№ 30284
гр. София, 29.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110122558 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. М. срещу Университет за
национално и световно стопанство, с която е предявен иск с правно основание чл. 357, ал. 1,
вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
цялата преписка по дисциплинарната процедура и заверено копие на трудовото досие, които
искания съдът намира за допустими и относими и като такива следва да уважи.
Ответникът е направил искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която
да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси, което искане съдът
намира за допустимо, относимо и необходимо и следва да уважи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ответника Университет за национално и световно стопанство на
основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да
представи копие на трудовото досие и цялата преписка по дисциплинарната процедура (в
случай че разполага с документи, различни от приложените към отговора на исковата
1
молба, а в случай че не – в същия срок да заяви това обстоятелство).
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от
ответника в отговора на исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Николай Найденов Хранов.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на СТЕ в размер на 250 лева, платим от ответника
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на ответника, в същия срок да представи по делото доказателства за
внасяне на депозит. След постъпване на доказателства за внесения депозит – вещото лице да
се уведоми за поставените задачи и да се призове за о.с.з.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2023 г. от
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявен е от А. К. М. срещу Университет за национално и световно стопанство, иск с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено със заповед № ЧР-593/05.04.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ищцата е заемала длъжността „старши преподавател“ в
катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към факултет „Международна икономика и
политика“ при ответника. Сочи, че на 06.04.202З г. й е била връчена Заповед № ЧР-
593/05.04.2023 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „ предупреждение за
уволнение“. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконосъобразно.
Аргументира, че на 16.03.2023 г. е получила искане на обяснения от ответника. На
20.03.2023 г. входирала обяснения, за които нямало изискване да са подписани, а да са
дадени устно или писмено. С оглед изложеното твърди, че работодателят е получил в срок,
исканите обяснения. С оглед наложеното дисциплинарно наказание и посоченото в
заповедта: „...при липса на поискани обяснения /вх.№463/20.03.2023 г. е представен
неподписан документ/“, ищцата счита, че работодателят не е съобразил дадените обяснения,
т.е. не е изпълнил задължителната процедура преди да наложи дисциплинарното наказание.
Ищцата твърди, че не е запозната с Правилника за вътрешния трудов ред, че същият не
фигурира на сайта на УНСС, за което представя констативен протокол, общ регистър
№1536/2023 дата 09.03.2023 г., том 1 №137/2023. Сочи също, че не е запозната със
становището на Комисията за академична етика в УНСС. Поддържа, че изложените
„мотиви“ в заповедта не представляват по своята същност такива, доколкото от тях не
ставало ясно конкретно с кои действия и кога е извършила твърдените нарушения. Развива
2
съображения в насока, че изложените „мотиви“ са формални и бланкетни. Излага, че в т. 1
от заповедта е посочено, че ищцата е нарушила основен принцип в академичното поведение,
изискващо ангажираност на всички преподаватели, служители и обучаващи се лица към
поддържане и издигане на положителния имидж на Университета в обществения живот,
чрез разпространението на писмо с № 044/31.05.2022 г., адресирано до ректори на други
университети и до представители на българските медии. В дадените обяснения, ищцата
отрекла да е автор и да е изпращала посоченото писмо. Последното достигнало до ищцата
като приложение на сигнал, подаден срещу нея до КАЕ при УНСС от преподаватели в
катедра „ЧЕПЛ“ през януари 2023 г. В подкрепа на последното сочи, че е и постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 21.10.2022 г. съгласно което нямало
данни ищцата да е изпращала цитираното писмо. Подробно излага, че е изтекъл и срокът за
налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че по точка втора от заповедта, не става ясно
какви недоказани твърдения, изводи и заключения е изложила и чрез кои имейли, кога, до
кого е изпращала. В дадените обяснения, ищцата поискала от ответника конкретизиране и
поясняване на въпроса по т. 2, но такова не било предоставено. Твърди, че по точка трета от
заповедта, също не става ясно с кои точно твърдения е оказала „негативно влияние на
цялата академична общност в Университета, с което злепоставя Университета“. Излага
подробни съображения в насока, че посочените нарушения в заповедта са неясни и
неконкретизирани. Сочи, че в заповедта е посочено, че наложеното наказание е за
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ вр. с чл. 16, т.31 и т.38 от
ПВТР в УНСС, като последният акт /ПВТР/ счита, че е следвало да бъде също връчен със
заповедта. Оспорва да е запозната с правилника. Излага, че в заповедта липсва срок за
обжалване. Оспорва да е извършвала твърдените нарушения на трудовата дисциплина.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Подробно аргументира, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание.
Твърди се, че ректорът на УНСС разбира за извършеното дисциплинарно нарушение от
Становище на Комисията за академична етика с вх. № 1663/24.01.2023 г. по сигнал от
четиринадесет души - членове на академичния състав на катедра „Чужди езици и приложна
лингвистика“, факултет „Международни отношения и политика“, което било резолирано на
09.02.2023 г. - датата на която се твърди, че е узнал за извършване на нарушението и от
която счита, че започва да тече двумесечния срок за провеждане на дисциплинарно
производство. От посочено становище, се твърди, че ректорът разбира, че в писмо вх. №
044/31.05.2022 г. от ст. пр. д-р Мина Хубенова, ст. пр. д-р Татяна И. и ст. пр. А. М. от
катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ в УНСС, адресирано до ректора на други
университети и до представители на българските медии, се съдържат субективни оценки и
неаргументирани твърдения, насочени към уронване на престижа и авторитета на
университета. От посоченото становище ректорът разбрал също, че с писмо от 07.11.2022 г.
до преподаватели в УНСС ст. пр. А. М. изразява субективно мнение, че усилията за
акредитация на професионално направление „Филология“ целят да се повлияе на хода на
съдебните дела и незаконните конкурси със задна дата да не изглеждат чак толкова
3
незаконни. От писмото ставало ясно, че ст. пр. А. М. оспорва академичната длъжност на
Калина Братанова; със същото писмо ищцата поставила въпроса за скалъпено обвинение
срещу д-р Мина Хубенова за плагиатство в конкурс по немски език. С разпространението на
писмо с № 044/31.05.2022 г., адресирано до ректори на други университети и до
представители на българските медии и на писмо от 07.11.2022 г. до преподаватели в УНСС,
се твърди, че ищцата е нарушила основен принцип в академичното поведение, изискващ
ангажираност на всички служители към поддържане и издигане на положителния имидж на
Университета в обществения живот. След узнаване за извършеното нарушение ректорът на
УНСС депозирал искане за обяснения от А. М., като последната депозирала такива с вх. №
463/20.03.2023 г. След анализ на всички доказателства по случая, включително писмените
обяснения на ищцата, ректорът издал Заповед № ЧР-5 93/05.04.2023 г., с която наложил
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищцата. Твърди се, че при
определяне на дисциплинарното наказание работодателят е взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя,
противно на твърденията на ищцата. Сочи се, че при издаването на Заповед № ЧР-
593/05.04.2023 г. ясно са посочени нарушените правни норми. Ответникът излага, че
нормата на чл. 195, ал.1 КТ не съдържа като задължителен реквизит при издаване на
заповедта да бъде посочен срок за обжалване. Твърди, че в точка първа от Заповед № ЧР-
593/05.04.2023 г. ясно е посочено, че дисциплинарното наказание „предупреждение за
уволнение“ се налага по причина, че ищцата е нарушила основен принцип в академичното
поведение, изискващ ангажираност на всички служители към поддържане и издигане на
положителния имидж на Университета в обществения живот чрез разпространението на
писмо с № 044/31.05.2022 г. адресирано до ректори на други университети и до
представители на българските медии. Подробно аргументира, че заповедта е мотивирана.
Посочва, че няма задължение да дава допълнителни обяснения на ищцата, каквито били
поискани от нея в депозираните обяснения. Оспорва твърденията на ищцата, че не била
запозната с правилника и излага, че като дългогодишен преподавател в УНСС от 14.01.2004
г. до настоящия момент, в нейните задължения е запознаването с нормативната уредба във
връзка със задълженията по спазване на трудовата дисциплина, и конкретно излага, че в
задължение на ищцата е да пази престижа и доброто име на УНСС, да не го злепоставя, да
бъде лоялна към университета и да спазва Етичния кодекс. Твърди, че ищцата е подписала
декларация от 30.04.2018 г., че е запозната с „Правилника за вътрешния трудов ред в
УНСС“, публикуван в сайта на Университета, както и че същият не е изменян в частта за
уронване на престижа на УНСС. В обобщение сочи, че ищцата е накърнила престижа и
доброто име на УНСС. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване - така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
4
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта,
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК факти:
1/ че към момента на налагане на дисциплинарното наказание страните са се
намирали в трудово правоотношение по сила на което ищцата е заемала при ответника
длъжността „старши преподавател“ в катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“ към
факултет „Международна икономика и политика“;
2/ че на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ със заповед № ЧР-593/05.04.2023 г., връчена (и получена) от ищцата на
06.04.2023 г.;
3/ че на 16.03.2023 г. ищцата е получила искане на обяснения от ответника, които са
входирани при същия от ищцата на 20.03.2023 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5