О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в
закрито заседание на 05.11.2021г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН административно дело 728/2017г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във връзка с
чл.144 от АПК и е образувано въз основа на молба с
вх.№14594/06.10.2021г. на Българска народна банка, с която се иска допълване на
решение №1153/19.08.2021г. на Варненския административен съд, постановено по
административно дело №728/2017г. в частта на разноските като на ответника бъдат
присъдени разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 3505.52 лева, от които адвокатско
възнаграждение от 3275.52 лева, депозит за вещо лице 200 лева и държавна такса
за частна жалба в размер на 30 лева.
Молбата е
съобщена на ищцата чрез адв.С. на 18.10.2021г., но в дадения от съда срок не е
постъпило становище. Не е изразно становище и от Варненска окръжна прокуратура.
С решение №1153/19.08.2021г. на Варненския
административен съд, постановено по административно дело №728/2017г. е осъдена Българска
народна банка да заплати на Ю.П.Й. с ЕГН **********,*** обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4382.32 (четири хиляди триста осемдесет и два
лева и тридесет и две стотинки), претърпени в периода от 25.07.2014г. до
06.11.2014г., вследствие на извършено от Българска народна банка нарушение на правото на Европейския съюз,
изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в
„Корпоративна търговска банка“ АД, в императивния срок от пет работни дни,
съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i) от
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г.
относно схемите за гарантиране на депозити. Отхвърлен е искът на Ю.П.Й. срещу
Българска народна банка в останалата част над 4382.32 лева до пълния размер от 8692 лева.
Също така е отхвърлен искът на Ю.П.Й. срещу Българска народна банка, с който
се претендира обезщетение за имуществена вреда за сумата от 32 950 лева,
представляваща разлика между размера на вложенията на ищцата в КТБ и изплатения
ѝ гарантиран депозит, причинена от неправомерни действия, нарушаващи
приложими с директен ефект норми на Общностното право и неправомерно
бездействие, изразяващо се в неупражняване на ефективен и ефикасен банков
надзор, вменен по силата на чл.2 ал.6 от Закона за Българска народна банка.
Решението е съобщено на Българска народна банка на 20
септември 2021г., а искането по чл.248 от ГПК е изпратено на 4 октомври 2021г.,
т.е. в 14-дневния срок за обжалване, както повелява разпоредбата на чл.248 ал.1
от ГПК, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО,
поради следните съображения:
Общият размер на предявената искова претенция е 41642
лева, а на отхвърлената ѝ част е 37259.68 лева. Прилагайки кръстосаното
математическо правило, за отхвърлената част от исковата претенция ответникът би
трябвало да получи 3136.61 лева /(3505.52 х 37259.68) : 41642 лева/ от общия размер на разноските от
3505.52 лева или почти целия размер на адвокатското възнаграждение. В същото
време сумата от 3136.61 лева доближава размера на присъдената част от
обезщетението от 4382.32 лева.
Ако такава претенция на ответника бъде уважена,
съдебният акт изцяло ще противоречи на чл.6 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, разясненията за което са
дадени в решението на Европейския съд по правата на човека по дело „Станков срещу България“ (Жалба № 68490/01)
от 12 юли 2007г., окончателно от 12 октомври 2007г. В т.51 от него е подчертано: „В случая, централният
проблем се състои във факта, че жалбоподателят е трябвало да покрие съдебни
разноски възлизащи на около 90 % от сумата на обезщетението, което държавата е
била осъдена да му плати. Така, че полученото обезщетение от заинтересования е било
„прахосано” за съдебни разходи, макар че неговото право да получи изцяло
обезщетение за морални вреди, произтичащи от неговото задържане е било
безспорно признато от българските съдилища.“. Тоест, в това решение по т.54, Съдът в Страсбург е имал предвид, че
ограничителен ефект /ограничават правото на достъп до съд/ имат тези съдебни
разноски, изискуеми от жалбоподателя, които го лишават от почти цялото
присъдено обезщетение, което държавата е била осъдена да му заплати /т.58 от
решението/.
Европейският съд по
правата на човека подчертава в т.52 от цитираното решение по делото „Станков
срещу България“: „Наложеното задължение на лицето, да плати за
гражданското правораздаване разходи произтичащи от исковете, по които то следва
да се произнесе, не би могло да мине, като ограничаване на правото на достъп до
съд, несъвместимо само по себе си с член 6 § 1 от Конвенцията. Все пак,
размерът на разходите, оценен в светлината на специфичните за дадено дело
условия, е фактор, който трябва да се вземе предвид за определяне дали
заинтересованият е разполагал с правото си на достъп (виж Brualla Gómez
de la Torre с/у Испания, 19 декември 1997 г., § 33, Сборник решения 1997-VIII ;
Tolstoy-Miloslavsky с/у Великобритания, 13 юли 1995 г., §§ 61 et seq, серия A
no 316-B ; и Kreuz с/у Полша, no 28249/95, § 60, ЕСПЧ 2001-VI).“.
В т.59 от цитираното решение на Съда в Страсбург е казано: „Съдът е
казал, че приложимите правила по отношение на разходите, трябва в подобни
случай да позволят на лицето да не понася прекалени тежести, когато исковете му
са основателни, тъй като „може да изглежда парадоксално държавата, чрез
различни такси, преди образуването на жалбата или след решението, да вземе с
едната ръка, това което е дала с другата, за да поправи едно нарушение на
Конвенцията. Не бива също така тези разходи да бъдат прекалени и създаващи
неразумно ограничение на правото да се предприеме такова действие за
обезщетение и водещи до засягане на правото за достъп до съд” (виж Scordino с/у
Италия (no 1) ([GC], no 36813/97, § 201, ЕСПЧ 2006-...)“.
Напълно логично е,
когато исковата претенция е частично уважена, размерът на разноските в полза на
ответника съобразно отхвърлената част на
иска да не доближава размера на частично присъденото на ищеца обезщетение, защото по този начин въпросните
разноски ще имат несправедлив и обезсърчителен ефект спрямо претендиращия вреди
и ще нарушава правото на справедлив процес, гарантирано в чл.6 от ЕКЗПЧОС.
Освен това, видно от
организационната структура на Българска народна банка в нея има обособена
дирекция „Правна“, поради което буди съмнение необходимостта от адвокатска
правна помощ и съдействие и то именно по дело, свързано с Корпоративна
търговска банка /в несъстоятелност/ и съответно разходване на средства за
адвокатско възнаграждение по такъв вид дела от страна на ответника, който е на
държавна бюджетна издръжка.
Воден от изложеното, Варненският
административен съд, ХІХ състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№14594/06.10.2021г. на Българска народна
банка, с която се иска допълване на решение №1153/19.08.2021г. на Варненския
административен съд, постановено по административно дело №728/2017г. в частта
на разноските като на ответника бъдат присъдени разноски съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК в размер на
3505.52 лева, от които адвокатско възнаграждение от 3275.52 лева, депозит за
вещо лице 200 лева и държавна такса за частна жалба в размер на 30 лева.
Определението може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: