Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
23.06.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17319 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „К.Г.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу К.Д.Т. с ЕГН **********,
с адрес: *** – партер /вътрешен двор/, с която е предявен иск за заплащане на
сумата от 1781,61 лева, представляваща получена от ответника в изпълнение на
задълженията му по договор за поръчка от 04.07.2014г. сума, предоставена му по
договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, която не
е отчетена на ищеца в качеството му на доверител, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
04.07.2014г. между страните по делото бил сключен договор за поръчка, по силата
на който ответникът бил упълномощен да сключва разпоредителни сделки от името
на ищеца. На 10.10.2014г. по силата на сключен договор за цесия между ищцовото
дружество в качеството му на цесионер и А. Ю.Ю.в качеството му на цедент,
действащ чрез пълномощник адв. К.Д.Т., ищецът е придобил вземане за сумата от
1881,61 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия за периода от 10.07.2011г. до 05.01.2012г.. за обект с
аб. № ********** и кл. № **********, за което е издадена фактура № **********/26.06.2012г. Впоследствие адв. К.Д.Т.,
действащ като пълномощник на ищцовото дружество в изпълнение на договора за
поръчка от 04.07.2014г., сключил договор за цесия от 23.10.2014г., с който било
прехвърлило гореописаното вземане на „И.“ ЕООД за цена от 1781,61 лева.
Съгласно договора за цесия продажната цена била заплатена изцяло и в брой от
цесионера на ответника в качеството му на пълномощник на ищеца. Ответникът не
изпълнил задължението си на пълномощник да предаде на ищеца сумата, получена
като цена по договора за цесия.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва се твърдението, че ответникът е
получил процесната сума от „И.“ ЕООД. Сочи се, че в договора за цесия е
записано, че сумата е платена от цесионера на цедента, но не и че е платена
чрез пълномощника на цедента. Твърди се, че съгласно допълнително тристранно
споразумение от 23.10.2014г. ответникът е върнал обратно на цесионера
процесната сума поради липсата на представителна власт на Д.Т.А.. Съгласно
същото споразумение „К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати задължението си по
договора за цесия с първия цедент А. Ю.Ю.и приема „И.“ ЕООД да го замени като
длъжник по задължението да заплати уговорената с първата цесия продажна цена на
падежа 10.04.2015г., като в замяна ищцовото дружество се задължава да прехвърли
вземането си безвъзмездно на „И.“ ЕООД. А. Ю.Ю.е заявил съгласие за
заместването на длъжника по договора за цесия. Адв. К.Т. в качеството си на
пълномощник върнал на „И.“ ЕООД процесната сума, като страните са се съгласили,
че същата е заплатена изцяло и в брой. Твърди се още, че адв. К.Т. е върнал
сумата на първоначалния цедент – А.Ю.Ю., за което има разписка. Счита, че с
това е отчел сумата в полза на „К.Г.“ ЕООД по твърдяната поръчка, като е
заплатил задължението на ищеца в полза на неговия кредитор – А.Ю.Ю.. Ответникът
счита, че основанието на процесното вземане на ищеца не е изяснено поради липса
на индивидуализация на договора за поръчка и недоказаност на същия. Ответникът
оспорва съществуването на договор за поръчка между страните. В условията на
евентуалност прави възражение за прихващане, тъй като на 18.08.2017г. е
изпълнил чуждо задължение в размер на 1781,61 лева, а именно задължението на
ищеца към първоначалния цедент А.Ю.Ю.. Отделно от това адв. Т. заплатил
държавни такси и депозити за експертизи по 198 броя съдебни дела на „К.Г.“ ЕООД
от 2014г. в размер над 35000 лева.
С молба становище по отговора ищецът прави възражение
за нищожност на представеното с отговора тристранно споразумение от 23.10.2014 г., поради заобикаляне на закона,
както и възражение за недействителност на същото споразумение по смисъла на чл.
40 от ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания. Навеждат се следните
твърдения: дружество „И.“ ЕООД е учредено по идея на ответника – К.Т.;
дружество „И.“ ЕООД е контролиращо непряко и се намира под контрола на адв. К.Д.Т.
от датата на учредяването си; дружество
„И.“ ЕООД е учредено с цел да консолидира присъединени на „К.Г.“ ЕООД суми по
водени от последното съдебни производства срещу „енерго Про Продажби“ АД –
процес, който е бил контролиран от ответника адв. К.Т.; Към настоящия момент
собственик и управител на „И.“ ЕООД е роднина по пряка линия от първа степен на
ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на
ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за прехвърляне на вземания от 10.10.2014г.
А. Ю.Ю.чрез пълномощника си адв. К.Т. е прехвърлил на „К.Г.“ ЕООД вземането си
от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 1881,61 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана електроенергия за периода от
10.07.2011г. до 05.01.2012г. срещу цена от 1781,61 лева, която следва да бъде
заплатена в срок от шест месеца, считано от датата на подписване на договора.
Видно договор за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г.
„К.Г.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. К.Т. е прехвърлило на „И.“ ЕООД,
действащо чрез управителя Д.Т.А. вземането си от длъжника „Енерго-Про Продажби“
АД за сумата от 1881,61 лева, представляваща платена без основание стойност на
коригирана електроенергия за периода от 10.07.2011г. до 05.01.2012г. с титуляр
на партидата А. Ю.Ю.срещу цена от 1781,61 лева. Записано е, че сумата от 1781,61
лева е платена изцяло и в брой от цесионера на цедента при подписване на
договора, като същият служи за разписка за извършеното плащане.
Представено от ответника е пълномощно от „К.Г.“ ЕООД
от 04.07.2014г., с което е упълномощен адв. К.Т. да представлява дружеството
пред изрично изброените в пълномощното дружества и пред Търговския регистър.
Представено от ответника е споразумение от 23.10.2014г.
към договор за прехвърляне на вземания от 23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“
ЕООД, сключено между А.Ю.Ю., „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, представлявано от
управителя Теодора Николова Димитрова. В споразумението е описано, че по силата
на договор за цесия от 10.10.2014г. А. Ю.Ю.е прехвърлил вземането си „Енерго-Про
Продажби“ АД за сумата от 1881,61 лева, представляваща платена без основание
стойност на коригирана електроенергия за периода от 10.07.2011г. до
05.01.2012г. срещу цена от 1781,61 лева, която към датата на споразумението не
е заплатена, като падежът настъпва на 10.04.2015г. Поради неплатежоспособност
на „К.Г.“ ЕООД е уговорено „И.“ ЕООД да го замени като длъжника и да заплати на
кредитора А. Ю.Ю.дължимата сума на падежа 10.04.2015г., като в замяна „К.Г.“
ЕООД се задължава да прехвърли в полза на „И.“ ЕООД безвъзмездно вземането,
получено по договора за цесия от 10.10.2014г. Записано е, че в този смисъл
договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД е сключен чрез Д.Т.А.
без представителна власт, поради което се изменя съобразно съдържанието на
настоящото споразумение, надлежно подписано от законния представител на „И.“
ЕООД. Вписано е още, че адв. К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД
връща /предава/ на „И.“ ЕООД сумата от 1781,61 лева, за което страните се
съгласяват, че е платено изцяло и в брой от адв. Т. при подписване на
споразумението, като същото служи за разписка за извършеното плащане.
Представена е и декларация от 18.08.2017г. от А.Ю.Ю., с
която същият декларира, че потвърждава всички действия на адвокат К.Т.,
извършени от негово име и за негова сметка, включително сключения договор за прехвърляне
на вземане от 10.10.2014г. с предмет вземане за сумата от 1881,61 лева, представляваща
платена без основание стойност на коригирана електроенергия, както и че е е
получил от адв. Карсимир Т. дължимата му по договора сума, като подписаната декларация
предствлява разписка за получената сума.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.284 във вр. с
чл.280 от ЗЗД от ЗЗД и е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съгласно
правилото на чл.154 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да докаже валидно сключен между страните договор за поръчка с твърдяното
съдържание, обстоятелството, че в изпълнение на същия договор за поръчка
ответникът е сключил от името на ищеца договор за цесия, по който е получил
процесната сума и за него е възникнало задължение да я предаде на ищеца, а ответникът
следва да докаже изпълнение на задълженията си по договора за поръка, включително
предаване на процесната сума на ищеца. По възражението за прихващане ответникът
следва да докаже, че е изпълнил твърдяното задължение на ищеца към трето лице.
Съдът
намира, че ищецът не е доказал сключването на договор за поръчка между страните
с твърдяното в исковата молба съдържание. От ищеца не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на твърдението му за наличие на такъв договор.
Напротив, единствено от ответната страна е представено пълномощно от
04.07.2014г., което обаче не е равнозначно на сключен договор за поръчка. От
представеното пълномощно не може да се извлече съдържанието на конкретния
твърдян от ищеца договор за поръчка.
На
следващо място, съдът намира, че не е доказано обстоятелството, че сумата по
договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. е предадена от цесионера „И.“
ЕООД лично на адв. К.Т.. В т.3 от договора е записано, че цената от 1761,81
лева е предадена изцяло и в брой от цедента на цесионера при подписване на
договора, още повече при положение, че в титулната част на договора цедентът е
записан като „К.Г.“ ЕООД, чрез управителя П. Колев, чрез пълномощника адв. К.Т.“.
Отделно
от горното, установи се, че договорът за цесия от 23.10.2014г. между „К.Г.“
ЕООД и „И.“ ЕООД е сключен от лице без представителна власт за „И.“ ЕООД, а
именно от Д.А., която видно от вписаните в Търговския регистър обстоятелства не
е била управител на дружеството. В тази връзка е сключено и представеното допълнителното
споразумение към договора за цесия от 23.10.2014г., сключено вече чрез
действителния управител на „И.“ ЕООД Теодора Димитрова, съгласно което „И.“
замества „КНМ Г.“ в дълга му спрямо А.Ю.за сумата от 1761,81 лева, в замяна на
което „И.“ ЕООД придобива вземането за същата сума от „К.Г.“ ЕООД безвъзмездно.
Изрично е включена клауза в споразумението, че адв. К.Т. връща на „И.“ ЕООД
получената като цена на вземането сума в размер на 1761,81 лева. Следователно
адв. К.Т., не държи процесната сума, а и след споразумението не е налице
основание същата да бъде получена от „К.Г.“ ЕООД. Възраженията на ищеца за
нищожност на тристранното споразумение съдът намира за неоснователни.
Твърденията, че е налице заобикаляне на закона поради намеренията на ответника
да ползва дружеството „К.Г.“ ЕООД като „паразитно“ дружество и т.н. останаха
недоказани. Не е налице и договаряне във вреда на представлявания, доколкото само
от текста на споразумението (единствено доказателство по делото) не може да се
направи извод, че трите страни са договаряли съзнателно във вреда на
представлявания „КНМ Г.“ ООД. Още повече, че загуба не би могла да възникне за
него от посоченото споразумение.
Превеждането
на процесната сума по гр.д. № 7905/2016г. по описа на ВРС в полза на „И.“ ЕООД, било то и доверителна сметка на адв. Т.,
е абсолютно ирелевантно за настоящото производство. Това е така, защото
основанието за получаване на сумата гр.д. № 7905/2016г. е титулярството на „И.“ ЕООД като носител на
вземането от „Енерго-Про Продажби“ АД, а превеждането по
сметка на адв. Т. е по изрично заявеното желание на „И.“ ЕООД с представено
изрично пълномощно за адв. Т. да получи сумата. Заверяването на сметката на
адв. Т. с тази сума в качеството му на пълномощник на „И.“ ЕООД не може да се
приравни на получаването на сумата в качеството му на довереник по твърдения
договор за поръчка с „К.Г.“ ЕООД.
По
всички изложени съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените в настоящото разноски за
платена държавна такса в размер на 71,27 лева. На ответника от адв. П.Ч.Г. е
оказана безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от Закона
за Адвокатурата, предвид което ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата. В списъка с разноски адв. Г. е посочил сумата
от 360 лева с ДДС, но не е представил доказателства, че е регистриран по ЗДДС.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** срещу К.Д.Т. с ЕГН **********, адрес: *** –
партер /вътрешен двор/, иск за заплащане на сумата от 1781,61 лева, представляваща
получена от ответника в изпълнение на задълженията му по договор за поръчка от
04.07.2014г. сума, предоставена му по договор за цесия от 23.10.2014г., сключен
между „К.Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, която не е отчетена на ищеца в качеството му на
доверител, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, на основание чл.284 във вр. с чл.280 от ЗЗД от ЗЗД.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на К.Д.Т. с ЕГН **********, адрес: *** –
партер /вътрешен двор/ сумата от 71,27 лева, представляваща направени по делото
разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. П.Ч.Г., ЕГН ********** от Адвокатска колегия – гр. Варна сумата
от 300 лева, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение
по настоящото производство, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: