Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 26.05.2022г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 април 2022 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: Е. ЕНЧЕВА
Секретар: ИВЕЛИНА
КОСТОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ Е. ЕНЧЕВА
гр. дело № 4798 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9 и сл. от ЗПК.
Ищецът А.Х.Ш. твърди в исковата си
молба, че е клиент на ответника - Банка ДСК от повече от 8 години, като към
момента има три сметки в банката, две разплащателни и една спестовна. На
18.09.2019г. сключил с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за кредит за текущо потребление,
според който банката следвало да му отпусне кредит в размер на 15 000лв., със
срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, чрез
разплащателна сметка IBAN: ***, чрез която сметка следвало и да го погасява, с
падежна дата 28-мо число на всеки месец.
Тъй като към онзи момент имал кредит
към БНП Париба, условие на Банка ДСК било банката служебно от отпусканите 15
000лв. да извърши превод за пълното погасяване на този кредит към БНП Париба, а
остатъка от сумата да му бъде предоставен след представяне на удостоверение, че
кредитът му към БНП Париба е напълно погасен. Такова изискване се съдържало и в
т.4.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на
Банка ДСК, приложими към подписаният договор.
На 18.09.2019г. получил SMS
/съобщение/ от банката, че сумата от 15 000лв. е отпусната и е по сметката му.
При проверка обаче в електронното му банкиране, такава сума нямало. На
19.09.2019г. ищецът установил, че ответникът е превел от сметката му в БНП
Париба сумата от 7 818,52лв. за пълно погасяване на кредита му към тази банка.
На 24.09.2019г. от БНП Париба издала на А.Ш. удостоверение,че кредитът му към
тази банка е напълно погасен, което удостоверение той представил на Банка ДСК,
за да му бъде предоставена разликата между отпуснатият кредит от 15 000лв. и
платените на БНП Париба 7 818,52лв. Така по сметката трябвало да постъпят 7
181,48лв. На 25.09.2019г. банката му предоставила по сметката 6 000лв., а не 7
181,48лв., т.е. с 1181,48лв. по-малко. Когато попитал защо не му е предоставена
цялата сума, отговорили, че тъй като имал и кредитна карта, тази разлика е
отишла за пълното погасяване на кредитната карта. Ищецът възразил, че плаща редовно вноските по тази кредитна
карта, но му отговорили, че такива били условията, и другият месец щели да
оправят парите.
Продължил да плаща редовно вноските си
и по кредитната си карта, но от банката не му възстановили разликата от 1
181,48 лв. Към момента кредитната карта била закрита. Няколко пъти питал в
банката какво става с тези пари, накрая започнали да му обясняват, че всичко е
наред и са му дали всички пари. При проверка в интернет банкирането си от
справките за движението по сметките ищецът установил, че записаното не
съответствало на действителното. Така например в извлечението по сметката му,
от която се обслужвал този кредит, е отбелязано, че на 18.09.2019г. бил усвоил
/постъпили са по сметката му/ 15 000лв. от кредит. Тези пари обаче той не
видял, че са по сметката му и не можел да разполага с тях, явно служебно
блокирани от банката. Отбелязано било също, че на 19.09.2019г. бил извършен
паричен превод на БНП Париба от 7 818,52лв. Този превод също не бил извършен от
него, а явно служебно от Банка ДСК. Едва на 25.09.2019г. в електронното му
банкиране се появила сумата от 6 000лв. от отпуснатият кредит, вместо дължимите
7 181,48лв. Разликата от 1 181,48лв. не му била предоставена, но по документи и
извлечения я получил, така твърдяли от Банка ДСК и това било видно от банковото
му извлечение за периода. Не било възможно с тази сума да е погасено дължимото
от него по издадената му кредитна карта, тъй като това задължение бил заплащал отделно.
Към момента не можел да направи справка и извади извлечение за движението по
сметката му обслужвала кредитната карта, тъй като е закрита.
Счита, че банката, вследствие
неправомерно служебно извършване на плащания от негово име, го е увредила със сумата
от 1 181,48лв. на 18.09.2019г., които документално се водело, че бил получил
като част от кредит в размер на 15 000лв., отпуснат му на 18.09.2019г. по
подписаният Договор за кредит за текущо потребление, и които следвало да ѝ върне с дължимата лихва, но
които реално не
му били предоставени.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК:
********* да заплати на А.Х.Ш., ЕГН **********, сумата от 1 181,48лв.,
представляваща липсваща от банковата му сметка сума, с която банката служебно и
неправомерно се е разпоредила, ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума,
в размер на 140,41лв., дължима за периода от 19.09.2019г. до деня предхождащ
подаване на исковата молба /19.11.2020г./, както и направените в производството
разноски.
С уточнителна молба от 04.12.2020г.
ищецът е посочил, че му е била издадена кредитна карта от Банка ДСК и тази
карта е била обслужвана от банката. Разликата между преведените реално 6 000
лева и дължимите 7 818, 52 лева била преведена именно по тази карта според
обясненията на служители на банката. Към момента тази карта била закрита и
унищожена. Заплащането на задълженията по кредитната карта не било предвидено
като условие в банковия кредит за 15 000 лева. Не може да посочи дали е налице
неоснователно обогатяване. Счита, че едновременно банката отговаря по чл. 49 от ЗЗД и заявява, че е налице неизпълнение на договорно задължение по сключения
Договор за кредит от 18.09.2020г. като не му е предоставена реално сумата от в
уговорения размер, а с 1 181, 48 лева по –малко. Моли съда да осъди Банка ДСК да заплати на ищеца сумата от
1 181, 48 лева представляваща непредоставената му част от дължима сума по
Договор за текущо потребление от 18.09.2019г. ведно със законната лихва от
датата на исковата молба и мораторна лихва върху претендираната главница от
140, 41 лева за периода от 19.09.2019г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от ответника, в който заявява, че оспорва предявените
искове по основание. Нямало спор, че „Банка ДСК"АД е отпуснала кредит за
текущо потребление на лицето А.Х.Ш. в размер на 15 000 / петнадесет хиляди /
лева.Този кредит е бил отпуснат на основание „искане за кредит за текущо
потребление" с вх.№3306/18.09.2019г. , подписано от лицето А.Х.Ш.. Не били
верни неговите твърдения ,че кредитът е отпуснат само за рефинансиране на
кредит към друга финансова институция- БНП Париба. Кредитът е отпуснат за
рефинансиране на кредити в „Банка ДСК"АД и БНП Париба , съгласно
написаното в искането за кредит за текущо потребление. Сумата от 7818,52 лева
служебно е била преведена за погасяване на задължението към БНП Париба. На
24.09.2019г. е имало нареждане да бъде отблокирана останалата сума по
разплащателната сметка на клиента. От момента на постъпване на цялата сума от
15000 лева на 18.09.2019г. лицето А.Х.Ш. е извършвал множество операции/
плащания , вноски , което е видно от извлечението от сметката. На същата дата е
внесъл сума от 1500 лева чрез АТМ устройство; на 19.09.2019г. е направил
плащане от 5 лева чрез ПОС терминал в МВР. На 20.09.2019г. е направил чрез ДСК
Директ /електронно банкиране на Банка ДСК/ превод от 1000 лева в спестовния
компонент на сметката си; на 20.09.2019г. е заплатил сумата от 394,05 лева към
Теленор. Не се изброяват всички плащания , тъй като били доста и ясно биха
могли да се проследят от извлечението на сметката.
Също така твърденията, че Банката
служебно е удържала суми за кредитната карта също не отговаряли на обективната
истина. Сумата от 1000 лева , която е била предназначена за погасяване на
кредитната карта е останала налична по разплащателната сметка. Към момента на
усвояване на сумата от 15 000 лева кредитната карта е била с пълен лимит и
съответно не е било необходимо блокирането на сумата от 1000 лева, за да се
инициира нейното закриване.
Не отговаряли на истината и
твърденията на ищеца ,че от Банката са му обещали да му върнат въпросната
липсваща сума. Лицето е идвало в Регионалния център на БДСК в гр.Стара Загора и
се е срещало със служител на частно банкиране и с мениджъра на финансовия
център. Обяснено му е било каква е ситуацията и какви трансфери са били
извършвани. Нямало как банката служебно да се разпореди със средства по сметки
или да се обогати неоснователно служител на Банката.
Недоволен от получения отговор, А.Х.Ш.
пуска жалба до ЦУ на „Банка ДСК“ АД, в която излага факти и възражения , като
тези в исковата молба .Към нея прилага и извлечение от сметката си. Изпратен е
официален отговор от ЦУ на „Банка ДСК"АД към А.Ш.. Там колегите подробно
са обяснили ситуацията след като са направили необходимите проверки. Отговорено
е компетентно на всеки един поставен в жалбата въпрос. Ясно се посочва ,че
кредитната карта е била с пълен лимит и не са удържани суми за нея. Обърнато е
внимание и на операция от 20.09.2019г., която е била извършена от самия А.Ш.
чрез ДСК Директ. Същата може да бъде извършвана само от титуляра на сметката
чрез електронното банкиране. Тя е вид виртуална сметка със спестовен характер,
с отделен номер, но към същата разплащателна сметка. Един път отнесена там,
сумата може да се върне само чрез действие на титуляра от електронното
банкиране или на гише.
Множеството извършени операции от
страна на А.Х.Ш. след постъпване на сумата от кредита в размер на 15 000 лева
най-вероятно са довели до неговото объркване. Лицето се е разпореждало с
наличните суми, а Банката не се е обогатила неоснователно с негови средства.
Моли съда да отхвърли така предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение за водене на
производството пред настоящата инстанция, като се определи размера му съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК. във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Безспорно е,
че страните по делото са сключили договор за кредит за текущо потребление от
18.09.2019г. за сумата от 15 000 лева, както и че съгласно искания кредит със
сумата от 7818, 52 лева е погасено задължение на ищеца в БНП Париба.
Видно от представените извлечения по
сметки за периода 17-30.09.2019 г., ищецът е направил множество транзакции, а
именно: на 18.09.2019 г. е извършвал множество операции - плащания, вноски,
внасяне на сума от 1500 лева чрез АТМ устройство; на 19.09.2019 г. е направил
плащане от 5 лева чрез ПОС терминал в МВР; на 20.09.2019 г. е направил чрез ДСК
Директ /електронно банкиране на Банка ДСК/ превод от 1000 лева в спестовния
компонент на сметката си, както и заплащане на сумата от 394,05 лева към „Теленор“,
„Булсатком“, плащане на 3 ПОС - терминални устройства и теглене на АТМ. До
датата 25.09.2019 г. ищецът е извършил още множество операции по трансфер на
суми между свои сметки, плащане на ПОС-терминали и теглене на АТМ.
По делото са назначени съдебно-икономическа,
комплексна съдебно-счетоводна и техническа и повторна съдебно-счетоводна и
техническа експертизи. От последната, приета от съда като компетентно и
добросъвестно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че съгласно
представените документи от ответника, към 18.09.2019г. на името на А.Х.Ш. в
„Банка ДСК“ АД има открити следните банкови сметки: 1) Сметка 0000000013137761 с IBAN: *** - разплащателна сметка с
дебитна карта (по сметката е усвоен кредита по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2019г.); 2) Сметка 0000000013206155 без IBAN - ***; 3) Сметка
0000000024651045 с IBAN: *** - разплащателна сметка с дебитна карта; 4) Сметка
0000000024623405 с IBAN: *** -
сметка на кредитна карта.
Кредитната карта по сметка
0000000024623405 с IBAN: ***ена за рефинансиране в искането му за потребителски
кредит. Съгласно т.9 на Приложение Р2 — Процедура за обслужване на кредитни
карти при прекратяване на договор за кредитна карта към Правилата за работа с
банкови карти, за разплащателни сметки със свален кредитен лимит се извършва
служебно закриване след изтичане на установения срок. В резултат от това, на
28.11.2019 г. е закрита сметката по кредитната карта.
Вещите лица посочват, че от сметката
0000000013137761 с IBAN: ***, че на 18.09.2019г. по тази сметка „Банка ДСК“ АД
е предоставила на ищеца Ш. сума в размер на 15 000 лв., като описание на
операцията е записано „АВТ. УСВОЯВАНЕ НА КТП ПО ЗАЯВКА 4464376“. В изпълнение
на условията по договора и подаденото искане за отпускане на потребителски
кредит в размер на 15 000 лв. на датата на предоставяне кредита - 18.09.2019г.,
„Банка ДСК“ АД блокира цялата сума на разрешения кредит 15 000 лв. Впоследствие
Банка ДСК потвърждава, че кредитната карта по сметка 0000000024623405 е с пълен
лимит 1 000 лв. и освобождава блокираната сума от 1 000лв. Ищецът остава с
блокирана сума от 14 000 лв. На 19.09.2019г. е преведена на БНП „Париба“
сумата от 7 818,52 лв. за погасяване на кредит към тази банка. На 24.09.2019г.
след като ищецът представил пред ответника удостоверение за погасяване на
задължението си към БНП „Париба“, остатъкът от блокираната сума на кредита бил
предоставен за ползване от А.Х.Ш..
В заключението се посочва, че когато
има налични суми по сметките на клиента и те са блокирани, в мобилното
приложение на банката това е отбелязано с: „Блокирани“ и съответната сума,
която е блокирана и тази информация е видима за клиента. Софтуерният продукт не
давал опция за скриване на суми по сметки както за банката, така и за нейния
клиент. Всички суми и сметки били видими изцяло за клиента и частично за
служители на банката. В конкретния случай, блокирана била сумата 14 000 лв. за
18.09.2019г. - датата на усвояване на кредита. На 19.09.2019г. размерът на
блокираната сума бил променен на 6180. 48лв. На 25.09.2019г. (след представяне
на удостоверението от БНП „Париба“) блокираната сума била освободена. От
25.09.2019г. ищецът можел да ползва сумата по отпуснатия кредит, намалена с
7818,52 лв. (превода към БНП „Париба“). Блокирането на суми било операция от
чисто информационен характер, а не финансова операция.
В заключението на вещите лица е представено
в табличен вид движението по сметката на ищеца 0000000013137761 с IBAN: ***.09.2019г.
до 30.09.2019г. От таблицата вещите лица извеждат заключението, че част от
разходите били по нареждане на ищеца, на база подписани платежни нареждания,
част били приходи и разходи за теглене и плащане на ПОС и АТМ, част били
трансфери между собствени сметки на ищеца Ш. и банкови такси. В периода от
17.09.2019г. до 30.09.2019г. от тази сметка не били извършени служебни плащания
/нареждания/ от „Банка ДСК“ АД.
Съгласно представените документи и
информация от „Банка ДСК“ АД, различия в движението по сметката на А.Х.Ш. между
отбелязаните в банката и отбелязаните по сметката на ищеца в мобилното му банкиране
в периода от 17.09.2019г. до 30.09.2019г., нямало. Кредитът в
размер на 15 000 лв. бил предоставен от „Банка ДСК“ АД на А.Х.Ш. по сметка
0000000013137761 на 18.09.2019г. В изпълнение на Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на банката, на датата на предоставяне кредита
- 18.09.2019г., „Банка ДСК“ АД блокира цялата сума на разрешения кредит 15 000
лв. В конкретния случай била блокирана сумата 14 000 лв. за 18.09.2019г.
(датата на усвояване на кредита). На 19.09.2019г. размерът на блокираната сума
е променен на 6180.48лв. (след превода към БНП Париба). На 25.09.2019 г. (след
представяне на удостоверението от БНП Париба) блокираната сума е освободена. От
25.09.2019г. ищецът можел да ползва сумата по отпуснатия кредит, намалена с
7818,52 лв. (превода към БНП Париба). В ползвания от „Банка ДСК“ АД програмен
продукт блокираните суми по сметките на клиентите са отбелязани с: „Блокирани“
и това е видимо за клиента в предоставеното му мобилно и онлайн банкиране. Всички
сметки и суми били видими и за клиента, и за част от служителите на банката.
Началното салдо по сметка 02/13137761
на 18.09.2019г. било 90.38лв. На тази дата е усвоен кредит с размер 15 000лв. и
имало вноска в размер на 1500лв на АТМ устройство с банкова карта
474836****6201. Общата сума по сметката била 16 590.38лв. В същия ден е платена
застраховка 53,55 лв. и нотариална такса 3.60 лв., както и такса превод 2 лв.
Остатъка по сметката е 16 531.23лв., от които 14 000лв. били блокирани. Поради
това и в експертизата се посочва следното: началното салдо за 19.09.2019г. е 16 531,
23лв, от които 14 000лв. блокирани. Практически ищецът разполагал с разликата
от 2531, 23лв.; началното салдо за 20.09.2019г. е 8703,71лв, от които 6180,48лв
блокирани. Практически ищецът е разполагал с разликата от 2523,23лв.; началното
салдо за 24.09.2019г. е 6730,85,71лв, от които 6180,48лв блокирани. Практически
ищецът разполагал с разликата от 550,37лв.; началното салдо за 25.09.2019г. е
6594,53лв, от които няма вече блокирани. Практически ищецът разполагал с
пълната сума от 6594,53лв.Експертизата изчислява законната лихва върху
претендираната главница 1181,48 лв. за периода от 19.09.2019г. до 19.11.2020г.
(датата, предхождаща подаването на исковата молба) в размер на 140,46 лв.
В хода на настоящото производство е
открито на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване съдържанието на следните
документи: извлечение от разплащателна сметка, по която е предоставен кредитът,
завършваща на № 7761, за периода 17-30.09.2019 г.; дневно извлечение от
разплащателна сметка, по която е предоставен кредитът за 18.09.2019 г. и дневно
извлечение от същата сметка за 24.09.2019 г.
Свидетелстващите документи могат да
бъдат автентични и неавтентични. Критерият за автентичността е авторството на
документа. В настоящия случай обаче, е безспорна автентичността (авторството)
на представения документ, при което подписът на страната в случая е
ирелевантен. Свидетелстващите документи, на следващо място, биват такива с
вярно съдържание и с невярно съдържание. Разграничението се провежда на
основата на съответствието на съдържанието на документа и действително
осъществилите се факти.
В случая се касае за частен
удостоверителен документ, представен от ответника по делото – Банка „ДСК“. При
частните свидетелстващи документи, защитата срещу тяхната доказателствена сила
не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото
съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое
вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото. Оспорването на
истинността на документа цели да разруши доказателствената сила на документа. Оспорено
е по същество съдържанието на частния свидетелстващ документ, като в настоящия
казус тежестта на доказване се поема от страната, която го оспорва и разпоредбата
на чл. 193, ал. 3, изр. 2 – ГПК е неприложима. Съдът намира, че проведеното
оспорване не е доказано предвид факта, че страната, която носи тежестта да
докаже твърденията си за неистинност на документа, не представя доказателства в
тази връзка. В хода на съдебното дирене ответникът е представил същите
документи и на вещите лица, като съдът взема предвид и техните констатации по
делото. Това води до извода, че истинността на оспорения документ досежно
неговото съдържание не е оборена.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по делото,
съдът стига до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД. Страните не спорят, че между тях са възникнали облигационни
отношения на основание сключен Договор за кредит за текущо потребление на 19.09.2019г.
по силата на който „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството си на кредитор е предоставила в
заем на А.Х.Ш. сумата от 15 000 лева. Спорния по делото въпрос е изпълнила
ли е банката задължението си да предостави на ищеца по делото цялата сума
според договореното.
На първо място следва да се отбележи, че банката
е изпълнила задължението си за предоставяне на сумата по договора, както е
посочено и в назначената комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза.
От сметката на ищеца: 0000000013137761 с IBAN: ***становили, че на 18.09.2019г.
„Банка ДСК“ АД е предоставила на А.Х.Ш. сума в размер на 15000,00 лв., като
описание на операцията е записано „ АВТ. УСВОЯВАНЕ НА КТП ПО ЗАЯВКА 4464376“. В
изпълнение на т. 4.1. и т. 13.9. от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на Банка ДСК и подаденото искане за отпускане на
потребителски кредит в размер на 15 000лв. на датата на предоставяне кредита -
18.09.2019г., „Банка ДСК“ АД блокирала цялата сума на разрешения кредит. В
последствие банката потвърдила, че кредитната карта по сметка 0000000024623405
е с пълен лимит 1000лв. и освободила блокираната сума от 1000лв. Ищецът останал
с блокирана сума от 14000лв. На 19.09.2019г. била преведена на БНП Париба
сумата 7 818,52лв. за погасяване на кредит към тази банка. На 24.09.2019г.,
след като ищеца представил пред „Банка ДСК“ АД удостоверение за погасяване на
задължението си към БНП Париба, получил и остатъка от блокираната сума на
кредита.
На следващо място следва да се отбележи, че
съществуването на голям брой банкови сметки (общо 4 на брой) към ответната „Банка
ДСК“ АД, както и извършването на множество операции в периода 18 – 25.09.2019г.
(повече от 30 на брой), очевидно са довели до объркване от страна на ищеца
какъв следва да бъде размерът на наличните средства по сметката му. Отделно,
ищецът неколкократно е извършвал трансфер на парични суми по свои сметки и в
спестовната компонента, която както стана ясно по делото, е видима единствено
от него. За извършваните множество банкови операции през процесния период,
ищецът нормално е бил и таксуван от банката за извършваните услуги. От
представените писмени доказателства – извлечения от разплащателна сметка и
заключението на вещите лица по комплексната съдебно-счетоводна и техническа
експертиза, не се установи по безспорен начин неизпълнение на задължението от
страна на ответника - „Банка ДСК“ АД за предоставяне на сумата по кредита в
пълния размер. Напротив, данните по делото сочат за пълно изпълнение и
изправност в облигационните отношения.
С
оглед изложеното, съдът приема че предявеният иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с оглед
неоснователността и недоказаността на главния иск, неоснователен и недоказан се
явява и акцесорния иск. Поради това и следва да бъде отхвърлен предявеният иск
за лихва в размер на 140,41лв. за периода от 19.09.2019г. до деня, предхождащ
датата на подаване на исковата молба – 19.11.2020г.
С
оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати
на ответника „Банка ДСК“ АД направените по делото разноски – сумата от 360 лв.
за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.Ш., ЕГН **********,*** иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД против
"БАНКА ДСК" АД, гр. София
със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Московска" №19,
регистрирана с решение по ф.дело № 756/99г. по описа на СГС, парт.№ 875, т.16,
рег.2, стр.22 - РЦ Ст.Загора, дан.№ **********, Булстат *********,
представлявана от Х.Щ.Г. -ЕГН: **********, упълномощен с нот. заверено
пълномощно per. № 11879 и рег.№ 11880/09.10.2017г. от помощник- нотариус по
заместване Илияна Станоева при нотариус Маргарита Шамлиян с per. №042 на НК от
Изпълнител директор на "Банка ДСК" АД Маргарита Добрева
Петрова-Кариди, ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, ЕГН **********-
Изп.директор, за сумата от 1 181,48лв.
/хиляда сто осемдесет и един лева и 48 стотинки/ лева, представляваща липсваща
от банковата му сметка сума, с която банката служебно и неправомерно се е
разпоредила, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба да окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Х.Ш., ЕГН **********,*** иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против
"Банка ДСК" АД, гр. София
със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Московска" №19,
регистрирана с решение по ф.дело № 756/99г. по описа на СГС, парт.№ 875, т.16,
рег.2, стр.22 - РЦ Ст.Загора, дан.№ **********, Булстат *********,
представлявана от Х.Щ.Г. -ЕГН: **********, упълномощен с нот. заверено
пълномощно per. № 11879 и рег.№ 11880/09.10.2017г. от помощник- нотариус по
заместване Илияна Станоева при нотариус Маргарита Шамлиян с per. №042 на НК от
Изпълнител директор на "Банка ДСК" АД Маргарита Добрева
Петрова-Кариди, ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, ЕГН **********- Изп. директор
за сумата от 140,41лв. за периода от
19.09.2019г. до датата, предхождаща датата на подаване на исковата молба –
19.11.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.Х.Ш.,
ЕГН **********,*** да заплати на "Банка
ДСК" АД, гр. София със седалище и адрес на управление гр.София,
ул."Московска" №19, регистрирана с решение по ф.дело № 756/99г. по
описа на СГС, парт.№ 875, т.16, рег.2, стр.22 - РЦ Ст.Загора, дан.№ **********,
Булстат *********, представлявана от Х.Щ.Г. -ЕГН: **********, упълномощен с
нот. заверено пълномощно per. № 11879 и рег.№ 11880/09.10.2017г. от помощник-
нотариус по заместване Илияна Станоева при нотариус Маргарита Шамлиян с per. №042
на НК от Изпълнител директор на "Банка ДСК" АД Маргарита Добрева
Петрова-Кариди, ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, ЕГН ********** -
Изп. директор, сумата от 360 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: