Р Е
Ш Е Н
И Е
№
505
гр.
Враца, 25.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 31.10.2019 г.
/тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 616 по описа на Адм.С-Враца за 2019
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
второ по ред и е по реда на
чл.203 АПК вр. чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е на основание искова молба
от М.Й.Д. ***, депозирана чрез пълномощникът му * Г.П. *** против ОДМВР – Враца, с цена на иска 13 050.00/
тринадесет хиляди и петдесет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие на отменени с влезли в сила решения на 29 бр.
наказателни постановления, издадени от Началника
на РУ – Роман при ОДМВР – Враца, ведно
със законната лихва върху сумата до
окончателното й изплащане. В исковата молба и последващата молба уточнение подробно
са описани наказ.постановления, постановените съдебни решения, момента на
претендираната законна лихва по отношение на всяко едно от наказателните постановления.
Посочен е и размера на заплатеното адвокатско възнаграждение по всяко едно от
НП и в двете съдебни производства в общ размер на 450.00 лв. Твърди се, че
вредите произтичат от платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на наказателните постановления,
налице са влезли в сила съдебни решения,
с които оспорените наказателни постановления са отменени. Излагат се
съображения за това и се прави искане за уважаване на иска в неговата цялост,
като основателен и доказан.
В с.з. ищецът, чрез * П. моли за уважаване на
исковата претенция. Счита същата за основателна и доказана, при наличие на
всички визирани в закона кумулативни предпоставки за това. Претендират се
разноски по делото, съгласно представен списък. Посочва се, че не е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът ОДМВР – Враца в с.з., чрез
процесуалния си представител *. Д. П. моли
за решение, с което да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по
оспорването на наказ.постановления, както и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в настоящото производство. Съображения за това са
изложени и в представени по делото писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура дава
заключение за основателност на исковите претенции.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложени са АНД от №554/2015г. до №582/2015г. по описа на Районен съд Мездра,
ведно с КАНД на АдмС-Враца, предмет на разглеждане по които са били наказателните
постановления от №80 до №92, издадени на 17.08.2015г. и от №93 до №108,
издадени на 18.08.2015г. от Началника на РУ-Роман при ОДМВР-Враца.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С издадените от Началника на РУ-Роман
при ОДМВР-Враца на 17.08.2015г. и на 18.08.2015г. 29 броя наказателни
постановления за извършени нарушения по чл.92, ал.1, вр. ал.1 ЗГР на основание
чл.116, ал.1 ЗГР на ищеца са били наложени административни наказания „глоба“ в
размер на по 100 лева по всяко от тях. Същите са обжалвани по съдебен ред и са
отменени с решения, постановени по АНД от №554/2015г. до №582/2015г. по описа
на Районен съд Мездра. В производството пред РС Д. е ползвал адвокатска защита
по всичките дела, видно от приложените договори за правна защита и съдействие,
като е заплатил през м. февруари 2016г. в брой по 150 лева за защита по всяко
дело. Отменителните решения са обжалвани от АНО и в АдмС-Враца са образувани 29
бр. КАНД. За изготвяне на възражение по касационните жалби и представителство
пред касационната инстанция Д. е заплатил сума в размер на по 300 лева по всяко
от 29 бр.дела, платени в брой на 10.05.2016 г. Заплатените адвокатски хонорари
се установяват от приложените по делото договори за адвокатска защита и
съдействие. По образуваните 29бр. КАНД АдмС-Враца
се е произнесъл с решения, с които е оставил в сила решенията на РС-Мездра. Налице са влезли в сила съдебни
решения на 18.07.2016г. и на 19.07.2016г., с
които наказ. постановления са
отменени.
От приложените дела се установява, че
в производството по ЗАНН процесуалният представител на жалбоподателя не е искал
присъждане на направените разноски за адвокатска защита. Пред касационната
инстанция такова искане би било неоснователно, тъй като съгласно ТР №2/2009 г.
на ВАС административните съдилища не присъждат разноски в производствата по
касационни жалби против решения на районните съдилища по
административнонаказателни дела.
При прегледа на приложените по делото
от Районен съд Мездра 29 бр. НАХД, предмет на разглеждане по които са били
наказателните постановления, както и приложените към тях 29бр. КАНД на АдмС-Враца,
образувани на основание касационните жалби на АНО, съдът установи следното:
Видно от наказателните постановления, привлеченото към АНО лице към момента на
извършване на нарушенията е имало качеството на ** на с.*** общ.***. С всички
наказателни постановления е наказан за това, че в това си качество е извършил
адресна регистрация на 29 лица, без пред него да са представени съответните
документи, предвидени в чл.92, ал.2 ЗГР и без да са налице условията на чл.92,
ал.5, ал.6 и ал.8 ЗГР. Във всички НП е прието, че виновно е нарушил чл.92,
ал.2, вр.ал.1 ЗГР, поради което и на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.117, ал.2
и ал.3 ЗГР са му наложени наказания, всяко от които „глоба“ в размер на 100
лева. Следователно всичките 29бр. НП са с идентично съдържание относно
изпълнителното деяние, нарушените правни норми и наложената санкция. Разликата
в тях е само относно името на лицето,
чиято регистрация е извършена. Всички НП са издадени в рамките на два
последователни работни дни и връчени едновременно на наказаното лице.
Сравнявайки подадените до Районен съд Мездра
жалби, въз основа на които са образувани делата, съдът констатира, че същите са
подадени по едно и също време и са с абсолютно идентично съдържание. Различават
се само по номера на обжалваното НП. Същото се отнася и до приложените в КАНД
на АдмС-Враца възражения по касационни жалби и писмени становища. Разликата в
тях се състои само в номерата на делата.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204,
ал.1 АПК, за да е допустим
искът по чл. 203 АПК
във вр. с чл.1 ЗОДОВ, е необходимо същият да е
предявен след отмяна на административния
акт по съответния ред. За квалифициране на иска, като такъв по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал оспорения акт. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административния характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните НП
като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този
смисъл е
и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на
ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че наказателните постановления общо 29 бр.НП, от
които се твърди, че са настъпили вредите, са отменени с влезли в сила решения на
18.07.2016г. и на 19.07.2016г., а искът е предявен против юридическото лице,
чийто орган ги е издал, което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да
отговаря за причинените вреди. НП са издадени от Началника на РУ-Роман към на
ОДМВР-Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2
ЗМВР, областните дирекции са юридически лица.
Също така от представените по делото
договори за правна защита и съдействие е видно, че същите са сключени лично от
ищеца, а не в качеството му на **. Също така следва да се посочи, че макар в НП
да е посочено във фактическата обстановка, че нарушението е извършено от ищеца
в качеството му на ** е видно, че в санкционната част на НП същия е
санкциониран лично. В тази насока и възражението на ответника, че ищецът няма
право на иск е неоснователно.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл.
АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Разгледан по същество е и частично
основателен по следните съображения:
В конкретния случай се касае за обективно съединяване на искове в едно
производство в резултат на 29 бр. НП, отмени по съответния ред с влезли в сила
съдебни решения.
Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие
на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред.
В настоящото производство безспорно се
установи отмяната на НП по съдебен ред в проведени производства по ЗАНН, при
което са налице 29 бр. незаконосъобразни НП. Именно в производствата, приключили
с отмяна на НП, ищецът е направил разноски за адвокатска защита в размер на по
450 лв. за двете съдебни инстанции, от които по 150 лв. в производството пред Районен
съд Мездра и по 300 лева в производството пред АдмС-Враца. Следователно същият
е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар
за процесуално представителство по делата, образувани във връзка с издадените
НП. Платеният от ищеца адвокатски хонорар в производството по отмяна на НП
представлява имуществена вреда за ищеца, доколкото установената парична сума е
излязла от патримониума му, вследствие на което имущественото му състояние е
намалено. Следователно налице е и втората изискуема предпоставка – вреда, в
случая имуществена.
Съдът намира, че установената
имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване е в пряка причинно-следствена
връзка с отменените НП. Заплатения адвокатски хонорар в производство по
обжалване на НП, приключило с отмяна, е в пряка причинна връзка с отмененото
НП, тъй като именно издаденото НП е причина за заплащане на адвокатски хонорар
за процесуално представителство при съдебното му обжалване. Това е така, защото
именно издаденото НП, породило интерес от обжалването му е причина за
упълномощаването на адвокат и заплащането на хонорар, което е породило и
правото на защита на наказаното лице, включително и чрез адвокат. Ако НП не
беше издадено, за ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше
да плати хонорар за това. Следователно именно издаденото НП, което наказаното
лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на адвокатска
защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие, последица от
което е и заплащането на хонорара в производството пред съда и в двете съдебни
инстанции
Настоящият съдебен състав намира, че тази
вреда не следва да бъде възмездена в пълния претендиран размер. В тази насока
от страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено в производството по оспорването на всички НП.
В
Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело №
2/2016 г. на Общото събрание на
Върховния административен съд е прието, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, е действително една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите
на този член от закона – „справедлив и обоснован“. Също така в ТР
№1/11.12.2018г. на ВКС по т.д. №1/2017г. е посочено, че съдът може да определи
обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в
размер по-малък от платения в наказателното производство. Освен това в
конкретния случай се касае за дела за отмяна на НП, по които са наложени глоби
в размер от 100 лева, като уговореното възнаграждение за първа инстанция е в
размер на 150 лева и 300 лева за втора инстанция. Производството по обжалване
на наказателните постановления не се отличава с правна и фактическа сложност,
като също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание.
Делата за обезщетения по чл.1, ал.
1 ЗОДОВ са искови производства, те се
развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК. В тях
страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на
твърденията си, да навеждат доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се
защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за
неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона
за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. Доколкото настоящото производство е за присъждане
на обезщетение, настоящият състав счита, че не е обвързан от предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер. Сключването на
договор за правна помощ и съдействие, представлява договаряне на равнопоставени
субекти и се сключва след изразено тяхно взаимно съгласие.
Размерът на адвокатските
възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената
услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата размерът на
възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва
да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия –
обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания
интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения
са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на
адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване
на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – решение № 9273 от 27.07.2016г. по адм.д. № 3002 от 2015г.,
потвърдено с решение № 5485 от 02.05.2017г. на петчленен състав на Върховния
административен съд по адм. дело №1403/2017г.
Подобни мотиви в този смисъл са
изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени
дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „ В случая разглежданата
в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен
критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски
съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и
обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не
предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които
Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли
2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите
лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на
всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги.“ Изложеното
потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в
зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на
свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи
на чл. 36, ал. 2 Закона за адвокатурата,
тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са
справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със
закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че при определянето на размера на обезщетението, следва да се има
предвид реалният обем на предоставената защита и предвид обстоятелството, че производството
е преминало в едно съдебно заседание, делото не е с фактическа и правна
сложност, предявената от ищеца претенция съдът намира за основателна за сумата
от по 50.00 лева по всяко едно от производствата на РС-Мездра, а в останалата
част до пълния размер от 150.00 лева по всяко едно от тях, искът следва да бъде
отхвърлен. Също така следва да се има предвид и факта, че с оглед установената идентичност между
издадените НП, както и идентичността в процесуалните действия при тяхното
обжалване, извършените от ищеца разходи над 50.00 лева по всяко едно от делата не
са били необходима последица от издадените и обжалвани НП. За да защити правата
си по всички издадени НП, за ищеца е било напълно достатъчно да ангажира
адвокатска защита само по едно от делата и да се защити сам по останалите 28
дела, на база на защита, идентична с тази на адвоката по делото, по което е
ангажиран. Качеството му на кметски наместник навежда на извода за притежавани
качества за осъществяване на такава защита. И без да е било абсолютно
необходимо да заплаща хонорари по още 28 дела, той е могъл, както се установи,
че е сторено в случая, да депозира идентични с първата жалба жалби, като само
промени номерата на НП, като същото се отнася и по отношение на
възраженията по касационните жалби и
писмените становища пред касационната инстанция. Що се касае до процесуалното
представителство в с.з., тъй като в производството по ЗАНН защитата не е
задължителна, а и съдът има задължението да провери служебно на всички
основания обжалваното НП, представлявайки се сам по останалите 28 дела, съответно
на представителството от адвоката му, ищецът е имал възможност да организира
защитата си, така че да постигне същия резултат. Следователно заплатените над 50.00
лв. адвокатски възнаграждения по оспорването на всички 29 бр. НП не са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Предвид на изложеното съдът също така
приема, че в производството по КАНД пред АдмС-Враца, по които е заплатено
адвокатско възнаграждение по всяко едно от делата по 300 лева, следва да се заплати в тези производства
също по всяко едно от делата адв.възнаграждение в общ размер на по 50.00 лева и
над тази сума искът да се отхвърли. Следователно предявеният иск се явява
основателен в частта относно претендираните имуществени вреди вследствие
заплатени разноски за адвокатска защита във въззивното и касационно
производство по обжалване на НП само до общ размер на по 100 лева по всяко едно
от тях и за двете съдебни инстанции. По всяко едно от 29 бр. дела и за двете съдебни инстанции общия размер на
иска до който следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца тази сума е
2900/две хиляди и деветстотин/ лева, представляваща претърпени от него
имуществени вреди, вследствие направени разноски за адвокатска защита при
съдебното обжалване на наказателните постановления от №80 до №92, издадени на
17.08.2015 г. и от №93 до №108, издадени на 18.08.2015 г. от Началника на
РУ-Роман при ОДМВР-Враца, отменени като незаконосъобразни. В останалата част,
до пълния размер от 13 050,00 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Претенцията за заплащане на законна
лихва, считано от датата на влизане в сила на решенията
по общо 29 бр. НП
на 18.07.2016г. и на 19.07.2016г. е неоснователна, тъй като към този
момент ищецът не е имал изискуемо вземане. В този смисъл е съдебната практика,
установена в решения на ВАС №
13065/29.10.2018 г. по АД № 8399/2017 г.; № 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г.; № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г.; №
11712/03.10.2018 г. по АД № 6831/2017
г.; № 7771/11.06.2018 г. по АД №
1857/2017 г. и др. Законната лихва следва
да се заплати от датата на предявяване на исковата молба пред съда - 24.08.2016г.,
а не от
датата на влизане на решенията в сила, тъй като към този момент ищецът не е
имал изискуемо вземане.
В настоящото производство ищецът е
претендирал разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК в размер на 290.00
лева - заплатена държавна такса и 880.00
лева адвокатски хонорар. Претендират се и разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото в размер на 880.00 лева
по адм.дело №502/2016г. на АдмС-Враца
и в размер на 880.00 лева по адм.дело №490/2017г.
на ВАС-София и д.т. в размер на 5.00 лева за касационното оспорване.
От страна на ответника е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Разноските по производството и
внесената държавна такса се присъждат изцяло, ако са доказани, независимо от
уважената част на иска. В случая е внесена
дължима държавна такса в общ размер на 290.00 лева и същата се дължи в
цялост.
Съдът намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение в настоящото производство следва да се уважи
в размер на 300.00 лева.
Настоящото производство е протекло в едно с.з. и не представлява
фактическа и правна сложност, поради което
и искането за адвокатско възнаграждение
е основателно до сума в размер на 300.00
лева и над тази сума до пълния претендиран размер от 880.00 лева следва да се
отхвърли. По този начин общата сума на дължимите на ищеца деловодни разноски
възлиза на 590.00 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати,
като направени от ищеца разноски в настоящото производство.
По отношение на претендираните
разноски при първоначалното разглеждане на делото за заплатен адвокатски
хонорар по адм.дело № 502/2016г. на АдмС-Враца в размер на 880.00 лева и 880.00
лева в производството по адм.дело № 490/2017г. на ВАС-София съдът намира, че
искането следва да се уважи само до сума в размер на по 300.00 лева, по всяко
едно от делата и над тази сума искането следва да се отхвърли. Следва да се
присъди и заплатената д.такса в размер
на 5.00 лева в производството пред ВАС по адм. дело №490/2017г. или общ размер
на разноски при първоначално разглеждане на делото за адвокатско възнаграждение
в общ размер на 600.00 лева и 5.00 лв. държавна такса. В тази насока следва да
се вземе предвид факта, че производството по делата е протекло в едно с.з. и
същото не представлява фактическа и правна сложност. Също така следва да се има
предвид и направеното възражение от ответника за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР - Враца да заплати на М.Й.Д. ***
сумата от 2 900/ две хиляди и деветстотин/ лева обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди вследствие на отменени с влезли в сила решения
наказателни постановления от №80 до №92, издадени на 17.08.2015 г. и от №93 до №108, издадени на 18.08.2015 г. от
Началника на РУ-Роман при ОДМВР-Враца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.08.2016 г. датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част до пълния предявен размер от 13 050.00 /тринадесет
хиляди и петдесет/ лева и искането за заплащане на законна лихва от
18.07.2016г.
ОСЪЖДА ОДМВР - Враца да заплати на М.Й.Д. ***
разноски по делото в размер на 290.00/двеста и деветдесет/ лева –заплатена
държавна такса и 300.00/триста/ лева заплатено адвокатско възнаграждение и
отхвърля искането за адвокатско възнаграждение над тази сума до претендирания размер от 880.00 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР - Враца да заплати на М.Й.Д. ***
разноски по делото в общ размер на 600.00/шестстотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение при първоначалното разглеждане на делото в
двете съдебни инстанции и сумата от 5.00
лева д.такса. Отхвърля искането за
адвокатско възнаграждение над тази сума до пълния претендиран размер от по
880.00 лева по всяко едно от производствата.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: