Р Е Ш Е Н И Е
Номер 72/26.02.2020 г. Град С.З. В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД І
Граждански състав
На двадесет и втори януари Година
2020
в публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове: 1. НИКОЛАЙ
УРУКОВ
2.
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ТАНЯ КЕМЕРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик УРУКОВ
въззивно гражданско дело № 1588 по описа за 2019 година.
Производството е
на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по
въззивната жалба на Д.П.П., подадена чрез адв.С.Р., против решение № 1208 от
18.09.2019 г., постановено по гр.дело № 649/2019г. на С. районен съд.
Въззивницата
е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд. Счита, че
постановеното решение е валидно и допустимо, но по същество то е изцяло
необосновано и неправилно, поради което го обжалва изцяло. В исковата молба и
депозираното становище по първоинстанционното дело са изложени подробни мотиви,
за това, че действията по образуване на изпълнителното дело представляват
злоупотреба с правото, в което всъщност се изразява противоправното деяние на
взискателя. Въззивницата изразява несъгласие с довода на първоинстанционния
съд, че разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от длъжника, могат да
бъдат присъдени от съдебния изпълнител. Излага подробни съображения в тази
насока. Счита за неправилно заключението
на съда, че целта на иск по чл.45 от ЗЗД е да замести преклудираната възможност
за обжалване на постановлението на ДИС при Районен съд С.З., тъй като
обжалването на акта би било неефективно, поради невъзможността на съдебния
изпълнител да присъжда разноски по заплатено адвокатско възнаграждение на
длъжника. Сочи, че с оглед характера на предявения иск, е налице нуждата от
доказване на деликтната отговорност на ответника, което е в тежест на ищеца.
Като в настоящия случай вината на дееца не се предполага и тя трябва да бъде
доказана. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отнесъл фактите по
делото към материалноправните предпоставки на иска по чл.45 от ЗЗД, касаещи
злоупотреба с правото, като по този начин е постановил едно неправилно решение.
Моли
да се постанови решение, с което на осн. чл.271, ал.1 от ГПК да се отмени
изцяло първоинстанционното решение, поради неговата неправилност и да се
постанови ново, с което да се осъди В.Г.И. да заплати на Д.П.П. сумата в размер
на 200 лв. (двеста лева),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие №
0214137/09.07.2018 г. в образуваното производство по изп.дело № 4137/2018 г. по
описа на СИС при РС-Ст.Загора, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира да се заплатят
всички направени по делото разноски.
Доказателствени
искания не са направени.
В
отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другата страна В.Г.И., чрез пълномощника си
адв.Т.К., взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена. Наведени са твърдения, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и правилно, като излага подробни
съображения в тази насока.
Моли
да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и да се потвърдени
обжалваното съдебно решение.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си относно
нейната материална основателност.
Въззивникът Д.П.П. - редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява процесуалния
й представител адв. С.Р. редовно упълномощен от по-рано, който моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение на РС-С.З.като неправилно и вместо него постанови
друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени
във въззивната жалба и депозираната писмена защита по делото. Претендира и за присъждане на
направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемият В.Г.И. от гр. С.З.- редовно и своевременно
призован, не се явява, вместо него се явява се адв. Т.К. – упълномощена от
по-рано, който упълномощен представител моли съда да постанови решение, с което
изцяло да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Предявени са
обективно съединените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.86 ЗЗД.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от въззивника Д.П.П., против въззиваемия В.Г.И. ЕГН **********, с
адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.К. ***, като твърди, че последният водил срещу нея изпълнително
дело, без да има никакво основание за това – нито правно, нито фактическо, тъй
като тя спазвала стриктно режима на свиждане на ответника с детето и не е
създавала никакви пречки за неговото осъществяване. Предявява исковата си претенция за сумата от 200 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, с правно основание чл.45 ЗЗД за овъзмездяването на
претърпени имуществени вреди от страна на ищеца – заплащане на адвокатски
хонорар в размер на 200лева, по изпълнително дело, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 01.02.2019г.
до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.
Въззиваемият
оспорва изцяло исковата претенция – в депозирания от него подробен писмен
отговор пред първоинстанционния съд.
По
делото не е спорно, а и видно от представените и приети като доказателства по
делото пред първостепенния съд и материали по делото, страните са бивши
съпрузи, брака между тях е прекратен по взаимно съгласие, като последното
влязло в законна сила решение, касаещо упражняването на родителските права и
режима на контакти на родителите с родените от брака деца е Решение № 1156 от
07.12.2016г., постановено по гр.д.№ 3502/2016г. на С.я районен съд, след
постигнато между страните споразумение за упражняване на родителските права на
роденото от брака им дете Георги /упражняването на родителските права се
предоставя на бащата В. и се определя постоянно местоживеене ***/ и режима на
контакти на майката Д.П. с детето Георги и на бащата В.И. с детето С./упражняването
на родителските права на което е предоставено на майката с решение по предходно
дело/.
Определен е бил и режим на свиждане между детето Г.В.Г. и майката Д.П.П.
всяка първа и трета седмица на месеца, както следва: от петък до неделя от
18.00 часа в петък, до 18.00 часа в неделния ден, на същата седмица, с
преспиване в дома й, както и 30 (тридесет) дни през един от летните месеци,
който период да не съвпадат с годишния отпуск на бащата В.Г.И., както и през
половината от почивните дни по Великденските, Новогодишните и Коледните
празници, след предварително съгласие от страна на бащата.
Определен е режим на свиждане между детето С.В.Г.и бащата В.Г.И.: всяка
втора и четвърта събота от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа в съботния ден.
След навършване на седем години от детето всяка втора и четвърта седмица от
месеца, както следва: от петък до неделя, от 18.00 часа в петък, до 18.00 часа
в неделния ден, на същата седмица, с преспиване в дома му, както и 30
(тридесет) дни през един от летните месеци, който период да не съвпадат с
годишния отпуск на майката Д.П.П., както и половината от почивните дни по
Великденските, Новогодишните и Коледните празници, след предварително съгласие
от страна на майката.
Детето С.В.Г.с ЕГН ********** е родено на датата ***г./като е навършило 7
години на 14.02.2018г./, а детето Г.В.Г. с ЕГН ********** е родено на ***г.
Заведеното от ищцата на 05.01.2018г./по-малко от 40дни преди детето да
навърши 7 години/ гр.дело № 173/2018г. по описа на С.я районен съд е с
претенция за изменение режима на контакти на детето С. с нейния баща, като още
в исковата молба е направено искане за определяне на привременни мерки, касаещи
режима – такъв, какъвто е поискан с исковата молба. Решаващият съд по делото е
разгледал исканията и възраженията на страните, внесъл е молбата за привременни
мерки в съдебно заседание и е определил с определението си от 08.03.2018г. нов
режим/стеснен в сравнение с предишния/ на лични отношения на детето С. с бащата
В. – всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 до 18часа, както и 20 дни
през лятото с преспиване, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката – до постановяване на окончателен съдебен акт. С молба от 14-и май
2018г. ищцата поискала ново изменение на режима на лични отношения – с ново
определение по привременните мерки за детето С. да бъде определен нов режим –
всяка втора и четвърта събота от месеца от 9 до 18 часа, без преспиване – до
навършване на десетгодишна възраст на детето, а след това - и с възможност за
двадесет дни през лятото.
Съдът е разгледал и тази молба в съдебно заседание и с определение от
08.07.2018г. е оставил същата без уважение.
Междувременно – на 11.06.2018г. въззиваемият в настоящото производство – В.И.
се е снабдил с изпълнителен лист по гр.д.№ 3502/2016г. на С.я районен съд /по това
дело ищцата не е представила копие от определението на съда от 08.03.2018г. по
привременните мерки/ - по приключилото с влязло в законна сила решение, касаещ
режима му на контакти с детето С. - представил този изпълнителен лист пред
Държавен съдебен изпълнител при С.я районен съд на 26.06.2018г./с молба, в
която моли и да бъдат събрани направените изпълнителни разноски/ и по него било
образувано изпълнително дело № 4137/2018г. По същото на 29.06.2018г. била
изпратена покана до Д.П. за доброволно изпълнение на определения в решението
режим между детето С. и бащата В., а именно: всяка втора и четвърта събота от
месеца от 9 до 18 часа в съботния ден, след навършване на 7 години на детето
всяка втора и четвърта седмица от месеца – от петък до неделя от 18часа в петък
до 18часа в неделния ден с преспиване и 1 месец през лятото на взискателя, като
поканата била получена от ищцата на 05.07.2018г. Същата подала възражение на
09.07.2018г. до ДСИ /придружено с материали вкл. и с определението за
привременни мерки/, който с резолюция от 16.07.2018г. пратил препис на
ответната страна и прекратил изп.дело на осн.чл.433, ал.1 т.4 от ГПК.
Възражението било придружено с договор за правна защита и съдействие като в
него е направено искане за присъждане на разноски в изпълнителното производство
в случай на прекратяването му с посочено осн.чл.79, ал.1 ГПК – „всички разноски
по изпълнението да бъдат възложени в тежестта на взискателя, в т.ч. и
разноските по защитата на длъжника”. Не се спори, че по изпълнителното дело бил
представен договор за правна защита и съдействие от 03.07.2018г. за платени от Д.П.
200лева в брой.
С постановление от 23.07.2018г. ДСИ като е взел предвид, че изпълнителното
дело е образувано въз основа на изп.лист по Гр.д. под № 3502/2016г. на РС – С.З.,
а по гр.д. с № 173/2018г. на 08.03.2018г. е постановено определение за
привременни мерки по режима на свиждане, с което е изменен предния режим по
Гр.д.№ 3502/2016г. на РС – С.З.прекратил производството по изпълнителното дело
на осн.чл.433,ал.1 т.4 ГПК, като изпратил уведомления до страните за
постановлението, дал им възможност и им указал реда на обжалване – в седмичен
срок по реда на чл435,ал.1 и сл. от ГПК пред Окръжен съд – С.З.. Д.П. получила
съобщението на 27.07.2018г., В.И. получил на 01.08.2018г. Изпълнителното дело е
прекратено с влязъл в законна сила акт.
Държавният съдебен изпълнител в постановлението си от 23.07.2018г. не се е
произнесъл по отношение на исканията за направените в изпълнителното дело
разноски, като постановлението за прекратяване е съобщено на страните, те не са
искали допълването му или изменението му и е влязло в законна сила.
Съдът по гр.дело № 173/2018г. с решението си от датата 28.02.2019г.
определил режима на контакти на бащата В. с детето С., както следва: След
влизане в сила на решението първите два месеца: всяка втора седмица от месеца в
съботния ден от 09.00 ч. до 20.00 ч. с възможност за пътуване на детето и
бащата до гр. Ивайловград и всяка
четвърта седмица от месеца в съботния ден от 09.00 часа до 18 ч., а след
първите два месеца: всяка първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа на
съботния ден до 18 ч. на неделния ден с преспиване при бащата, както и 20 дни
през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Делото по въззивна жалба на ищцата Д.П.
против решението е изпратено за
разглеждане от С.я окръжен съд, където е образувано въззивно производство,
неприключило до настоящия момент.
Претенцията за разноски от 200 лева
адвокатско възнаграждение, платени от жалбоподателката Д.П. по изпълнителното
дело е обоснована от същата с твърденията за недобросъвестното завеждане на
изпълнителното производство от В.И., закономерното му прекратяване от
ДСИ/поради изменения режим на привременните мерки/ и понесените от Д.П. вреди в
размер на 200 лева платен адвокатски хонорар.
Така очертания случай /прекратяване поради приложение на чл.433, ал.1,т.4,
предл.първо/ явно попада между изключенията на правилото на чл.79, ал.1 ГПК,
предвиждащо разноските по изпълнението да се поемат от длъжника, т.е. следвало
е да бъдат поети от взискателя, но за това липсва произнасяне от страна на ДСИ,
постановлението не е обжалвано, нито е искано допълването му или изменението му
в частта за разноските от надлежно уведомения длъжник. Не се твърди да е
правено такова искане за допълване, изменение или да е обжалвано
постановлението в тази му част. Първостепенния съд е приел в мотивите си към
обжалваното Решение, че възможността за присъждане на разноските по
изпълнителното дело явно е преклудирана и този съд не споделя тезата, че може
да бъде заменена с воденето на исково производство, основано на търсене на
отговорност по чл.3 ГПК за недобросъвестно поведение при завеждане на
изпълнителното дело.
В мотивите към атакувания съдебен акт също така са изложени съображения
относно съдебната практика по прилагане на чл.45 от ЗЗД и злоупотребата с
процесуално право, но правните разсъждения не са съпоставени с действителната
обстановка. Въззивната инстанция намира от данните по делата, че подобни
действия на ответника по въззивната жалба не са единичен акт, като сведения за
това има и в първоинстанционното производство.
Нито в настоящото производство, нито по делото пред районен съд С.З.са
наведени каквито и да било доказателства, че въззивницата е искала да лиши В.И.
от контакт с дъщеря му. Действията й по подаване на молба за ограничаване на
режима на лични отношения са целели единствено и само стесняването на контакта
на дъщеря й с ответника, с цел да се стабилизира здравословното състояние на
детето, както и да се даде възможността на отсъстващия родител до коригира
поведението си спрямо детето и да го направи адекватно на изискванията за
полагане на родителски грижи. Доказателство за основателността на действията на
Д.П. е фактът, че съдът по привременните мерки е уважил искането й,
следователно е видял резон в мотивите за отправянето му към съда.
Въззивният съд приема, че изложените аргументи в горния абзац са в подкрепа
на това, че жалбподателката по никакъв начин не е провокирала В.И. да образува
изпълнителното дело. С образуваното изпълнително производство против същата са
нанесени имуществени вреди върху патримониума й. С молбата за прекратяване на
изпълнителното производство е отправено искане до съдебния изпълнител за
присъждане на сторените от нея разноски, представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие с № 0214137 /09.07.2018
год. Съдебният изпълнител е отказал присъждане на разноските, поради факта,
че няма предвиден ред по който разноските сторени от длъжника да бъдат
възстановени в такава хипотеза.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство е уредена само в
разпоредбата на чл.79 от ГПК. Принципът е, че разноските по изпълнителното
производство са за сметка на длъжника, като изключенията са посочени в чл.79,
ал.1, т.1, т.2 и т.З от ГПК. Смисълът на тази разпоредба е, че разноските и
таксите по изпълнителното производство, направени от взискателя не се възлагат
в тежест на длъжника в хипотезите на т.1, т.2 и т.З от ГПК. Липсва норма, която
да дава възможността за присъждане на разноските, сторени по изпълнителното дело
от длъжника във връзка със защитата му, дори и в цитираните изключения. Т.е.
независимо, че изпълнителното производство срещу жалбоподателката е прекратено,
липсва законоустановения ред в същото изпълнително производство тя да бъде
компенсирана за сторените по изпълнителното дело разходи за платено адвокатско
възнаграждение. В случая не се касае до пропуск на законодателя да уреди
подобна хипотеза, поради което са неприложими по аналогия и разпоредбите на
чл.78, ал.З и ал.4 от ГПК. Редът за обезщетяване на вредите от
незаконосъобразно изпълнение, предприето от взискателя, изразяващи се в
разноски за изпълнителното производство е този по чл.45 ЗЗД. В този смисъл е
Решение № 248 от 29.03.2018 г. по в. гр. д. № 1797 / 2017 г. на II състав на Окръжен съд - Б..
Според Решение под № 189 от 20.06.2014 г. по гр.д. 5193/2013 г.,4-то гр.
отд. Върховният касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, отговорността за
съдебни разноски може да се кумулира с отговорността за вреди по чл. 45 и сл. ЗЗД, ако недопустимият или неоснователен иск, освен предпоставките за
отговорността за разноски по чл.78 от ГПК, осъществява фактическия състав на
злоупотребата с право, и лицето, срещу което е насочено това поведение, може да
претендира пълно обезщетение на вредите, настъпили в неговото имущество, след
като ги докаже, и след като докаже причинната връзка с недобросъвестното
поведение на ищеца. Доколкото обаче недобросъвестността не се предполага, тя
следва да се доказва от лицето, спрямо което е упражнена злоупотребата с право.
Ето защо, настоящото производство, се явява единствената процесуална
възможност за въззивницата, по пътя на която, тя може да удовлетвори
възникналото в нейна полза вземане, за сторените й имуществени вреди. На
следващо място настоящият съд следва да отбележи, че действията на В.И.
основателно могат да се квалифицират като злоупотреба с процесуално право.
Според мотивите към Решение с № 758 / 11.02.2011 г., постановено по гр.
дело № 1243/2009 г. по описа на ВКС, IV ГО, злоупотребата с право е противоправна, тя е налице, когато правото се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени правата и законните интереси
на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД). Отговорността за вреди от
злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при
злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното,
но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието (както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа.
В настоящият случай въззиваемият В.И., знаейки, че решението въз основа на
което е издаден изпълнителен лист, на базата на който е образувано
изпълнителното дело, не е актуално и без пред него да стои каквато и да е
пречка за осъществяване на режима на личните отношения с дъщеря му, образува
изпълнително дело против въззивницата. Нито в настоящото производство, нито в
първоинстанционното са били представени каквито и да било доказателства, че въззивницата
е дала повод за завеждане на произовдството. Както беше споменато, разликата
между Решение № 1156 / 07.12.2016 г. постановено по гр. дело № 3502 / 2016 г.
на Районен съд С.З.и определението, с което са постановени привременните мерки
е единствено ограничения обхват на режима на лични отношения, но с нито едно от
действията си въззивницата не е лишила В.И. да вижда дъщеря си.
В противовес на поведението на Д.П., обаче ответника по въззивната жалба,
не еднократно превратно е упражнявал процесуалните си права. Изложеният пример
за образувано срещу П. по изп. дело № 191 / 2017 г. по описа на ЧСИ И.Б., peг. № 869 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - С.З.е
доказателството за това. Вземането, за което е образувано изпълнителното дело,
представлява дължима издръжка. В срока за доброволно изпълнение въззивницата е
подала възражение, към което е представила надлежни доказателства за
регулярното заплащане на издръжката за голямото си дете Г.В.Г.. В резултат на
което цитираното изпълнително производство е прекратено. Въззивната инстанция
намира, че този факт е релевантен, тъй като показва цялостното отношение на И.
към въззивницата.
Според Решение под № 757 от 19.06.2009 г. по гр. д. № 88 / 2009 г. на
Софийски апелативен съд, ГК „Упражняването на едно твърдяно или предполагаемо
право също не представлява само по себе си злоупотреба с право. Последното ще е
налице само в случаите, когато лицето знае, че това право не съществува или че
не му принадлежи, но въпреки това предприема действия по осъществяването му.
Това знание обаче не е част от вината, поради което и не се предполага по
смисъла на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а трябва да се докаже от лицето, което го
твърди и което ще се ползва от този факт“. В тази връзка, според събраните по
първоинстанционното дело доказателства, а именно Протокола от датата 06.03.2019
год. по проведеното о. с. з. по гр. дело с № 173 / 2018 г. по описа на Районен
съд С.З., В.И. е присъствал на заседанието и е бил напълно наясно, че
режимът на лични отношения с дъщеря му е вече променен. Въпреки това, въззиваемият
се е възползвал от неактуалното решение и е образувал изпълнително дело, като е
искал изпълнение на отсъденото от съда, чрез съдействието на СИС при Окръжен
съд С.З., на право, което не е облечено с изпълнително основание. В случай,
че въззивницата не беше реагирала, то спрямо нея и дъщеря й щяха да се
предприемат напълно неоснователни действия. Но в настоящия случай адекватната й
реакция е довела до нанасянето й на имуществени вреди изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар.
За неоснователни въззивният съд счита и доводите на процесуалния
представител на въззиваемия, по повод поведението на В.И., изложени в отговора
на въззивната жалба, а именни, че поведението му не може да се квалифицира като
злоупотреба с правото. Напротив, И. се е позовал на съдебното решение, което
вече не е било актуално, знаейки, че новият съдебен акт предвижда по- тесен
режим на лични отношения. Вредата, която е настъпила на въззивницата е на първо
място, ангажирането на адвокат и на второ място, притеснението, което е
изпитала от това, за пореден път, да трябва да отговаря на незаконосъобразни
действия, от страна на бившия си съпруг. Нещо повече, с действието си В.И. е
целял да му бъде осигурен по принудителен начин един по-широк режим на лични
отношения с детето, който е променен с определението по привременните мерки, в
съответствие със събраните от съда доказателства, преценени през призмата на
най-добрия интерес на самото дете.
С това изложение съдът приема, че категорично се доказа знанието на В.И. за
извършените от него противоправни действия, а именно образуването на
изпълнително дело срещи Д.П., без наличието на изпълнително основание, както и
противоправната цел на И. да навреди на въззивницата.
В пряката причинно-следствена връзка с действията на ответника стои
нанесената имуществена вреда, а именно заплатения адвокатски хонорар. За
безспорно съдът счита съждението, че ако не беше образувано изпълнителното дело
Д.П. нямаше да разходва сумата от 200 лв. (двеста лева) за адвокатско
възнаграждение. За доказаността на заплатената сума следва да се има предвид
постановеното в т.1 от Т.Р. с № 6/2012 г., постановено на 06.11.2013 г., ОСГТК
на ВКС, според което когато плащането е извършено в брой и това е отразено, то
договорът за правна защита и съдействие има характера на разписка за
извършеното плащане.
Изложените мотиви по-горе кореспондират и с Решение под № 301 от 12.10.2018
г. по в. гр. д. № 1275 / 2018 г. на I състав на
Окръжен съд С.З., според което „Ако изпълнителното производство обаче бъде
прекратено поради изначалната липса на допустимостта му, защото изпълняемото
право е било погасено от длъжника преди неговото образуване, както е в
настоящия случай, разноските за адвокатска защита, направени от длъжника могат
да се претендират като вреди при злоупотреба с процесуално право от взискателя
чрез иск по чл.45 от ЗЗД.“.
С образуването на изпълнително производство въз основа на изпълнителен
лист, издаден въз основа на изменено съдебно решение, въззиваемият е нарушил
правилото на чл.3 от ГПК, изискващо добросъвестно упражняване на процесуални
права от страните. Именно това противоправно действие е дало повода на
въззивницата да потърси квалифицирана правна помощ, чрез ангажирането на
адвокатска защита, а заплатеното от нея адвокатско възнаграждение се явява
имуществена вреда, настъпила в нейния патримониум, като пряко и непосредствена
последица от неправомерното поведение на В.Г.И.. С оглед на всичко това следва
обосновано да се приеме, че са налице всички елементи на фактическия състав на
непозволеното увреждане и причинената имуществена вреда следва да бъде
обезщетена.
Първостепенният съд при разрешаването на спора е подходил
формално, като не е издирил и разкрил истинските фактически взаимоотношения
между страните, съобразно константната практика на ВКС на РБ, а ги е посочил и
обсъдил, така като те са представени от ответника и въззиваем В.Г.И.. В тази насока
съдът счита, че въззивната жалба на жалбподателката се явява основателна и
доказана и като такава следва да бъде изцяло уважена.
В този смисъл въззивният съд следва да отмени Решението
на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно и да уважи
исковете на ищца и въззивник Д.П.П..
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва
да бъде осъден да заплати на въззивника направените от него разноски по делото,
пред всички съдебни инстанции, съразмерно уважената част на иска в размер на 675
лева. Общият размер на разноските
направени от въззивницата пред всички съдебни инстанции възлиза на 675
лева, от които сумата от 325 лева, представляваща направените от
въззивника разноски пред настоящата инстанция за ДТ и адвокатско възнаграждение
за въззивното обжалване. Съдът намира, че са направени разноски по делото и пред
първата инстанция, в размер на 350 лева, внесената ДТ пред РС-С.З.и възнаграждението
за един адвокат пред тази инстанция. В представения списък на разноските пред
въззивиния съд неправилно е посочено, че разноските пред въззивната инстанция
възлизат на 350.00 лева, като техният размер възлиза точно на 325 лева.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на въззиваемия
адв. Т.К., с което се иска намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000.00 лв. -
минималното възнаграждение е в размер на 300.00 лв., като според чл.2, ал.4 от
същата наредба възнагражденията за процесуално представителство се дължат за
всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. В
конкретния случай и в двата договор за правна защита и съдействие, респективно
за производството пред Районен съд и Окръжен съд С.З., е договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв., който е законово установения
минимум и не може да бъде намаляван поради прекомерност. Тези размери напълно
съответстват на правната и фактическа сложност на делото, а така също и на
положения от пълномощника труд.
Настоящото
въззивно решение на основани чл. 280, ал. 1 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000 лева, а именно 200 лева, и тъй
като делото е гражданско, по своя правен характер и касае граждански взаимоотношения между страните по
делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1208 от 18.09.2019 г., постановено
по гр.дело № 649/2019г. по описа на Районен съд - С.З., с което С. районен съд е ОТХВЪРЛИЛ исковете на Д.П.П. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес чрез адв.С.Р. ***, сутерен, против В.Г.И.
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.К. ***, предявен за
сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – заплатени от ищцата адвокатски разноски по изпълнително
дело № 4137/2018г. по описа на СИС при С. районен съд, неприсъдени й по
изпълнителното дело, образувано по молба на ответника и прекратено след нейно
възражение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 01.02.2019г. до окончателното заплащане на сумата като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, както и в частта му с която РС-С.З.е ОСЪДИЛ Д.П.П.
ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес чрез адв.С.Р. ***, сутерен ДА
ЗАПЛАТИ на В.Г.И. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.К.
*** сумата от 250/двеста и петдесет/ лева направени от него по делото разноски,
като неправилно и
незаконосъобразно и вместо това постановява:
ОСЪЖДА В.Г.И. ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Т.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.П. ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес чрез адв.С.Р. ***, сутерен сумата от
200 /двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
– заплатени от ищцата адвокатски разноски по изпълнително дело № 4137/2018г. по
описа на СИС при С. районен съд, неприсъдени й по изпълнителното дело, образувано
по молба на ответника и прекратено след нейно възражение, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда –
01.02.2019г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 675,00 лева /шестотин
седемдесет и пет лева/, представляваща направените
от ищцата и въззивница разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.