Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 10.09.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на втори септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар ЕЛКА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 1204 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на З.Ж.Щ. срещу Решение № 56 от 09.04.2019г. по гр.д. №
131/2018г. по описа на ДРС, II-ри състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание чл. 108 от ЗС по предявения от Т.Ж.В. с ЕГН **********
иск е прието за установено в отношенията между страните, че Т.Ж.В. е собственик
на реална част от недвижим
имот, находящ се в землището на с.
Метличина, община Вълчи дол, в м. "Инчукур", представляващ ПИ с идентификатор 47874.50.4, с площ
на целия имот от 6311 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 47874.50.3;
47874.50.8; 47874.50.5 и 47874.50.1, с площ на реалната част от 1 000 кв.м. и при граници на
частта: от запад – имот ид. 47874.50.3; от север и от изток – останалите части
от имот ид. 47874.50.4 и от юг – имот ид. 47874.50.8, която реална част е
оцветена с червен щрих на скицата, приложена на л. 113 от делото, неразделна
част от решението и въззивникът е осъден да предаде на Т.Ж.В. владението върху
така описаната реална част от имота, както и на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД същият е осъден да заплати на Т.Ж.В.
сумата 156.66 лева, представляваща
обезщетение за ползването без основание на собствената на ищеца реална част от
имот ид. 47874.50.4, с площ от 1000 кв.м. за периода от 09.02.2015г. до
09.02.2018г.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението в обжалваните
части, като постановено в противоречие със задължителната съдебна практика по
ТР № 4 от 17.12.2012г. на ОСГК на ВКС. Поддържа довод, че и след съставяне на
протокола от 15.05.2017г. въззивникът продължил да упражнява фактическа власт
върху спорната реална част, а владението му е било непрекъснато. Протоколът от
15.05.2017г. не е подписан от него и изявленията, обективирани в същия не могат
да му се противопоставят. Фактът на непрекъснато и необезпокоявано владение
върху имота, в продължение на повече от 10 години е установен по делото от
свидетелските показания. Доколкото съгласно цитираното ТР, при наличие на
позоваване, правните последици на давността се зачитат от момента на изтичане
на законно определения срок и позоваването от негова страна с отговора на
исковата молба, то придобиването на правото от въззивника е станало преди предявяване
на иска и преди съставяне на констативния протокол от 2017г. С последния Щ. не
е бил отстранен от имота, поради което и давността не е била прекъсната.
Необоснован е на следващо място изводът, че процесната реална част не е годен
обект на правото на собственост, доколкото не отговаря на минималните
изисквания за самостоятелен обект по смисъла на чл. 72 от ЗН вр. чл. 7, ал. 1
от ЗСПЗЗ. Установено е по делото, че реалната част се владее от ответника като
част от съседен имот с ид. 47874.50.3 с по-голяма площ. Ето защо ограничението
за минимални площи е неприложимо в случая. Обезщетението за ползване по чл. 59
от ЗЗД от друга страна е присъдено на несобственик. Моли в тази връзка за
постановяване на решение, с което обжалваното такова бъде отменено в тези
части, а предявените искове – бъдат отхвърлени с извод за неоснователност.
В отговор на
жалбата, Т.Ж.В. оспорва изложените в нея доводи. Излага такива, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да бъде
потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ДРС е образувано по повод предявени
от Т.Ж.В. срещу З.Ж.Щ. съединени в условията на първоначално обективно съединяване
на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника
да предаде владението върху реална част
от недвижим имот, находящ се в землището
на с. Метличина, община Вълчи дол, в м. "Инчукур", представляващ ПИ с идентификатор 47874.50.4, с площ
на целия имот от 6311 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 47874.50.3;
47874.50.8; 47874.50.5 и 47874.50.1, с площ на реалната част от 4 000 кв.м. и при граници на
частта: от запад – имот ид. 47874.50.3; от север и от изток – останалите части от
имот ид. 47874.50.4 и от юг – имот ид. 47874.50.8, която реална част е оцветена
в жълт цвят на скицата, приложена на л. 26 от делото, както и с правно
основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 270 лв., съобразно допуснато изменение
в размера на иска в хода на с.з. от 13.03.2019г., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствената му реална част от имота за времето от три
години до датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.02.2018г.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: на основание договор за покупко продажба, сключен на 18.12.2012г.
