Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 05.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №746 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
С
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №2464309 на ОД на МВР Ловеч на Е.В.Б., ЕГН **********
*** при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, като законен представител на „Б.” ООД,
ЕИК *********е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 650,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.10.2018 г. в 11:52 часа в ПП І -
Срещу Електронния фиш е подадена първоначално жалба от „Б.” ООД, ЕИК ********, представлявано от Е.В.Б., чрез адв. А. от ЛАК. С Разпореждане №327/31.07.2019 г., съдът е указал на Е.В.Б. да отстрани нередовностите на жалбата, предвид факта, че процесния ЕФ е издаден при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП на управителя на дружеството собственик на процесния л.а. В даденият от съда срок нередовностите на жалбата са били отстранени от Е.В.Б., като съдът е насрочил делото за разглеждане в открито с.з. В жалбата Б. е изложила, че не и е връчван процесния ЕФ, и че разбрала за последния при проверка в НАП. Сочи, че не е извършила посоченото нарушение, и че не е собственик на процесния л.а. доколкото с регистрацията на ЕТ не е създаден нов правен субект. Освен това излага, че при издаване на ЕФ са допуснати нарушения, които са довели до нарушаване на правото и на защита, в която връзка излага, че ще изложи аргументи в с.з. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. А. от САК, който моли да се отмени обжалвания ЕФ, като неправилно и незаконосъобразно. В даденият му от съда срок е депозирал писмени бележки, в които е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ. Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.) Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинала на ЕФ /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото е приложена докладна записка от 19.04.2019 г. изготвена от ПИ Д. Чалъкова от която се установява, че е бил проведен телефонен разговор с лицето Я.Б. на телефонен номер 08********, в който същият заявил, че ще дойде в приемната на ПИ, обслужващ района, за да получи ЕФ №2464309, но това така и не се случило, предвид на което ЕФ №2464309 не му бил връчен, и че съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, ЕФ се считал за връчен. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма. На първо място, в докладната записка не е посочено, кой е Я.Б., и в какви отношения е това лице с жалбоподателката Б., не се установява да е посетен адреса на жалбоподателката и същата да не е открита на него, както и да е провеждан телефонен разговор именно с последната. На следващо място не е отразено на коя дата е проведен разговор с лицето Я.Б., тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН именно от тази дата /която трябва да бъде отбелязана върху ЕФ/ следва ЕФ да се счита за връчен на нарушителят. От което следва, че от тази дата започва да тече 14-дневния срок за обжалването му пред РС Ловеч. И едва след изтичане на този срок и ако ЕФ не е обжалван от нарушителя, ЕФ влиза в сила. В случая липсва изписан текст върху ЕФ, кога е влязъл в законна сила, което противоречи на закона. ЕФ би влязъл в сила само ако е бил редовно връчен и необжалван в срок, от което следва извода, че процесния ЕФ не е бил редовно връчен. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в ЕФ следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния ЕФ липсва такова отбелязване. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Не е налице първата предпоставка – тъй като лицето не е търсено на посочения от него адрес и лично с него разговор не е провеждан. По отношение на втората съдът констатира, че тя не е налице – административния орган не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съдът намира по изложените съображения, че ЕФ не е връчен редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателката и до момента, поради което жалбата и не би могла да се яви просрочена.
Действително, разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП създава облекчен ред за налагане чрез ЕФ на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с техническо средство. Но, както беше упоменато по-горе, по делото липсват доказателства за връчването на процесния ЕФ на жалбоподателката Б. “с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.” (съгл. чл. 189, ал. 5 ЗДвП), липсват доказателства да и е изпратен снимков материал от /клип №1699, TFR 1-М №608”, липсват доказателства да и е изпращана и декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която да декларира кой е управлявал МПС. Този доказателствен недостиг налага извод, че АНО не е изпълнил задължението си да разясни на лицето правата му по повод издадения срещу него ЕФ, както и да му предостави реална възможност да упражни правото си на защита чрез попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. В този смисъл, при издаването на ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, и самостоятелно обуславящо отмяната му изцяло.
Относно възражението на жалбоподателката, че неправилно е ангажирана отговорността й, съдът намира за неоснователно това възражение. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, и същият е издаден на името на представляващия дружеството ползвател на процесния л.а., тъй като видно от справката за собственост, ползвател на автомобилът е „Б.” ООД. От справката на ТР се установява, че както към датата на извършване на посоченото в процесния ЕФ нарушение /26.10.2018 г./, така и към датата на издаване на процесния ЕФ /02.01.2019 г./ законнен един от управителите на „Б.” ООД – е била Е.В.Б., срещу която именно е издаден ЕФ. Съдът намира, че е неоснователно направеното с жалбата възражение, че ЕФ е следвало да бъде издаден на собственика на л.а в случая Райфайзен лизинг България ЕООД, тъй като доказателствата по делото безспорно сочат на обстоятелството, че автомобилът е закупен на лизинг от Райфайзен лизинг България ЕООД, но че ползвател на същия е именно дружеството чийто управител е жалбоподателката.
В случая жалбоподателката е санкционирана по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП предвиждащ че, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него. По делото са налице безспорни доказателства, че ползвател на процесния автомобил е „„Б.” ООД, и именно в качеството си управител на това дружество – ползвател на процесното МПС, е ангажирана отговорността на жалбоподателката. В тази хипотеза е без правно значение кой действително е управлявал автомобила, тъй като жалбоподателката не е санкционирана за това, че лично е извършила нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП, а по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че са неоснователни и останалите направени с жалбата възражения, касаещи допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Съдът приема, че процесния ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ и не може да се приеме, че сочените пороци са такива, след като закона не ги е въвел като задължителни реквизити, поради което съдът не споделя изложените възражения в жалбата. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен
фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2464309
на ОД на МВР Ловеч, с който на Е.В.Б., ЕГН ********** *** при условията на
чл.188, ал.2 от ЗДвП, като законен представител на „Б.” ООД, ЕИК *********е
наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в
размер на 650,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: