№ 11705
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110167475 по описа за 2023 година
Ищците *** и ***, твърдят, че на 3.4.2008г. между *** и *** е сключен договор за
кредит, като се твърди ,че за обезпечението му да е учредена договорна ипотека, твърдят, че
Х. е починала на 27.10.2010г., а ипотекарният длъжник- на 3.10.2009г.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на длъжника и ипотекарния длъжник.
Твърдят, че кредитът е станал предсрочно изискуем след смъртта на ***., както и че на
28.3.2018г. е вписано подновяване на ипотеката в полза на ***, като на 24.10.2022г. е
вписано прехвърляне на вземанията й на ***, който на 30.8.2023г. е прехвърлил вземанията
си на ответника, което е вписано на тази дата. Твърдят, че не са търсени от нито един от
кредиторите, поради което предявяват иск за признаване недължимостта на главницата,
конкретизирана по всеки ищец с молба, поради давност.
Ответникът в срока за отговор, сочи, че признава иска и прави искане за
присъждане на разноските, включително и на основание чл.78,ал. ГПК. Относно иска на М.
Д., същият се оспорва частично, като се сочи, че за него не са изминали 5 години.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, е отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 3.4.2008г. между *** и *** е сключен
договор за кредит, по силата на който, на ***. е отпусната сумата 15000лева главница, че на
7.4.2008г. за обезпечение на задълженията по този договор, Недялка Петрова Неделчева е
сключила с банката договор за ипотека, вписана, на 28.3.2018г. е вписано подновяване на
ипотеката в полза на ***, на 24.10.2022г. е вписано прехвърляне на вземанията й на ***,като
1
на 20.6.2023г. СГГруп АД е прехвърлило вземането на ответното дружество, както и че нито
едно от изброените лица не е пристъпило към събиране на вземането.
Страните не спорят, че на 3.10.2009г. Недялка Неделчева е починала, като е оставила
свои наследници по закон – ***. / дъщеря/, починала на 27.10.2020г., както и Христо Д.
/брат на Мариана/, и М. Д. / брат на Мариана/, а след смъртта на ***., тя е оставила свои
наследници по закон - двамата си братя. След смъртта на Христо Клементов Д./18.7.2018г/,
той е останил като свои наследници по закон - М. И. Д. – съпруга, Симеон Христов Д. – син
е *** Х. Д. – дъщеря.
По отношение ищците М. Д. и *** Д., исковете се признават, поради което следва да
се уважат.
По отношение иска против М. Д..
Ответникът е представил влязло в сила на 19.11.2022г. решение на СРС, по дело №
47493/2018г., отменено частично и частично потвърдено с решение на СГС по грд.
№2021110051045, с което предявените от *** против *** искове за осъждането на *** да
заплати на банката вземания по договор за потребителски кредит № HL33358/3.4.2008г. С
решението е признато вземане на банката против този ищец за сумата 2688,67 лева част от
дължима главница, 799,59 лева част от дължими лихви за просрочен кредит за период
14.8.2015г. до 18.7.20148г., сумата 35 лева – част от дължимите такси по договора за период
26.10.2016г до 18.7.2018, както и сумата от 170,07 лева – част от дължимите застраховки за
периода 8.4.2016г.- 18.7.2018г. В решенията е разгледано възражението на *** за
погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл.298,ал.2 ГПК, влязлото в сила решение има сила на
пресъдено нещо и по отношение на правоприемниците на страните, в това число – частните
правоприемници, каквито са и купувачите на задължението по договора за цесия. Видно е,
че предметът на настоящото производство е цялата претенция по главница, поради което и
разпоредбата на чл.126,ал.1,изр.2 ГПК е неприложима. Пределът на силата на пресъдено
нещо се разпростира както за първоначалния приобретател на вземането – С. Г. Груп ЕАД,
на основание чл.226,ал.2 ГПК / вземането му е прехвърлено преди влизане в сила на
решението, поради което той е обвързан от силата на пресъдено нещо в качеството му на
праприемник, придобил правото по време на висящ процес, но невстъпил в делото/, така и
за последващият приобретател – ответното дружество, е придобило вземането след влизане
в сила на решението, през 2023г.след влизане в сила на решението и възникнала сила на
пресъдено нещо за приобретателя, като разпоредбата на чл.298,ал.2 ГПК приема, че
приобретателят е в положението на страната, участвала в процеса.
Следователно, за частта от главницата, за която искът с правно основание чл.79 ЗЗД
против *** е уважен, е налице сила на пресъдено нещо, поради което и за горницата,
производството е недопустимо и следва да се прекрати с решението, поради забраната за
непререшаемост на спора, разрешен със сила на пресъдено нещо.
