се е намирал на около 22-23 метра от мястото на удара и на около 14-15 метра от задната част на лек автомобил „Ауди 80“, водачът на л.а. „Ауди 80“ е започнал маневра завой наляво, а водачът на лек автомобил „БМВ 528“ е задействал спирачната система на автомобила си. След около 0,87 s е настъпил ударът между лек автомобил „БМВ 528“ и лек автомобил „Ауди 80“ , който в конкретната ситуация е бил неизбежен. След удара л.а.“БМВ 528“ е продължил движението си в първоначалната си посока север, като се е завъртял около оста си в посока по часовниковата стрелка и се е установил на мястото отразено в протокола за оглед и намерен оп първите свидетели на ПТП. След удара л.а.“Ауди 80“ е продължил движението си в посока запад, като се е завъртял около оста си в посока обратна на часовниковата стрелка, ударил се е в предпазната мантинела с предната лява част и се е установил на място в положението отразено в протокола за оглед и намерен от първите свидетели на ПТП.

Основната причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е движението на лек автомобил „БМВ 528“ със скорост около 92,90 км/ч, при която водачът Г.М.П. е закъснял с реакцията си, чрез екстрено задействане на спирачната система да установи автомобила в състояние на покой преди мястото на удара.

Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява механизма на настъпилото ПТП и причините за същото.

Отново на основание чл.378, ал.2 от НПК съдът съобрази и  заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 138/2019 г., съгласно която, при ПТП възникнало на 10.06.2019 г. на В.О.А. е било причинено: контузии на главата, гръдния кош и корема, счупване на лявата ключица Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се съобщава в данните на досъдебното производство – при станалото ПТП, с което са в пряка причинна връзка.

 Счупването на ключицата като част от раменния пояс причинява трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1,5 месеца  – т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК;

Останалите увреждания причиняват разстройство на здравето, извън чл.128 и чл.129 от НК – т.е леки телесни повреди по смисъла на чл.130 от НК.

Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област, и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява вида, характера и механизма на причинените на В.О.А. увреждания.

Също съдът съобрази и протоколите от извършените процесуални действия – протокол за оглед на местопроизшествие от 10.06.2019г., от който се установяват фактическите констатации съгласно същия.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:

При така описаната безспорна фактическа обстановка, съдът приема, че със своите действия обвиняемият Г.М.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК, както следва:

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

За това, че на 10.06.2019 г. на път ІІ-64 в с. Граф Игнатиево, на кръстовището на ул. „Карловска“ и ул. „Съединение“, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ модел „528 I“ с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата, а именно:

Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

Чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“;

Чл. 3, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП /Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата/ – „Участниците в движението са длъжни: да спазват правилата за движение; да пазят живота и здравето на хората“;

Чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП: „Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко“,

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.О.А. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата ключица като част от раменния пояс, причинило трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1,5 месеца

В този смисъл от обективна страна се установява, че реализирането на изследваното ПТП е резултат на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – доколкото обвиняемия не е бил в състояние да контролира управляваното от него МПС, за да избегне удара, на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – доколкото се е движил със скоростта, явно несъобразена с характера и интензивността на движението, и не е бил в състояние да спре пред предвидимо препятствие, на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП – като не е се е движил на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, в който смисъл е нарушил и нормата на  чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП, конкретизираща същото правило за поведение, както и тази на чл. 3, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП, доколкото не е успял да опази здравето на друг участник в движението.

От обективна страна още се установява, че на В.О.А. е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата ключица като част от раменния пояс, причинило трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1,5 месеца

         ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

         Деянието е извършено от обвиняемият П. при форма на вината – непредпазливост, като П. не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен и с оглед фактическата обстановка - обективно е могъл да ги предвиди. В тази връзка следва да се посочи, че от събраната по делото доказателствена съвкупност се налага извод за виновно поведение на обвиняемия П., довело като пряка и непосредствена последица настъпване на инкриминираното ПТП, в следствие на нарушение от страна на обвиняемия на посочените разпоредби на ЗДвП.

Ето защо съдът призна обвиняемия Г.М.П. – роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, студент в ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН за това, че на 10.06.2019 г. на път ІІ-64 в с. Граф Игнатиево, на кръстовището на ул. „Карловска“ и ул. „Съединение“, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ модел „528 I“ с регистрационен номер *** е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

Чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;

Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“;

Чл. 23, ал. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“;

Чл. 3, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП /Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата/ – „Участниците в движението са длъжни: да спазват правилата за движение; да пазят живота и здравето на хората“;

Чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП: „Водачът в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко“,

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В.О.А. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата ключица като част от раменния пояс, причинило трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за около 1,5 месеца – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Въпреки това съдът намери, че обвиняемият Г.М.П. следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН за това, че на в това на 10.06.2019 г. на път ІІ-64 в с. Граф Игнатиево, на кръстовището на ул. „Карловска“ и ул. „Съединение“, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ модел „528 I“ с регистрационен номер *** да е нарушил правилата за движение от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:

Чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща, като правилото за поведение е конкретизирано в различни други норми на ЗДвП, в случая – това са посочените като нарушени такива, а именно – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл.20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, чл.3, т. 1 и т. 2 от ППЗДвП и чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП. Поради това деецът нарушава винаги специалната, не общата разпоредба.

Поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДА обвиняемия по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕ РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.78А ОТ НК

         Установява се още, че обвиняемият Г.М.П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Предвиденото в НК наказание за престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК от НК е лишаване от свобода до три години или пробация. При осъществяване на престъплението не са причинени съставомерни  имуществени щети, които да подлежат на възстановяване.

         С оглед на така посочената правна квалификация на извършеното от страна на обвиняемия П. инкриминирано деяние – престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК, съдът прие, че са налице основанията на чл.78 А от НК, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК, както следва – обвиняемият П. е пълнолетен, предвиденото наказание за деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до три години или пробация, обвиняемият П. не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, Раздел ІV от НК, посредством деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и не се налице предвидените в чл.78а, ал.7 от НК изключения от приложното поле на чл.78А, ал.1 от НК. Поради това обвиняемият П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, по реда на чл.78А от НК.

ПО НАКАЗАНИЕТО ПО РЕДА НА ЧЛ.78А ОТ НК

При определяне размера на наказанието глоба, в предвидените съгласно чл.78А, ал.1 от НК граници, съдът счита, че следва да бъде определено наказание в минимален размер. Основания за това се извеждат от липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства по случая и наличието само на смекчаващи такива, а именно - личността на обвиняемия, добрите характеристични данни на същия – неговата възраст, събрание доказателства, че същият е студент, признанието на вината по така повдигнатото обвинение, показваща критичност към извършеното, изразеното съжаление. Ето защо съдът счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите на същото. 

         Съдът също намери, че на основание чл.78, ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 343 г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, обвиняемият П. следва да лишен от право да управлява МПС. При определяне размера на последното наказание и отново като отчете наличието само на смекчаващи обстоятелства, съдът намери, че обвиняемият Г.М.П. от право да управлява МПС за срок един възможно най-кратък срок, а именно – такъв от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА. Все пак съдът намери, че едно подобно наказание, макар и в минимален размер, следва да бъде наложено на обвиняемия, доколкото осъщественото от него деяние не се отличава с някаква степен на обществена опасност, по-ниска от обичайната такава да деяния от този тип, още повече очевидно е, че последният е осъществил една изключително необмислена и агресивна маневра – изпреварване на няколко автомобила в зона на кръстовище. Също така обвиняемият не се сочи някаква особено съществена причина за искането си такова наказание да не му бъде налагано, като например – да осъществява дейност с автомобил, от която да зависи издръжката на него, семейството му и др. подобни, а само твърди едно неудобство да се предвижва без автомобил,  което е характерно за всеки един човек, лишен от последната възможност.

         ПО РАЗНОСКИТЕ:

         След като намери обвиняемия Г.М.П. за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК , съдът счете, че на основание чл.189, ал.3 от НПК същия следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство за експертизи в размер на 417 лева, представляваща разноски по досъдебното производство, по сметка на ОДМВР – Пловдив в полза на Държавата. Същите разноски са направени изготвяне експертизи в хода на досъдебното производство, във връзка с обвинението, по което обвиняемият бе признат за виновен.

 

         По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.