О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/…….08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на двадесет и шести август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1319/2019 г.,
по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 24335/12.08.2019 г., уточнена с молба вх. №
25302/23.08.2019 г. на "ДИНИПО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Младежка“, № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3, ап.
9, представлявано от Д.Н.П., с която се претендира постановяване на съдебно
решение за приемане за установено, че не съществува правото на принудително
изпълнение на АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ, със
седалище в гр София, ул. „Врабча“, № 23, „АЛБАТРОСИНВЕСТ 98“ ЕООД, ЕИК
********* и „АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата 43328.00 щ.д., представляваща
вземане за главница по издаден изпълнителен лист по т.д. № 769/2004 г., на ВОС,
ТО, възоснова на който е образувано изпълнително дело
№ 2012808040006, на ЧСИ № 808.
Активната си легитимация обосновава с
твърдения да е купувач на ипотекиран в полза на ответника имот, върху който е
била вписана ипотека, обезпечаваща само вземането за главница, представляваща
дължимите вноски по Договор за приватизационна продажба от 17.02.1999 г. Сочи,
че придобиването на имота е станало след вписването на ипотеката и ищецът не е
страна по материалното правоотношение за вземането, поради което след насочване
на изпълнението върху ипотекирания имот е конституиран като ипотекарен
длъжник.
Твърди, че материалното право за
прилагане на принуда спрямо него не съществува, тъй като вземането на кредитора
– взискател е погасено чрез упражнено от него
извънсъдебно прихващане на 07.08.2019 г. с надлежно връчено уведомление. Сочи,
че вземането, с което е прихванал претенцията на ответника е придобил от
длъжника по силата на Договор за прехвърляне на вземане от 16.02.2005 г.,
сключен между него и длъжника по изпълнението – Албатросинвест
98“ ЕООД. Излага, че цедираното му вземане възлиза на
сумата 63184.23 щ.д. и представлява надплатени суми по цената на същия приватизационен
договор от 17.02.1999 г.
По отношение на втория и третия от ответниците посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 440,
ал. 2 ГПК, искът е насочен и срещу длъжника по изпълнението „АЛБАТРОС КОМЕРС“
ЕООД и предходния собственик на ипотекирания имот - „АЛБАТРОСИНВЕСТ 98“ ЕООД.
При
служебна проверка, по реда на чл. 130 ГПК, относно допустимостта на
производството, съставът на ВОС констатира, следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439, ал.
1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск
длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.
Надлежни страни по този иск са длъжникът и взискателя.
Ал. 2 от същият текст, предвижда, че искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В конкретния случай, съдът намира, че
доколкото ищецът има качеството на ипотекарен длъжник в изпълнителното производство, то нему е
признато правото на иск по реда на чл. 439 ГПК. Посочен е и новонастъпилия
факт, на който ищецът се позовава, а именно упражнено извънсъдебно прихващане,
по силата на придобиване на вземане срещу ответника - взискател.
След като това е така, то длъжника по изпълнението не е легитимирана страна в
настоящото производство, доколкото в случая не се касае за противопоставяне от
страна на собственик на ипотекиран имот на възражения, които длъжника има
спрямо кредитора, по реда на чл. 151 ЗЗД, а се касае за противопоставяне и
упражняване на права принадлежащи на цесионера и
придобити по силата на договор. На още по-малко основание в настоящият процес
следва да участва като ответник, предходния собственик на ипотекирания имот.
Съдът като съобрази изложените в
исковата молба фактически твърдения и поради изложените по–горе мотиви, намира
че ищецът няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, спрямо втория и
третия от посочените ответеници, което на свой ред
сочи на липса на положителна процесуална предпоставка от вида на абсолютните,
за чието наличие съдът е длъжен да следи служебно.
Поради което отрицателен установителен иск се явява процесуално недопустим, поради
което и производството следва да се прекрати спрямо посочените ответници.
Мотивиран от изложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 1319/2019 г., на ВОС,
ТО, образувано по искова молба вх. № 24335/12.08.2019 г., уточнена с молба вх.
№ 25302/23.08.2019 г. на "ДИНИПО" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Младежка“, № 142, бл. 55, вх. А, ет. 3, ап.
9, представлявано от Д.Н.П., в частта, с която искът е насочен спрямо „АЛБАТРОСИНВЕСТ
98“ ЕООД, ЕИК ********* и „АЛБАТРОС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС, в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
След влизане на
съдебния акт в сила, делото да се докладва с оглед извършване на последващи процесуални действия.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :