РЕШЕНИЕ
№
533/21.6.2022г.
Гр.
Пазарджик,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, Първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
МАРИАНА ШОТЕВА
При съдебния секретар
Тодорка Стойнова и с участието на прокурор Живко Пенев от Окръжна прокуратура
Пазарджик, като разгледа докладваното от съдия Мариана Шотева административно
дело № 347/2022 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, и във
връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от П.С.Б. ***, чрез адв. К., против ОДМВР Пазарджик,
представлявано от директора си – П.Ш., с цена на иска 100 лв., представляващи
причинени имуществени щети във връзка с образуване на изпълнително дело №
**********/11.08.2021 г. на ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик от 11.08.2021 г.,
без годно изпълнително основание.
Ищецът претендира присъждане на имуществени
вреди в размер на 100 /сто/ лева, платени адвокатско възнаграждение по повод на
обжалване на образувано изпълнително производство № *********/11.08.2021г.,
отменено с разпореждане № С210012-035-0307296/14.12.2021г. на НАП Пловдив, офис
Пазарджик.
В
съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Към исковата молба са представени: НП от 31.10.2019 г., изпълнителен лист от
18.02.2020 г., запорно съобщение; възражение; писмо от ТД НАП Пловдив, фис
Пазарджик до П.Б.; разпореждане за прекратяване на производство по принудително
изпълнение; постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки, ведно
с копие от пълномощно от 29.11.2021 г. и
пълномощно от 17.03.2022 г. Претендира се и присъждане на направените в
настоящето производство разноски, съгласно представен списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по иска – ОДМВР Пазарджик – редовно призовани, не изпращат представител. В
депозираните по делото писмени бележки от главен юрисконсулт К.П. – процесуален
представител, се излагат доводи за недопустимост на иска, поради липса на
пасивна легитимация; иска се съдът да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Иска се и намаляване размера на претендираните имуществени вреди, в
размер на 200 лв. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик пледира искът да се уважи пълно и изцяло,
като основателен и доказан.
Административният
съд – Пазарджик, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по
делото относими доказателства по реда на
чл. 235 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, намира за установено следното от
фактическа страна.
С
наказателно постановление № 2019-310-06-6 от 31.10.2019 г. началника на РУ
Панагюрище е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2 000 лв. Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд – Панагюрище. Образувано е АНД №
297/2019 г. По така образуваното АНД съдът се е произнесъл с решение, с което е
потвърдил обжалваното наказателно постановление. Недоволен от резултата П.Б.
обжалва същото пред Административен съд Пазарджик. С Решение № 517/27.07.2020г.
АС Пазарджик е отменил Решение № 13/24.02.2020 г. по АДН № 297/2019 г. на
Районен съд – Панагюрище, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) №
2019-310-06-6/31.10.2019 г. началник на РУ Панагюрище и вместо него е
постановил ново, като е отменил Наказателно постановление №
2019-310-06-6/31.10.2019 г. началник на РУ Панагюрище, с което на П.С.Б. за
нарушение на чл. 28, ал. 1 от Закон за Националната система за спешни
повиквания с единен европейски номер 112 е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000 лв.
Макар,
че Наказателно постановление (НП) № 2019-310-06-6/31.10.2019 г. началник на РУ
Панагюрище към ОДМВР Пазарджик не е било влязло в законна сила, служител на
ОДМВР Пазарджик е изпратил същото за образуване на изпълнително дело от
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик. Въз онова на така
изпратеното наказателно постановление е било образувано изпълнително дело
№*********/11.08.2021 г.
Със
запорно съобщение № С210013-003-0067870/23.11.2021 г. на НАП ТД Пловдив, офис
Пазарджик на основание чл. 202, ал 1/ ал. 7 от ДОПК, във връзка с публично
вземане по изпълнително дело № *********/11.08.2021г. е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в
трезори, включително и касети и суми, предоставени за доверително ползване на
ищеца в размер на 2 000лв., същият прави възражение до НАП ТД Пловдив, офис
Пазарджик от дата 30.11.2021 г.
По
така образуваното изпълнително производство ищецът е ползвал адвокатска защита,
като е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. К., видно от
приложено заверено копие на Договор за правна защита и съдействие № 007833 от
29.11.2021г.Изготвено е възражение от адв. К. в качеството му на процесуален
представител на П.Б., въз основа на което се е стигнало и до отмяна на
наложените обезпечителни мерки. Изрично е посочено, че възнаграждението е
изплатено в брой.
В
писмо – отговор от НАП ТД Пловдив, офис Пазарджик с №
С210013-178-0031710/14.12.2021г. се изпраща
и Постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки №С210013-024-0040039/14.012.2021г., както и
до прекратяване на принудителното изпълнение – Разпореждане за прекратяване на
производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е допустим и основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на образувано изпълнително дело №
**********/11.08.2021г. на ТД НАП Пловдив, офис Пазарджик от 11.08.2021г., без
годно изпълнително основание, а именно НП отменено по съответния съдебен ред,
неотчетено в системата на ОДМВР, станало повод за образуваното изпълнително
производство от НАП ТД Пловдив, офис Пазарджик. Налице са действия на
длъжностно лице от системата на ОДМВР Пазарджик, което е изпратило за
принудително изпълнение невлязло в сила Наказателно постановление. Налице е
незаконосъобразна дейност на длъжностно лице.
Областните
дирекции на МВР са юридически лица на бюджетна издръжка, съгласно чл. 37, ал.2
от Закона за МВР. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразно действие на администрацията, са редовно предявени от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК. Безспорно е изпратено за изпълнение – принудително НП невлязло в
законна сила, т.е. негодно изпълнително основание. Данъчната администрация, в
частност публичният изпълнител няма задължението да извършва проверка дали
съответното НП е влязло в законна сила или не, това го прави взискателя, преди
да предяви съответният акт за принудително изпълнение.
Правилно
е посочена като ответник – ОДМВР – Пазарджик, представлявана от Директор П.Ш..
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност. А съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините
дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
безвиновни. В този смисъл вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.
В
конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като
незаконосъобразно НП, което не е отразено в системата на ОДМВР като невлязло в
сила /или отменено и е останало като изискуемо, изпратено е от служител на
ОДМВР Пазарджик за принудително изпълнение на ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик, въз основа, на което е образувано изпълнително производство, във
връзка с което се претендират и имуществените вреди, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Наличен
е и вредоносния резултат, реално настъпилите за ищеца вреди, съгласно
хипотезата на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отмяната на НП, респективно и
изпълнителното производство като властнически акт на административен орган,
което представлява материалното основание за търсене на причинените от него
щети, в това число и заплатените разноски за адвокатско възнаграждение.
Връзката между образуваното изпълнително производство и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие – ищецът не би потърсил
помощ от адвокат, ако срещу него не е било образувано изпълнително
производство, което от своя страна безспорно представлява акт, увреждащ
неговите законни права и интереси.
С
оглед на това, неоснователни са доводите на ответника, че претърпените от ищеца
имуществени вреди не са били необходими. Не се споделя и аргументът на
ответника, че ищецът сам е избрал да се защитава от адвокат при обжалването на
изпълнителното производство, за което адвокатската защита не е задължителна.
Адвокатската защита по изпълнителните производства не е задължителна, но право
на всяко лице е да ползва такава защита, ако прецени. С оглед гореизложеното съдът
счита предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно: Видно е, че става въпрос за 100 лв. адвокатски хонорар, което е
минимума в изпълнителните производства. Следователно неоснователни се явяват
аргументите на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
ищецът е заплатил в изпълнителното производство.
С оглед на изложеното, разгледан и по същество, предявеният
иск за сумата то 100лв, представляващи обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се
установява и от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът, за да
се защити против изпълнителното производство,което е без годно изпълнително основание е ползвал услугите на адвокат. Между
адвокатът и ищецът на 29.11.2021г. е сключен договор за правна защита и
съдействие , договорено възнаграждение в
размер на 100лв., което е заплатено веднага, изцяло и в брой при подписване на
договора така на правените разноски представляват имуществена вреда,
съгласно чл.4 от ЗОДОВ, настъпила в
резултат на незаконосъобразно изпълнително производство. Не се констатират
предпоставки на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ, поради това искът за имуществени
вреди следва да бъде уважен до размера, в който е предявен. Следователно
,същият е основателен и доказан. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100
лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди от отменения по съответен ред акт.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 10, ал .3 от ЗОДОВ в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищеца разноски в настоящото съдебно производство. Видно
от приложения договор за правна защита и съдействие № 007846 от 17.03.2022г
ищецът е заплатил за осъществената от адв. Колибаников правна помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв. В
полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 410лв, от
които 400 лв. направени за адвокатско възнаграждение и 10 лв. за държавна
такса.
Претенцията на
ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Мотивиран от
гореизложеното настоящият съдебен състав на Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
ОДМВР – Пазарджик, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, да заплати
на П.С.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 100.00лв /сто лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА ОДМВР –Пазарджик, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, да заплати на П.С.Б. с ЕГН **********,***, сумата от 410.00 лв /
четиристотин и десет лева/ съдебни разноски по АД №347/2022г по описа на
Административен съд – Пазарджик.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /П/