№ 1686
гр. В., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., XII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Д.
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Нейко С. Д. Гражданско дело №
20213100103052 по описа за 2021 година
Предявени са искове от К. Б. Ш. срещу Б. В. Ш., при участието на
третото лице-помагач Е. Д. Г., за прогласяване нищожността на договор за
доброволна делба от 11.04.2005 г., вписан на 11.04.2005 г., т. V, № 300, вх.
рег. 7964 в СВп.-В. на недвижим имот, по настоящем представляващ: ПИ ид.
10135.2526.1695, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-18-
92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последна заповед за изменение № КД-14-03-
1695/04.07.2011 г. на Началника на СГКК – В., находящ се в гр. В., м-ст
""СВ.Н." /понастоящем с административен адрес: ул. "*****, с площ от 657
кв. м и ПИ ид. 10135.2526.1694, съгласно КККР, одобрени с горната заповед
на ИД на АГКК, с площ 597 кв. м, основани на твърдения, че прикрива
договор за дарение, евентуално за продажба, за които липсва форма, по чл.
26, ал. 2, предложения трето и пето ЗЗД.
Ответникът твърди, че при сключването на договора не е знаел, но
после (през 2017 г.) установил, че имотът не е бил наследствен, а личен на
ищцата (л. 105 и л. 189). Признава, че липсва форма (л. 149).
Третото лице-помагач оспорва исковете.
По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за
установено следното:
По предмета и правната квалификация:
Съдът приема, че ако ищцата твърдеше, че само тя е знаела, че е
единственият собственик на имота и бе сключен договор за делба, чрез който
имотът се поставя в нейн дял, искът би бил за нищожност, поради липса на
основание (така, макар и за прехвърлителните договори решение № 20 от
28.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2074/2013 г., II т. о., ТК; Р., И. Отговорността
за евикция. С.: Р., 1995, с. 213), а ако бе сключен договор за делба, чрез който
1
се разпределят дялове или имотът се поставя в дял на ответника, искът би бил
за нищожност, но само поради липса на форма. В процесния случай ищцата
твърди, че двете страни са знаели за липсата на съсобственост (л. 133) и искът
е за нищожност, поради привидност на делбата и липса на форма на
прикрития прехвърлителен договор. По същия начин в съдебната практика се
приема, че ако е сключен договор за прехвърляне на имот срещу вече
предоставени издръжка и грижи, а в действителност издръжка и грижи не са
били предоставяни (т.е. страните са знаели б.м.), договорът е привиден и
прикрива други правоотношения между страните (решение № 88 от
16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК).
Съдът обаче приема, че след като искът е основан на твърдения за два
факта (знанието и на двете страни), ако единият не бъде установен в процеса,
би следвало искането да бъде разгледано евентуално и на основание
единствено другия факт (знанието само на ищцата), тъй като и само това
твърдение съставлява годно основание на иск.
Необходимо е страната да знае действителното правно положение т.е. в
процесния случай ищцата следва да установи, че действително е била
единствен собственик.
Исковете са допустими и надлежно предявени.
По съществуването на съсобственост в хронологичен ред:
От представения заверен препис (л. 8) се установява, че на 29.12.1977 г.
е издаден нотариален акт № 122 за собственост върху 1/2 ид. ч. от лозе,
цялото с площ 1000 кв. м в м. "****" № 163, при съседи А.Е., Х.П., Х.А. и
път, заедно с 1/2 ид. част от вилата и от трайните насаждения, придобита от
ищцата по наследяване.
От представения заверен препис (л. 9) е видно, че с решение,
постановено на 20.06.1989 г. по гр. д. № 3826 по описа за 1986 г. на ВРС, ХII-
ти състав в дял на ищцата е поставен целият имот на стойност 4328 лв., като
за уравнение на дяловете, тя е осъдена да заплати на другата съделителка
2164 лв., а тя е осъдена да заплати на ищцата сумата 116.50 лв. за подобрения.
От представения заверен препис (л. 135) се установява, че на 21.08.1989
г. ищцата е изпратила по пощата на другата съделителка 2 047.50 лв. т.е.
дължимата сума след прихващане.
По произхода на сумата, с която е платено уравнението:
От представения заверен препис (л. 34) се установява, че с решение,
постановено на 21.11.1984 г. по гр. д. № 3554 по описа за 1982 г. на ВРС, VII-
ми състав е допуснато да бъде изнесен на публична продан втори жилищен
етаж в сграда, на стойност 40 386.75 лв., като ищцата е имала право на 1/12
част от сумата, получена при проданта. Имотът е изкупен от държавата за
40 387 лв. (л. 38), от които ищцата е получила 3 365.58 лв.
Ответникът признава, че уравнението е платено от ищцата с тази сума.
В писмо от 20.05.2022 г. Банка ДСК ЕАД сочи, че не са установени
сметки на ищцата в периода 1986 – 1989 г., но наред с това, че за банкови
сметки преди 2000 г. няма възможност за извършване на справка.
Представени са от ищцата в заверени преписи молба-декларация (л. 29)
от 1985 г. от съпруга на ищцата В. Ш. да бъде картотекиран като нуждаещ се
2
от жилище и рапорт от 1990 г. с молба за разрешение да закупи жилище в кв.
"ВЛ.В..
В показанията си свидетелката Д.СТ. (л. 257, гръб) сочи, че ок. 1984 г.
ищцата й споделила, че е изтеглила заем 3000 лв., за да наплати (дела) на леля
си (от имот).
Въпреки, че показанията не са съвсем последователни, обстоятелствата
са обичайни за периода. Сумата, получена от продажбата е значителна и при
ограничен оборот, е възможно да е останала по сметка на ищцата до 1989 г.
Третото лице не е посочило доказателства, че сумата е изразходена за
закупуване на друг имот или друга вещ на значителна стойност преди 1989 г.
Съдът приема, че уравнението е платено с лични средства на ищцата т.е.
имотът в м. "****" не е бил в съпружеската имуществена общност.
В. Ш. е починал на 13.11.1993 г. и е оставил за наследници ищцата –
съпруга и ответника – син (л. 28).
От представения заверен препис (л. 10) се установява, че на 06.11.2002
г. е издаден нот. акт № 117, том VI, рег. № 12014, дело № 894/2002 г. на ВН
№ 194 за собственост върху 428 кв. м ид. ч. от дворно място, цялото с площ
от 1428 кв. м, съставляващо парцел № ХVI-1547 кв. 44, придобита от ищцата
по давност.
Придобиване на идеална част по давност е възможно, но в ограничени
случаи напр. при съвладение или при владение върху съсобствен парцел, за
който отчуждителното действие на регулацията е отпаднало. Съдът приема,
че нотариалният акт е издаден, за да може ищцата да се легитимира като
собственик върху горницата над площта по документи до тази на място.
Всъщност целият имот е придобит от ищцата по наследяване и съдебна делба.
От представения заверен препис (л. 11) се установява, че на 11.04.2005
г. е сключен процесният договор за доброволна делба, чрез който ищцата е
следвало да получи поземлен имот с площ 633 кв. м в западната част (дял I), а
ответникът – поземлен имот с площ 802 кв. м в източната част (дял II,
границите на л. 13). За уравнение на дяловете ответникът е обещал да заплати
на ищцата сумата 40 000 лв., от които ищцата е заявила, че е получила 15 000
лв., а остатъкът в размер 25 000 лв. е следвало да бъде заплатен след
усвояване на кредит.
Нотариусът не е бил длъжен да извършва нито проверки в НБД, нито да
изисква удостоверение за наследници, тъй като е заверявал само подписите.
По знанието на ответника:
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че е знаел че върху имота
няма съсобственост. Твърди, че е узнал след сключването на договора – едва
през 2017 г.
По делото не са представени преки доказателства за твърдяното знание
на ответника, въпреки, че такива са били достъпни – например показанията на
служителите в нотариалната кантора, които през 2005 г. са посъветвали двете
страни да сключат процесния, а не прехвърлителен договор.
Извършването на строителството от или за сметка на ответника или на
ищцата не е указание за знанието на който и да е от тях, че не е съществувала
съсобственост. Това е така, защото ищцата твърди, че са сключили договор за
3
делба, за да спестят такси и разноски, но е искала да прехвърли реалната част
от имота, описана като дял. Независимо, дали е съделител или приобретател
по прехвърлителен договор, ответникът е искал да получи същата част.
