Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260155
26.10.2023 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ІІ граждански състав, в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 134 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“, със съдебен
адрес:*** против Г.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която е предявен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за признаване съществуването на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4735/2016 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр. с-в., както следва: сумата от
8826,50 лева, от които 8313,29 лева –
главница; 513,21 лева договорна лихва за периода 16.06.2013 г. до 03.02.2016
г., дължими по договор за кредит № *** от ***г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 11.04.2016 г.
до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че „Юробанк България“ АД е
предоставило на ответницата сумата от 9040 лева по договор за банков кредит № ***
от *** г. Уговорена била променлива годишна лихва в размер на сбора на
референтния лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити плюс
договорна надбавка в размер на 1.55%. За всяка следваща година до крайния срок
на издължаване на кредита договорната надбавка била увеличена на 8.050%.
Кредитът бил изцяло усвоен от кредитополучателя, но последният не заплащал
дължимите вноски в уговорения срок. Съгласно чл. 15, ал. 4 от договора при непогасяване изцяло или
отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и
при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора вземането на
кредитора ставало предсрочно изискуемо. Длъжникът бил уведомен за предсрочната
изискуемост на *** г. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК пред Районен съд гр. Пловдив, като заявлението
било уважено и на 15.04.2016 г. бил издаден изпълнителен лист за процесните
вземания. Впоследствие било образувано изп. д. № *** г. по описа на ***, като
след връчване на покана за доброволно изпълнение длъжникът депозирал писмено
възражение срещу заповедта по реда на чл. 414 от ГПК. По изложените съображения
моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност
на иска. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит, както и
обстоятелството, че вземанията на кредитодателя са обявени за предсрочно
изискуеми. Ответникът твърди, че от момента на обявяване на кредита за
предсрочно изискуем била внесена сумата от 4660 лева. Ответницата твърди, че
била изплащала и други суми по процесния договор за кредит. Оспорва размера на
претендираното от страна на ищеца вземане. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4735/2016 г. по описа на
ПдРС, ХІІІ гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед № 2521 от 14.04.2016 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за сумата от общо 8826,50 лв., от които 8313,29 лв. –
главница 513,21 лв. – договорна лихва за периода 16.06.2013 г. – 03.02.2016 г.,
законна лихва от 11.04.2016 г. до изплащане на вземането, както и разноски. В
срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на
ищеца от съда едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба. Ето защо и,
установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в
срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство, имащо за предмет същите вземания.
По
делото са приети като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № *** от *** г. и
Погасителен план към него; 30 броя вносни бележки, всяка на стойност от по 140
лева, с посочено основание– „Погасяване на кредит/Вноска по кредит“ за периода
от 27.01.2016 г. до 29.05.2019 г.; Извлечение от разплащателната сметка на
ответницата за периода от 16.05.2013 г. до 22.10.2019 г.
По делото е прието и първоначално заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че по силата на Договор
за потребителски кредит № *** от *** г. „Юробанк България“ АД е предоставило на
ответницата потребителски кредит в размер на 9040 лв. Сумата на разрешения
кредит е усвоена еднократно в пълен размер чрез заверяване на разплащателната
сметка на ответницата на *** г. Погасителният план по кредита е от 120 броя
месечни погасителни вноски, като през първата година е уговорен гратисен период
за главницата, както и по-нисък лихвен процент. Всяка вноска през първата
година е в размер на 56,50 лв., от втората година нататък е в размер на 147,66
лв., с падежи – 16-то число на месеца, считано от 16.06.2013 г. – 16.05.2023 г.
Крайният срок за погасяване на кредита е 16.05.2023 г. В регистрите и
документите на ищцовото дружество са налични данни за извършени плащания за
главница по процесния договор общо в размер на сумата от 1456,80 лв., в т.ч.
726,71 лв. платени до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
12.04.2016 г., като непогасената главница до посочената дата е в размер на
сумата от 8313,29 лв. и 730,09 лв. – платени в периода след датата на подаване
на заявлението до датата на исковата молба – 07.01.2020 г. – с непогасена
главница до посочената дата – 7583,20 лв. В регистрите и документите на банката
са налични данни за начислена и платена възнаградителна лихва. За периода от
усвояването до 23.02.2016 г., е начислена възнаградителна лихва общо в размер
на 2563,05 лв., платената такава до датата на заявлението по чл. 417 ГПК
12.04.2016 г. е 2075,56 лв., в резултат на което неплатената възнаградителна
лихва към датата на заявлението е 487,49 лв. Няма данни при ищеца за погасена
възнаградителна лихва след датата на заявлението. Вещото лице е посочило, че в
регистрите и документите на ищцовото дружество са налични данни за начислена и
платена наказателна лихва, както следва: за периода от 17.06.2013 г. до
26.04.2016 г. върху просрочените вноски /неплатени вноски с настъпил падеж/ е
начислена наказателна лихва общо в размер на 57,83 лв., платената такава до
датата на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.04.2016 г. е 21,96 лв., в резултат на
което неплатената наказателна лихва към датата на заявлението е 35,87 лв. След
датата на заявлението е погасена още 0,25 лв. – наказателна лихва на 27.04.2016
г. В регистрите и документите на ищеца са налични данни за начислена и платена
законна лихва: за периода от 11.03.2016 г. до 28.06.2018 г. върху размера на
неиздължената главница е начислена законна лихва общо в размер на 1972,60 лв.,
платената такава е 1972,60 лв. В ищцовото дружество са налични и данни за
начислени и платени такси /по 2,50 лв. на месец – такса обслужване/. За периода
на кредита от усвояването до 16.02.2016 г. са начислени общо такси в размер на
82,50 лв., от които са платени такива в размер на 34,81 лв., в резултат на
което неплатените такси към датата на заявлението са 47,69 лв. Относно
разноските по кредита – в регистрите и документите на дружеството са налични
данни за осчетоводени и платени разноски: след обявяване на кредита за изискуем
са осчетоводени разноски общо в размер на 2792,62 лв., като платените разноски
по данни на ищеца, са общо 1660,88 лв., а неплатените – 1131,74 лв.
Непогасените вноски, са както следва: непогасени вноски за главница – към
датата на заявлението – 12.04.2016 г. са погасени общо 726,71 лв. по
главницата, т.е. погасени са изцяло първите 27 вноски, последната от които е с
падеж – 16.08.2015 г. Всички останали вноски за главница са непогасени към
датата на заявлението. Към датата на исковата молба – 07.01.2020 г. са погасени
общо 1456,80 лв. по главницата, т.е. погасени са изцяло първите 39 вноски и
частично в размер на 16,18 лв. 40-та вноска, последната изцяло погасена, от
които – 39-та вноска, е с падеж – 16.09.2016 г. Всички останали вноски за
главница са непогасени към датата на исковата молба – 07.01.2020 г.
Непогасените вноски за лихва – към датата на заявлението 12.04.2016 г., както и
към датата на исковата молба – 07.01.2020 г., са погасени общо 2075,56 лв. за
възнаградителна лихва, т.е. погасени са изцяло първите 26 вноски и частично в
размер на 77,85 лв. 27-ма вноска, последната изцяло погасена, от които 26-та
вноска е с падеж – 16.07.2015 г. Всички останали вноски за лихва са непогасени
към датата на заявлението, както и към датата на исковата молба – 07.01.2020 г.
В заключението е посочено, че към датата на подаване на заявлението –
12.04.2016 г. и към датата на исковата молба – 07.01.2020 г., неплатените
задължения по кредита са както следва: главница – към датата на подаване на
заявлението – 8313,29 лв., към датата на подаване на исковата молба – 7583,20
лв.; възнаградителна лихва – към датата на подаване на заявлението – 487,49
лв., към датата на подаване на исковата молба – 487,49 лв.; наказателна лихва –
към датата на подаване на заявлението – 35,87 лв., към датата на подаване на
исковата молба – 35,62 лв.; такси – към датата на подаване на заявлението – 47,69
лв., към датата на подаване на исковата молба – 47,69 лв.;
разноски – към датата на подаване
на заявлението – 0 лв., към датата на подаване на исковата молба – 1131,74 лв.;
или общо – към датата на подаване на заявлението – 8884,34 лв., към датата на
подаване на исковата молба – 9285,74 лв. Вещото лице е посочило, че по
отношение на задълженията на ответницата по процесния кредит, счетоводството на
ищеца е водено редовно. Погасените задължения по кредита са както следва:
главница – към датата на подаване на заявлението – 726,71 лв., към датата на
подаване на исковата молба – 1456,80 лв.; възнаградителна лихва – към датата на подаване
на заявлението – 2075,56 лв., към датата на подаване на исковата молба – 2075,56
лв.; наказателна
лихва – към датата на подаване на заявлението – 21,96 лв., към датата на
подаване на исковата молба – 22,21 лв.; законна лихва – към датата на подаване на
заявлението – 0 лв., към датата на подаване на исковата молба – 1972,60 лв.; такси – към датата на
подаване на заявлението – 34,81 лв., към датата на подаване на исковата молба –
34,81 лв.; разноски
– към датата на подаване на заявлението – 0 лв., към датата на подаване на
исковата молба – 1660,88 лв.; или общо – към датата на подаване на заявлението
– 2859,04 лв., а към датата на подаване на исковата молба – 7222,86 лв. В
плащанията са включени всички плащания, извършени от ответника, съгласно
приложените по делото вноски бележки. Плащанията са в общ размер на сумата от
4200 лв., за периода 27.01.2016 г. – 29.05.2019 г.
От приетото по делото допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че след 03.02.2016 г.,
внесените суми по сметка на ответника за погасяване на кредита са в размер на
сумата от общо 4760 лв., за периода 25.02.2016 г. – 25.09.2019 г. Неплатените
главница и възнаградителна лихва към 03.02.2016 г. са общо в размер на сумата
от 8800,78 лв., както следва: 8313,29 лв. – непогасена главница към 03.02.2016
г. и 487,49 лв. – непогасена възнаградителна лихва към 03.02.2016 г. С
внесената сума от 4760 лв., се погасява цялата дължима възнаградителна лихва от
487,49 лв. и с остатъка от внесената сума се погасява 4272,51 лв. – главница.
Тоест към датата на исковата молба неплатеният остатък от главницата е 4040,78
лв., а неплатеният остатък от възнаградителната лихва е 0.00 лева.
Съдът кредитира първоначалното и допълнително заключение
на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно изготвено, а и
неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Установителните искове по
реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо
за предмет същите вземания.
На основание чл.
153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е бил
сключен Договор за потребителски кредит от *** г., с описаните в исковата молба
параметри, както и че вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми
/вж. Определение № 263515 от 23.11.2020 г./.
Съдът приема тези
обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приобщените по
делото доказателства.
Спорно по делото е какъв е
остатъка на задължението по кредита и погасен ли е същия от ответника изцяло.
Следва да се посочи, че между
ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за банков кредит по
смисъла на чл. 430 ТЗ, по силата на който посоченото дружество се е задължило
да предостави на Д. сумата 9040 лева при договорени условия и срок, която сума
последната се е задължила да върне по установения между тях начин – на равни
месечни погасителни вноски. Уговорена е била и възнаградителна лихва по
кредита, включена като част от всяка погасителна вноска. Установява се, че
ищецът е изпълнил своето задължение, а именно – да предаде на ответницата
уговорения кредит. В тази връзка съдът изцяло кредитира приетото по делото първоначално
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните, според която сумата по договора
е постъпила по сметка на кредитополучателя. С това за ответницата е възникнало
насрещното задължение да върне кредита в уговорения срок. Същата не е сторила
това, поради което за ищеца възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост
на вземането, което е сторено, като ответницата е уведомена по надлежния за
това ред. От първоначалното и допълнително заключение на счетоводната
експертиза се установява още, че ответницата е извършила частични плащания, с
които вземанията на ищеца не са напълно погасени, като след изтичане на крайния
срок за погасяване на кредита са останали дължими суми за главница и
възнаградителна лихва.
От експертизата се
установи, че в периода преди и след подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
25.02.2016 г. – 25.09.2019 г., ответницата е извършила плащания по процесния
договор за кредит, като са погасени следните задължения – към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – главница – 726,71 лв.; възнаградителна
лихва – 2075,56 лв.; наказателна лихва – 21,96 лв. и такси – 34,81 лв. Към
датата на подаване на исковата молба – 07.01.2020 г. – главница – 1456,80 лв.;
възнаградителна лихва – 2075,56 лв.; наказателна лихва – 22,21 лв.; законна
лихва – 1972,60 лв.; такси 34,81 лв. и разноски – 1660,88 лв., като останали
дължими сумите, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК –
12.04.2016 г.: 8313,29 лв. – главница; 487,49 лв. – възнаградителна лихва;
35,87 лв. – наказателна лихва; 47,69 лв. – такси или общо сумата от 8884,34 лв.
и към датата на подаване на исковата молба 07.01.2020 г. – главница – 7583,20
лв.; възнаградителна лихва – 487,49 лв.; наказателна лихва – 35,62 лв., такси –
47,69 лв. и разноски – 1131,74 лв. или общо сумата от 9285,74 лв.
В допълнителното си
заключение вещото лице е посочило, че внесените след датата на обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо суми са в общ размер на сумата от 4760 лв. за
периода 25.02.2016 г. – 25.09.2019 г., като неплатените главница и
възнаградителна лихва към 03.02.2016 г. – датата на обявяване на вземането за
предсрочно изискуемо са, както следва: 8313,29 лв. – непогасена главница и
487,49 лв. – непогасена възнаградителна лихва или общо вземането е в размер на
сумата от 8800,78 лв. С внесените 4760 лв., експертизата погасява цялата
дължима сума за възнаградителна лихва от 487,49 лв. и с остатъка от внесената
сума погасява 4272,51 лв., като към датата на предявяване на исковата молба
неплатеният остатък от главницата е 4040,78 лв., а на възнаградителната лихва –
0,00 лв.
С оглед горното, на първо
място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, принципно дава
право на кредитора да извършва прихващане на вземанията си по поредността,
предвидена в закона – първо разноски, лихви и главница. Именно във връзка с
тази разпоредба, ищецът е извършил погасяването. Същата е приложима в
конкретния случай при посочените вземания, съгласно разясненията дадени в т. 1
от ТР № 3/2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място обаче,
следва да се посочи, че със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК е заявена претенция единствено и само за главница в размер на
сумата от 8313,29 лв. и договорна лихва в размер на сумата от 513,21 лв., като
тези суми са отразени и в приложеното към заявлението Извлечение от
счетоводните книги на банката, въз основа и на което е издадена Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. В тази връзка, следва да се посочи, че при
извършени погасявания от страна на ответницата, е абсолютно недопустимо,
ищцовото дружество да отнася част от постъпилите суми за погасяване на вземания
различни от посочените в заявлението и Извлечението от счетоводните книги, като
наказателна лихва и такси /каквото и да включват същите/.
Що се касае до осчетоводените
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем разноски в размер на 2792,62
лв., съответно погасяването, чрез направените вноски от ответницата, на сумата
от общо 1660,88 лв., следва да се посочи, че на първо място, изобщо не става
ясно какво точно представляват тези разноски, като не са представени и доказателства
за реалната им направа. Дори да се приеме, обаче, че се касае за съдебни
разноски, то същите не са акцесорно вземане към главния дълг, тъй като
възникват едва след като бъдат признати от съда, така че размерът им не участва
при определяне на реда за погасяване на парични задължения по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Редът за присъждането им е специален и се урежда от процесуалния закон,
съгласно чл. 78 ГПК, а не от материалния. Същите не са определени отнапред,
зависят от развитието на производството, от представените в тази връзка
доказателства и преди всичко от изхода на спора по главното вземане. Те не са
нито ликвидни, нито изискуеми – ще бъдат определени по основание и размер,
съответно присъдени едва с крайния съдебен акт. Освен това е възможно, въпреки
присъждането на главница и лихви, вземането за разноски да не бъде уважено –
например, защото не са представени доказателства за тях, не представляват
съдебно-деловодни разноски. При всички положения обаче, за длъжника не
съществува задължение за разноски преди присъждането им от съда, поради което
няма как, с направеното в хода на производството плащане, да се погасява
несъществуващ към този момент дълг. С оглед пълнота и изчерпателност, следва да
се посочи, че под разноски по чл. 76, ал. 2 ЗЗД законодателят има предвид,
акцесорни задължения към главния дълг, уговорени от страните разноски,
определени по основание и размер отнапред, за които длъжникът знае, в т.ч. и
кога ги дължи. Съдебните разноски могат да бъдат събрани по поредността на чл.
76, ал. 2 ЗЗД само когато бъдат признати за основателни със сила на присъдено
нещо в съдебния спор и те не са такива по висящото производство или са
извънсъдебни, като в съдебния спор се установи техният размер, изискуемост и
ликвидност.
Ето защо съдът приема, че
ищецът неправилно е погасил по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД разноски, наказателна
лихва и такси.
По отношение на
приспаднатите от ищеца, с платените от ответника суми в хода на процеса,
законни лихви в размер на сумата от 1972,60 лв., съдът приема, че макар и
същите да се погасяват в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, то доколкото с
извършените от ответницата плащания са погасявани суми, различни от главница и
възнаградителна лихва, то и няма как да се определи, върху каква главница и за
какъв точно период е начислена, като същата следва да бъде присъдена с
решението по настоящото дело. Още повече, че в първоначалното си заключение
вещото лице е посочило, че законна лихва е начислена и приспадната от ищеца,
преди датата на предявяване на заявлението по чл. 417 ГПК /каквато претенция не
е предявявана със заявлението/.
С допълнителното
заключение, вещото лице е посочило, че от общо платената от ищцата сума в
размер на 4760 лв. за периода 25.02.2016 г. – 25.09.2019 г., е погасена
главница в размер на 4272,51 лв. и изцяло дължимата, възнаградителна лихва в
размер на сумата от 487,49 лв., като след 25.09.2019 г., е останала дължима
единствено главница в размер на сумата от 4040,78 лв., до който размер искът
като основателен ще бъде уважен, а за горницата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 8313,29 лв. – искът ще бъде отхвърлен, като погасен чрез
плащане в хода на процеса. Ще се отхвърли и иска за сумата от 513,21 лв. –
договорна лихва за периода 16.06.2013 г. – 03.02.2016 г., за сумата от 25,72
лв., като неоснователен, а за сумата от 487,49 лв. за периода 16.06.2013 г. –
03.02.2016 г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.
С оглед уважаване на
главния иск за главница, то основателна е и претенцията за присъждане на
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, считано от 12.04.2016 г., като съдът
намира, че в случая, следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата от
4272,51 лв. за периода от 12.04.2016 г. до 25.09.2019 г. /датата на последното,
съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, плащане,
извършено от ответницата/, както и законна лихва върху главницата от 4040,78
лв. за периода от 26.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
и на двете страни. Това е така, доколкото по делото се установи, че извършените
от ответницата плащания по процесния договор за кредит са извършени след
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК и преди подаване на исковата молба, т.е.
за отхвърлените в настоящото производство претенции, ответникът не е дал повод
за завеждането им.
Ищецът претендира разноски
и е представил доказателства за сторени такива, както следва: в заповедното
производство – 823,24 лв. /176,53 лв. – платена държавна такса и 646,71 лв. –
адвокатско възнаграждение/. С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 376,88 лв.
В исковото производство,
ищецът е направил и е представил доказателства за следните разноски: 206,16 лв.
– заплатена държавна такса, 450 лв. – депозит за ССЕ и 925,58 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъди сумата от общо 724,12
лв.
Ответникът претендира и
представя доказателства за следните разноски: 2000 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 150 лв. – депозит за ССЕ. Съразмерно с отхвърлената част от
претенциите, на ответника следва да бъде присъдена сумата от общо 1165,73 лв.,
доколкото ответникът не е дал повод в исковото производство за завеждане на
исковете в отхвърлената им част, тъй като са платени преди завеждане на
исковата молба по чл. 422 ГПК в съда, а в частта от 25,72 лв. – възнаградителна
лихва, искът е и неоснователен.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Г.А.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл
сървисис“, със съдебен адрес:***, СУМАТА от 4040,78 лева /четири хиляди и четиридесет лева и седемдесет
и осем стотинки/ - главница, дължима по Договор за банков кредит
№ *** от *** г., законна лихва върху
главницата от 4272,51 лв. за периода
от 12.04.2016 г. до 25.09.2019 г.,
както и законна лихва върху главницата от 4040,78 лв. за периода от
26.09.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издадена Заповед № 2521 от 14.04.2016 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4735/2016 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. с.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над
уважения размер до пълния предявен размер от 8313,29 лв., поради плащане след
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до подаване на иска по чл. 422 ГПК,
както и за сумата от 513,21 лв. – договорна лихва за периода 16.06.2013 г. до
03.02.2016 г., от която: претенцията за сумата от 25,72 лв. – договорна лихва
за периода 16.06.2013 г. – 03.02.2016 г., е неоснователна и недоказана, а
сумата от 487,49 лв. – възнаградителна лихва за периода 16.06.2013 г. –
03.02.2016 г. – е неоснователна, поради плащането й от ответницата след
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до подаване на иска по чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.Д., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, чрез
Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл сървисис“, със съдебен адрес:***, СУМАТА от общо 376,88
лева /триста седемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ - разноски
по ч.гр.д. № 4735/2016 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. с., както и СУМАТА от общо
724,12
лева /седемстотин двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/ -
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс лигъл
сървисис“, със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от общо 1165,73 лева /хиляда сто шестдесет и
пет лева и седемдесет и три стотинки/ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.