РЕШЕНИЕ

                                                              

                                            №…………………………../…

                                                                Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На осми март                                                 Година две хиляди и двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 4316  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на “ Е.М.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя Л.Н.Р., чрез адв.Н. К., ВТАК срещу НП № 03-012416/19.02.2020 год. на директора на дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което за извършено нарушение на чл. 128,т.2, вр.чл.270,ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата / ДВ бр.55/1991 год. / , на осн. чл.416,ал.5,вр. чл.415в, ал.1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв..

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди се, че са допуснати нарушения при приложението на материалния закон, като правната квалификация в обжалвания акт е била сгрешена. На следващо място се твърди, че на дружеството са били дадени предписания със срок на изпълнение, които са били изпълнени, но въпреки това е било наложено административно наказание.

В съдебно заседание, дружеството, редовно призовано, чрез процесуалния си представител не се представлява.

Въззиваемата страна – Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Николов, който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

            Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

             С АУАН, № 03-012416/10.02.2020 год. административния орган е приел за установено от фактическа страна, че от представената документация, досие, ведомост за заплати за месец декември, 13 платежни документи, присъствена форма за явяване и неявяване на работа през месец декември 2019 год. се установява, че на Н.П.П.с ЕГН ********** на длъжност „ стоковед” в „Е.М.” ЕООД полагаща труд по трудов договор  № 698/ от .11.2015 год. с договорено пълно работно време – 8 часа. „ Е.М. ЕООД ЕИК 204 360 179 в качеството си на работодател не е изпълнило в пълен размер уговореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа през месец декември 2019 год., договорено с допълнително споразумение от 24.04.2017 год., към трудов договор  № 698/09.11.2015 год. в размер на 860 лв.. Нарушението е извършено на 13.01.2020 год. в гр.Варна, ул.Н. Симов № 3, към който момент е следвало на Н.П.да и бъде изплатено в пълен размер договореното основно месечно трудово възнаграждение за извършената работа през месец декември 2019 год., съгласно договорената периодичност на изплащане в трудов договор  № 798/05.11.2015 год. и в размер договорен с присъединително споразумение  от 24.04.2017 год. към трудов договор № 698/03.11.2015 год. – чл. 128,т.2, вр.чл.270,ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата / ДВ бр.55/1991 год. /

Акта бил съставен и предявен на упълномощено лице, което в графата бележки и възражения  отразило, че има такива, без да ги конкретизира.

В срока по чл.44 от ЗАНН  било направено възражение идентично с описаното в жалбата срещу издаденото НП.

АНО не възприел така направеното възражение и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 128,т.2, вр.чл.270,ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата / ДВ бр.55/1991 год. / , на осн. чл.416,ал.5,вр. чл.415в, ал.1 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 250 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя М., която потвърждава констатациите в акта. Посочва, че проверката е извършена по повод постъпил сигнал, че на работниците в дружеството са били изпратени допълнителни споразумения през месец декември, с които работодателят ги е поканил да договорят нов размер на основното си месечно възнаграждение, сваляйки го до размера на минималната работна заплата от 610 лв.. Въпреки, че работниците отказали да подпишат споразуменията, за месеците ноември и декември са им били изчислени и изплатени по-малки месечни възнаграждения от договорените. При прегледа на изисканите от дружеството документи свидетелката установила, че данните в сигналите са верни, като конкретно за лицето Н.П., на длъжност „ стоковед“ в обект на дружеството в гр.Бургас установила, че при договорено с допълнително споразумение от април 2017 год. размера на основното трудово възнаграждение от 860 лв. за декември 2019 год. е начислено и изплатено по банков път основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв.. Според свидетелката в Д ИТ Варна са постъпили от страна на дружеството доказателства, че нарушенията са отстранени, но установила,че по отношение Н.П.  за месец декември били начислени и изплатени 5,64 лв., които не покривали разликата от 610 до 860 лв..

С показанията си св.М. потвърждава казаното от св.М..

Съдът кредитира показанията на  свидетелите М. и М., тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите М. и М., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени  доказателства – Протокол № ПР 2001026/07.02.2020 год. за извършена проверка на « ЕЛИТИС МЕГАСТОР»ЕООД, Трудов договор № 698/05.11.2015 год., Допълнително споразумение към трудов договор № 698/04.11.2015 год., ведомост за заплати за месец декември 2019 год., аванс за месец декември 2019 год., писмени обяснения, присъствена форма, идентификационна карта, призовки на осн.чл.45, ал.1 от АПК, както и сигнал с рег. № 19120871/23.12.2019 год., фишове за изплатени възнаграждения,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – директор на Дирекция Инспекция по труда Варна, съгласно приложената Заповед № 3-071/12.01.2010 год. на изпълнителния директор на ИА ГИТ. АУАН също е съставен от компетентно лице.

НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Съгласно чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата, размерът на работната заплата на работниците и служителите се определя в индивидуален трудов договор в съответствие с постигнатите договорености по работната заплата и колективния трудов договор.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Начинът, по който трябва да се изплати трудовото възнаграждение е посочен в чл. 270, ал. 3 от КТ – лично на работника по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника трудовото му възнаграждение се превежда в банка.

От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че дружеството е извършило нарушение на чл.128,т.2,вр.чл.270,ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като към месец декември на 2019 г. между дружеството-жалбоподател и работника Н.П.П.с ЕГН ********** е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което тя се е задължила да престира своя труд като " стоковед", ТЦ-Бургас,ул.“Александровска“ № 58, гр.Бургас, срещу което жалбоподателят  се е задължил да изплаща трудово възнаграждение, като видно от приложените по делото доказателства е, че за месец декември 2019 год. на Петрова е било начислено и изплатено основно месечно възнаграждение в размер на 610 лв., вместо 860.00 лв. / л.35 от делото /.Не е спорно, че заплатата на Петрова е следвало да бъде изплатена в срок до 10 число на следващия месец.Следователно уговореното и дължимо за месец декември 2019 год. възнаграждение на служителя Петрова е следвало да бъде изплатено в пълен размер до 11.01.2020 год. / понеделник, работен ден /. Тъй като вмененото на дружеството нарушение се осъществява чрез бездействие, то е довършено в първия ден след изтичане на срока, до който е следвало да бъде изплатено основното трудово възнаграждение на Петрова в пълен размер.В този смисъл състава на съда намира, че правилно е определена датата на извършване на нарушението – 13.01.2020 год., тъй като от този ден работодателя е в забава по отношение изплащането на трудовото възнаграждение.

Неизпълнението на задължението на работодателя, какъвто в конкретния случай се явява дружеството жалбоподател да изплати в уговорените срокове уговореното трудово възнаграждение по отношение служителя Петрова за месец декември 2019 год. по някой от способите предвиден в чл.270, ал.3 от КТ  представлява нарушение на трудовото законодателство, а именно на чл.128,т.2, вр.чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ.

В случая е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН , като в подобни случаи не се изследва елемента вина по смисъла на чл. 7 от ЗАНН.

 Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. До приключване на проверката обаче нарушението е било отстранено, като  административнонаказващият орган е приел и , че не са произтекли вредни последици от същото, поради което е приложил привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, съгласно който за нарушение, което е отстранено след установяването му по реда предвиден в КТ и от което не са произлезли вредни последици на работодателя се налага имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева. Определеният размер на наложената имуществена санкция е към максимално предвидения в закона размер от 250 лв..

Състава на съда намира, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай по нищо не се отличава от обикновените случаи от този род, а и са налице и други допуснати от дружеството нарушения на трудовото законодателство.

Поради изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде  да бъде потвърдено изцяло, а жалбата следва да бъде оставена без уважение.   

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния представител на въззиваемата страна се е явил само в едно съдебно заседание, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-012416/19.02.2020 год. на директора на дирекция „ Инспекция по труда” Варна, с което на “ Е.М.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя Л.Н.Р. за извършено нарушение на чл. 128,т.2, вр.чл.270,ал.2 и ал.3 от КТ и чл.13 от Наредбата за договаряне на работната заплата / ДВ бр.55/1991 год. / , на осн. чл.416,ал.5,вр. чл.415в, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв..

            ОСЪЖДА  “ Е.М.” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от управителя Л.Н.Р. *** сумата от 80.00 лв. представляваща юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: