ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………./........ 07.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 06.07.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното
от съдия Д. Томова
въззивно търговско дело № 625 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №331/22.01.2018г. по описа на ДРС, на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р.И., срещу решение №180/12.12.2017г.
на Девненски районен съд, постановено по гр.д. №704/2017г.
по описа на ДРС.
С обжалваното решение са отхвърлени
предявените от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД искове за установяване съществуването на
вземанията му спрямо ответника Г.Н.А., ЕГН **********,***, за сумите 1
136,16 лева – главница, 165,20 лева - неустойка, произтичащи от договор за потребителски кредит
№********** от 12.09.2015г. и приложимите към
него Общи условия - чл.12.3 и чл.12.4, за които суми по ч.гр.д. №380/2017г. на ДРС, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за
изпълнение №240/28.04.2017г.
І. По
допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния
двуседмичен срок, визиран в чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 50 лева е внесена.
Препис от въззивната жалба
е връчен на насрещната страна Г.Н.А.,***.
В срока по чл.263 от ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната
жалба.
Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІІ. По
предварителните въпроси.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното решение.
Оспорват се в тази връзка изводите на първоинстанционния съд, че поради липса на доказателства,
че настъпилата предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит е изрично обявена на длъжника Г.Н.А.
преди предявяване заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, не
се установява изискуемост на същите, съответно, че
поради посочване на вземанията по договора като глобална сума, включваща непогасената главница, лихви и неустойка, без
разграничаване на падежирани и непадежирани погасителни вноски към датата на заявлението и
формулирано нарочно искане за установяване съществуването на вземане само за
изискуеми задължения по кредита, е недопустимо за първи път в процеса по чл.422 ГПК да се иска установяване на съществуване само на вземане за погасителни
вноски за главница, изискуеми към датата на заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се от жалбоподателя,
че тъй като дружеството – кредитор е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от
Закона за кредитните институции, чиято стопанска активност не е подчинена на
този закон, то и чл.60, ал.2 от същия, съответно предпоставките за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, залегнали в т.18 от Тълкувателно решение №4
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, са неприложими за него. Поради това липсва
нормативна опора да се въвеждат допълнителни преюдициални
условия, извън договорно утвърдените, за настъпването на последиците на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора.
И тъй като в случая е безспорно, че длъжникът по договора е спрял да
изпълнява своите договорни задължения и е изпаднал в забава, то и съгласно
чл.12.3 от приложимите Общи условия, обосновано следва да се приеме, че е настъпило
автоматично прекратяване на процесния договор за потребителски кредит и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо
кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана, предизвестие или други
подобни.
В
условие на евентуалност жалбоподателят счита, че след като е безспорно установено,
че длъжникът има неизплатено парично задължение по вече падежиралите вноски по погасителен план към договора, то
липсва пречка за установяване съществуването поне на тези задължения.
Отделно от това счита, че независимо, че исковата
претенция е посочена като глобална сума, включваща главница, лихви и неустойка,
след като всички тези задължения произтичат от процесния договор и са негово
следствие, няма проблем същите да бъдат разгледани като един иск, а дължимостта на всяко едно от тях да бъде преценявана
индивидуално.
Иска се от въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора,
с което предявената претенция да бъде уважена. Претендира и присъждане на
разноски.
С въззивната жалба не се
посочват и представят нови
доказателства.
Допълнително, с оглед дадената възможност от въззивния съд по реда на чл.129, ал.2 от ГПК в депозираната
молба вх.
№16497/04.06.2018г. ищецът – жалбоподател е навел твърдения, че посочената глобална сума
от 1 301,36 лв. включва
отделните неплатени задължения за главница в размер на 472,01 лв., договорно
възнаграждение в размер на 208,01 лв., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 456,14 лв. и неустойка, начислена при
прекратяване на договора в размер на 165,20 лв. Наведени са и твърдения за
основанието за начисляване на отделните задължения.
Съставът на въззивния съд
намира, че устният доклад кореспондира на процесуалните действия на страните в
хода на осъществената размяна на книжата, основан е на твърденията и
възраженията на страните, изложени в исковата молба и в отговора. Липсват оплаквания
за допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията в
първото съдебно заседание на първата инстанция.
За събиране на становищата на страните делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба вх. №331/22.01.2018г. по описа на ВРС, на
„ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р.И., срещу решение №180/12.12.2017г.
на Девненски районен съд, постановено по гр.д. №704/2017г.
по описа на ДРС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.09.2018г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл.80 ГПК). В случай, че се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в списъка по чл.80 от ГПК
същото следва да е достатъчно конкретизирано
по основание и размер.
Препис от определението да се връчи на страните ведно със съобщението за насроченото
открито съдебно заседание, представляващо Приложение
№2 към Наредба №7 от 22.02.2008г. на Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.