РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Перник, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500285 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Ива Цветкова, като разгледа докладваното от съдия
Мария Милушева въззивно гр. дело № 00285 по описа на съда за 2022г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от С. Б. М., с ЕГН: **********, от:
***, чрез пълномощника й адв. Н. Ц., със съдебен адрес: ***, срещу Решение №
260024 от 19.01.2022 г. по описа на Районен съд - гр. Перник, с което е отхвърлен като
неоснователен предявения от нея срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенри Ибсен“ № 15,
иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително
изпълнение С. Б. М. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумата от общо
2515,94 лева по изпълнителен лист от 09.06.2011 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8547/2011 г. на РС-
Варна, от които сумата в размер на 1969,72 лева, представляваща главница по договор
за кредитна карта от ***, сключен с „ОББ“ АД, и сумата в размер на 546,22 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 29.12.2009 г. до 01.06.2011 г..
Със същото решение, ищецът С. Б. М. е осъдена да заплати на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД сумата от 124,00 лв. - направени разноски по делото.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и
1
необоснованост на обжалвания съдебен акт, поради което се иска неговата отмяна и
постановяване на ново решение, с което предявения от въззивния жалбоподател иск
бъде уважен. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Възразява се, че съдът не е обсъдил релевираните възражения от страна на
ищеца във връзка с нередовното връчване на заповедта за изпълнение, както и относно
местната подсъдност на воденото изпълнително дело. Сочи се, че изпълнителното дело
е било перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и съдът неправилно е посочил,
че са налице действия, довели до прекъсване на давността. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което да бъде уважен иска, като се присъдят и
разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. В същия излага подробни
съображения за правилността и законосъобразността на обжалваното съдебно решение.
Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност
на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на
въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално –
правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при
служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни
норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази
насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата
въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца на 09.01.2012г. по молба на ОББ
АД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.06.2011г. въз основа на Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8547/2011г.
по описа на РС – Варна, е било образувано изпълнително дело № 20127180400013 за
следните суми:1969,72 лева – главница по договор за кредитна карта от ***, сумата от
546,22 лева – договорна лихва за периода от 29.12.2009г. до 01.06.2011г., сумата от
2
59,29 лева – наказателна лихва за периода от 29.12.2009г. до 01.06.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 06.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 312,21 лева. Твърди се, че поканата за
доброволно изпълнение е връчена на ищцата на 19.11.2015г. – след настъпила
перемция по делото и близо четири години след образуване на изпълнителното дело и
половин година след влизане в сила на ТР № 2/25.06.2015г., постановено по тълк. Дело
№ 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Уточнява се, че на 29.09.2016г. е депозирана молба от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с която съдебният изпълнител е уведомен, че между
дружеството и първоначалния взискател по изпълнителното дело е сключен договор за
цесия, във връзка с което дружеството е поискало конституирането му като частен
правоприемник, както и е поискано първото по делото изпълнително действие, а
именно: налагането на запор. Твърди се, че от датата на образуване на изпълнителното
дело – 09.01.2012г. до 29.09.2016г., когато е поискан запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, по изпълнителното дело няма предприето нито едно
изпълнително действие от кръга такива, посочени в горепосоченото тълкувателно
решение, а и освен това изпълнителното производство е било прекратено по силата на
закона. Поради това ищецът счита, че задължението му е погасено с изтичането на 3-
годишен давностен срок, като се развиват подробни съображения за това. Иска се да се
признае за установено, че не дължи посочените суми, като се присъдят и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е изразил
становище за неоснователност на предявения иск, тъй като е налице прекъсване на
погасителната давност, с оглед предприетите изпълнителни действия, като излага
подробни съображения в тази насока. В подкрепа на твърденията си посочва и
относима съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на
ВКС, ІV ГО. Претендира и разноски.
От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства се
установява следното:
На 07.06.2011г., по ч. гр. д. №8547/2011г. по описа на Районен съд – гр. Варна
срещу С. Б. М. са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от същата дата и изпълнителен лист от
09.06.2011г., с които С. Б. М. е осъдена да заплати на ОББ АД сумата от 1 969,72 лева,
представляваща главница, дължима по Договор за кредитна карта от ***, сумата от
546,22 лева, представляваща договорна лихва за периода от 29.12.2009г. до
01.06.2011г., сумата от 59,29 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
29.12.2009г. до 01.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 06.06.2011г. до окончателното изплащане на вземането, ведно
с направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 312,21 лева.
С молба от 09.01.2012г. на ОББ АД и въз основа на издадения изпълнителен
лист, пред ЧСИ С.Д., рег. № *** на Камарата на ЧСИ е образувано изпълнително дело
№20127180400013.
След образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е пристъпил
към проучване на имущественото състояние на длъжника, както и е изпратил покана за
доброволно изпълнение до последния. Същата е върната невръчена, с удостоверяване
от връчителя (в случая – кмета на с. ***, обл. ***), че С. Б. М. е с постоянен и настоящ
3
адрес в с. ***, но от 5-6 години не живее в селото и нов адрес не му е известен.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника чак на
19.11.2015г., след което по делото са постъпвали плащания от длъжника до
30.08.2016г.
На 13.06.2016г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с която последния уведомява съдебния изпълнител за сключен
договор за цесия между него и взискателя по делото „ОББ“ АД, поради което се прави
искане за конституиране на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като взискател по делото.
Молбата е уважена и считано от 28.07.2016г. взискател по изпълнителното дело е
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. С посочената молба, новия взискател е възложил на
съдебния изпълнител и правата по чл. 18 ЗЧСИ.
На 29.09.2016г. съдебния изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано в ***, след което по делото регулярно са
постъпвали суми за погасяване на дълга.
На 14.10.2019г. по делото е постъпила молба от взискателя, с която е направено
искане за извършване на справки, относно имущественото състояние на длъжника,
както и за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на последния.
Алтернативно – в случай, че има наложен запор, е направено искане за изпращане на
напомнително писмо до работодателя на длъжника.
На 08.11.2019г., след извършена справка за банковите сметки на длъжника,
съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника, разкрити в
***.
Междувременно, в резултат на наложения запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника в ***, по делото е продължило постъпването на суми за
погасяване на дълга.
На 17.03.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя, с
която е направено ново искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника и за делегиране на правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Върху тази молба,
съдебният изпълнител е отбелязял, че работодателя изпълнява задълженията си във
връзка с наложения запор, като прави съответните удръжки. Последното се установява
и от самото изпълнително дело, като последната направена удръжка е с дата
30.09.2021г.
Въз основа на така установените фактически положения, Пернишкия
окръжен съд, в настоящия му състав, достига до следните правни изводи:
Спорът между страните се корени в това дали процесните суми са погасени по
давност в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.
Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен
установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството
по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се
основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото
4
основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното
основание. Тези съображения са съобразени с трайната съдебна практика.
В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е
предвидил редица средства за защита на длъжника. Съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК
длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на
кредитора съгласно чл. 415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си.
Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от
кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в
законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата
в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със
стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му
или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д. № 8547/2011г. по описа на
Районен съд - Варна, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно
поради това искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след
стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора.
Според чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Както е посочено в определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г.
на ВКС, IV г. о., съществуването на вземането, по което е издадена заповедта за
изпълнение, не е установено със сила на присъдено нещо, но законодателят е
преклудирал възраженията срещу основателността на претенцията със срока за
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. Ако длъжникът не възрази в срок, заповедта влиза в
сила и на практика се получава ефект, близък до силата на присъдено нещо, защото
единствената възможност за оспорване на самото вземане са основанията по иска с
правно основание чл. 424 ГПК. Извън тях и след срока по чл. 424, ал. 2 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва
самото вземане. В този смисъл са и определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. №
886/2010 г. на ВКС, I т. о.; определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/15 г. на
ВКС, II т. о. С решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., е
прието, че задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК,
настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като
по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм. / и оспорването на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудират (решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.).
Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията. С изтичането
на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за
изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск (решение № 207 по гр. д. №
7030/2014 г. на ВКС, ІV г. о.) извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
5
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се
основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени
доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването/ обосновават извода, че при
настъпване, респективно - стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се
оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало
да заяви преди влизането в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е
недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези
факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от
съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В
това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите,
съществували до проявлението на изпълнителната сила, съответно - стабилизирането.
Преклузията е важима и за възраженията на длъжника в процеса по реда на чл. 422
ГПК. Ако пропусне възраженията си, правото да ги въведе в нов процес е изчерпано /т.
17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 129/09.01.2015 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, І т. о. /.
Ето защо настоящата инстанция прие, че в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
под "решение" се има предвид всеки акт на съда (влязло в сила решение или заповед за
изпълнение), поради и което към настоящия случай е относима предвидената 5-
годишна давност. В този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. №
1747/2020г. по описа на ВКС, ІV ГО.
Относно това дали процесните вземания са погасени по давност в рамките на
образувания срещу ищцата изпълнителен процес, следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
състав напълно се солидаризира с посоченото. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да "действа" (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да "не действа" (да не
иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от
изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това, дали прилагането му е поискано от
6
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Искането на кредитора за прилагане на определен
изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. За нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение дали
искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са
били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно активност.
Същественото, което в настоящия случай следва да се има предвид, е
обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни
правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете. Както се посочва в Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по
описа на ВКС, ІV ГО, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже
да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата
вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
От приложеното по делото изпълнително дело № 13/2012г. по описа на ЧСИ
С. К. – Д., с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – Варна се установи, че
поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 19.11.2015г., като
въззивната инстанция споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, че
предвидената в закона 5-годишна давност е започнала да тече. с изтичането на срока
7
за възражение по чл. 414 ГПК, а именно: от 04.12.2015г. Доколкото длъжника не е
възразил в срока по чл. 414 ГПК, то всички въпроси, свързани с течението или не на
давността в периода преди настъпването на стабилитета на издадената заповед за
изпълнение, не следва да се разглеждат, доколкото същите се преклудират с изтичане
на срока за възражение.
С налагането на запор на 29.09.2016г. течението на давността е прекъснато.
Течението на давността е било прекъснато и на 14.10.2019г. с депозиране на молба от
взискателя, с обективирано в нея искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Обстоятелството, че от 29.09.2016г. до 14.10.2019г. от
страна на взискателя не е поискано извършването на определен изпълнителен способ,
е ирелевантно по отношение въпроса за течението на давността, предвид изложените
по – горе съображения.
Поради горното съдът намира, че в случая не е налице бездействие на
кредитора и не е изтекла предвидената в закона петгодишна давност. По изложените
съображения искът е неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв. Решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а
жалбата – да се остави без уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната
жалба, на основание чл. 273 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат
направените в хода на въззивното производства разноски. Същата претендира и е
доказала такива в размер на 150,00 лева, поради и което следва да й се присъдят.
Предвид изхода на делото, въззивния жалбоподател няма право на разноски.
С оглед размера на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260024 от 19.01.2022г., постановено по гр. д. №
01364/2021г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, ІІІ състав.
ОСЪЖДА С. Б. М., с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик
Ибсен“ № 15, ет. 6, сумата 150.00 лв. / сто и петдесет лева, 00 ст./ представляваща
направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9