Р
Е Ш Е Н И Е №260969
гр.Пловдив, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, в
публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№359 по описа за 2020г., намира за установено
следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба на Г.Р.П., ЕГН ********** *** и Б.Р.П.,
ЕГН ********** *** против А.С.К., ЕГН ********** *** хода на производството е
починал ищеца Г.Р.П. и на негово място е конституирана като наследник неговата
дъщеря Г.Г.П., действащата като непълнолетна лично и със съгласието на М.Н.Х..
Ищците твърдят, че са единствените наследници по закон на тяхната леля П.Г.Й.,
починала на **.**.****г.. С нотариален акт №18, т.І, н.д.№18 от 30.03.2016г.
наследодателката прехвърлила на ответника К. правото на собственост върху
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.***.*.*по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, с административен адрес:
гр.***, ул.“***“№**, ет.*, разположен в сграда 1 в поземлен имот с
идентификатор №*****.***.***, с предназначение – жилище, апартамент, със
застроена площ 87.70 кв.м., представляващ целия първи етаж от сграда със
самостоятелен вход, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над
обекта - №*****.***.***.1.2, ВЕДНО с 1 / 2 ид.част от общите масти на сградата,
ВЕДНО с 2 / 3 ид.части от дворното място, в което е построена сградата,
съставляваща поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** с площ от 1444 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване –
ниско застрояване до 10м; при граници имоти с номера: №*****.***.***, №*****.***.***,
№*****.***.***, №*****.***.***, №*****.***.***, №*****.***.***, №*****.***.***,
№*****.***.***. Ответникът като преобретател поел задължението когато възникне
необходимост за П.Й.да осигури човек, който да полага необходимите грижи и
плаща за тези грижи, да плаща консумативните разходи за имота – данъци и телефон,
както и да осигурява нормални условия на живот, какъвто е водила до момента,
като задължението може да се изпълнява
лично или от трето лице.
Твърди се, че ответникът изобщо не е изпълнявал поетите задължения по
договора. Същевременно П.Й. се нуждаела от грижи и издръжка – била е трудно
подвижна, страдала от световъртеж, отоци на крайниците и сърдечен проблем.
Живеела в мизерия и сред боклуци, тъй като не можела да поддържа сама лична
хигиена. През м.януари и м.февруари 2019г. поради натрупани неплатени сметки за
електричество, същото било спряно в жилището й, а съседи я снабдявали с дърва
за отопление. От съседи получавала и други грижи – храна, парични средства,
лекарства. На 29.10.2019г. съседка намерила П. паднала в дома й в безпомощно
състояние. След това била отведена в болница, където на **.**.****. починала.
По изложените в исковата молба подробни съображения от съда се иска да
постанови решение, с което да развали алеаторния договор до размера на
наследствените права на всеки ищец – по 1 / 2 идеална част за всеки от тях.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който застъпва становище за
неоснователност на исковете. Оспорва твърденията, че не е изпълнявал
договорните си задължения и че Й. нямала ток в жилището. Твърди, че неплатена
сметка за телефона на наследодателката е останала, тъй като при изтичане на
срока на договора с мобилния оператор, тя отказала да отиде в офиса. Й. искала
да живее сама и с вещите на близки хора, които за нея били спомен и не
разрешавала да се изнасят или изхвърлят. Поради това жилището било поддържано в
добро състояние, при съобразяване с емоциите на кредитора. Ответникът поддържа
още, че винаги е предоставял на Й. финансови средства, когато е имала нужда,
давал е пари за консумативни разходи, защото тя сама е искала да плаща; когато
постъпила в болница, той я посещавал всеки ден и поискал да остави човек при
нея, но лекарите не разрешили. Със свои средства е посрещал всички нужди на прехвърлителката
и тя не е имала претенции за друг вид или обем от грижи. По същество излага
доводи, че неизпълнението на неговите задължения е незначително с оглед
интереса на кредитора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
намира за установено следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №18, т.І, дело №18/30.03.2016г.
на нотариус С.П., П.Г.Й. е прехвърлила на А.С.К. описаният в исковата молба
недвижим имот, представляващ жилище на първи етаж от къща в гр.***, ул.”***”№**,
ведно с идеални части от дворното място. Срещу прехвърленото право на
собственост преобретателят е поел следното задължение: когато възникне
необходимост за П. Й., да осигури човек, който да полага необходимите грижи и
плаща за тези грижи, да плаща консумативните разходи на имота – данък сгради,
такса смет и телефон, както и да осигурява нормални условия на живот, какъвто е
водила до момента. Посочено е, че това задължение може да се изпълнява лично
или при невъзможност от трето лице. Прехвърлителката
е запазила право на лично пожизнено и безвъзмездно право на ползване на
жилището.
Видно от представените удостоверения за наследници, П.Г.Й. е починала на **.**.****г.,
а ищците са нейни единствени наследници по закон.
Разпитаните по делото свидетели А.К.Т.и Д.В.Т., живеещи в съседство на
процесния имот, добре познават историята на П.Й./Т. е нейна племенница, живееща
на втори етаж от къщата, а Т. живее в съседен имот/. С показанията им, които
съдът възприема като обективни, кореспондиращи си и непротиворечиви, се
установява по безспорен начин, че от 2016г. до смъртта й през м.ноември 2019г. Й.
е живяла сама в бедност и при крайно лоши битови условия. Била трудно подвижна,
не можела да поддържа личната си хигиена, да приготвя храната си, да се къпе; в
жилището й било пълно с боклуци, фекалии, мъртви гризачи. Свидетелите, както и
други съседи я наглеждали в продължение на години, носели й храна, при
необходимост и лекарства. До смъртта на жената никой от тях не е виждал
ответника в имота. В края на м.октомври 2019г. свидетелите намерили П. паднала
на земята в стаята й в безпомощно състояние. Обадили на Бърза помощ, на полицията и на социалната служба. В крайна
сметка тя била приета в болница, където след броени дни починала. Тези
показания дават основание да се приеме, че по време на действие на алеаторния
договор, кредиторът Й. е имала нужда от ежедневни и постоянни грижи с оглед
възрастта и здравословното й състояние.
Ответникът не доказва по безспорен начин, че при наличие на възникналата
нужда е изпълнявал поетите по договора задължения. Според свидетеля Г.С.ответникът
и неговата майка са полагали грижи за Й. – направили със свои средства нова
стълба за улеснение на придвижването й, сменяли стари фасонки и електрически
крушки, сложили бойлер и печка, купили телефон, подрязвали лозите в двора,
брали гроздето; майката носила храна. Когато приели П. в болница, свидетелят
съобщил това на К., който впоследствие организирал погребението. Свидетелката С.Р.И..
/майка на ответника/ също твърди, че са полагали описаните от С. грижи. В
същото време в показанията на свидетелката има множество признания на факти,
които подкрепят твърденията на ищците, а именно: за това, че Й. не е получавала
необходимата помощ за поддържане на личната хигиена – „аз й купих юрган и две
одеала, които тя ги направи на нищо с тази урина, миришеха на урина и аз ги
махнах”, „в рамките на един месец веднъж – два пъти съм чистила, но не съм
чистила всеки ден”, „оказвала съм помощ в личната й хигиена, но много малко”;
за това, че ответникът не е осигурявал ежедневно храната, от която е имала
нужда – „аз й приготвях в кутия храна. По два пъти в седмицата да отида, то й
беше достатъчно. В периода, в който аз бях в чужбина, синът ми се грижеше за храната.
Той е ходил при П. или вечерта по тъмно, или в неделя е носил, или се е обаждал
на Г.”. Отделно от горното за немалки периоди по време на действие на
атакувания договор, свидетелката И. не е била в България, което е видно от
представеното удостоверение от ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Български документи
за самоличност”.
Двамата свидетели на ответната страна заявяват, че П.Й.не е била оставяна
без ток в жилището, което се опровергава от съдържанието на представената по
делото справка от „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, съгласно която електрозахранването
в жилището на ул.”***”№**, ет.* е било прекъсвано, поради просрочени задължения
множество пъти, а именно за периодите: 24.10.2019г. – 01.08.2020г.,
25.07.2019г. – 08.08.2019г., 26.02.2019г. – 07.03.2019г., 22.01.2019г. –
07.02.2019г., 28.08.2018г. – 10.09.2018г.
При така събраните доказателства се налага извода, че исковете са
основателни и следва да се уважат, като договорът за издръжка и гледане следва
да се развали изцяло, тъй като ответникът е неизправна страна. Постоянна и непротиворечива
е съдебната практика по въпроса каква е дължимата грижа от страна на длъжника
по алеаторния договор. Тази грижа трябва да е постоянна и ежедневна за целия
период на договора и да включва всичко необходимо, от което има нужда кредитора,
за да води един нормален живот – храна, облекло, светлина и топлина, плащане на
сметки, осигурена хигиена и здравно обслужване. Установи се в настоящия случай,
че прехвърлителката е получавала само една малка част от дължимото; грижите за
нея от страна на ответника и майка му са били за части от периода, непълни и
неотговарящи по адекватен начин на нуждите; нещо повече – ответникът е допуснал
няколко пъти в рамките на една календарна година в жилището й да няма
електричество, поради неплатени сметки; допуснал е тя да изпадне в безпомощно
състояние, последвано от летален изход.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати общо на ищците направените по делото разноски, които се констатираха в размер
на 3 554,97 лева, от които: 10,00 лева – такса за съдебни удостоверения,
36,00 лева – такса за преписи, 708.97 лева – държавна такса, 2 800,00 лева
– платено адвокатско възнаграждение.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ изцяло
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт №18, т.І, рег.№671, дело №18 от 30.03.2016г. на
нотариус С.П., с който П.Г.Й., ЕГН ********** е прехвърлила на А.С.К., ЕГН **********
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*****.***.***.*.*по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, с административен
адрес: гр.***, ул.“***“№** ет.*, разположен в сграда 1 в поземлен имот с
идентификатор №*****.***.***, с предназначение – жилище, апартамент, със
застроена площ 87.70 кв.м., представляващ целия първи етаж от сграда със
самостоятелен вход, при граници: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над
обекта - №*****.***.***.1.2, ВЕДНО с 1 / 2 ид.част от общите масти на сградата,
ВЕДНО с 2 / 3 ид.части от дворното място, в което е построена сградата,
съставляваща поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** с площ от 1444 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване –
ниско застрояване до 10м; при граници имоти с номера: №*****.***.***, №*****.***.***,
№*****.***.***, №*****.***.***, №*****.***.***, №*****.***.***, №*****.***.***,
№*****.***.***.
ОСЪЖДА А.С.К., ЕГН ********** *** да заплати общо на Б.Р.П., ЕГН **********
*** и Г.Г.П., ЕГН **********, действаща като непълнолетна лично и със
съгласието на М.Н.Х. и двете от гр.***, ул.”*** ***”№*, направените по делото
разноски в размер на 3 554,97 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: