РЕШЕНИЕ
№ 260016
гр. Враца, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Враца, IV-ти въззивен граждански състав, в публичното заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове: Мирослав Д. Досов
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа
докладваното от Калин Тр. Тодоров
Въззивно гражданско дело № 20201400500450 по описа за
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3786/14.08.2020
г. на Областна дирекция на МВР, гр. Враца, чрез главен юрисконсулт Д.П., против
решение № 152/05.08.2020 г., постановено по гр. дело № 384/2020 г. по описа на Районен
съд гр. Мездра, с което дирекцията-жалбоподател е осъдена да заплати на ищеца Б.В.В.
с ЕГН ********** сумата 1 701.97 лв. на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и във
вр. с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, представляваща дължимо и неизплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.03.2017 г. до
31.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.05.2020
г. до окончателното й изплащане и сумата 232.76 лв. представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 01.03.2017г. до 15.05.2020г., както и
сумата 400 лв. деловодни разноски.
В жалбата подробно се мотивира становище за
неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с действащите
материално правни норми и необоснованост. Дирекцията намира, че тъй като ищецът
Б.В.В. е полицай, то неговите служебни правоотношения се уреждат единствено от
ЗМВР, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от същия закон. Навеждат се доводи, че с
нормата на 142, ал. 1 и във вр. с ал. 2 от ЗМВР законодателят е въвел ясно
разграничение между статута на лицата работещи по трудов договор, държавните
служители и държавните служители полицейски органи, какъвто е ищеца, като
статута на последните се урежда единствено от ЗМВР и издадените по приложението
му подзаконови нормативни актове, но не и от КТ. Дирекцията твърди, че
специалният ЗМВР, който урежда спорните правоотношения по заплащане на
положения нощен труд от ищеца, посочва в своя чл. 187, ал. 1, че нормалната продължителност
на работното време през нощта е от 8 часа, за всеки 24 часов период, като нощен
е трудът положен между 22 часа и 6 часа.
А общият закон - КТ урежда по-кратка продължителност на нощния труд, в размер
на 7 часа на денонощие. В тази връзка, според въззивника, районният съд е
приложил неправилно материалния закон, приемайки, че положеният от ищеца нощен
труд следва да бъде преизчислен и съответно заплатен, по правилата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата на структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/,
издадена по приложение за КТ и не е приложил действащата в исковия период
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. по приложението на ЗМВР, в която липсва
текст, който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен
с коефициент 1.143. Дирекцията намира за необосновано становището на районния
съд, че в казуса е налице празнота в нормативната уредба, отнасяща се до
статута на държавните служители полицейски органи, при което следва да се
приложат нормите на общото гражданско право - КТ, което предвижда по-кратка
продължителност на нощния труд - 7 часа, съответно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, който
текст предвижда коефициент за трансформация на положените часове нощен труд в
дневен. В подкрепа на оплакванията си, жалбоподателят сочи конкретни съдебни
актове на окръжни съдилища в страната, в които се споделят застъпените от него
правни тези. При релевираните оплаквания, ОД на МВР гр. Враца моли за отмяна на
обжалването решение като неправилно и необосновано и постановяване на съдебен
акт по същество от настоящата инстанция, с който предявеният осъдителен бъде
отхвърлен изцяло. Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия Б.В.В., чрез
адв. С.Г. от Врачанска адв. колегия, е представен отговор, в който оспорва
жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение,
претендира съдебни разноски. Намира, че основният спорен по делото правен
въпрос е по приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ във връзка с преизчисляването
на положения от полицейските служители нощен труд в дневен, който въпрос, след
процес по правоприлагане, е решен правилно от първостепенния съд в съответствие
с българския закон и Хартата за основните права на Европейския съюз.
В писмени становища и в съдебното заседание страните
обосновават своите тези като се позовават на постановеното Решение на СЕС от
24.02.2022 г. по дело С-262/20 и практика на различни съдилища в страната.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради което съдът я намира за допустима.
Предявените искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
179, ал. 1 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Б.В.В. претендира за осъждане на ответника Областна дирекция на
МВР, гр. Враца да му заплати сумата 1701.97 лв. (съобразно изменението на
претенцията по реда на чл. 214 ГПК), представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода
от 01.03.2017 г. до 31.03.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху цялата
сума, считано от 15.05.2020 г. - датата на предявяване на иска до окончателното
и изплащане, както и сумата 232.76 лв. (съобразно изменението на претенцията по
реда на чл. 214 ГПК) лихва за забава за посочената по-горе главница считано от
01.03.2017 г. до 15.05.2020 г.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът Областна
дирекция на МВР, гр. Враца, чрез процесуалния си представител е оспорил
предявения иск като неоснователен и по размер. Твърди се, че положеният от
ищеца извънреден труд е бил надлежно начислен и заплатен по правилата на
действалите през процесния период Наредби на министъра на МВР, в които липсвал
текст за преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Счита се,
че в случая не намират приложение правилата на НСОРЗ, за което за изложени
съображения.
Първоинстанционният съд е приел,
че в действалата в процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на
министъра на МВР липсва изрично правило за преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен с определен коефициент, което представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите на МВР и същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното прилагане на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата – чл. 9, ал. 2 от същата. По горните мотиви
и съобразно приетото експертно заключение, районният съд е приел, че исковете
са основателни и доказани в предявените и установени от вещото лице размери,
поради което ги е уважил.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част,
а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността
на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Врачанският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на
императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази приложимите разпоредби на закона, окръжният съд намира въззивната
жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на
районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е
изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.
Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това
какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка, поради което, ВОС я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е
необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение. Въззивната инстанция
напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на районния съд за основателност
на предявените искове, като препраща към мотивите на решението на основание чл.
272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към
съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до това,
че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите на
Министъра на вътрешните работи, издадени по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, уреждащи реда
за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не трудовото
законодателство. Поради това се счита от въззивника, че районният съд
неправилно е приел наличие на непълнота в специалната уредба, при която следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, в т. ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се
казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – "извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време”. В случая, съгласно действащата към
процесния период редакция на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР (преди изменението с
ДВ-бр. 60/2020 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на
тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
(понастоящем ал. 7) постановява, че работата извън редовното работно време от
280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. При
преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от
нормалната продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът има
качеството на държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР. Както бе посочено по-горе, в действащата за периода разпоредба на
чл. 187, ал. 3 МВР е предвидено, че при работа на смени е възможно полагане на
труд през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Но от анализа на тази разпоредба става
ясно, че посочените в нея 8 часа нощен труд са максимално допустимите за работа
през нощта и същите не са определени като нормална продължителност на работното
време през нощта, тъй като законодателят е използвал именно термина
"средно 8 часа" за всеки 24-часов период. Поради това, не могат да
бъдат споделени доводите на въззивника, че нормалната продължителност на
работното време през нощта за държавните служители по ЗМВР е била 8 часа и е
равна на нормалната продължителност на дневното работно време, като съдът
намира, че за процесния период в ЗМВР не е имало фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е,
че едва след изменението на чл. 187, ал. 1 ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г. вече
нормативно е определена нормалната продължителност на работното време през
нощта – на 8 часа.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители, са създадени специални
правила, определени с наредба на министъра на МВР на основание законовата
делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР (сега ал. 10). За процесния период са
действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи – Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., в които липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се
отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била
уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл. 31, ал. 2
от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т. е. преизчисляването е с коефициент 1.143.
Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното
време, при сумирано такова, не е уреден в КТ, ЗМВР или ЗДСл., а е предмет на
подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови
правоотношения уредбата е в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските
(НРВПО). Съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа, а на нощното – 7 часа, то отношението между двете величини формира
коефициент 1.143. Съгласно чл. 9а, ал. 4 НРВПО предвижда, че когато се полага
нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по
ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Съответно чл.
9г НРВПО предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда. Разпоредбата на чл. 9г
НРВПО е в сила от 01.01.2018 г., но разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е с това
съдържание от
Предвид горното и с оглед безспорния факт, че служителите в МВР са
държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се
приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този
смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно
за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране
би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, както е било в отменения ЗМВР, то
доколкото няма изрично уредено нещо друго, за неуредените отношения приложение
намира ЗДСл, който от своя страна препраща към трудовото законодателство по КТ.
Така, съгласно чл. 67, ал. 3 ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, на допълнителните
възнаграждения и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство, като чл.
50а, ал. 2 ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и
заплащането на извънредния труд.
Предвид горното и при безспорната липса на изрична уредба в специалните
наредби, издадени от министъра на МВР, в случая за процесния период субсидиарно
приложение намира чл. 140, ал. 1 КТ относно нормалната продължителност на
работното време през нощта – 7 часа при 5-дневна работна седмица, както и
правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето
защо, изводите на районния съд са правилни, а всички изложени възражения от
въззивника са неоснователни. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1.143. Възприемането
на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. Ето
защо, настоящата инстанция намира за неоснователни изложените във въззивната
жалба възражения и доводи относно неприложимост към процесното служебно
правоотношение на установения в нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
преизчисление на нощния труд в дневен.
Горните изводи на настоящия съд не се променят и от постановеното
Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С-262/20, образувано по преюдициалното
запитване, отправено от РС-Луковит, на което се позовава процесуалния
представител на ОД на МВР Враца в писмени бележки пред настоящия съд. В
решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. "а" от Директива 2003/88ЕО
не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е
по-кратка от нормалната продължителност на труда през деня. В тази връзка е
прието от СЕС, че във всички случаи в полза на такива работници трябва да има
други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд. В случая, в българското
законодателство до
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по основание.
По отношение размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата
инстанция и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че за процесния период ищецът Б.В.В. е положил нощен труд от 1652
часа, чиято парична равностойност, след преизчисляването им с коефициент 1.143
и приравнени на дневно работно време, възлиза на 1701.97 лева, която сума не е
начислена към заплатата на ищеца, съответно – не му е заплатена от ответника.
Ето защо, предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер
от 1592.07 лв., поради което следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба.
С оглед основателността на главният
иск, основателен е и акцесорния иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху присъдената главница. Възнаграждението
за извънреден труд е част от трудовото възнаграждение, за изплащането на което
е установен срок - месечен или тримесечен, според сумарното отчитане на
работното време. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането
на срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. С оглед
заключението на вещото лице съдът приема, че дължимото обезщетение за забава за
процесния период върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, възлиза
на предявената след изменението на иска сума от 232, 76 лв., за която този иск
следва да се уважи изцяло.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна, а поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски в
размер 400, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивното производство,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 152/05.08.2020 г. по гр. д. № 384/2020 г. на Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
Областна дирекция на МВР, гр. Враца, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева –
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател:
...........
Членове:
1..........
2..........