и оформен с НА № 200/2012г. ищецът придобил от баща си Ж. В.В. правото на
собственост върху описания ПИ в землището на с. Метличина, общ. Вълчи Дол, обл.
Варна. Праводателят му по сделката от своя страна придобил собствеността върху
продадения имот на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ в полза на
наследниците на В.В.Ж., постановена с Решение № 319/19.02.1998г. на ПК, гр.
Вълчи Дол и сключен между тях договор за доброволна делба, вписан в СВп – Девня
под № 34/29.10.1998г. Процесната реална част от собствения му имот се владее от
ответника без правно основание, който оспорва правото му на собственост. По повод
на това, ищецът сезирал Община Вълчи Дол с искане за изпълнение на процедурата
по чл. 34 от ЗСПЗЗ, при която на 15.05.2017г., комисия назначена от Кмета на
общината иззела спорния имот от ответника. Тогава страните се съгласили
предаване владението върху имота да се извърши след прибиране на реколтата от
ответника, въпреки което и до настоящия момент ответникът отказва да предаде
владението. Ответникът е заел спорната част от нивата му, поради което ищецът е
лишен от пълния размер на рентата, която би получил, ако ответникът не бе заел
собствения му имот. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по
исковете.
В отговор на исковата молба, ответникът навел твърдения,
че владее реална част от имота, с граница на частта от север – акациева гора, общо
със собствения му имот 47874.50.3 с площ от 8.544 дка, щрихована на извадка от
кадастралната сателитна карта, представена с отговора на л. 45 от делото. Оспорил
материалноправната легитимация на ищеца по отношение на владяната реална част
от имот 47874.50.4, както и тази на праводателя му по договора за покупко
продажба. Навел възражения, че тази част от имота неправилно е била
възстановена на наследниците на В.Ж., тъй като същата е принадлежала на неговия
баща Ж. Щ.Ж., който никога не е внасял земите си в ТКЗС. Правото на собственост
върху процесната реална част е придобита от ответника на оригинерно основание
при владение от 1981г. /смъртта на баща му/ до настоящия момент. С
присъединяване владението на праводателите му /баща му и дядо му/, владението
му продължава повече от 80 години. Владението му е било необезпокоявано до м.
февруари 2017г., когато ищецът инициирал процедура по изземване на имота с
жалба вх. № 6/23.02.2017г. пред Община Вълчи Дол. До този момент обаче са
изтекли повече от 10 години, на което основание ответникът е станал собственик
на основание придобивна давност. Доколкото спорната част от имота е негова
собственост, то той не дължи обезщетение за лишаване от ползването й на ищеца.
Отправил искане поради това за постановяване на решение, с което исковете като
неоснователни да бъдат отхвърлени.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно
от Записка № 133 за вписване на писмен договор за продажба – обещание за
продажба на недвижим имот от 25.01.1941г. /л. 203/ на Околийски съдия, на
04.05.1943г. е вписан договор съгласно чл. 25 от ЗД на Закона против спекулата
с недвижими имоти /ДВ, бр. 79 от 09.04.1943г./, с който В.С.В.продава, обещания
за продажба на В.В.Ж. недвижим имот, находящ се в землището на с. Метличина,
Провадийско, а именно: нива в м. „Дере-бою“ от 6 дка при съседи: П.В., М.В., С.
Д.и наследници на Щ. Ж..
С
Решение № 319 от 19.02.1998г. на ПК, гр. Вълчи Дол е възстановено правото на
собственост на наследниците на В.В.Ж. в съществуващи стари реални граници на
нива от 6.311 дка, в м. „Инчукур“, съставляваща имот № 050004 по картата на
землището, при граници: имоти с №№ 050003; 050001; 050005 и 050008.
На
27.10.1998г. В.В.Ж., Ж. В.В., М.В.В., С. С. В. и Д. С.а Н. сключили Договор за
доброволна делба, с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 239 от
27.10.1998г. на А.Н.с предмет делба на наследствена земеделска земя, останала
от наследодателите М.В.В.и В.В.Ж.. Съгласно т. 2 от договора Ж. В.В. получил в
дял четири земеделски земи, сред които и нива, с площ от 6.310 дка в м. „Ин
Чокур“, съставляваща имот № 050004,
обособен в парцел № 4 от масив № 50 по плана за земеразделяне на землището на
с. Метличина, при граници: имоти №№ 050003; 050001; 050005 и 050008.
С
договор за покупко продажба оформен с НА № 45/18.12.2012г. на Нотариус В.М.,
рег. № 465 на 18.12.2012г. Ж. В.В. продал на Т.Ж.В. придобитите от него в дял
недвижими имоти на основание договора за доброволна делба, сред които и имот №
050004.
По
жалба на ищеца, на 15.05.2017г. комисия назначена със Заповед №
186/13.03.2017г. на Кмета на Община Вълчи Дол е извършила изземване на имот с
ид. 47874.50.4, представляваща нива в землището на с. Метличина от неправомерния
му ползвател З.Ж.Щ.. Съгласно обективираното в Констативния протокол на л. 18
от делото, в хода на процедурата между собственика Т.В. и З.Щ. е било
постигнато споразумение, че след прибиране на реколтата от засятата от
последния пшеница, имотът ще бъде освободен и предаден във владение на първия.
В
заключението си по СТЕ, прието пред ДРС, експертът установява, че за процесната
територия първият КП е одобрен със Заповед № 2704/27.04.1930г. Съгласно този
план, процесният имот е нива, извън регулацията на селото, съставлява имот с №
109, записан в разписния лист към плана на Ст. В.. Имотът на праводателя на
ответника е под № 111, записан на Щ. Ж.. По КВС, обн. ДВ, бр. 97/24.10.1997г.
имотът на Ж. В.В. е под № 050004, а този на Ж. Щ.Ж. – под № 050003. По
действащата понастоящем КК, одобрена със Заповед № РД-18-91/10.08.2016г. на ИД
на АГКК процесният имот е с ид. 47874.50.4, а имота на ответника – ид.
47874.50.3. И двата имота са реституирани по реда на ЗСПЗЗ във възстановими на
терена стари реални граници, като са пренесени от КП от 1930г. Реалната част от
имот № 47874.50.4, която се обработва от ответника понастоящем е с площ от 1
дка и попада в западната част на ПИ 050004 по договора за доброволна делба от
27.10.1998г. Тази част е заключена между следните граници: от запад – имот с
ид. 3; от север – затревена площ; от изток – охрастена и затревена площ от имот
с ид. 4, а от юг – имот с ид. 8. Тази РЧ е означена на комбинираната скица с
червен щрих и на място не е заградена изцяло.
През
ДРС е проведена ССчЕ от заключението на която се установява, че размерът на
дължимата рента за ползването на спорната реална част от имот № 47874.50.4 за
периода от 09.02.2015г. до 09.02.2018г. възлиза на 156.66 лв. при установено
средно рентно плащане от 50 лв. за 2015г. и 55 лв. за 2016-2017г.
По
искане на ответника по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством
показанията на свидетелите Р.М.Д.и Л. Т. Л., а по искане на ищеца – показания
на свидетеля М.М..
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това. Фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното право да се иска предаване
фактическата власт върху недвижим имот, включва установяване правото на
собственост на ищеца върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или
държи без правно основание, противопоставимо на ищеца.
Ищецът
в случая основава правото си на собственост върху реална част от описания
поземлен имот на твърдения за придобиване чрез правна сделка, чийто вещен ефект
е оспорен от ответника с довод за придобиване от несобственик. Релевираните от
ответника възражения по материалноправната легитимация на ищеца са неоснователни.
Съвкупността
от неоспорените писмени доказателства по делото установява пълно и главно, че праводателят
на ищеца по договора за покупко продажба по НА № 45/2012г. Ж. В.В. е придобил
правото на собственост върху ПИ № 050004 в землището на с. Метличина на основание
валиден договор за доброволна делба от 27.10.1998г., наследяване и реституция
постановена по реда на ЗСПЗЗ с Решение № 319 от 19.02.1998г. на ПК, гр. Вълчи Дол. Конститутивното
действие на решението на ПК и настъпването на реституционния му ефект са оспорени
от ответника с възражения, че процесната реална част от имота
неправилно е била възстановена на наследниците на В.Ж., тъй като същата е
принадлежала на неговия баща Ж. Щ.Ж., който никога не е внасял земите си в
ТКЗС. Доколкото по същество това е възражение, че правото му на собственост
върху процесния имот е засегнато от позитивното решение на ПК на наследниците
на В.В.Ж., то е допустимо в спорния исков процес за собствеността на имота,
ответникът, който твърди свое право на собственост към миналия момент, да
повдигне възражение срещу материалната законосъобразност на това решение. Тази
възможност произтича пряко от чл. 17, ал. 2 от ГПК и по аргумент от ТР № 9/2012г.
на ОСГК на ВКС. Установено е в тази връзка по делото, че правото на собственост
върху имота е придобито от В.В.Ж. от продавача В.С.В., на основание договор
съгласно чл. 25 от ЗД на Закона против спекулата с недвижими имоти /ДВ, бр. 79
от 09.04.1943г./, вписан със Записка № 133 от 04.05.1943г. От заключението на
СТЕ се установява, че първият КП за територията на с. Метличина е одобрен със
Заповед № 2704/27.04.1930г. и съгласно него процесният имот е нива, извън регулацията
на селото и съставлява имот № 109, записан в разписния лист към плана на Ст. В..
Вещният ефект на този договор не е оспорен от ответника, а факта на вписването
му по реда на чл. 1 от ЗПИ, след като при влизане на закона в сила купувачът се
е намирал във владение на имота въз основа на договора, са предпоставките, при
които правото на собственост е придобито от купувача, считано от вписване на
договора. От този момент като собственик на имота се е легитимирал праводателят
на ищеца /дядо му В.Ж./, поради което материално законосъобразно реституцията
по ЗСПЗЗ е постановена в полза на наследниците му.
На
това право, ответникът е противопоставил правоизключващо възражение за
придобиване на правото на собственост на оригинерно основание при владение от 1981г.
/след смъртта на баща му/, към което присъединил владението на наследодателя
си. Липсват наведени конкретни фактически твърдения за момента на установяване
на владението от последния. Следва в тази връзка да се посочи, че придобиването
по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,
е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване
собствеността на земеделската земя. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ
/ред. ДВ, бр. 107/1997г./, изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността
върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на
влизането и в сила, но в хипотезата, когато към момента на влизане в сила на
разпоредбата не е налице завършен фактически състав на земеделската реституция,
началният момент, от който може да тече придобивната давност, е
възстановяването на собствеността. Разпоредбата брани правата на лицата, които
са заявили претенциите си за възстановяване на собствеността и до приключване
на реституционното производство не съществува възможност тези права да бъдат
отречени посредством възражение за придобивна давност. Следователно, началният
момент, от който ответникът може допустимо да се позове на давност и на
придобиване правото на собственост на имота, подлежащ на възстановяване по
ЗСПЗЗ на оригинерно основание е моментът на влизане на реституционното решение
в сила или от м. 04.1998г. За установяване на владението по инициатива на
ответника са събрани гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Д. и Л., от които елементите от оспорения фактически състав на
давността не се установяват по категоричен и безпротиворечив начин.
За
да има придобивен ефект давността и упражняването на фактическа власт върху
една вещ да може да се определи като владение, владението трябва да е постоянно,
непрекъсвано, спокойно, явно, постоянно и несъмнително. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта,
ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а
ако се касае за недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да
го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му /в този смисъл
Решение № 68 от 2.08.2013г. по гр.д. № 603/2012г. на ВКС, I ГО/. От показанията
на свидетелите не се установява З.Щ. да е владял частта от имота явно, спокойно
и несъмнително в периода от 1998г. до предявяване на исковата молба
09.02.2018г. спрямо собственика на имота Ж. В.В., а след 2012г. – спрямо ищеца
по делото. Свидетелите описват собствения на ответника и съседен на процесния
имот, целия с площ от около 12 дка, който е ограден с мрежа и бетонни стълбове
и установяват, че именно той се владее от Щ. и праводателите му от години. В
тези части свидетелските показания противоречат на заключението на вещото лице
по СТЕ, което съдът кредитира като обективно, непосредствено и неоспорено от
страните, че обработваната от ответника реална част от имот с ид. 47874.50.4 е
около 1 дка, описана с граници и тази част на място не е оградена изцяло.
Същевременно съдът приема, че упражняваното от ответника владение по отношение
на реалната част не е било спокойно, а смутено, както с инициираната от ищеца
процедура по изземване на имота пред Община Вълчи Дол, така и със
съществуващите между страните спорове относно собствеността на процесната
реална част от имот с ид. 47874.50.4, за които свидетелстват показанията на
свидетеля М.М..
Извън
изложеното, дори и да се приеме, че владението на ответника е било годно да
породи ефекта на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, то по делото
липсват доказателства владелецът да се е позовал на нея. Доводът в жалбата,
сочещ на автоматичен ефект на давността и противоречие на решението на
задължителна тълкувателна практика е несъстоятелен. Принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано
волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане волята на
правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по
отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правна сигурност. За да
се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на
последиците от придобивната давност. До момента, в който предполагаемото от
закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да
се придобие и правото на собственост /в този смисъл т. 2 от ТР № 4/2012 на ОСГК
на ВКС/. По делото липсват доказателства Щ. да е обеквирал намерението си за своене
или да е волеизявил същото под някаква форма до предявяване на исковата молба, за
да се приеме, че е придобил правото на твърдяното придобивно основание, в който
случай евентуално материалноправните
последици на давността биха били зачетени към момента на изтичане на законовия
срок.
Следователно,
ищецът се легитимира като собственик на спорната реална част от имот с ид.
47874.50.4, индивидуализира съгласно заключението на вещото лице, на твърдяното
придобивно основание. Налице е признание от ответника, че упражнява понастоящем
фактическа власт върху частта, а за същото не е доказано правно основание.
Налице са елементите от фактическия състав на иска по чл. 108 от ЗС, който като
основателен следва да се уважи. Решението на ДРС в тази част е правилно и
следва да се потвърди.
Съгласно
общия състав на неоснователното обогатяване, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,
до размера на обедняването. За успешното провеждане на исковата защита по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно
доказване не само факта, че са собственик на имота, но и, че ответникът е
ползвал фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за
това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем/рента.
Не е спорно по делото, че в исковия период 09.02.2015г.-09.02.2018г., ответникът
е владял частта от собствения на ищеца недвижим имот с площ от 1 дка.
Вследствие на това владение, същият се обогатил, спестявайки необходими разходи,
съразмерими с месечна рентна цена за фактическото ползване, а ищецът, като
собственик обеднял, пропускайки да увеличи имуществото си с подобен доход.
Обогатяването и обедняването произтичат от общия факт на ползването на
ответника без основание.
Доказан е и размерът на обезщетението, определен на база на средно рентно
плащане за процесния имот – общо 156.66 лв., до който ответникът отговаря спрямо
ищеца. Предявеният на това основание иск е основателен до доказания размер и
следва да се уважи.
Девненски
районен съд е достигнал до идентични правни изводи, постановил е правилен
съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде
потвърден.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият
има право на разноски. Искане за присъждането им, нито доказателства за
действително реализирани разноски липсват по делото, поради което разноски в
полза на правоимащата страна не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 56 от 09.04.2019г. по гр.д. № 131/2018г. по описа на ДРС, II-ри състав, В ЧАСТИТЕ, с които на основание
чл. 108 от ЗС по предявения от Т.Ж.В. с ЕГН ********** срещу З.Ж.Щ. с ЕГН **********
иск е прието за установено в отношенията между страните, че Т.Ж.В. е собственик
на реална част от недвижим
имот, находящ се в землището на с.
Метличина, община Вълчи дол, в м. "Инчукур", представляващ ПИ с идентификатор 47874.50.4, с площ
на целия имот от 6311 кв.м. и при граници на целия: имоти с ид. №№ 47874.50.3;
47874.50.8; 47874.50.5 и 47874.50.1, с площ на реалната част от 1 000 кв.м. и при граници на
частта: от запад – имот ид. 47874.50.3; от север и от изток – останалите части
от имот ид. 47874.50.4 и от юг – имот ид. 47874.50.8, която реална част е
оцветена с червен щрих на скицата, приложена на л. 113 от делото, неразделна
част от решението и З.Ж.Щ. е осъден да предаде на Т.Ж.В. владението върху така
описаната реална част от имота, както и на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД същият е осъден да заплати на Т.Ж.В. сумата 156.66 лева, представляваща обезщетение
за ползването без основание на собствената на ищеца реална част от имот ид.
47874.50.4, с площ от 1000 кв.м. за периода от 09.02.2015г. до
09.02.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.