РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.а К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Д.а К. Стоянова Търговско дело №
20223100900366 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по по предявен от Г. Д. А. срещу „ДЗИ
Общо Застраховане" ЕАД иск с правно основание чл. 432 от КЗ за осъждане
на ответника за сумата 200 000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга на
ищцата – Й. И.А., настъпила в следствие на виновно причинено от И. Ж. П.
ПТП на 13.09.2020г., дължимо по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/06/120000895915 със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване
на писмената претенция пред застрахователя – 21.10.2020 г. до окончателното
й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.09.2020 г. на бул. „Мария Луиза“ е
настъпило ПТП, при което, водачът И. Ж. П., при управление на товарен
автомобил „Дачия Докер”, рег. № ****** при извършване на маневра – ляв
завой, навлязъл в кръстовището с бул. „Владислав Варненчик“ на червен и
жълт сигнал на светофарна уредба, с което е нарушил правилата за движение
по чл. 6, т. 1 и чл. 12, ал.1 и чл. 31, ал. 7, т. 2 от ЗДвП, в следствие, на което
1
по непредпазливост причинил смъртта на Й. И.А. – водач на мотоциклет
„Сузуки ВЗ 800“ с рег. № ******. В следствие на причинените травматични
увреждания от настъпилото ПТП е настъпила смъртта на наследодателя на
ищцата. Срещу виновният водач И. Ж. П. е образувано досъдебно
производство, като с присъда № 5/19.01.2022 г., постановена по НОХД №
***/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязла в законна сила,
последният е признат за виновен за това, че по непредпазливост причинил
смъртта на Й. И.А., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“,
отложено с три годишен изпитателен срок, както и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“. Към датата на ПТП по отношение на автомобила
на водача П. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица BG/06/120000895915 със срок на действие от
30.04.2020 г. до 29.04.2021 с ответника, който следва да заплати обезщетение
за вредите, причинени от застрахования. Ищцата твърди, че със съпруга си
имали здрава семейна връзка, отношения основани на разбирателство, любов
и подкрепа. Ищцата продължава и към настоящия момент да тъжи и скърби
за своя съпруг. По изложените съображения претендира осъждане на
ответника да заплати процесната сума за преживените болки и страдания.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител
поддържа предявения иск, моли същия да бъда уважен. Моли за
присъждането на разноски.
По делото е постъпил отговор от ответната страна „ДЗИ Общо
Застраховане" ЕАД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Излагат се съображения,
че исковата молба е допустима. Оспорва се предявеният иск по размер.
Твърди се, че по предявената от ищцата писмена претенция №
43072952000196/21.10.2020 г. към застрахователя, последният е изплатил
обезщетение в размер на 55 000 лв. на 13.07.2022 г., което репарира
причинените неимуществени вреди в пълен размер. Твърди, че при
определянето на размера е съобразено и обстоятелството на съпричиняванане
на вредоносния резултат от пострадалото лице. Излагат се съображения, че
претендираната сума за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с
принципа за справедливост. Твърди, че претендирания размер на
обезщетението следва да предполага изключителна близка връзка между
ищцата и съпруга й, както и съжителстване в едно домакинство, каквито
обстоятелства не се твърдят в исковата молба. Оспорват се видът и размерът
2
на твърдените неимуществени вреди, както и претърпените болки и
страдания. Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице. Мотоциклетът на Й. А. е
навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара за движение в
неговата посока, с което е нарушил чл.6, чл.12 от Закона за движение по
пътищата и чл.31, ал7, т.2 от правилника за неговото приложение. Отделно от
това мотоциклетът се е движел със скорост 66.35 км./ч при разрешена
скорост от 50 км./ч, като починалият водач е бил без каска. С тези си действия
Й. А. е допринесъл за крайния вредоносен резултат. По отношение на лихвата
за забава, се излага, че ответникът ще изпадне в забава след получаването на
уведомлението за заявена претенция и изтичане на срока за произнасяне по
чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ. Излага, че претенцията е предявена на
21.10.2020 г., както и че с нея не бил представен влязъл в сила акт, с който се
установява Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца. По
изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове и за
присъждане на сторените в производството разноски.
В съдебно заседание ответникът редовно призован, чрез процесуалния
представител подържа подаденият отговор, моли предявените искове да
бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
С влязла в сила с присъда № 5/19.01.2022 г., постановена по НОХД №
***/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, И. Ж. П. е признат за виновен, в
това, че на 13.09.2020г. в гр. Варна, на бул. "Мария Луиза," при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил "Дачия Докер" с per. №
******, при извършване на маневра - ляв завой, навлязъл в кръстовището с
бул. "Вл. Варненчик" на червен и жълт сигнал на светофарната уредба, с
което нарушил правилата за движение: - чл. 6, т. 1, чл. 12, ал. 1 от ЗДвП, чл.
31, ал. 7, т. 2 от ППЗДвП, поради което по непредпазливост причинил
смъртта на Й. И.А., водач на мотоциклет „Сузуки ВЗ 800" с per. № ******.
От представеното удостоверение за наследници изх.
№30549/16.09.2020г. се установява, че Й. И.А. е оставил като наследници по
3
закон: Г. Д. А. – съпруга, Д. Й.ова А. – дъщеря и Н. Й.ов А. – син.
От представения регистрационен талон по застрахователна полица
№BG/06/120000895915/30.03.2020г. се установява, че за товарен автомобил
"Дачия Докер" с per. № ****** има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със застраховател „ ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, валидна
до 29.04.2021г.
Съгласно представеното по делото преводно нареждане от 13.07.2022г.
на Г. Д. А. е изплатена сумата от 55000.00лв. с наредител „ ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД по щета №430729.
От събраните в досъдебното производство доказателства, от разпита на
св. П. и от заключението по допусната комплексна съдебно медицинска и
автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на
13.09.2020г. в гр. Варна На 13.09.2020г., в гр.Варна, на кръстовището между
бул.„Мария Луиза" и бул.„Вл.Варненчик" е настъпило ПТП между автомобил
и мотоциклет. Мотоциклет „Сузуки Вз 800", с рег.№******, управляван от Й.
И.А., преминава на жълт към червен сигнал през кръстовището, в посока от
бул. „Мария Луиза" към бул. „Христо Ботев". В същия момент от бул.
„Христо Ботев" към бул. „Вл. Варненчик" предприема маневра ляв завой, без
спиране на стоп линията, при червен към жълт сигнал товарен автомобил
„Дачия Докер", с рег.№******, управляван от И. Ж. П., ЕГН**********. В
резултат на създалата се ситуация мотоциклетиста изпълнява аварийна
маневра, придружена с аварийно спиране, в резултат на което ляга на дясната
си страна спрямо асфалтовото покритие. В неуправляемо състояние,
мотоциклета и мотоциклетиста достигат предна дясна част на товарния
автомобил намиращ се закъснително движение. Мотоциклетът след удара се
завърта обратно на часовниковата стрелка, като задното му колело сочи
ориентира, при което следва съприкосновение на главата и лявата гръдна
половина с детайли на товарния автомобил. Вещото лице М. след запознаване
с приложените записи от „ТАСРУД" заключава, че мотоциклетът е навлязъл
след края на зеления сигнал в посоката му на движение. Зеления сигнал
започва в 11:21:05 часа с ясно потегляне на автомобилите в процесното
платно, а мотоциклета пресича стоп линията при показание 11:21:35 часа. (26
сек. зелен сигнал + 3 сек. жълт сигнал = 29 сек.; 29 сек. + 0.5 сек. = 11:21:34
часа светва червения сигнал за мотоциклета). Скоростта на движение на
4
автомобила преди настъпилата ситуация е била около 27 км/ч, а тази на
мотоциклета около 75 км/ч. Вещото лице е категорично, че при движение на
мотоциклета с 50 км/ч, водачът му е имал възможност да спре аварийно преди
точката на ПТП в случай, че реагира в момента на преминаване на стоп
линията, преди навлизане в кръстовището.
В заключението част е посочено, че с оглед механизма на настъпване на
ПТП - началната фаза, при която мотоциклетиста предприема аварийно
спиране и извиване на мотоциклета и водача му на дясната страна, ако
каската не е била поставена правилно /с поставен и закопчан подбрадник/, то
би следвало същата да изпадне и да има директно съприкосновение на
главата с детайли на товарния автомобил. В този смисъл поставената
предпазна каска е предотвратила получаването на значително по-тежки
травматични увреждания в областта на главата. Предвид, че предпазната
каска е била установена със счупена/разкъсана каишка на закопчаващия
механизъм, може да се заключи, че тя е била правилно използвана по
предназначение и е влязла в съприкосновение с повърхността на автомобила.
Според вещото лице М. процесното ПТП е било предотвратимо спрямо
няколко възможни действия от страна на водачите на МПС-тата:
водачът на автомобила е спрял при червен сигнал и е потеглил при
зелен
водачът на автомобила е предприел аварийно спиране при пресичане на
стоп линията, различно от заобикаляне на препятствието
водачът на мотоциклета е започнал аварийно спиране при пресичане на
стоп линията, при движение с 50 км/ч
водачът на мотоциклета е предприел спиране при светване на жълт
сигнал на светофарната уредба.
В процесния случай двустранната видимост на водачите е била
категорична, като движението по път с предимство за мотоциклета е било
регулирано посредством светофарна уредба.
В част медицинска вещото лице Д. е заключило, че причината за
смъртта на Й. А. е тежка съчетана травма. В състава на съчетаната травма се
отличават два компонента, които имат водещо значение за настъпването на
смъртта – черепно-мозъчна травма и гръдна травма. Установените
5
разкъсвания на аортата са довели до остра загуба на кръв и обезкървяване на
жизнено важни органи и натрупване на тази кръв в гръдната кухина и
притискане на гръдните органи. Черепно – мозъчната травма е разкъсване на
мозъка, което води до нарушаване на всички жизнени функции.
Разпитана св. П. излага, че познава семейство А.и от седем годишната
си възраст. Има впечатления че в съпружеските им отношения имало
взаимопомощ, уважение, обич. Били забавна и социална двойка, обичали да
се събират с приятели. Когато свидетелката разбрала за смъртта на Й. А. се
обадила на неговата съпруга Г.. Състоянието й било неадекватно, заеквала и
плачела.
Свидетелката присъствала на панахидата за 40 дни от смъртта на Й. А..
Съпругата му отричала той да е починал, говорела, че той е излязъл някъде и
ще се върне. Плачела или била в емоционален ступор. Свидетелката споделя
впечатления, че Г. все още възприема, че съпругът й ще се върне, понякога
все още плаче.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че е
6
управляваното от деликвента в деня на инцидента МПС, е било застраховано
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в „ДЗИ – Общо
Застраховане“ ЕАД по застрахователна полица, валидна към датата на
настъпване на ПТП.
Договорът за застраховка не е оспорен по авторство или съдържание по
надлежен ред, следователно обвързва валидно застрахователя и
застрахованото лице.
При съвкупния анализ на доказателствата се установява, че е настъпило
ПТП между посочените лица, което е причинено виновно и противоправно от
И. П., който факт е установен с влязла в сила присъда №5/19.01.2022г. по
НОХД №***/2021г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Деликвентът е признат за виновен, в това, че е причинил по
непредпазливост смъртта на Й. И.А..
Решението, досежно виновното противоправно поведение на водача,
както и факта на причиняване на смъртта е задължително за настоящата
инстанция съобразно нормата на чл.300 от ГПК.
Установено е по делото, че ищцата, съпруга на Й. А. в следствие на
неговата смърт изпитала болки и страдания, които са пряка и непосредствена
последица от поведението на деликвента. За негативните изживявания у
ищцата преки впечатления има разпитаната в хода на съдебното дирене
свидетелка, показанията, на които съдът напълно кредитира. От разпита на
същата категорично се установи, че в следствие на смъртта на съпруга си
ищцата е била силно разстроена, тъжна, скърбяла видимо за съпруга си. Към
настоящия момент все още продължава да отрича смъртта на съпруга си.
С оглед изложеното, съдът намира, че са изпълнените предпоставките
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и предвид факта, на наличие на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност", са възникнали основанията по чл.432 от КЗ за ангажиране
отговорността на ответника - застраховател за обезщетяване на вредите,
претърпени от ищцата в резултат на виновното и противоправно поведение
на прекия причинител.
В тази връзка съдът приема, че искът за неимуществени вреди е доказан
по основание.
7
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
мотивира със следното:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, както и обстоятелството, че болките и страданията и другите
нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават
само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават
и след това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, съдът съобрази, че ищцата е изпитала болки и страдания, в
следствие на загубата на съпруга си. Когато съпружеските отношения са били
основани на взаимна обич, разбирателство, семейна подкрепа и дългогодишно
партньорство, загубата на съпруг е тежка травма. Тя е особено силна когато е
внезапна, неочаквана и причинена по начин, различен от естествения за всяко
човешко същество. Силна семейна връзка се установява между ищцата и
нейният съпруг, като между тях са съществували обич, взаимното доверие и
уважение, чувство за дом и близост, такива са и преките впечатления на
разпитаната свидетелка.
От събраните по делото доказателства се установи, че съпругът на
ищцата е бил на възраст 59г., в добро здравословно състояние за възрастта си,
без заболявания, които да предполагат скорошен летален изход, поради което
настъпването на неговата смърт е било неочаквано за последната.
Свидетелските показания са еднозначни, че чувствата на дълбока тъга и
печал са били ясно разпознаваеми у ищцата, който е плачела за своя съпруг,
говорела, че той ще се върне, страдала е, защото е останала без един важен
фактор в своя живот. Степенувайки интензитета на болките и страданията на
ищцата в морален план, съдът приема, че най – силни са били непосредствено
след смъртта на съпруга и първите няколко месеца, като макар и с по – нисък
интензитет са продължили през един двугодишен период.
За определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, е
необходимо да се съобрази и, че към момента на настъпване на процесното
събитие /15.09.2020г./ лимитът на застрахователна отговорност за
неимуществени вреди от застрахователно събитие при едно пострадало лице
8
е 2000000 лв., а при две и повече пострадали лица е до 10 000 000 лв.
Предвид гореизложеното съдът, като отчете вида и характера на
настъпилите вреди, интензитета на претърпените болки и страдания, тяхната
продължителност, обществено - икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите
нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите намира, че искът е основателен
за сумата от 160000.00 лева.
С оглед така определения размер на репариране на неимуществените
вреди съдът пристъпва към разглеждане на възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от Й. А., нарушавайки чл.6, чл.12 от Закона за
движение по пътищата и чл.31, ал7, т.2 от правилника за неговото
приложение.
От заключението на вещото лице в част автотехническа се установи, че
мотоциклетът, управляван от Й. А. е навлязъл на червен светофар и се е
движил се е със скорост 75 км/ч над разрешената. Категоричен е отговора
експерта М., че произшествието е било предотвратимо, ако водачът на
автомобила е спрял при червен сигнал и е потеглил при зелен, съответно
предприел е аварийно спиране при пресичане на стоп линията, различно от
заобикаляне на препятствието. Същевременно водачът на мотоциклета А. е
следвало да предприеме спиране при светване на жълт сигнал на
светофарната уредба или да започне аварийно спиране при пресичане на стоп
линията, но при движение с 50 км/ч.Т.е и двамата участници в инцидента са
имали противоправно поведение, което е в пряка и причинна връзка с
настъпване на произшествието, като съдът с оглед доказателствата приема, че
приносът им за крайния вредоносен е равен.
Предвид изложените мотиви е налице твърдяното съпричиняване на
вредите от страна на пострадалото лице в размер на 50%, което предпоставя
приложението на нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за съразмерно намаляване на
определеното от съда обезщетение или 80000.00лв.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен за сумата от 25000.00лв., след приспадане на заплатеното
обезщетение в размер на 55000.00лв.
По отношение на лихвата забава:
9
Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по
чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Според правилото на чл.380,
ал.1 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция и
да представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. В чл.380, ал.3 от КЗ е
предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Съгласно следващата разпоредба на чл. 497 КЗ, застрахователят дължи
законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1.изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
В случая претенцията на ищцата е отправена до застрахователя на
21.10.2020г., съгласно искане вх. №94-С-194 на л.10 от делото. Към искането
са били приложени протокол за ПТП и удостоверение за наследници, които
съгласно чл.106, ал.3 и чл.496, ал.3, т.2 от КЗ са достатъчни за определяне на
застрахователно обезщетение. Няма данни да са били искани допълнително
доказателства. Следователно застрахователят е могъл да се произнесе в 15
дневния срок от сезирането. С изтичането на този срок ответникът ще изпадне
в забава за заплащане на застрахователното обезщетение или от 12.11.2020г.
Независимо, че за периода от 21.10.2020г., от която датата е поискана
лихвата до 11.11.2020г. застрахователят не е в забава по чл.497, ал.1 от КЗ, за
този период той дължи законна лихва за забава върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл. 429, ал. 3
КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите,
прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не надхвърлят
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за собствената
си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
10
делинквента. Следователно законната лихва следва да бъде определена
начиная от 21.10.2020г.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 1000.00лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на адв. С., представляващ ищцата по
договор за безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1581.25лв.,
съразмерно уважената част от иска от определеното такова от 12650.00лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата носи отговорност за сторените
от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на
6760.25лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 ДА
ЗАПЛАТИ НА Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес ****** сумата от
25000.00лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на съпруга на
ищцата – Й. И.А., настъпила в следствие на виновно причинено от И. Ж. П.
ПТП на 13.09.2020г., дължимо по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
BG/06/120000895915 със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване
на писмената претенция пред застрахователя – 21.10.2020г. до окончателното
й изплащане на основание чл.432, ал.1 от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от
Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес ****** срещу „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район
Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 да бъде осъден ответникът да заплати
сумата, формирана като разликата над 25000.00лв./двадесет и пет хиляди
лева/ до пълния предявен размер от 200000.00лв. /двеста хиляди/,
11
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и
страдания от смъртта на съпруга на ищцата – Й. И.А., настъпила в следствие
на виновно причинено от И. Ж. П. ПТП на 13.09.2020г., дължимо по силата на
договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица
№ BG/06/120000895915 със срок на действие от 30.04.2020 г. до 29.04.2021г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване
на писмената претенция пред застрахователя – 21.10.2020г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен
съд - Варна държавна такса в размер на 1000.00лв./хиляда лева/ и
5.00лв./пет лева/, за издаване на изпълнителен лист на основание чл.78, ал.6
от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат С. Б. С., вписан в Адвокатска колегия – Варна сумата
от 1581.25лв. /хиляда петстотин осемдесет и един лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Г. Д. А., ЕГН **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, район Средец, ул. „Георги Бенковски“ №3 сумата от 6760.25лв. /шест
хиляди седемстотин и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща сторени съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл.127, ал.4 от ГПК присъдените суми с
решението могат да бъдат заплатени на ищеца по следната банкова сметка,
открита в „Райфайзен банк“ АД: IBAN BG41 RZBB 91551006182080, BIC:
RZBBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Варненския апелативен съд.
Решението да се връчи на страните.
12
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13