Решение по дело №465/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 96
Дата: 28 април 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20197110700465
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   96 от 28.04.2020 г., гр. Кюстендил

 

     В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                             СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар А. М., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 465 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК.

Делото е образувано по жалба от „Т.Л.” ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Г.П.– управител, чрез адвокат М.Х.Б., срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 4013/23.05.2019 г., издаден от орган по приходите при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 6/21.08.2019 г., издадено от началника на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил. С посочения АУЗД на „Т.Л.” ООД са установени задължения за данък върху превозните средства за седлови влекач марка „Д”, модел „***”, с регистрационен номер ******, за периода 2014 – 2018 г. в общ размер на 5540,00 лева и лихви към 23.05.2019 г. в общ в размер на 1526,24 лева. Дружеството жалбодател оспорва процесния АУЗД, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В становище с вх. № 1056/21.02.2020 г. адвокат Б. прави възражение за погасяване по давност на дължимите лихви за просрочие и претендира направените разноски по делото.

Ответникът – началникът на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Ива А., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:   

На 15.04.2008 г. на „Т.Л.” ООД е издадено Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство № *********, видно от част I на което дружеството е собственик на седлови влекач марка „Д”, модел „****”, с регистрационен номер *****, номер на рама: ******, брой на осите: 2, вид на окачването на задвижващата ос: комбинирано, допустима максимална маса на състав от превозни средства: 40 000 кг. На основание чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Т.Л.” ООД е декларирало влекача пред Община Кюстендил с декларация с вх. № 1921/14.05.2008 г. Въз основа на Удостоверение №20170804-01, издадено от „Т.Б. ООД – официален сервизен и търговски дилър на „D., в което е посочено, че автомобил тип ****, с номер на рама: ****, е с вид на окачването на задвижващата ос: пневматично, брой оси: 2, допустима максимална маса на състав от превозни средства: 40 000 кг, и екологична категория: Евро 2, за процесния влекач е издадено Свидетелство за регистрация № *********/27.09.2017 г., в част I на което е посочено, че същият е с пневматично окачване. Управителят на „Т.Л.” ООД е подал за влекача коригираща декларация с вх. № ДК54005529/28.09.2017 г., в която е посочил, че същият е с пневматично окачване и е снабден с екодвигател, отговарящ на стандарта Евро 2, а със Заявление с вх. № 26-00-1311/14.12.2017 г. по описа на Община Кюстендил е поискал да бъде извършена ревизия и изменен АУЗД № 898/09.12.2014 г. относно дължимия данък за превозното средство за 2012 г. и 2013 г.

На 23.05.2019 г. за данъчнозадълженото лице „Т.Л.” ООД, с ЕИК *****, въз основа на данъчна декларация с вх. № 1921/14.05.2008 г. и коригираща данъчна декларация с вх. № ДК54005529/28.09.2017 г. е издаден процесният АУЗД. Същият е връчен на управителя на дружеството на 17.07.2019 г. и в срока по чл. 107, ал. 4 от ДОПК е обжалван по административен ред пред началника на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил. С Решение № 6/21.08.2019 г., връчено на 17.09.2019 г., началникът на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил е потвърдил акта.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е изготвило заключения с вх. № 68/08.01.2020 г. и вх. № 799/07.02.2020 г. по описа на съда. В заключението с вх. № 68/08.01.2020 г. вещото лице сочи, че с оглед характеристиките на процесния влекач дължимият данък за всяка от процесните години е в размер на 1108,00 лева, а лихвата за просрочие на дължимия данък е в размер на 528,82 лева за 2014 г., 417,04 лева за 2015 г., 305,49 лева за 2016 г., 193,47 лева за 2017 г. и 81,42 лева за 2018 г. В заключението с вх. № 799/07.02.2020 г. вещото лице сочи, че с Ревизионен акт № 32/20.12.2017 г. са коригирани задълженията за данък върху превозните средства на „Т.Л.” ООД за 2012 г. и 2013 г., определени с АУЗД №898/09.12.2014 г., като са редуцирани от 1506,00 лева на 1108,00 лева, че платените от дружеството задължения за периода от 2009 г. до 2013 г. са, както следва: данъчни задължения в размер на 3765,00 лева и лихви в размер на 1808,34 лева, а неплатените от същото задължения за този период са, както следва: за 2011 г. – главница в размер на 753,00 лева, за 2012 г. – главница в размер на 1108,00 лева и за 2013 г. – главница в размер на 1108,00 лева, и лихви в размер на 1247,99 лева. Вещото лице заявява, че няма покриване на задължения за 2014 г. и 2015 г. от постъпленията по изпълнително дело № 460/2016 г. по описа на частен съдебен изпълнител Е.  Х., или от плащане на касата в Община Кюстендил.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация – дружеството адресат на акта, до компетентния съд, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК и след изчерпване на процедурата по административно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от оправомощен орган и в рамките на неговата материална компетентност с оглед издадената на основание чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ Заповед № РД 00-1506/01.12.2014 г. на кмета на община Кюстендил, и в предвидената от закона писмена форма. Потвърдителното решение е издадено от началника на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил, т. е. от ръководителя на звеното за местни приходи, също в пределите на неговата компетентност съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 5, пр. 2 от ЗМДТ, и в изискуемата писмена форма.

