Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 707 18.06.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и
осми май две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на
прокурора Величка Костова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова
касационно административно наказателно дело № 499 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от С.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против решение № 1543 от 12.12.2019 г. по АНД № 3639/2019 г. по описа на
Районен съд- Бургас.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на
закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. В нея
се сочи, че наказателното постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, който „вероятно не е бил предявен на
жалбоподателя“. На следващо място е отбелязано, че нарушението неправилно е
квалифицирано по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, вместо по чл. 97а, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗДДС. Изложено е, че в акта липсват констатации относно датата на извършване на
услугата, считана за данъчно събитие. Наведени са също доводи за маловажност на
случая. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него
наказателно постановление.
В съдебното заседание
не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не се сочат нови
доказателства.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет
на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 443938-F485822 от 18.06.2019
г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП- Бургас, с
което на основание чл. 178 от ЗДДС е наложено на касатора административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за неизпълнение на задължението,
предвидено в нормата на чл. 97а, ал.4 от ЗДДС. За да постанови този резултат,
БРС приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице, както и че не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Прието е от съда, че нарушението
е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво е
обвинен и правилно е квалифицирано, а деянието е съставомерно и не съставлява
маловажен случай.
Според настоящия
касационен състав решението е правилно.
От фактическа страна
по делото е установено, че касаторът С.И.Д. осъществява дейност по отдаване под
наем на самостоятелни стаи за отдих, находящи се в с. Лозенец, общ. Царево. На 07.05.2019
г. в ТД на НАП- Бургас е депозирано от същата, чрез пълномощника Я. Н. Д., заявление с
вх. № 023911901184391 за регистрация по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 1 от
същия закон. По повод постъпилото заявление е извършена проверка, при която е
установено от представените документи (справки, получени фактури, банкови
извлечения и др.), че са предоставяни на Д. посреднически услуги от Booking.com
на обща стойност 1753.23 лева. Установено е, че за предоставените посреднически
услуги са съставени пет фактури, първата от които издадена на 03.07.2018 г. Констатирано
е от проверяващото лице, че не е спазен установеният в нормата на чл. 97а, ал.
4 от ЗДДС срок за подаване на заявление за регистрация, изтекъл на 25.06.2018 г.,
т.е. не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът е станал изискуем. За
това нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е издадено наказателното
постановление.
С нормата на чл. 178
от ЗДДС е предвидено административно наказание- глоба за данъчно задължено по
този закон физическо лице, което е длъжно, но не подаде заявление за
регистрация в установения срок. По делото не е спорно, че касаторът С.Д. извършва
независима икономическа дейност и е данъчно задължено лице на основание чл. 3,
ал. 1 от ЗДДС. За времето от 03.07.2018 г. до 03.05.2019 г. същата е получател
по доставки на посреднически услуги от Booking.com на обща стойност 1753.23
лева, първата от които фактурирана на 03.07.2018 г. Като получател по облагаема доставка на
услуги с
място на изпълнение на територията на страната, доставена от данъчно задължено
лице, което не е установено на територията на страната, Д. подлежи на
регистрация по реда на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС. В нормата е установен срок за
подаване на заявлението на регистрация- не по-късно от 7 дни преди датата, на
която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно
събитие). В случая този срок не е спазен. Доколкото първата облагаема доставка
е извършена на 03.07.2018 г., съобразно нормата на чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС
регистрацията следва да бъде заявена не по-късно от 25.06.2018 г. Заявлението е
подадено едва на 07.05.2019 г., със закъснение от около 10 месеца и
следователно са осъществени съставомерните признаци на нарушението по чл. 178
от ЗДДС.
Съдът намира за
неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение при
издаване на наказателното постановление, изразено в непосочване на датата на
извършване на услугата. Реквизитите на наказателното постановление са посочени
в нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като т. 5 от същата изисква то да съдържа
описание на нарушението и дата на извършването му. В случая в НП е посочена
дата на нарушението, определена спрямо датата на издаване на първата фактура за
доставка на услуга (№ *********/03.07.2018 г.), като тя е приета за дата на
възникване на данъчното събитие. Вярно е, че законът допуска фактурата да бъде
издадена и след възникване на данъчното събитие, но в случая няма такива данни,
няма и твърдения в този смисъл, а и доколкото издаването на фактурата е
възможно най-късният момент за възникването на данъчното събитие, то с неподаване
на заявление за регистрация в 7-дневния срок по чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, считано
от този момент, без съмнение е осъществен съставът на нарушението.
Неоснователно е също оплакването
в касационната жалба досежно връчването на акта за установяване на
административното нарушение. Съставеният за нарушението АУАН № F485822 от 10.05.2019 г. е връчен на
упълномощеното от Д. с пълномощно (на л. 11) лице Янка Неделчева Д., за което
последната е положила подписа си.
Не се констатират и
нарушения при подбора на приложимите за деянието правни норми. Съставомерните
признаци на нарушението са очертани с нормата на чл. 178 от ЗДДС, която е
посочена от наказващия орган като основание за налагане на наказанието. В съобразителната
част на наказателното постановление са посочени и нормите, в които е предвидено
задължението за регистрация- чл. 97а, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, а и в случая не е спорно,
че касаторът подлежи на регистрация (такава е извършена с влязъл в сила Акт за
регистрация по ЗДДС № 020421901223536).
Касаторът счита, че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, поради
маловажност на извършеното административно нарушение. В тази връзка сочи, че е подадено
заявление за регистрация, макар и със закъснение; че АУАН е издаден в 3-дневен
срок от подаване на това заявление (твърди се, че на същата дата е издаден и
друг АУАН, но той не е част от производството по издаване на процесното
наказателно постановление и не следва да бъде обсъждан); че за фиска не са
настъпили вредни последици; че е пенсионер на „значителна“ възраст. Тези доводи
са неоснователни. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е
налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения
от този вид. Обстоятелството, че Д. е пенсионер, не промеря горния извод, а и нарушението
е извършено при осъществяване на икономическа дейност, от която същата получава
допълнителен доход. Напълно ирелевантни са доводите за издаване на акта за
установяване на административно нарушение в 3- срок от депозиране на заявлението
за регистрация. Подаването след срока на заявление за регистрация също не може
да обоснове извод за маловажност на случая- закъснението е от около 10 месеца, а
доколкото нарушението е формално, въпросът за липса или незначителност на
вредните последици не може да бъде обсъждан.
При извършената
служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните
съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението
в обжалваната част, поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1543 от 12.12.2019 г. по АНД № 3639/2019 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.