Р Е Ш
Е Н И Е
№ 11.05.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова административно дело № 122 по описа за 2021г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по жалба на Й.И.С. ***, подадена чрез пълномощника му адв. А.А. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-500 от
12.02.2021г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ - Русе. Съгласно
уточнението, направено от пълномощника на жалбоподателя в проведеното на
07.04.2021г. съдебно заседание по делото, заповедта се оспорва в частта й, с
която на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за
автомобилните превози, на Й.И.С. е приложена принудителна административна мярка
– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********,
издадено на 21.06.2017г. от компетентните органи на РГърция, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт и на приложената
принудителна административна мярка по 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, по
съображения за постановяването на заповедта при неспазване на императивните
изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила; в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в заповедта не са
изложени конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна възприетото
административно решение за наличие на материалноправно основание за прилагане
на принудителната административна мярка. Сочи, че при образуването и
провеждането на административното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, което е довело от една страна до лишаване
на адресата на акта от възможността да упражни процесуалните права, които
законът му дава, а от друга – до постановяване на заповедта без да са изяснени,
разгледани, обсъдени и преценени всички релевантни за случая факти и
обстоятелства. Поддържа, че в случая липсват каквито и да е било доказателства
въз основа на които да се приеме, че се касае за извършването на обществен
превоз на пътници. По подробно изложени съображения за фактическа, правна и
доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия административен
орган извод за наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ
по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП и за несъответствие на наложеното
ограничение с целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената
заповед в обжалваната й част, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в
представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е издадена при
спазване на процесуалните правила, като с оглед констатираното нарушение
обосновано, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона, е приложена принудителната административна мярка по 106а,
ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 12.02.2021г. от инспектор в РД „Автомобилна
администрация” – Русе, е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) сер. А-2020, № 286478 от 12.02.2021г., против Й.И.С. /л. 14 по
делото/, за това, че при извършена от контролните органи на РД „АА” – Русе
проверка е установено, че на 12.02.2021г. около 02.20ч, в гр. Русе, ГКПП „Дунав
мост“ – изход от РБългария, Й.С. управлява лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Каравел“, кат. М1 с рег. № ******, собственост на М.Л.С., ЕГН **********,
като извършва международен обществен превоз на пътници - седем броя пътници от
България до Нидерландия срещу заплащане или икономическа облага. При проверката
е установено, че общественият превоз на пътници срещу заплащане се извършва без
за автомобил с рег. № ****** да е издадено заверено копие към лиценз на
Общността.
При съставянето на АУАН от водача са иззети СУМПС,
Свидетелство за регистрация част І и регистрационните табели на автомобила. В
присъствието на длъжностни лица от РД „Автомобилна администрация” – Русе са снети
обяснения от водача на МПС и от пътниците в автомобила. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя Й.С., като след запознаване със съдържанието на акта
С. е направил възражение, че не е вземал пари от пътниците, а за зареждане.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-500
от 12.02.2021г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в обжалваната й
част, на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за
автомобилните превози, на Й.И.С. е приложена принудителна административна мярка
– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********,
издадено на 21.06.2017г. от компетентните органи на РГърция, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. От фактическа страна издаването на
заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават на
констатациите, съдържащи се в съставения АУАН сер. А-2020, № 286478 от
12.02.2021г., въз основа на които административният орган е приел, че при
извършване на проверка от контролните органи на РД „Автомобилна администрация“
– Русе за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, ЗДвП и издадените въз основа на
тях подзаконови нормативни актове, е установено, че на 12.02.2021г. Й.И.С. е
извършвал международен обществен превоз срещу заплащане на 7 броя пътници,
които са заплатили определена парична сума в евро на водача, с уговорка за доплащане
при пристигане в крайната точка на превоза, който е с маршрут от РБългария до
Нидерландия. Превозът е извършван с лек автомобил Фолксваген Каравел от
категория М1 с рег. № ******, собственост на М.Л.С.. От направена справка в
информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е
установено, че общественият превоз на пътници се извършва без за автомобил с
рег. № ****** да има издадено заверено копие към лиценз на Общността. С оглед
на което е направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по
чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, за прилагане на принудителната
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водача Й.С..
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-500 от 12.02.2021г., в т.ч снетите
обяснения от водача на МПС и от пътуващи в автомобила лица – А.И.К., М.Н.Д., Ж.А.А.
и С.С.И.. Съгласно даденото от А.К. обяснение, лицето пътува от България до Холандия
с цел да работи, като разходите за пътуване до Холандия са 60 евро, от които е
дал 10 евро, а останалите 50 евро ще даде на водача за това че го е закарал,
при пристигането. В писмените обяснения на М.Н.Д. се сочи, че лицето пътува от
България за Холандия да работи. Разходите по пътя са 60-70 евро, от които е дал
на водача 10 евро, а останалите 50-60 евро ще даде на водача като
пристигнат. Съгласно писмените обяснения
на Ж.А.А. лицето пътува от България за Холандия с цел работа, дало е на водача
35 лева, а като пристигнат в Холандия ще даде останалите 35 лева. В писмените
обяснения на С.С.И. се сочи, че пътува от България за Холандия с цел работа.
Разходите за пътя били 100 евро, като при тръгването дала на водача 50 евро, а
след като пристигнат ще му даде още 50 евро.
Като доказателство е
приет и легализиран превод на извадка от трудов договор на Й.И.С. от
24.03.2021г.
Допуснато е събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата А.И.К.и
Ж.А.А.. Свидетелят А.К. заявява, че пътували с Й.С. към Холандия да работят. В
Русе полицаите им направил проверка и ги питали колко пари на човек са дали на Й..
Кънчев отговорил, че е дал на С. 10 лева за бензин когато зареждали гориво,
като се разбрали като свърши бензина, при зареждане на бензиностанция да му
дават по 10 евро. Свидетелят твърди че не са имали уговорка с Й.С. да му плащат
за услугата /за превоза/. Противоречието с дадените обяснения към момента на
извършване на проверката свидетелят обяснява с твърдението, че проверяващите не
са му дали да напише лично обясненията си. Свидетелят Ж.А. заявява, че всички пътуващи
в автомобила са тръгнали за Холандия да работят. На всяка бензиностанция давали по 10 лева за
бензин. Твърди, че едно казал пред полицаите, а те друго записали. Заявява, че
почеркът на даденото писмено обяснение е негов, но не го е писал той.
Свидетелят сочи, че и друг път е пътувал с Й. за Холандия да работят. Твърди,
че не са имали договорка да заплащат възнаграждение на водача, а само каквото
харчи за бензин – каквото похарчи за гориво на бензиностанцията – толкова пари
му дават.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт в обжалваната му част на
основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес /адресат на приложената със заповедта ПАМ по
чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП/, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, съгласно чл.107, ал.2 от ЗАвтП, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и чл.106а
се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени от него лица. От
представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г.
е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения
правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в заповедта длъжностни
лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а от ЗАвтП, вкл. началниците на областни отдели „Автомобилна
администрация” в регионална дирекция „Автомобилна инспекция”. С оглед на което
съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-500 от 12.02.2021г. е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган - Началника на Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ –
Русе, в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките
на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020г. на
Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация” правомощия.
Обжалваният административен акт е
постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и
съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на
принудителната административна мярка - чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП,
така и фактическото основание – извършване на обществен превоз на пътници с
МПС, без за него да има изискуем от закона документ за осъществяване на
дейността - издадено заверено копие към лиценз на Общността. Посочването на
правно релевантните за наличието на законовата хипотеза на чл.106а, ал.1, т.4,
б. „б“ от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с
тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона
правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си.
Следователно изпълнено е както общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на
мотивиран административен акт, като прилагането на принудителната
административна мярка е фактически и правно обосновано.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно
- дали се следват разпоредените с акта
правни последици. С оглед на нормативното предписание на посочената като правно
основание за издаване на оспорената Заповед № РД-14-500 от 12.02.2021г. в
обжалваната й част разпоредба на чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП, съдът
приема, че заповедта е постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на които се основава и при наличие на законовите предпоставки за прилагане
на принудителната административна мярка, като съображенията за това са
следните:
Съгласно
чл.6, ал.1 от ЗАвтП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. За нарушаване на изискването за извършване на
обществен превоз на пътници или товари въз основа на посочените документи, в
ЗАвтП е предвидено налагането на ограничителни мерки – принудителни
административни мерки. В разпоредбата на чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП е
регламентирано, че за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година, която мярката се осъществява чрез отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство и контролния талон към него (чл.106а,
ал. 2, т. 3 от ЗАвтП). При тази нормативна регламентация следва извода, че законово
установената с разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП принудителна
административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две
материалноправни предпоставки, а именно:
1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да
се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие към лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
Според §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, „обществен
превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа
облага, който се извършва с моторно превозно средство, като съгласно §1, т.2 от
ДР на ЗАвтП „превоз на пътници” е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. Съгласно § 1, т.5 от ДР на Наредба №33
от 03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, "Случаен превоз" е превоз, който не отговаря на
определението за превоз по автобусни линии, нито за специализиран превоз и може
да бъде: а) "обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и
също превозно средство се използва за превоз на предварително определена група
без изменение на състава, като пътуването започва и завършва в един и същи
пункт; б) превоз от вида "пълен - празен" - при който пътуването на
групата започва от един пункт и завършва в друг, при условие, че превозното
средство се връща празно и в) превоз от вида "празен - пълен" - при
който превозното средство извършва пътуването от един пункт до друг без
пътници, а на връщане - с група.
В контекста на
посочените легални дефиниции на понятията „обществен превоз”, „превоз на
пътници” и „случаен превоз“, следва извода, че обществен превоз е общото,
съвкупно понятие, отнасящо се до всички видове превози, чиято основна
характеристика е, че превозът с МПС се извършва за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.71,
т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България, съгласно която при извършена проверка,
водачът на МПС осъществяващ случаен превоз, е длъжен при поискване да представи
удостоверение на МПС за обществен превоз на пътници на територията на РБългария,
като при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза.
От представения и приет като доказателства по
делото АУАН сер. А-2020, № 286478 от 12.02.2021г., се установява, че при
извършена от контролните органи на РД „Автомобилна администрация” – Русе
проверка е констатирано, че на 12.02.2021г. около 02.20ч, в гр. Русе, ГКПП
„Дунав мост“ – изход от РБългария, Й.С. управлява лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Каравел“, кат. М1, с рег. № ******, собственост на М.Л.С., ЕГН **********,
като извършва международен обществен превоз на пътници - седем броя пътници от
България до Нидерландия, срещу заплащане или икономическа облага, видно от
снетите обяснения от пътуващите в автомобила лица - С.С.И. е заплатила
първоначално сумата от 50 евро на водача и след пристигането си в Нидерландия
ще заплати сума от още 50 евро на водача; А.И.К.е заплатил първоначално сумата
от 10 евро на водача и след пристигането в Нидерландия ще заплати сумата от още
50 евро на водача; Ж.А.А. е заплатил първоначално сумата от 35 лева на водача и
след пристигането в Нидерландия ще заплати сумата от още 35 лева на водача; М.Н.Д.
е заплатил първоначално на водача сумата от 10 евро, а при пристигането в
Нидерландия ще заплати сумата от още 50-60 евро на водача. Посоченият АУАН е
съставен от служител на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Димитър
Сашков Димитров, на длъжност инспектор при РД „Автомобилна администрация“ -
Русе т.е от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.92, ал.1 във вр. с
чл.91, ал.2 и ал.3 от ЗАвтП. Съставеният АУАН сер. А-2020, № 286478 от
12.02.2021г. е официален свидетелстващ документ, истинността на който не е оспорена
от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК. По аргумент от чл.179, ал.1 от ГПК, АУАН сер. А-2020, № 286478
от 12.02.2021г., като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална
доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. Описаната
в АУАН фактическа обстановка не се опровергава от събраните по делото гласни
доказателства. Съдът не кредитира с доверие показанията на разпитаните в
качеството на свидетели лица - А.И.К.и Ж.А.А., че парите, които е имало
договорка да дадат на водача на МПС /Й.С./, са били единствено за бензин – по
10 лева първоначално за зареждане с гориво, а когато свърши бензина - при
зареждане на бензиностанция да му дават по 10 евро. Посочените показания не
кореспондират с дадените от лицата обяснения при извършената на 12.02.2021г.
проверка от контролните органи на РД „Автомобилна администрация“ - Русе. При
проверката обясненията на А.К. са снети устно поради неграмотността на лицето, като
абсолютно недоказано е твърдението на св. Кънчев, че проверяващите не са му
дали да напише лично обясненията си. При условие, че даденото от Ж.А. при
проверката обяснение е написано и подписано лично от него, недостоверно е
твърдението на св. Асенов, „че едно казал пред полицаите, а те друго записали“,
като очевидно несъстоятелно е и заявеното от свидетеля, че „почеркът на
даденото писмено обяснение е негов, но не го е писал той“. Снетите в
присъствието на контролните органи на РД „АА“ – Русе обяснения от пътуващите
лица в управлявания от Й.С. автомобил - С.С.И., А.И.К., Ж.А.А. и М.Н.Д.,
еднозначно сочат както на първоначално предоставена на водача на МПС сума /50
евро, съотв. 10 евро и 35 лева/, така и на съществуваща договорка за
заплащането на допълнителна сума на водача след пристигането им в Нидерландия
/50 – 60 евро, съотв. 35 лева/. Тези обяснения /л.15 – л.19 по делото/ изцяло
опровергават твърденията на свидетелите, че пътуващите в автомобила лица не са
имали договорка да заплащат възнаграждение на водача, а единствено за плащане
на горивото при зареждане на бензиностанция. Сочените в обясненията като
първоначално заплатени суми и договорените за заплащане при пристигането в
Нидерландия суми /различни за отделните пътуващи лица/, обуславят извод за
недостоверност на твърденията на свидетелите, че договорката е била на водача
на МПС да му дават толкова пари, колкото похарчи за гориво на бензиностанцията.
Направеното от пътуващите в автомобила лица заплащане на първоначална сума, с
уговорка за доплащане при пристигането им в Нидерландия на предварително
определена за всеки от тях сума, сочи на плащане респ. на договаряне за
извършване на плащане на превозна услуга. В този смисъл съдът приема, че въз
основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че водачът
е извършвал превоз на пътници срещу заплащане. Дадените от лицата С.С.И., А.И.К.,
Ж.А.А. и М.Н.Д. обяснения, при спазване на изискванията на чл. 44, ал.2 и ал.3
от АПК, са годно доказателствено средство по см. на чл. 39, ал. 1
от АПК. Сведенията, дадени от четирима пътници в автомобила, са
абсолютно еднозначни от гл.т на извършено предварително /преди пътуването/
заплащане на част от определена сума и уговорка за плащане на остатъка от
определената сума при пристигане в Нидерландия. Действително няма данни на далите
обяснения лица да е било разяснено, че те могат да бъдат разпитани като
свидетели пред съда, но това не съставлява съществено процесуално нарушение. Правилото,
установено в чл. 171, ал.
1, изречение последно от АПК /за разпита на лицата, дали сведения в
хода на проведеното административно производство/, е само правна възможност,
която съдът преценява, ако намери необходимост да изслуша лицата
непосредствено.
Ето защо въз
основа на съставения АУАН сер. А-2020, № 286478 от 12.02.2021г. и приетите като
доказателства по делото писмени обяснения от пътуващите в автомобила лица към
момента на констатираното нарушение - Станислава Иванова, А.К., Ж.А. и Маньо
Дечев, съдът приема за безспорно установено, че на посочените в АУАН дата,
място и обстоятелства, жалбоподателят Й.С.
е извършвал превоз на пътници по см. на §1, т.2 от ДР на ЗАвтП. Изпълняваният
на 12.02.2021г. от Й.С., като водач на лек автомобил Фолксваген Каравел от
категория М1 с рег. № ******, собственост на М.Л.С., превоз на пътници срещу
заплащане, го определя като обществен превоз на пътници по маршрут от РБългария
до Нидерландия, под формата на „случаен превоз“ по см. на § 1, т.5, б. „а“ от
ДР на Наредба №33 от 03.11.1999 год. /“обиколен превоз при затворени
врати", при който едно и също превозно средство се използва за превоз на
предварително определена група без изменение на състава, като пътуването
започва и завършва в един и същи пункт/. От фактическа страна не е спорно по
делото, че за лек автомобил Фолксваген Каравел от категория М1 с рег. № ******,
собственост на М.Л.С., към датата на извършената от контролните органи на РД „Автомобилна
администрация” – Русе проверка и констатирането на нарушението – 12.02.2021г., не
е имало издадено заверено копие към лиценз на Общността.
Противно на твърдяното
от жалбоподателя, осъществявания на 12.02.2021г. от него превоз не може да бъде
определен като „превоз за собствена сметка“ по см. на §1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП
- превоз на пътници без заплащане с
нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност
или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без
водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов
договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е
основна дейност за него.
С оглед на гореизложеното в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон административният орган е приел, че е налице нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б.
„б“ от ЗАвтП.
Отчитайки преустановителния характер
и съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона,
съдът приема, че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и изисквания, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК
за отмяна на заповедта. Административният акт е постановен след като са
изяснени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, въз
основа на съставен и връчен на Й.С. АУАН и след дадени от лицето писмени
обяснения.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП/, са инструмент на държавата за
обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения.
Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на
права или вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна
мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат,
който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.4, б. „б“ от ЗАвтП,
е преустановяване на административни нарушения и съотв. недопускане на
осъществяване на обществен превоз с МПС без законово изискуемите се документи.
В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и
доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.106а, ал.1,
т.4, б. „б“ от ЗАвтП, същата се основава и на необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване
на констатираното на 12.02.2021г. административно нарушение по чл.93, ал.1 във
вр. с чл.6, ал.1 от ЗАвтП.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед в оспорената й част, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.И.С. ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-500
от 12.02.2021г., издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе към РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в оспорената й
част, с която на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б. „б“ и ал.2, т.3 от Закона за
автомобилните превози, на Й.И.С. е приложена принудителна административна мярка
– временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № *********,
издадено на 21.06.2017г. от компетентните органи на РГърция, до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
.