Съдът намира, че процедурата по издаване на процесния АУЗД е съобразена с приложимите процесуални норми на ДОПК и в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Оспореният акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства – чл. 53 от ЗМДТ. Собствеността върху моторно превозно средство, регистрирано по реда на чл. 140 от Закона за движението по пътищата ЗДвП), се прехвърля с писмен договор с нотариално заверени подписи на страните (чл. 144, ал. 2 от ЗДвП), и от този момент новият собственик става данъчнозадължено лице. В случая страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че през процесния период „Т.Л.” ООД е собственик на горепосочения влекач. Правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху моторното превозно средство и доколкото не са налице изключенията по чл. 58 от ЗМДТ, „Т.Л.” ООД не се явява освободено лице от публичното задължение за заплащане на данъка за процесния данъчен период – 2014 – 2018 г.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 7 от ЗМДТ предвижда задължение за общинския съвет да определи с наредбата по чл. 1, ал. 2 от същия закон данъка за седлови влекач и влекач за ремарке в зависимост от допустимата максимална маса на състава от превозни средства, от броя на осите и вида на окачването на влекача, посочени в свидетелството за регистрация на влекача, като за седлови влекач с две оси и максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация, равна на или повече от 38 т текстът предвижда възможност общинският съвет да определи данък в параметрите от 1007,00 лева до 3021,00 лева, когато задвижващата/ите ос/оси е/са с пневматично окачване или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното, и в размер от 1369,00 лева до 4107,00 лева, когато има други системи за окачване на задвижващата/ите ос/оси. Въз основа на тази законова делегация с разпоредбата на чл. 41, ал. 8 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Кюстендил (приета с Решение №764/31.01.2011 г. на Общински съвет Кюстендил, последно изм. и доп. с Решение №948/28.12.2018 г. на Общински съвет Кюстендил) за седлови влекач с две оси и максимална маса на състава от превозни средства, посочена в свидетелството за регистрация, равна на или повече от 38 т е предвиден данък в размер на 1108,00 лева, когато задвижващата/ите ос/оси е/са с пневматично окачване (както е в настоящия случай) или с окачване, прието за еквивалентно на пневматичното, и в размер на 1506,00 лева, когато има други системи за окачване на задвижващата/ите ос/оси. В съответствие с горепосочените разпоредби данъкът за процесния седлови влекач е определен съобразно броя на осите му – 2, вида на окачването на задвижващата ос – пневматично, и допустимата максимална маса на състава от превозни средства – повече от 38 т.

По изложените съображения съдът намира, че размерът на дължимия данък за всяка от процесните години е правилно определен в оспорения акт. По делото липсват доказателства за плащането му до датата на издаване на акта, поради което правилно от органа по приходите са начислени и лихви по чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ невнесеният в срок данък се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, която предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Данъкът върху превозните средства е дължим на две равни вноски в сроковете по чл. 60, ал. 1, изр. 1 от ЗМДТ (ред. ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) – до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Съдът, като съобрази заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, намира, че размерът на лихвите за просрочие на дължимия данък за всяка от процесните години поотделно е правилно определен от органа по приходите.

Неоснователно е възражението на дружеството жалбоподател за погасяване по давност на процесните лихви за просрочие. Задълженията за лихви от неплатени в срок публични задължения, каквито с оглед разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК са задълженията за данък върху превозните средства, са също публични вземания (съгласно изричната разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК лихвите за вземанията по т. 1 – 8, т. е. и за публични вземания от данък върху превозните средства, са също публични вземания). Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено (чл. 171, ал. 2 от ДОПК). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. На основание чл. 172, ал. 2, изр. 1 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност (чл. 172, ал. 3 от ДОПК). Това означава, че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да тече законоустановеният такъв. Погасителната давност по отношение процесните задължения за лихви за просрочие е започнала да тече, както следва: на 01.01.2015 г. по отношение на задължението за лихви за просрочие на дължимия данък за 2014 г., на 01.01.2016 г. по отношение на задължението за лихви за просрочие на дължимия данък за 2015 г., на 01.01.2017 г. по отношение на задължението за лихви за просрочие на дължимия данък за 2016 г., на 01.01.2018 г. по отношение на задължението за лихви за просрочие на дължимия данък за 2017 г. и на 01.01.2019 г. по отношение на задължението за лихви за просрочие на дължимия данък за 2018 г., и е прекъсната преди изтичането ѝ с издаването на процесния АУЗД на 23.05.2019 г., поради което и е започнала да тече нова давност, която към настоящия момент не е изтекла, т. е. задълженията не са погасени по давност.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен, поради което жалбата против същия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК „Т.Л.” ООД следва да бъде осъдено да заплати на Община Кюстендил съответно направените разноски по делото в размер на 100,00 лева за възнаграждение на вещото лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 683,31 лева, определено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, съдът

 

   Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Т.Л.” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.Г.П.– управител, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 4013/23.05.2019 г., издаден от орган по приходите при Община Кюстендил, потвърден с Решение № 6/21.08.2019 г., издадено от началника на отдел „Местни приходи” при Община Кюстендил.

ОСЪЖДА „Т.Л.” ООД, с ЕИК ****, да заплати на Община Кюстендил сумата в размер на 100,00 лв. (сто лева) – разноски по делото, и сумата в размер на 683,31 лв. (шестстотин осемдесет и три лева и тридесет и една стотинки)  юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

                                                                                                       СЪДИЯ: