Решение по в. гр. дело №849/2020 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                         №     260120    ,23.12.2020 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение

  На двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година

  В публичното заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

                                             Членове : ГАЛИНА ЖЕЧЕВА     

                                                             ЖЕЧКА МАРГЕНОВА  

                                                                                                                   

при секретаря Румяна Радева

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 849 по описа за 2020 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 260459/17.08.2020 г. ( по регистратурата на ДРС) на ищеца А.И.А. *** Тошево срещу Решение № 709 от 23.07.2020 г., на Добричкия районен съд по гр. д. № 2814/2019 г., отхвърлящо предявен от него отрицателен установителен иск за парично вземане в размер от 9 165,74  лева – стойност на доставена , но неотчетена и незаплатена електрическа енергия за периода 5.06.2015г. – 23.05.2019  г. съгласно посочена в решението фактура и за посочен в него енергоснабден имот и възлагащо в негова тежест разноските на противната страна.

         В жалбата има оплаквания за необоснованост на решението с оглед липсата на проведено от ответника доказване на следните обстоятелства : времето, в което е работил  регистър 1.8.4 ; показанията по всички регистри , в т.ч. 1.8.4 при монтажа на новия електромер ; присъствието на подписалия протокола съсед Л.Б.на проверката ;  начина за определяне на количеството енергия в трети регистър на СТИ , което отчита  потребление на битов абонат, заявил само две тарифи  с цени по – ниски от цените за технологични разходи . Съдържа оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при нарушения на : член 120,ал.1 от ЗЕ , член 143,т.14 и член 146,ал.1 от ЗП по довода за нищожност на правилото на член 38 от ОУ ; обективното право , в което не е призната правна възможност за извършването на едностранна корекция;   член 13 от Директива № 2006/32/ ЕО за задължението за заплащане на цена на реално доставена стока ;  член 47 – 51 от ПИКЕЕ ; член 15,т.2 от ОУ ; член 42,46,50,51 и 52 на Директива 2009/72/ЕО и мерките в Приложение № 1 към нея и на създадените във връзка с тях подзаконови нормативни актове.  В жалбата се прави предварително възражение по член 78,ал.5 от ГПК и възражение срещу признаването като разноска на ДДС върху адвокатското възнаграждение по подробни съображения , в т.ч. основани на решение на съда ЕС  по С – 427/16 и С-428/16 г. за тълкуването на правила на ДФЕС и ДЕС и противоречието на член 78,ал.5 от ГПК и на § 2а от ДР на Наредба № 1 на същите . Иска се отмяна на решението и уважаване на претенцията.

         В отговор на „ Електроразпределение Север“ АД, град Варна жалбата се оспорва по съображения за правилно приложение на ПИКЕЕ от 2019 г., за спазване на реда за установяване на неточното измерване и при осъществяване на предвидените в ЗЕ и ПИКЕЕ условия за корекция на сметката на потребителя . Настоява се решението да бъде потвърдено и разноските да бъдат присъдени.

         При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.

         Предявеният от А.И.А. срещу                                                         „ Електроразпределение Север“ АД, град Варна иск по член 124,ал.1 от ГПК е за установяване несъществуването на парично вземане в размер от 9 165,74 лева, съставляваща корекция на сметката му като потребител чрез допълнително начисляване на  стойността на доставена в неговия енергоснабден имот в село Пчеларово за период от 5.06.2015 г. до 23.05.2019 г.  55 591 kwh електрическа енергия съгласно фактура № **********  от 30.07.2019 г.

Установено е от първоинстанционния съд, че на 23.05.2019 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване (електромера) на доставяната в жилищния имот на ищеца  електроенергия и че е съставен констативен протокол № 1202750/23.05.2019 г. , подписан от свидетелката Л.Б.като „ съсед“ и двама служители на                            „ Електроразпределение Север “ . Свидетелката Б.установила, че била заварена от служителите в съседен имот при доставка на храна като домашен санитар. Казали й , че „ свършили работата си “ и тя попълнила имената си и се подписала на документа, който й предоставили. Според свидетелствата на с.г.( един от проверяващите служители ) в имота нямало никого. Проверката започнала в присъствие на жената, но после тя напуснала мястото в опит да намери Кмета и пак се завърнала в края на проверката . Служителите й обяснили, че електромерът подлежи на демонтаж и предаване на БИМ и тя подписала протокола . При проверката бил използван софтуер за четене на електромери като било установено , че „ има натрупани киловати в четвърта тарифа “.

Извършената на 15.07.2019 г. метрологична експертиза в лаборатория на Българския институт по метрология, Регионален отдел в град Русе показала, че електромерът , тип МЕ 162-D1A52- МЗКО , на словашкия производител „ ISKRA“ , съответства на метрологичните характеристики, достъп до вътрешността му не е осъществяван, той отговаря на изискванията за точно измерване на електроенергията, както и записаните показания на тарифите са Т1 – 006837,1 kwh и Т2 – 012985,4 kwh. Заключението е изготвено въз основа на утвърдени Методика ( на л. 150 – 163от делото на ДРС ) и чрез използване на софтуер - MeterView v4.x.x  за параметризиране и настройка на електромери ,предоставен за целите на метрологичната експертиза от „ Фродексим трейд“ ООД, град София - официален представител на производителя „ ISKREEMECO d.o.o“,  съгласно писмо на л. 149 от делото на ДРС. Софтуерното прочитане установило намеса в тарифната схема на електромера – освен двете тарифи Т1 и Т2, действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т 15.8.4 , на която са записани 0055591,295 kwh. Въз основа на данните от експертизата ответникът e извършил корекция на сметката за доставената в обекта на ищеца електроенергия за съответния период преди проверката, като е издал фактура № ********** от дата 30.07.2019 г. за сумата 9 165,74 лева, съставляваща стойността на общото количество от 55 591 kwh. електроенергия, отчетени на невизуализирания регистър.

Според заключението на вещото лице по делото, средството за техническо измерване на доставяната в обекта на ищеца електроенергия е еднофазен статичен електромер – iskra ME 162 , предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни мрежи, с до четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време; електромерът е произведен през 2015 г. и монтиран на обекта на ищеца на 4.06.2015 г.; в протокола за монтажа за тарифните регистри 1.8.1. ( нощна тарифа) и 1.8.2 (дневна тарифа) са записани нулеви показания, а за регистрите 1.8.3 , 1.8.4 и 1.8.0 няма записани показания; данните от констативния протокол показват, че активиран е бил и регистърът 1.8.4 , отчетените в който данни не са били визуализирани на дисплея; електромерът е измервал и отчитал цялата преминаваща през него и доставяна в обекта на ищеца електроенергия, но част от нея се е отчитала в този активиран регистър 1.8.4, чиито показания са невидими на дисплея; параметризацията на електромера е извършена от производителя, като са зададени два активни тарифни регистъра. Няма данни кога е активиран невидимият регистър, а отчетеното в него количество електроенергия е остойностено от ответника по цени за технологични разходи.

 Правилно първоинстанционният съд е приел, че към датата на проверката са действали влезлите в сила на 4.05.2019 г. ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019 г.).  На основание влезлите в сила на 17.07.2012 г. разпоредби на член 83, ал.1, т.6, член 83, ал.2 и член 98а, ал.2,т.6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката ( обн, Дв, бр. 54 от 2012 г. ) и влезлите в сила Правила за измерване на количеството електрическа енергия ( обн.Дв, бр. 35/2019г. ) операторът на съответната мрежа може от  дата 4.05.2019 г. в случай, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване  да начисли измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри – член 55,ал.1 от ПИКЕЕ. Преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на член 49 – член 55,ал.2 от ПИКЕЕ . Този ред включва съставяне на констативен протокол при спазване на изискванията по член 49,ал.1 – 4 от ПИКЕЕ и при наличие на условията по член 49,ал.5 от ПИКЕЕ – нарушения във функционалността на средството за търговско измерване ( данни за отчетена енергия в скрит на дисплея тарифен регистър ) – изпращането му в срок на компетентния орган за метрологичен контрол .

В случая , констативният протокол е съставен при спазване на изискванията на член 49,ал.1 – 4 от ПИКЕЕ. Служителите на оператора на електропреносната мрежа са обезпечили при отсъствие на ползвателя или негов представител ( член 49,ал.3 от ПИКЕЕ ) присъствието на свидетел               ( третото лице Л.Б.) , който не е служител на оператора от началото на проверката . Обстоятелството, че свидетелят самоволно е напуснал мястото и при завръщане в края на проверката ( след извършения демонтаж на електромера ) е подписал протокола, не може да се третира като нарушение на реда за извършване на проверката . Нарушената функционалност на електромера е потвърдена от надлежно извършената метрологична проверка по констативен протокол № 1367 от 15.07.2019 г. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване е осъществено след монтажа му ( до колкото при монтажа той е бил параметризиран с две тарифи от производителя ) и в резултат на същото доставената в обекта на ищеца 55591,295  kwh електроенергия не е отчетена при електроразпределителното дружество и не е заплатена от него.  Няма данни в кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър електроенергия, но това е без значение, предвид на това че е остойностена от ответника по цени за технологични разходи – член 56,ал.3 от ПИКЕЕ . Задължението на въззивника – ищец е остойностено правилно с оглед промяна на цените в седем подпериода , както е посочило вещото лице в констатациите по т.5 от заключението . Това е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/ 2019г. ) за начисляване на доставената в обекта на ищеца електроенергия и за възникване на задължението му да заплати нейната стойност. Предвид изложеното, въззивният съд намира , както е преценил и първоинстанционният съд, че паричното вземане в размер от 9 165,74  лева е възникнало в полза на въззиваемото дружество срещу въззивника – потребител и това обуславя неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за него. Ето защо въззивният съд потвърждава решението изцяло.

Въпросите, поставени в първоинстанционното производство , във връзка с дължимостта на ДДС върху адвокатското възнаграждение от 1 884 лева за упълномощения адвокат ( съдружник в регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество „ В., Ж.и партньори“ ) и възможността за намаляването му при възражение по член 78,ал.5 от ГПК под минималния размер ( от 616,63 лева без ДДС и 739,96 лева с ДДС ) , изчислен съобразно член 7 ал.2,т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , са законосъобразно решени от първоинстанционния съд в подробните мотиви на решението относно разноските. Стойността на адвокатската услуга се облага с ДДС веднъж и данъкът се заплаща от получателя й  ( ответното дружество ), а противната страна му го заплаща като част от разноските, за които отговаря поради водения от нея неоснователен иск - член 78,ал.3 от ГПК . Въззивният съд намира, че за настоящото производство , пак с оглед заявеното възражение по член 78,ал.5 от ГПК , въззивникът дължи намалено на 739,96 лева,  с вкл. ДДС, адвокатско възнаграждение ( от 1 884 лева ) – пак в минималния размер по Наредбата с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Не дължи други разноски ( за събиране на доказателства чрез експертиза от вещо лице ) , защото не са сторени в това производство.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

 

                                      Р    Е   Ш   И    :

ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 709 от 23.07.2020 г., на Добричкия районен съд по гр. д. № 2814/2019 г.

ОСЪЖДА А.И.А. , ЕГН: ********** *** да заплати на „ Електроразпределение Север “ АД, град Варна, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс – Г  сумата от 739,96  ( седемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки ) лева, адвокатско възнаграждение на основание член 78,ал.3 и ал.5 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.