№ 12578
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110162588 по описа за 2024 година
Предявени са от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК: ********* срещу ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК: ********* осъдителни искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 445,49 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ с
полица № 0306Х0505412 и със срок на валидност от 10.09.2019 г. до
09.09.2020 г., във връзка с щета № 21020030100048 за щети на МПС „Пежо
508“, с рег. № ОВ5008ВР, в резултат на ПТП, настъпило на 11.06.2020 г. около
14:00 ч. на републикански път I-4 в отсечката след гр. Севлиево по посока гр.
Велико Търново, по вина на водача на МПС „Форд Транзит“ с рег. №
ОВ2995ВВ, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от 23.10.2024 год. до окончателното й заплащане,
както и на сумата от 514,81 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 20.10.2021 год. до 20.10.2024 год.
Ищецът твърди, че на 11.06.2020 г. около 14:00 ч. на републикански път
I-4 в отсечката след гр. Севлиево по посока гр. Велико Търново е настъпило
ПТП, по вина на водача на МПС „Форд Транзит“ с рег. № ОВ2995ВВ, който
движейки се без да спазва необходимата дистанция от другите участници в
движението ударил в задната част намиращия се пред него л.а. „Пежо 508“ с
1
рег. № ОВ5008ВР, в резултат на което са нанесени щети на същия. Сочи, че
към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил била налице
валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ с полица № 0306Х0505412
и със срок на валидност от 10.09.2019 г. до 09.09.2020 г., а гражданската
отговорност на МПС „Форд Транзит“ с рег. № ОВ2995ВВ била застрахована
при ответното дружество. Посочва, че за нанесените щети при ищцовото
дружество била образувана щета № 21020030100048, по която за повредите по
л.а. „Пежо 508“ с рег.№ ОВ5008ВР било определено застрахователно
обезщетение в размер на 1430,49 лева. Сочи, че на 14.07.2020 г. е заплатил на
собственика на увредения автомобил определеното застрахователно
обезщетение, поради което е предявил до ответното дружество регресна
покана за сумата от 1445,49 лева, с включени 15 лева ликвидационни
разноски, която била получена от същото на 23.07.2020 г., но плащане не
последвало. Предвид че ответникът бил изпаднал в забава дължал и
обезщетение в размер на 514,81 лева за периода от 20.10.2021 г. Претендира
съдебни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е депозирал писмен отговор в
срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва по основание и размер предявените
искове. Оспорва механизма за настъпване на процесното ПТП, както и че
твърдяните увреждания по л.а. „Пежо 508“ с рег. № ОВ5008ВР са в причинно-
следствена връзка с твърдяното събитие. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования
при ищцовото дружество автомобил, като твърди, че същият е проявил
невнимание и не се е съобразил с пътната обстановка. Възразява, че размерът
на претендираното обезщетение е прекомерно завишен и не отговаря на
действително претърпените вреди. Оспорва и иска за законна лихва върху
главницата, както и претенцията за мораторна лихва за забава. Претендира
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на
2
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” - срещу застрахователя по същата, иск за платеното.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото
да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а
именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между застрахователя и
увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка,
валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на
застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по този застрахователен договор, плащане от
страна на застрахователя по имуществената застраховка на обезщетение за
причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията
си срещу основателността на претенцията, в това число, че действителната
сума за репариране на причинените вреди е в размер на 1 430,49 лева,
респективно, че задължението е погасено.
С оглед становищата на страните като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК с доклада по делото са
отделени следните обстоятелства: че по време на настъпване на
застрахователното събитие е имало валидна имуществена застраховка „Каско“
по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка с рег. №
ОВ5008ВР, че ищецът заплатил на извършилия ремонта сервиз
застрахователно обезщетение в размер на 1 430,49 лева, както и, че ответното
дружество не е платило.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са
обстоятелствата около въпросите: какъв е механизмът на пътния инцидент,
какъв е действителният размер на вредите, настъпили за застрахованото по
застраховка „Каско на МПС“ лице, за които ищецът е заплатил
застрахователното обезщетение и най-вече кои от тези вреди се намират в
причинно-следствена връзка именно с процесното ПТП.
За установяване механизма на произшествието в производството е
3
представен двустранен констативен протокол, съставен и подписан от двамата
водачи, участвали с управляваните автомобили в процесния инцидент. От
съдържанието на същия се установява, че щетите за лек автомобил „Пежо
508“ с рег. № ОВ5008ВР са настъпили по дясен, заден, долен фар и дясна
задна врата на това МПС, а за автомобил - бус „Форд Транзит“ с рег. №
ОВ2995ВВ – лява броня.
Част от съвкупния доказателствен материал по делото представят
устните доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля В. Т. Д..
Свидетелят съобщава в разказа си пред съда, че през 2020 година е
управлявала лек автомобил марка „Пежо“, както и че на една отсечка около
село Болован, бял бус я ударил внезапно отзад вдясно. Описва, че
уврежданията на автомобила й се изразявали в счупен стоп, броня и калник.
Разказва, че попълнили Двустранния протокол ба бензиностанция в гр.
Търново, където се разбрали да спрат едновременно.
В производството е прието заключението на САТЕ, на което
настоящият състав на съда дава вяра, като обективно и компетентно дадено,
изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени от
експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-
техническите науки. Въз основа на същото съдът приема за установено, че
водачът на лек автомобил „Пежо 508“ с рег. № ОВ5008ВР се движи по
Републикански път I-4 в отсечката след гр. Севлиево по посока гр. Велико
Търново и при рязко намаляване на скоростта на движещите се в колона
автомобили, е ударен от движещия се непосредствено зад него автомобил бус
„Форд Транзит“ с рег. № ОВ2995ВВ. Вещото лице е пояснило, че от
техническа гледна точка водачът на бус „Форд Транзит“ с рег. № ОВ2995ВВ е
имал възможност да предотврати настъпването на процеснто ПТП, ако е
управлява автомобила си със скорост и дистанция, които да му позволят да
спре в рамките на опасната зона, без да настъпи съприкосновение със спрелия
пред него лек автомобил „Пежо 508“ с рег. № ОВ5008ВР. Според вещото лице
описаният механизъм съответства на щетите по лек автомобил „„Пежо 508“ с
рег. № ОВ5008ВР и същите се намират в пряка, причинно-следствена връзка с
настъпилото на 11.06.2020 г. ПТП в на Републикански път I-4. Стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „Пежо 508“
с рег. № ОВ5008В, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
е 3 143,472 лева.
4
Въз основа на събраните в производството доказателства и
заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че основателността на
предявения иск е доказана. Причина за настъпване на произшествието е
поведението на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника водач, който макар да е възприемал, че
придвижването му в колата от коли следва да е съобразено с пътната
обстановка, т.е. да му дава възможност да пътува на достатъчна дистанция от
движещия се пред него автомобил, както и да спре в рамките на опасна зона,
при нужда, е предприел движение със скорост, по-висока от съобразената
такава в нарушение на закона и така е причинил процесния пътен инцидент.
Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От зоната на настъпване на щетите по двата автомобила, съдът
приема, че уврежданията по долен заден десен фар и задна дясна врата на
лекия автомобил „Пежо 508“ с рег. № ОВ5008ВР могат да бъдат получени при
съприкосновение именно, описано в исковата молба, поради което съдът
счита, че всички материални вреди за отстраняване на причинените
увреждания следва да бъдат репарирани. Възражението на ответника, че е
налице съпричиняване от страна на шофьора на увреденото МПС, е
неоснователно, след като експертът по САТЕ е констатирал, че водачът на лек
автомобил „Пежо 508“ не е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, тъй като се е намирал пред другия автомобил, а имено
„Форд Транзит“ с рег. № ОВ2995ВВ.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е
ответникът, застрахованият водач на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. №
ОВ2995ВВ е извършил виновно противоправно деяние, в причинна връзка с
което са причинени вреди в размер на общо 3 143,72 лева на застрахования
при ищеца по имуществена застраховка автомобил.
5
При съблюдаване на основния принцип в гражданското право за
установено диспозитивно начало – арг. от чл. 6 от ГПК, респективно
определяне обема на търсената защита единствено от страните и като отчете,
че ищецът претендира по-малка сума, а именно 1 445,49 лева, съдът намира,
че искът е доказан и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква
само за ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е заявил претенция за разноски, като същият е реализирал
такива, както следва: за държавна такса в размер на 107,82 лева, за депозит за
вещо лице – 400 лева, депозит за свидетел – 80 лева и за юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство в размер на 100 лева, определено
от съда по реда чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
правната помощ или общо 687,82 лв. – разноски, сторени в
първоинстанционното производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание
чл. 411 от КЗ, да заплати на ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София. ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата в размер
на 1 445,49 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ на МПС по щета № 21020030100048, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в
съда до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София. ул. „Стефан Караджа“ № 2,
сумата от 687,82 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7