Владението, упражнявано след 2005 г. и придобиването по давност
нямат никакво значение за действителността на договора за делба. Събраните
за тези обстоятелства доказателства не следва да бъдат обсъждани.
Исковете за нищожност, поради привидност и липса на форма на
прикрития прехвърлителен договор, са неоснователни.
По правото на ищцата да се позове на липсата на форма по втория иск:
В съдебната практика се приема, че разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ,
според която страната не може да се позовава на липса на форма, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението (решение № 56 от 10.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 1438/2016 г., I
т. о., ТК), материализира правния принцип, че никой не може да черпи права
от собственото си неправомерно поведение (решение № 1442 от 23.12.2003 г.
на ВКС по гр. д. № 411/2003 г., ТК).
Аргументът, че изричното посочване на един елемент от класа означава
мълчаливо изключване на останалите елементи от същия клас не е решаващ
(така например тълкуването, че фактически търпимите строежи по § 16, ал. 2
ПЗР ЗУТ не могат да бъдат предмет на прехвърляне, тъй като това е
предвидено само за юридически търпимите строежи по ал. 1 у П., Вл.
Устройство на територията. С.: С., 2004, с. 591-592 е напълно изолирано).
Поради това съдът приема, че изричното посочване на една хипотеза, в
която страната няма право да се позове на нищожност, поради липса на
форма, не изключва мълчаливо възможността да се приеме, че страната няма
право да се позове на нищожност, поради липса на форма в други хипотези.
В съдебната практика се приема, че всеки, който има правен интерес от
това, може да се позове на нищожността, дори тогава когато противоречието
със закона му е било известно (определение № 443 от 19.07.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 264/2017 г., I г. о., ГК).
Приема се обаче също, че липсата на форма по правната си природа е
незавършен фактически състав (решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК; Г., О. Към понятието за нищожна сделка. –
Годишник на СУ. Юрид. фак., 74, 1981, № 2, с. 152-153).
Следователно режимът на позоваването на липсата на форма трябва да е
различен от режима на позоваването на нищожност, поради противоречие със
закона, специално от страна, която е знаела за липсата / противоречието.
Знанието на ищцата, че не съществува съсобственост и сключването на
договор за делба, въпреки това, е неправомерно поведение и тя не може да
извлече от него правото да се позове на нищожност / незавършеност.
Искът за нищожност, поради липса на форма, също е неоснователен.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не присъжда
такива. Третото лице е претендирало, но няма право на разноски (чл. 78, ал.
10 ГПК).
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К. Б. Ш. ЕГН ********** от гр. В.,
бул. "***, съдебен адрес; гр. В., ул. "*** чрез адв. Б. Д. срещу Б. В. Ш. ЕГН
********** от гр. В., бул. "***, при участието на третото лице-помагач Е. Д.
Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. "****, съдебен адрес: гр. В., бул. "***** чрез
адв. М.Т., за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от
11.04.2005 г., вписан на 11.04.2005 г., т. V, № 300, вх. рег. 7964 в СВп.-В. на
недвижим имот, по настоящем представляващ: поземлен имот с
идентификатор 10135.2526.1695 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две
хиляди и петстотин и двадесет и шест, хиляда и шестстотин и деветдесет и
пет), съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последна заповед за изменение № КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на Началника
на СГКК – В., находящ се в гр. В., м-ст ""СВ.Н." /понастоящем с
административен адрес: ул. "*****, с площ от 657 (шестстотин и петдесет и
седем) кв. м и поземлен имот с идентификатор 10135.2526.1694 (десет хиляди
и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и двадесет и шест, хиляда и
шестстотин и деветдесет и четири), съгласно КККР, одобрени с горната
заповед на ИД на АГКК, с площ 597 (петстотин и деветдесет и седем) кв. м,
основани на твърдения, че прикрива договор за дарение, евентуално за
продажба, за които липсва форма, на основание чл. 26, ал. 2, предложения
трето и пето ЗЗД, евентуално за липса на форма, за която само ищцата е
знаела, на основание чл. 26, ал. 2, предложение трето ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
5