Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 05.02.2021г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански
състав
На двадесет и пети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 1053 по описа
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са три
обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на труда /КТ/ - за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на преди
заеманата работа и за изплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът А.Д.М., ЕГН ********** *** чрез адв. С.Г.-Ч.,*** моли съда да отмени наложеното му със заповед
№ ***г. уволнение
като незаконосъобразно и неправилно; да осъди ответното дружество „П.С."
ООД да му заплати общо сумата от 3660 лв., представляваща обезщетение по чл.225
от КТ за оставане без работа поради
незаконност на уволнението,
равняващо се на
брутното трудово възнаграждение за период от шест месеца по 510лв. за
всеки месец, ведно с лихвата върху сумата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното им изплащане; да го възстанови на
заеманата от преди уволнението длъжност – „***" в промишлен завод на „П.с."
ООД.
Моли да му бъдат
присъдени направените по делото
разноски.
Твърди, че по силата на Трудов договор № г. бил в трудово
правоотношение с дружество от г. до г.
на длъжността "" в промишлен завод „П.с." ООД. *** му издава ЕР № от, с което му определя 98% т.н.р. без чужда
помощ. Същият се чувства добре и продължава да ходи на работа, тъй като е
запознат с противопоказните условия на труд в посоченото ЕР, с които са
съобразени условията, предоставени му от работодателя. Твърди, че на работното
си място разполага със стол и маса в помещението, което е предназначено за
длъжността му и не му се налага да извършва дейности, които са му
противопоказни с предписанията на лекарите.
На 13.04.2020г. управителя на ответното дружество му
връчил
Заповед № ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.325, ал.1, т.9 от КТ. На основание чл.344 от КТ о
Оспорва заповедта за прекратяване не трудовото
правоотношение, като счита същата за незаконосъобразна и неправилна, като
следните съображения: Работодателя на осн. чл.314 от КТ има задължение за
осигуряване на работни места за трудоустроени работници. В ответното дружество
са на щат около 300 работници, и съгласно чл.315 от КТ работодателят е длъжен
да открие работни места за трудоустроени лица. С горепосоченото ЕР на ТЕЛК му
определен 98% т.н.р. Задължение на работодателя е да го трудоустрои на същата
работа при облекчени условия или на друга подходяща. Твърди, че не е получил
предложение за заемане на по лека длъжност до настоящия момент което нарушение
от страна на работодателя обуславя и незаконосъобразността на уволнението му.
Твърди, че няма данни за противопоказни условия на труд в
настоящото му работно място и не следва работодателят да ограничава правото му
да полага труд по собствена преценка за трудоспособността и годността си. В ЕР
на ТЕЛК е посочено, че „... Лицето може да работи на посочената длъжност,
спазвайки противопоказаните условия на труд в т. 15 от настоящото ЕР..."
поради което неправилно и незаконосъобразно ответното дружество е прекратило трудовото
правоотношение с него. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от
адвокат С. Г., която моли съда да уважи предявените искове като основателни и
доказани.
Ответникът „П.С."
ООД, ЕИК ***, седалище и адрес ***, представлявано от изп. директор Е.Е.С.,
чрез адв. Г.М.,*** моли съда да прекрати производството, алтернативно да
отхвърли като неоснователни предявените искове и да му присъди направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца за
адвокатско възнаграждение.
Намира искове са недопустими
поради липса на правен интерес ищецът да води настоящото исково производство
срещу ответното дружество - негов работодател. Ищецът съвсем целенасочено е
укрил от ответното дружество здравословното си състояние /вкл. наличието на
процесното ЕР на ТЕЛК описано по долу/, а в последствие когато това става
служебно известно на работодателя се позовава на същото това експертно решение
единствено и само с цел да извлече за себе си неполагаща му се облага и да
навреди на ответното дружество, превратно позовавайки се на законовата
възможност в чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поради тази причина умишлено и в
исковата си молба, ищецът не упоменал важния факт че е пенсионер, с придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, предвид което за него като
такъв липсва интерес да търси друга работа след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответното дружество, още повече че е получил от същото
обезщетение по чл. 222, ал.2 от КТ в размер на брутното си трудово
възнаграждение за 2 месеца. Намира, че производството по разглеждане на тези
искове следва да бъде прекратено като недопустимо, а исковата молба върната на
ищеца.
С ищеца са били в
трудово-правни отношения по силата на сключения между тях на г. в гр. К. трудов
договор №., ищецът е заемал длъжността „***". С допълнително споразумение
№. към ТД е променено основното и допълнителното месечно възнаграждение на
ищеца, а с допълнително споразумение N0 г. към ТД, в сила от 16.12. г., ищецът
е преназначен на длъжността: „***". Същият е подписал на. и длъжностна
характеристика на заеманата от него длъжност: ***. Съгласно т. IV.2 от същата смените
/вкл. и нощната/ на ищеца са по 12 часа. Като работата му /т.1.7 от
длъжностната характеристика/ се състои в патрулиране през определен интервал и
маршрут, подробно описани в т.Х на утвърдения план за охрана на обекта,
изготвен от зам. директор „Сигурност" в ответното дружество. Според този
план всеки един от двамата патрулиращи на смяната следва да извърши по 8
обхода, като времетраенето на обхода е около час, а изпълнението на обходите се
отразява в нарочна тетрадка-дневник за доклад от дежурството. През останалото
време пазача-портиер извършва сам или с колегата си контрол по спазването на
пропусквателния режим /при влизане и излизане/ на хората и на МПС, като ги и
проверява и води записки в съответните дневници. Разполага и с технически
средства /газов пистолет, полицейски гумени палки, полицейски белезници и
други/, които са използваеми при екстремни ситуации и показват, че работата на
пазача-портиер е и рискова, т.е. свързана както с физическо така и с психическо
пренапрежение.
С Допълнително споразумение №.
към ТД, в сила от 01.01.2020 г. е променено основното и допълнителното месечно
възнаграждение на ищеца, съобразно увеличението на МРЗ за страната.
Ищецът действително е положил
труд като „***" в ответното дружество на 01.04.2020 г., на 04.04.2020 г.,
на 05.04.2020 г., на 08.04.2020 г. и на
09.04.2020 г. Преди това е ползвал полагащите му се болнични, вследствие
направената му тежка хирургическата интервенция.
Вярно е, че на ищеца му е
издадено експертно решение №. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „" АД С.,
съгласно което оценката за работоспособноста му е 98% трайна неработоспособност
без чужда помощ за срок 2 години - до 01.03.2022г. В същото е посочено, че „лицето може да работи на посочената
длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд в т. 15 от настоящото
ЕР", а като такива са изброени „тежък физически труд, психическо пренапрежение, токсични вещества,
йонизираща среда, лоши климатични условия, натоварване на долни крайници."
Но тъй като ищецът е бил наясно с естеството на работата си като ***,
започвайки я на 01.04.2020 г., тъй като е полагал подписа си в дневника за
инструктажа, провеждан преди започване на съответната смяна, целенасочено не е
предоставил екземпляр от ЕР на ТЕЛК на работодателя си. Ответното дружество го
е получило по служебен път на 03.04.2020 г. Предвид тежкия физически труд,
който полага ищеца /по 12 часа на смяна, включително и нощна/, свързан с
продължително натоварване на долните му крайници /около 8-10км обход на
пресечена местност на смяна/, психическото пренапрежение и лошите климатични
условия /дъжд, градушка, вятър, сняг, прекомерни жеги/, които съпровождат
изпълнението на трудовите задължения, ответното дружество е преценило че
условията на труд, не само че са несъвместими с изпълняваната от ищеца работа,
а напротив дори са опасни за неговото здраве, поради смяната на едната му
тазобедрена става и придружаващите заболявания който има. Още повече че същия е
на годишна възраст и е пенсионер с придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Въпреки това ответното дружество е поискало и съответно
получило и компетентно становище от „С." ЕООД гр. С. от., вх.№. на „П.с."
ООД, според което „А.Д.М. не може да
продължи да изпълнява задълженията на длъжността „пазач портиер", тъй като
ще бъде в противоречие с посочените от ТЕЛК в т.15 на ЕР
противопоказания."
Съгласно уведомително писмо,
изх.№. на „П.с." ООД до Директора на ТП на Агенция по заетостта гр. С. /с
основание чл.38 ал.1 от Закона за хора с увреждания/, в което са посочени
работните места и длъжности за хора с увреждания в ответното дружество, липсва
друга, подходяща за здравословното състояние на ищеца работа в предприятието,
за която има свободна щатна длъжност, отговаряща на образованието,
професионалната му квалификация и стаж. Поради което на 10.04.2020г. /а не на
13.04.2020г. както се твърди в ИМ/ на ищеца му е връчена при условията на
отказ, мотивирана Заповед N0 ***г. за прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ, поради невъзможността да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност. Същата е законосъобразна и е издадена изцяло с оглед опазване
здравето на ищеца, предвид неговото здравословно състояние и реалните му
възможностите да изпълнява трудовите си задължения. В съдебно заседание
пълномощника та ответното дружество адвокат Г. М. моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни съображения излага
в писмена защита по делото.
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Не е спорно между страните по
делото, че ищецът по делото А.Д.М. е изпълнявал длъжността „пазач портиер“ в
промишлен завод ответното дружество от 26.09.2016г. до 09.04.2020г. в ответното
дружество, съгласно трудов договор № г.,
с основно месечно възнаграждение 610 лева
По делото е представено експертно
решение на ТЕЛК №. на ТЕЛК С.. От същото се установява, А.Д.М. е работоспособен,
оценка на работоспособността 98 % т.н.р. без чужда помощ, водеща диагноза
злокачествено образование на простата, срок на определения % трайно намалена
работоспособност за 2 години до.. В т.15 от решението е посочено като противопоказни условия на труд : тежък
физически труд, псих. напрежение, токсични вещества, йонизираща среда, лоши
климат, условия, натоварване на долни крайници. Посочено, че лицето може да
работи на посочената длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд, като пазач портиер.
Представена е заповед №***г. е на изпълнител директор на „П.С.“ ООД ***, с
която е прекратено трудовото правоотношение
на ищеца, с място на работа : промишлен
завод на „П. С.:ООД, на длъжността :, считано от 10.04.2020г., на основание
чл.325, ал.1, т.9 от КТ – невъзможността на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа, поради болест довела до трайно намалена
работоспособност. Заповедта е връчена на
ищеца при отказ на 10.04.2020г.
Представени и
приети като писмени доказателства по делото:трудов договор №г., допълнително
споразумение № г., допълнително споразумение № г. към ТД, уведомление по чл.62
а.5 от КТ, изх. № г. на НАП, допълнително споразумение № г. към ТД, длъжностна
характеристика на длъжността „***" връчена на А.М. на., план за охрана на
обект на „П.с." ООД от.у извадки от дневника за инструктаж на „П.с."
ООД - 4 броя ЕР №.
на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „" АД С., вх.№. на „П.с." ООД,
становище от „" ЕООД гр. С., вх.№., уведомително писмо, изх.№. изд. от „П.с."
ООД.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.М.С. и И.К.Т.
Свидетеля С.
работи в ответното дружество като организатор на охраната. Сочи, че работното
време е на две смени от 07.00 ч. до 19.00 ч. дневна смяна и нощна от 19.00 до 07.00 ч. Заявява, че охранявали два
обекта. Обекта на язовира е около 4,5 до 5 дка. и представлявал силно пресечна
местност като се извършвали обходи почти на всеки час. Имало поставена ограда. Един
обход траел около 50 – 60 минути, като резултати от обхода се записвали в
дневника за приемане и даване на дежурства. Всеки *** разполагал с газов пистолет, белезници и полицейска
полка, радиостанция, служебен телефон. Заявява, че имало няколко набези от граждански
лица и трябвало да се реагира аварийно, незабавно, можело да се наложи
преследване. Работата е непрекъсната независимо от метрологичните условия. Организирани
били два поста, единият стой на входа, другия на втори пост, като можел един ***
да извърши повече обходи.
Свидетеля Т. работи като *** в ответното дружество като работното
време било по график. Работили на смени дневно нощна по 12 часа. „ Това е един
обект в пресечна местност, който е северно от язовир „К.“. Площта била около
6-7 дка. Работили девет човека, като на смяна били двама. Обходите трябвало до 7-8, но имало ситуации,
в които били тройно повече. Обхода можел да бъде 15 минути, или половин час.
Последния наряд бил с ищеца и той му се оплакал, че има здравословни проблеми.
За обхода се разбирали с колегата си единият обикаля половината, другия другата
половината. Заявява, че никой не е поставял
време, за което трябва да бъде извършен обхода.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От експертизата се установява,
че на посоченото работно място и служебна документация липсват противопоказните
условия на труд посочени т.15 на експертното решение на ТЕЛК : тежък физически
труд, психическа пренапрежение, токсични вещества, йонизираща среда, лоши климатични
условия, натоварване на долни крайници. Посочено, че се покриват условията на
работното място с изискванията на ТЕЛК. Установено е, след направен преглед, на
А.Д.М. пълно възстановяване функцията тазобедрената става. Операцията на
тазобедрената става /без остатъчни оплаквания и
усложнения/. Всички възстановителни периоди са преминали без усложнения.
Високият процент трайна нетрудоспособност е задължителна за оперирани с простатен карцином – 80 %., съгласно раздел
от Наредба за ТЕЛК Х- мъжки полови органи т.6.1.1 първите две години 80 %. Това е периода за
проследяване на метастази /разсейки/ в други органи и системи.От експертизата
се установява още, че от документите и изследвания е видно, че липсват
противопоказни условия на труд на работното място на ищеца.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
По отношение на иска с правно
основание чл.344, ал.1 т.1 от КТ.
Съгласно константната практика на ВКС
ищецът по иска за признаване на уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1 от КТ
трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на
факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и
фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. След
предявяване на иска ищецът може да допълва исковата си молба с нови факти, само
ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право, но
е пропуснал да посочи някой от фактите, на които то се основава.
Трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено на основание чл.325, т.9 от КТ, считано от 10.04.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 от КТ трудовият договор се прекратява без
която и да е от страните да дължи предизвестие при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест довела до трайно намалена
работоспособност, или по здравни противопоказания и въз основа на заключение на
трудово – експертната лекарска комисия. В този случай прекратяването не се
допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.
Фактическият състав на основанието за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 от КТ предполага наличието на две кумулативни предпоставки: 1.невъзможност на работника/ служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност /инвалидност/, или поради здравни противопоказания, въз основа на заключение на ТЕЛК; 2. липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа /решение №195/30.10.2014 г. по гр. д.№1997/2014 г. на ВКС III г.о, решение № 952/18.12.2009 г. по гр.д. №4756/2008 г. на ВКС, I г.о., решение №332/21.10.2011 г. по гр.д.№565/2011 г. на ВКС, III г.о /.
Преценката досежно
невъзможността на работника или служителя
за изпълнение на работата се извършва от компетентните за това здравни
органи по установен за това ред. По
арг.на чл.154 от ГПК всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от
които извлича за себе си изгодни правни последици. Когато тази тежест не е
изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната, която
се позовава на тях, не може да извлече изгодните във връзка с тях правни
последици. В тежест на работодателя е да установи наличието на двете
кумулативни предпоставки на чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Страните не спорят, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е работил при
ответника на длъжност „пазач - ***“. Установи се, че с експертно решение на
ТЕЛК от. на ищеца е определена трайно намалената работоспособност - 98 %. Съгласно чл.78 от Наредба за медицинската експертиза
/
обн.
ДВ, бр.36 от 14.05.2010 г./ в своите решения
ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното
състояние на освидетелстваните лица, като при лице с 50 и над 50 на сто трайно
намалена работоспособност (вид и степен на увреждане на работещите лица,
придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО) ТЕЛК (НЕЛК) се
произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го
трудоустроява, а лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност (вид и
степен на увреждане на работещи лица, придобили право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68 КСО) или без определен процент трайно
намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка на необходимостта от
трудоустрояване. В
настоящия случай в решението на ТЕЛК е посочено, че ищецът А.Д.М. работещ пазач - портиер може да работи на
длъжността, изключваща противопоказните условия на труд в т.15 от решението
т.е. тежък физически труд, психическа пренапрежение, токсични вещества,
йонизираща среда, лоши климатични условия, натоварване на долни крайници.
Предвид това съдът намира, че липсва предписание от компетентния орган /ТЕЛК/,
че ищецът не е в състояние да изпълнява длъжността „пазач – портиер“ на която работи, както и
каква друга работа може да извършва при ответника през периода на
инвалидизацията. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК е прието, че предвид
задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК и на чл.317
от КТ медицинският
въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна
за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка
нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с
работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на
уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна
проверка за правилност от гражданския съд / решение №266/24.03.2010 г. по
гр.д.№814/2009 г. на ВКС, III г. о., решение №195/30.10.2014 г. по
гр.д.№1997/2014 г. на ВКС, III г.о./. Затова при липса на предписание на компетентния
орган към датата на издаване на заповедта, прекратяването на трудовото
правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Ответникът не
доказа, че е налице първата кумулативна предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, а именно: ищеца поради трайна неработоспособност - 98 % е в невъзможност да
изпълнява възложената му работа на „пазач - портиер“ към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение поради което е достатъчно да се приеме, че
уволнението на ищеца със заповед №*** г. е незаконно и следва да бъде отменено.
Искът за признаване незаконността на
уволнението и неговата отмяна имат преюдициален характер по отношение на
останалите два обективно съединени иска / в този смисъл решение №625 –
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца иск за възстановяване на
преди заеманата длъжност „пазач - *** “ в промишлен завод на „П.С.“ ООД.
.
По отношение на иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.
За да възникне правото на обезщетение
поради оставане без работа по чл.344 ал.1 т .3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ
следва да са налице няколко предпоставки. Първата предпоставка е установяване
на незаконосъобразност на уволнението и
отмяната му, наличие на понесени от работника или служителя вреди, изразяващи
се в пропускане на доход от трудово
възнаграждение за периода, в който той е останал без работа в резултат на
уволнението.
Ищецът претендира обезщетение в
размер на 3 660 лева за период от шест месеца, считано от
11.04.2020г. до 11.10.2020г. Установи се, че след прекратяването на трудовото
правоотношение на 09.04.2020г. ищецът не е започнал работа по трудово
правоотношение, видно от представената по делото трудова книжка. Не е спорно, че последното получено от работника преди уволнението брутно трудово
възнаграждение е в размер на 610 лева. Искът е
основателен и следва да бъде уважен за претендирания от ищеца период и в
претендирания размер от 3 660 лева. Ответникът
дължи и следва да заплати на ищеца 3 600 лв. обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ
за оставането му без работа в периода 11.04.2020
г. – 11.10.2020г. г. поради
уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6
от ГПК е предвидено задължение за съда
да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Ищецът претендира съдебни разноски в размер на 1500 лв.
платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на
чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения регламентира определяне на едно общо минимално адвокатско
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за защита при обективно
кумулативно съединяване на двата неоценяеми иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ
за отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на заеманата при него
длъжност по чл.344, ал.1, т.2 от КТ,
а за трудови дела с определен интерес - ал.2. В настоящия случай са предявени
два неоценяеми иска с правно основание чл.344, алр.1, т.1 и т.2 от КТ и иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.
с чл.225, ал.1 от КТ с материален интерес – 3 660 лева. Към датата на
сключването на договора за защитата - 01.06.2020г. размерът на минималната
работна заплата е 610 лева, а минималния размер на адвокатското възнаграждение
по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за представителство и защита по иск с
материален интерес от 1000 до 5000 лв. е
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Следователно общо за трите иска,
минималното възнаграждение е 1 096.20 лева. Съпоставено с правната и
фактическа сложност на делото, както и
извършените процесуални действия на защита, договореното възнаграждение в
размер на 1 500 лв. се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до 1 096.20
лева.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която
е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най –
късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай само ответникът е представил списък на разноските.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 246.40 лева държавна такса
за уважените искове, както и сумата от 292 лева представляващо възнаграждение
за вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ,
на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
уволнението на А.Д.М. ***, ЕГН ********** извършено със заповед №***г. на
изпълнителния директор на „П.с.“ ООД ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ
А.Д.М. ***, ЕГН ********** на преди заеманата работа заеманата длъжност „П.” в
промишлен завод на „П.с.“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
представлявано от изпълнителния директор Е.Е.С..
ОСЪЖДА
„П.с.“ ООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния
директор Е.Е.С. да заплати на А.Д.М. ***, ЕГН **********, на основание чл.344,
ал.1, т.3 във връзка с чл.225 от КТ сумата от 3 660 лева представляваща
обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 11.04.2020г. до 11.10.2010г., ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 08.06.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„П.с.“ ООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния
директор Е.Е.С. да заплати на А.Д.М. ***, ЕГН ********** сумата от 1 096.20
лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.с.“ ООД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Е.Е.С. да
заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на Районен съд - К., сумата в размер на 246.40 лева,
представляваща дължимата държавна такса.
ОСЪЖДА П.“ ООД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния
директор Е.Е.С. да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Районен съд - К., сумата в размер на 292.00
лева, представляващо възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок пред Окръжен съд – С., от обявената съобразно чл.315, ал.2 от ГПК дата 08.02.2021
г.
Районен съдия :