№ 3409
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503510 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗАД „А.Б.“ АД срещу решение от
17.01.2022 г. по гр.д. №29766/2021 г. на Софийския районен съд, 157 състав, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ЗД „Б.И.“ АД осъдителен иск с правно
основание чл.411 ал.1 изр.2 КЗ за сумата от 530,77 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разноски,
представляваща платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“
за вредите, причинени на л.а. „Шкода Рапид“ с рег. № **** за ПТП, настъпило на 25.04.2018
г. в гр. София, в района на Сточна гара, по вина на водач на л.а. „Опел Зафира“ с рег. №
****, който при движение в кръстовище с кръгово движение не се съобразява с другите
автомобили при смяна на лентите не пропуска другия автомобил, гражданската отговорност
на който водач е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че от събраните по
делото доказателства безспорно е установен механизма на процесното ПТП, като
неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че процесното ПТП не е
настъпило по вина на водача на л.а., застрахован при ответника. Предвид изложеното
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявения
иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗД „Б.И.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Решаващият извод на първоинстанционния съд, довел до отхвърляне на предявения
регресен иск по чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, е липсата на пълно и главно доказване на
механизма на процесното ПТП, респ. на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на автомобила „Опел Зафира“ с рег. № ****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП №87671 от
25.04.2018 г., двустранно подписан от водачите на двата автомобила, от който се установява,
че на 25.04.2018 г. в гр. София е настъпило ПТП между Г.Ц., управляващ л.а. „Опел Зафира“
с рег. № ****, и И-М-, управляващ т.а. „Шкода Рапид“ с рег. № ****, като ПТП е настъпило
в кръгово кръстовище. На автомобила „Шкода Рапид“ са нанесени щети в лявата дясна част.
От показанията на свид. И-М- /водач на т.а. „Шкода Рапид“/ се установява, че
процесното ПТП е настъпило в кръгово кръстовище при извършване на маневра за излизане
от кръстовището при подаден мигач, като е бил ударен отзад.
От показанията на свид. Г.Ц. /водач на л.а. „Опел Зафира“/ се установява, че преди
процесното ПТП се е движел в кръгово кръстовище в крайна лява лента, като автомобилът
„Шкода Рапид“ е навлязъл в неговата лента за движение, при което е настъпило ПТП.
От приетото по делото заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав
кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило в кръгово кръстовище,
като л.а. „Опел Зафира“ се е движил в крайна лява пътна лента, а т.а. „Шкода Рапид“ – в
средна пътна лента, и в района на изход от кръстовището при подаден десен сигнал от
водача на т.а. „Шкода Рапид“ траекториите на двете ППС са се пресекли и е настъпил удар
между тях. Вещото лице сочи още, че водачът на л.а. „Опел Зафира“ е имал възможност да
предотврати удара, ако е запазил движението си в крайна лява лента за движение и е
изчакал преминаването на т.а. „Шкода Рапид“, а водачът на т.а. „Шкода Рапид“ – ако е
запазил движението си в посока изход от кръговото кръстовище, а от приложените по
делото доказателства не може по категоричен начин да се определи кой от двамата водачи е
имал техническа възможност на предотврати удара. От заключението се установява още, че
2
от свид. показания на двамата водачи и изготвената скица към ДКП за ПТП не може да се
установи действията на кой от двамата водачи са допринесли за настъпване на процесното
ПТП, както и че т.а. „Шкода Рапид“ се е движил със скорост от около 35 км/ч, а л.а. „Опел
Зафира“ е бил в процес на спиране. В о.с.з. вещото лице пояснява, че няма как от техническа
гледна точка да се определи местоположението на двете превозни средства преди
настъпване на удара и към момента на започване и извършване на маневрата.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства настоящият въззивен
състав намира, че по делото не е установен при условията на пълно главно доказване
механизмът на процесното ПТП, респ. не се установи водачът на автомобила „Опел Зафира“
Г.Н.Ц. да е осъществил деликт. От събраните по делото доказателства не се установи
последният при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ - умишлено или по
непредпазливост, да е нарушил разпоредбите на ЗДвП, в причинна връзка с което
нарушение да е настъпило процесното ПТП, т.е. не е налице е деликт по смисъла на чл.45
ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи механизма на процесното ПТП, респ. наличието на
виновно и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, което не е сторено, и с оглед на доказателствената тежест и
разпоредбата на чл.154 ГПК следва да се приеме този факт за неосъществен. Доколкото по
делото не се доказа наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
автомобила „Опел Зафира“, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, то
и не следва да бъда ангажирана отговорността му.
При тези данни, съдът намира, че предявеният иск по чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД се
явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се разглежда
наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените права.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №295/17.01.2022 г., постановено по гр.д.
№29766/2021 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
****, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ****, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4