За горницата, припадаща се на ***, искът следва да се уважи. Горницата се формира
2
като разлика между сумата 2688,67 лева част от дължима главница по решението на СРС, и
претендираната сума 7500 лева, тоест за 4811,33 лева.
По претенцията за разноски. По иска на М. Д. и *** Д., не е налице хипотезата на
чл.78,ал.2 ГПК, поради следното. Прехвърлителят на вземането, по договора за кредит –
С.Г.Груп ЕАД е подал на 20.6.2023г. искане за подновяване вписването на договорна
ипотека, като същото е уважено. Същевременно, с договора за цесия на ответното дружество
е прехвърлена и привилегията, придобита от прехвърлителя – обезпечеността на вземането с
договорна ипотека. Следователно, дори вземането да се признава, кредиторът, който
понастоящем е ответникът, във всеки един момент може да пристъпи към принудително, и
при това предпочтително удовлетворение на вземането си. Ето защо, не може да се приеме,
че ответникът не е станал повод за завеждане на делото. На двете ищци се следва сумата от
по 150 лева държавна такса.
По отношение иска против ***, разноските следва да се разпределят на основание
чл.78,ал.1 и 3 ГПК. Ищецът *** е заплатил 300 лева държавна такса,от която, съразмерно с
основателната част на иска, му се следва сумата от 192,45 лева.
Ищците са платили съвместно сумата 2900 лева адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на същото, сторено от ответника в отговора е основателно.
Минималното възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.3 НМРАВ, възлиза на 1750 лева,
въз основа интереса от 15000 лева.
Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност – проведено е едно
открито съдебно заседание, в което са събрани само писмени доказателства. Спорните
въпроси по делото са относно силата на пресъдено нещо. Ето защо, възнаграждение почти
двойно на минималното е прекомерно, и съдът го намалява на 1800 лева.
Определеното възнаграждение, платено общо от тримата ищци, следва да се
разпредели, въз основа на размера на претенцията на всеки ищец, тъй като исковете им са
оценяеми. На ищците М. Д. и *** Д. се припада сумата от по 437,50 лева, която следва да
им се присъди изцяло. На ищеца ***, се припада сумата от 875лева, от която, съразмерно с
основателната част на иска, му се следва сумата от 561,32 лева.
Ответникът не доказва разноски, поради което съдът не се произнася по искането за
присъждането им.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от М. И. Д. ЕГН ********** с адрес *** и
*** Х. Д. ЕГН ********** с адрес ***, че всяка от ищците не дължи на *** ЕИК *** с адрес
***, сумата от по 3750 лева – част от главница по договор за потребителски кредит №
HL33358/3.4.2008г, сключен с ***, вземането по който договор е прехвърлено от кредитора
на 24.10.2022г. на ***,като на 20.6.2023г. СГГруп АД е прехвърлило вземането на
3
ответното дружество, поради изтекла давност.
ПРИЗНАВА за установено по предявения *** Д. ЕГН ********** с адрес ***, че
ищецът не дължи на *** ЕИК *** с адрес ***, сумата от 4811,33 лева – част от главница по
договор за потребителски кредит № HL33358/3.4.2008г, сключен с ***, вземането по който
договор е прехвърлено от кредитора на 24.10.2022г. на ***,като на 20.6.2023г. СГГруп АД е
прехвърлило вземането на ответното дружество, поради изтекла давност.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.298 ГПК, производството по иска 2688,67 лева
предявен от *** Д. ЕГН ********** с адрес ***, за признаване за установено, че ищецът не
дължи на *** ЕИК *** с адрес ***, сумата от 2688,67 лева – част от главница по договор за
потребителски кредит № HL33358/3.4.2008г, сключен с ***, вземането по който договор е
прехвърлено от кредитора на 24.10.2022г. на ***,като на 20.6.2023г. СГГруп АД е
прехвърлило вземането на ответното дружество, поради изтекла давност, поради сила на
пресъдено нещо по гр.д№ № 47493/2018г., на СРС.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес ***, да заплати на М. И. Д. ЕГН ********** с адрес
*** сторените по делото разноски от 150 лева държавна такса и сумата от 437,50 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес ***, да заплати на *** Х. Д. ЕГН ********** с адрес
***сторените по делото разноски от 150 лева държавна такса и сумата от 437,50 лева
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ЕИК *** с адрес ***, да заплати на *** Д. ЕГН ********** с адрес
*** сторените по делото разноски от 192,45 лева за държавна такса и 561,32 лева платено
адвокатско възнаграждение.
Решението, в частта, в която производството се прекратява, има характер на
определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 1- седмичен срок от
връчването му, а в останалата част- в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4