Р E Ш Е Н И
Е
№ 25.02.2021 г. гр.Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: Антоанета
Делчева
като разгледа
докладваното от съдия Женя Иванова
гражданско дело № 268
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК, във вр. с чл.99,
ал.1 ЗЗД, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.33, ал.1 ЗПК,
във с чл.86, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД.
В исковата си молба „А.С.В.“ ЕАД сочи, че на
25.03.2019 г. било подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, и „А.С.В.“
ЕАД, ЕИК *********, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу Г.П.Ф.,
произтичащи от Договор за паричен заем № 154580 от дата 21.11.2017 г., били
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството-кредитор. Общите условия по договора
за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. С изрично пълномощно законният
представител на „Сити кеш” ООД упълномощил ищеца в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 11.06.2019 г. да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответника от „Сити кеш” ООД чрез „А.С.В.“ ЕАД било изпратено писмо,
съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/154580 от 29.03.2019 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на
длъжника, посочен в договора за паричен заем. Писмото се върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „Непотърсена пратка“. Ищцовото дружество
изпратило повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-СТК/154580 от 16.06.2020
г. за станалата продажба на вземания до ответника чрез куриер, но писмото
отново се върнало в цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса.
Ищецът твърди, че на 21.11.2017 г. между „Сити кеш“
ООД като заемодател и Г.П.Ф. като заемател бил сключен договор за паричен заем
с №154580. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се задължил
да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер на 800.00
лв., представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора в
поле „размер на отпуснатия заем“. С полагането на подписа си на Договора за
паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в брой от
представител на заемодателя. Предоставянето на посочената сума съставлявало
изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало
задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани
по размер и брой в Договора, които включвали главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя. Уговорена
била договорна лихва по заема в размер на 176.26 лв. Общата стойност на
плащанията по заема била в размер на 976.26 лв., платима на 9 броя месечни
погасителни вноски, като за първите три вноски бил уговорен гратисен период, в
който се дължала само договорна лихва, като всяка вноска била в размер на 26.72
лева, а останалите 6 вноски, всяка в размер на 149.35 лв., включвали и
дължимата главница и дължимата договорна лихва за съответния период съгласно
погасителния план. Първата погасителна вноска била с падеж 21.12.2017 г., а
последна погасителна вноска - 21.08.2018 г.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 21.08.2018 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, предвид което по
отношение на вземанията по договора за кредит не била обявявана предсрочна
изискуемост.
Съгласно Общите условия, действащи по време на
сключване на Договора, в случай че заемателят забавел плащането на дължима
погасителна вноска, същият дължал на заемодателя обезщетение в размер на
законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. Така на длъжника било начислено обезщетение за забава в размер на 490.48
лв. за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
За посочените суми била издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. №104/2020 г. по описа на Районен съд Г., която била връчена на
длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Г.П.Ф., че същият дължи на „А.С.В.“ ЕАД
сумите, присъдени в издадената по ч. гр. д. №104/2020 г. по описа PC Г. Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно: 800.00 лв.,
представляващи главница по Договор за паричен заем №154580 от дата 21.11.2017
г. за периода от 21.12.2017 г. до 21.08.2018 г.; 176.26 лв., представляващи
договорна лихва за периода от 21.12.2017 г. до 21.08.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 490.48 лв., представляващи обезщетение за забава за
периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
особения представител на ответника, който заема становище, че искът е допустим,
но неоснователен. Особеният представител сочи, че уведомителното писмо за
извършената цесия не е достигнало до ответника, вилно от приложените върнати по
пощата, непотърсени поради отсъствие на лицето, писма. Цедентът бил длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и да предаде на цесионера
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено за станалата цесия. Цесията имала действие спрямо третите лица
и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщена на длъжника. Като особен
представител излага, че не може да представи доказателства дали действително е
погасено задължението от страна на ответника. Възразява срещу така изчисленото
обезщетение за забава в размер на 490.48 лева за периода от 21.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, тъй като от приложените по делото
доказателства не ставало ясно по какъв начин и на какво основание било
изчислено това обезщетение за забава.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД не
изпраща представител.
В съдебно заседание особеният представител на
ответника –адв. К. оспорва исковете по
наведените доводи в отговора на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 104/2020г.
по описа на Районен съд - Г., съдът
е издал в полза на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД срещу Г.П.Ф.
заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 800.00 лв. - главница по договор за паричен
заем №154580 / 21.11.2017 г.; 176.26 лв. - договорна лихва за периода от 21.12.2017
г. до 21.08.2018 г. ; 490.48 лв. - обезщетение за забава за периода от
21.12.2017 г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.02.2020г.
до окончателното й изплащане, както и за разноските по заповедното производство. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му
адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал.
5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния
съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията
по заповедта.
От представените по делото писмени доказателства: молба за сключване на
договор за заем, договор за паричен заем № 154580/21.11.2017 г., погасителен план, Общи условия по договор за заем, се установява, че „Сити
Кеш“ ООД, като заемодател, е предоставило на Г.П.Ф., като заемател, сумата от 800
лева в заем, а Г.П.Ф. се е задължил да ги върне на 9
броя месечни погасителни вноски, три от които в размер на 26.72 лева и шест вноски в
размер на 149.35 лв.
(включващи главица и договорна лихва), при първа
погасителна вноска 21.12.2017г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 21.08.2018г.
Видно от договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 25.03.2019 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД и
Приложение 1 към него, горепосоченото вземане на „Сити Кеш“ ООД е било
прехвърлено на ищеца. „Сити Кеш“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД в качеството си на цесионер по договора за прехвърляне на
вземания, от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия, видно от пълномощно, на л.20 от делото. Уведомление за извършената цесия
не е било връчено на ответника поради неоткриването му на посочения от него
адрес, видно от известие за доставяне и обратна разписка към товарителница (л.23
и л. 24 от делото).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
В случая
основният спор по делото, с оглед наведените в тази насока възражения от
особения представител на ответника, е дали извършената цесия е надлежно
съобщена на длъжника.
Съдът намира, че извършената цесия не е надлежно съобщена на ответника,
доколкото уведомлението за нея не му е било връчено преди завеждане на
настоящото дело, а е приложено към исковата молба и е връчено само на особения
представител на ответника, а не на ответника. Противоречивата съдебна практика
в страната по този въпрос – дали може да се приеме, че цесията е надлежно
съобщена, при условие че уведомлението е връчено на особен представител на
ответника в хода на процеса, е преодоляна, като се наложи разрешението, че връчването
на особен представител не би могло да се приравни, нито на връчване на
ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия
от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до
знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши
тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.
Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна
произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29,
ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг.
чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не
притежава право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното
правоотношение между страните. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика на въззивните съдебни състави на ОС – Стара Загора (като например
решение № 2 от 06.01.2020г., по възз.гр.д. № 1370/2019г. на ОС - Стара Загора),
както и решение № 74 от 27.07.2017 г. по
в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с
определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС и др..
Гореизложеното води до
неоснователност на предявените искове на горепосочените основания и като такива
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради което се явява
безпредметно обсъждането на останалите доводи и възражения на страните.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р
Петър Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против Г.П.Ф., ЕГН **********,***, искове за установяване
съществуването на вземанията на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за следните суми: 800.00 лева - главница по договор за
паричен заем № 154580 / 21.11.2017 г.; 176.26 лева - договорна лихва за
периода от 21.12.2017 г. до 21.08.2018 г. ; 490.48 лева - обезщетение за
забава за периода от 21.12.2017 г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 14.02.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
104/2020г.
по описа на Районен съд - Г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: