Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. Русе, 12.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, в
открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като разгледа докладваното от съдия Купринджийска КАНД № 50 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция „Митници“,
депозирана чрез процесуален представител ст. юрисконсулт в ГД „Митническо
разузнаване и разследване“ при ЦМУ на Агенция „Митници“ Г. С., против Решение №
260001 от 05.01.2021 г., постановено по АНД № 202/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 1451 от
21.10.2019 г., издадено от Главен директор на ГД „Митническо разузнаване и
разследване“ при ЦМУ на Агенция „Митници“, с което на ответника по касация „ДМВ
Петрол“ ЕООД на основание чл. 126, ал. 1, предложение първо, т. 2 от ЗАДС е
наложена имуществена санкция в размер на 4 984,54 лева, на основание чл.
124, ал. 1, вр. чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е отнета в полза на държавата стоката,
предмет на нарушението по чл. 126, ал. 1, предложение първо от ЗАДС –
3 858 литра при 15⁰С – гориво за дизелови двигатели Б6 с код по КН
2710 20 11 и на основание чл. 124а, ал. 1, вр. чл. 126 от ЗАДС „ДМВ Петрол“
ЕООД е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от един
месец в обект – бензиностанция, находяща се в с. Ново село, Главен път гр. Русе
– гр. Кубрат, община Русе, област Русе.
Като касационни основания в жалбата се сочат допуснати
от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във
връзка с оценката на доказателствата, довели до формиране на необосновани
фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон.
Претендира се отмяната на въззивното решение и
решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното
постановление или в условията на алтернативност, след отмяната на въззивното
съдебно решение, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Ответникът по касационната жалба – „ДМВ Петрол“ ЕООД,
чрез процесуалния си представител адв. Г. М., изразява становище за нейната неоснователност.
Подддържа, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след
касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в
сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя изложените
от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които
тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, вр. чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН. Събраните
доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107,
ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до
обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на
въззивната инстанция, според което ответникът по касационната жалба не е
осъществил от обективна страна състава на административно нарушение по чл. 126,
ал. 1, предложение първо от ЗАДС като по делото не се доказва, че на 13.02.2019 г. в Резервоар
№ 2 на обекта в с. Ново село, обл. Русе, стопанисван от ответника по касация,
последният да е държал 3 858 л. при 15°С гориво за дизелови двигатели, с код по
КН 2710 20 11, без да притежава данъчен документ или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциз. Както и районният съд е посочил, в конкретния
казус обвинението се основава на доставката, регистрирана в НАП на 13.02.2019 г.,
за която липсвали дадените документи. Обосновано районният съд е приел, че въз основа на
събрания по делото доказателствен материал такава доставка изобщо не е била
извършвана. Този извод се потвърждава от редица допустими и относими към
правния спор писмени и гласни доказателства.
По делото се
установява по несъмнен начин, че на 28.12.2018 г. погрешно са били разтоварени
в Резервоар 2 на обекта /за дизелово гориво/ 2 052 л. при 15°С бензин
А-95Н. След установяване на грешката е взето решение бензиностанцията да
преустанови дейност до решаване на проблема, за които факти бил съставен и
протокол от 28.12.2018 г. (л. 58 от делото на РС – Русе). Тези обстоятелства се
потвърждават и от показанията на разпитания по въззивното дело в качеството на
свидетел В. Я. – служител в „ДМВ Петрол“ ЕООД (л. л. 142 и 143 от делото на РС
– Русе), който именно посетил обекта на 28.12.2018 г., след като бил информиран
от шофьора на камиона за допуснатата от него грешка. Свидетелят посочва, че
след констатиране на грешката обектът преустановил дейността си, като системата
била спряна и не са били извършвани продажби, започнало изтегляне на погрешно
смесеното гориво на малки количества. Свидетелят е категоричен, че за периода
от 28.12.2018 г. до 13.02.2019 г. други доставки не е имало. Освен това
свидетелят обяснява и че когато по време на проверката, проверяващите включили
системата, се генерирала доставка, а реално доставка не е имало. Именно след
този случай било поискано и обяснение от обслужващата сервизна фирма. Пояснява,
че през този период /29.12.2018 г. до датата на проверката/ са пращани отчети
към НАП, че са генерирани продажби, защото е имало зареждане и извеждане на
гориво от обекта, но това е било изтегляното гориво от доставчика, което
погрешно е било разтоварено при дизеловото гориво, не е имало продажби на трети
лица, като обектът е бил затворен, но системата е автоматична и когато се
зарежда и извежда гориво това винаги се отчита.
Св. А. С. – служител в ГД „Фискален контрол“ към НАП (л. л. 201 и 202 от
делото на РС - Русе) също посочва, че нивомерната система е автоматична и
задълженото лице няма достъп до данните, които се изпращат към НАП и винаги
когато се получава доставка в обекта или се извежда гориво, това се отчита по
нивомера. Пояснява например, че по отношение на погрешно налетите около 2 хил.
л. бензин в отсека за дизелово гориво, нивомерът автоматично е отчел това
количество като влято дизелово гориво в дизеловия резервоар. Извежданите по
малко количества погрешно смесено гориво също били отчитани от нивомера като
продажби.
Доставката, дала
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
ответника по касация била на 3 865 л., а намереното количество в
резервоара - 3 858 л. или 7 л. по-малко. Липсват документи или съобщения
от нивомерната система как и кога е извадено това количество /от 7 литра/. Освен
това от значение е и фактът, че на 12.02.2019 г., на два пъти – в 16.14 ч. и в
18.00 ч., нивомерната система е отчела доставка веднъж на 3 923 л.
дизелово гориво, а след това - на 3 865 л. дизелово гориво (същото количество
като това на 13.02.2019 г.), с време за зареждане 6 сек. При това положение,
ако се приемат отчитанията на нивомерната система за верни, би следвало към
момента на проверката на 13.02.2019 г. в резервоар 2 да има налични поне 11 585.52
л. гориво, при положение, че от дневните финансови отчети се установяват две
изтегления на гориво на 12.02.2019 г. и на 13.02.2019 г. в общ размер на 67.480
л. (3923+3865+3865 = 11 653 л – 67.480=11 585.52 л.). Към началото на
проверката обаче в резервоар 2 са налични само 3 858 л гориво, което е
косвено доказателство, че отчетените от нивомерната система „зареждания“ на
дизелово гориво на 12.02.2019 г. и на 13.02.2019 г., не са реални и се дължат
на технически проблем.
В тази връзка по
делото са събрани и писмени доказателства относно установен технически проблем
с модула за комуникация с нивомерната система, в резултат на който за периода
от 29.12.2018 г. до 13.02.2019 г. системата генерира нереални доставки на
голямо количество гориво в рамките на няколко секунди, като това е ставало в
момента на стартиране на компютъра. Налице са и данни, че след като установила
този проблем, обслужващата сервизна фирма е предприела действия по
отстраняването му (вж. сервизни протоколи и становище на „Дианел сервиз“ ЕООД
на л. л. 113 - 115 от делото на РС – Русе). За реда и начина на предаване на
данните от нивомерната система към НАП са събрани и гласни доказателства, като
от показанията на св. Д. Т. също се установява наличието на технически проблем
при предаване на данните за процесния период (л. л. 140 – 142 от делото на РС –
Русе). Следва да се има предвид, че истинността на отчетеното време за доставки
се потвърждава и от НАП и съответно спор за него няма по делото. В тази насока
са събраните по делото гласни доказателства (вж. разпит на св. А. С. – служител
в ГД „Фискален контрол“ към НАП, извършил проверката на обекта, съвместно с
митническите служители на л. л. 201 и 202 от делото на РС - Русе).
В този смисъл
правилни и обосновани са изводите на съда, че така установеното дискредитира
достоверността на отчитането и съществуването на дадените доставки въобще, вкл.
и за конкретната дата – 13.02.2019 г., и съответно води до липса на задължение
на санкционираното лице да има документи за такава.
Напълно се споделят
и мотивите на съда относно липсата на основен елемент от обективната страна на
нарушението, а именно държането на определена акцизна стока с дадената
номенклатура, вида на която определя и размера на акциза и съответно
наказанието за нарушението.
Видно от заключението
на МЛЕ № 6_15.02.2019 /27.02.2019 г. (л. л. 33 – 35 от делото на РС – Русе), с
обект на изследване процесната течност, последната представлява продукт,
получен чрез смесване на бензин и гориво за дизелови двигатели, което
категорично не носи характеристиките на предмета на вмененото нарушение – 3 858
л. при 15°С чисто гориво за дизелови двигатели, с код по КН 2710 20 11 и
напълно отговаря да е получено при неправилното, грешно преливане на бензин в Резервоар
№ 2 на 28.12.2018г., за което дружеството е представило акцизни документи.
Изцяло ирелевантно се явява обстоятелството какво е процентното съдържание на
нефтено масло, биодизел и етанол в продукта, противно на твърденията, изложени
от процесуалния представител на касационния жалбоподател в хода по същество по
делото в проведеното на 24.03.2021 г. открито съдебно заседание. Несъмнено от
МЛЕ се установява, че стоката има характеристики на продукт, получен чрез
смесване на бензин и гориво за дизелови
двигатели, като именно това обстоятелство е от значение за спора.
В тази връзка, за
пълнота на изложението, касационният състав намира за необходимо да добави и
следното: Неоснователни са направените възражения на процесуалният представител
на касационния жалбоподател в писмените бележки, че „е невъзможно процесната
стока да е в количество от 3 865 л., като тази течност да съдържа погрешно
разтоварените 2 052 л бензин, т.е. наличието на бензин е повече от
половината от течността, а заключението на експертизата да сочи, че процесната стока
съдържа 70 процента нефтено масло, биодизел и етанол, т.е малко повече от 2/3
от течността е с характеристики на дизелово гориво“. Този извод е направен на
базата на простото математическо изчисление, без да се вземат предвид и
останалите относими обстоятелства, установени в хода на производството. Видно е
от служебен бон – ниво на резервоарите от 28.12.2018 г., 16.14 ч., че в
резервоар 2 е налично количество 5 423 л. дизелово гориво, при 15 градуса
С, като в това количество е включено и погрешно налятото в резервоара гориво –
1 932 л бензин А 95 (л.127 от въззивното дело). Действително количеството
бензин по е-АДД е 2 052 л, но с оглед допустимите грешки както на
средствата за измерване при доставчика, така и на нивомерната система в
бензиностанцията, разликата от 119.948 л. е в границите на допустимата. Т.е. в
случая към първоначално наличните в резервоара 3 786 л. дизелово гориво са
прибавени 1 932 л. бензин. При това положение получената смес напълно
отговаря като количествено съотношение на дизел и бензин, установено с МЛЕ (70
процента нефтено масло, биодизел и етанол). Именно от това общо количество 5423
л при 15 градуса С (5378 л. отчетено количество съгласно цитирания служебен
бон) са изтеглени общо 1 721.89 л. гориво в периода 28.01.2019 г. –
13.02.2019 г., съгласно приложените дневни финансови отчети (л.л.128-138 от
въззивното дело), и е останало установеното при проверката количество. Това
процесно количество, което в последствие е изтеглено от проверяващите органи и
е подложено на експертиза, е всъщност част от 5 423 л. смесено гориво, което е налично към
28.12.2018 г. и е именно в съотношението установено при МЛЕ – 2/3 дизел и 1/3
бензин. Ако се приеме тезата на касационния жалбоподател, че 2 052 л.
бензина А 95 (1 932 л. по нивомер) са повече от половината от 3 865 л.,
излиза, че този бензин е прибавен към приблизително 1 900 л. дизелово
гориво, след което от него не е продавано - констатации, които се опровергават
категорично от писмените доказателства.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при оценката на
доказателствата и е приложил правилно материалния закон като е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260001 от 05.01.2021 г., постановено по АНД № 202/2020 г. по описа на Районен
съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.