Р Е Ш Е Н И Е
№ 79
гр.Плевен,
23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен,
девети състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди
и двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Виолета Николова
при секретаря
Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело №985
по описа на съда за 2022г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по
жалба на С.П.В. с ЕГН **********, адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 22-0256-000071/12.11.2022г. на полицейски
инспектор при РУ Д.Митрополия, с която по отношение на товарен автомобил марка
„*** ***“ с ****** КМ, собственост на С.П.В.,
е наложена административна мярка по чл.171, т.2 А, б.“а“ от ЗДвП прекратяване
на регистрацията за срок от 6 месеца. Посочва се в жалбата, че при издаване на
заповедта административния орган не е извършил пълно и всестранно събиране и
анализиране на обстоятелствата, свързани с административното нарушение, по
повод на което е издаден оспорения акт. Твърди се, че заповедта е
незаконосъобразна и постановена в противоречие на материалния закон. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло ЗПАМ №
22-0256-000071/12.11.2022г. на полицейски инспектор при РУ Д.Митрополия при ОД
на МВР-Плевен.
С писмо рег.№
256000-3771/07.12.2022г. административно наказващият орган е представил
административната преписка по издаване на оспорения административен акт.
В съдебно
заседание оспорващата С.П.В., редовно призована, не се явява. Представлява се
от пълномощник адв.И.Ц.. Процесуалният
представител на оспорващата поддържа
жалбата, посочва, че административното нарушение е било осъществено от трето
лице в период, в който С.В. е била
противозаконно лишена от владение върху превозното средство и за което е била
сигнализирана Прокуратурата на Република България и МВР. Иска от съда да отмени
изцяло издадената ЗПАМ № 22-0256-000071/12.11.2022г.
Ответникът
полицейски инспектор при РУ Д.Митрополия, редовно призован, се явява лично и
моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
С.П.В. е
собственик на товарен автомобил „*** ***“ 35 S C 11,
с рег.№ ЕН***КМ. На 24.04.2022г. оспорващата напуснала съпруга си и дома си и
заминала за чужбина. След завръщането си
в България при опит да си вземе личните вещи и автомобилите, нейна собственост,
получила закани за саморазправа и убийство.
С жалба с вх.№ 6485/22г. С.П.В. сигнализирала Районна прокуратура Плевен
и потърсила съдействие за връщане на
притежаваните от нея вещи в патримониума й. В жалбата В. посочила
местонахождението на превозното средство, а именно в дома на М.М.М. от
гр.Д.Митрополия. С разпореждане от
02.11.2022г. на прокурор от РП-Плевен била образувана прокурорска преписка №
6485/22г. и дадени указания в хода на
проверката да се върнат на С.В. притежаваните от нея ППС-та. В хода на
проверката на 10.11.22г. били снети обяснения от М.М.М. от служители на РУ
Д.Митрополия, установено местонахождението на превозното средство и бил
предупреден М.М.М. да върне товарен
автомобил „*** ***“ 35 S C 11, с рег.№ ЕН***КМ.
На 12.11.2022г. лицето Д.М.М., неправоспособен, бил
установен като водач на процесното превозно средство. Бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия GA
ф.№670727/12.11.2022г. на водача за
извършено нарушение на чл.150 от ЗдвП в гр.Д.Митрополия на 12.11.2022г. в 12,25
часа. С АУАН било иззето свидетелството
за регистрация на МПС № *********, два броя регистрационни табели с номер ЕН***КМ.
Със ЗПАМ № 22-0256-000071/12.11.2022г. на полицейски
инспектор при РУ на МВР - Д.Митрополия при ОД на МВР-Плевен, на С.П.В. е наложена административна мярка по чл.171,
т.2 А, б.“а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца, за това
че на 12.11.2022г. в 12,25 часа в град Долна Митрополия лицето М.М.М.от
гр.Долна Митрополия управлявал собствения на В. товарен автомобил „*** ***“ , с
рег.№ ЕН***КМ без да притежава свидетелство за управление на
МПС-неправоспособен. Заповедта била връчена на 15.11.2022г. на С.В. лично срещу
подпис. С жалба с вх.№ 256000-3733/01.12.2022г. (пощенско клеймо
от 29.11.2022г.) е инициирано
настоящето производство.
Горната
фактическа обстановка се установява от заверено копие на пр.преписка №
6485/22г. на РП-Плевен, заверено копие на АУАН ф.№670727/12.11.2022г. и
заверено копие на ЗПАМ 22-0256-000071/12.11.2022г. на полицейски инспектор при
РУ Д.Митрополия.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален
административен акт – Заповед на прилагане на принудителна административна
мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „А“ от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е
издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В
конкретния случай със Заповед № 316з-2561 от 04.07.2022 година директорът на ОД
на МВР Плевен е оправомощил полицейските инспектори в звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на
МВР-Плевен за територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР-Плевен (т.1.6). В настоящият случай Заповедта за
прилагане на принудителна административна мярка е издадена от полицейски
инспектор при РУ Д.Митрополия, поради което заповедта е издадена от материално
компетентен административен орган.
При издаване на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е
издадена в изискуемата от закона писмена форма, но не съдържа всички реквизити,
съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.
На първо място, съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 т.4 АПК
индивидуалният административен акт следва да съдържа фактическите и правни
основания за издаването му. Видно от съдържанието на оспорената ЗПАМ принудителната мярка се налага, за това че на 12.11.2022г. процесният товарен
автомобил е бил управляван от лицето М.М.М.от
гр.Долна Митрополия управлявал собствения на В. товарен автомобил „*** ***“ , с
рег.№ ЕН***КМ без да притежава свидетелство за управление на МПС-неправоспособен.
Това обстоятелство обаче не кореспондира със съдържанието на издадения акт за
установяване на административно нарушение серия GA ф.№670727/12.11.2022г., в който актосъставителят приел, че друго лице Д.М.М. е бил водач на товарен автомобил
„*** ***“, с рег.№ ЕН***КМ и е неправоспособен. По делото е приобщено
заверено копие на АУАН с ф.№ 706139/11.11.2022г. по отношение именно на М.М.М.,
с който е констатирано управление на лек автомобил *** собственост отново на С.П.В.,
на дата 11.11.2022г. в гр.Д.Митрополия в 16,55 часа ( а не на 12.11.2022г. както е посочено в ЗПАМ, предмет
на делото), за който последната отново е
търсила съдействие от органите на реда за връщането на владението й върху
МПС-то. Видно от съдържанието на
оспорнения административен акт е допуснато смесване на съдържанието на двата
акта за установяване на административно нарушение. АУАН се ползва с
доказателствена сила до доказване на противното. Ето защо съдът приема, че е
доказано по делото, че товарния автомобил „*** ***“ е управляван от Д.М.М., а не от М.М.М..
При проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт съдът намира, че същият е издаден и в нарушение на целта на
закона поради следните съображения:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, законодателят е определил
диапазон от време, в рамките на който може да бъде приложена съответната ПАМ. В
случая е предвидено, че това може да бъде от 6 месеца до 1 година. В тежест на
административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
обем и вид, че да не води до ограничаване правата на субекта в степен,
надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извърши в съответствие с характера ѝ във
всяка една от хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията, които са визирани в АПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени
фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от
него лице. При упражняване на правомощията по прилагане на ПАМ, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на
срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази
връзка той следва да изложи мотиви относно срока, за който се прилага
принудителната административна мярка, което в настоящият случай не е сторено.
Органът е бил длъжен не само да определи продължителността на прилаганата
мярка, която в случая е посочено, че е 6 месеца, но и да обоснове решението си
за това, за да може съдът, на свой ред да прецени дали това правомощие е
упражнено в съответствие с целта на закона, което е едно от основания по чл.
146 от АПК за оспорване на индивидуален административен акт. В тази връзка,
съдът не следва да тълкува съображенията на административния орган, а същите
следва да бъдат изложени в мотивите на заповедта, за да може съдът,
анализирайки ги да прецени дали съответстват и обосновават разпреденото в
административния акт. Като не е направил това, административният орган не е
обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона.Изискването
за мотивиране на административните актове обезпечава правилното упражняване на
съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за
защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено
нарушение и представлява отмяна на обжалвания административен акт като
незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 5 от АПК.
На следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания, ПАМ се налага с цел предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по
какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването
на друго нарушение или на вредни последици от извършването. В този смисъл е и
постоянната практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от
20.12.2017 на ВАС по адм.д. № 10768/2017 и Решение № 910 от 23.10.2018 година
на ВАС по адм. д. № 9379/2017 година.
По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради
което ЗПАМ №
22-0256-000071/12.11.2022г. на полицейски инспектор при РУ Д.Митрополия, с която
на С.П.В., е наложена административна мярка по чл.171, т.2 А, б.“а“ от ЗДвП
„прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца“ на товарен автомобил марка
„*** ***“ с ****** КМ, следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Относно разноските:
Предвид
изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане
на направени по делото разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя
своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от АПК. С оглед на
това ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни
разноски в общ размер на 1010лв., от които 10 лева платена държавна такса за образуване
на производството и 1000 лева адвокатско
възнаграждение по списък по чл.80 ГПК на л.66 от делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд Плевен, девети състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0256-000071/12.11.2022г. на полицейски инспектор
при РУ Д.Митрополия, с която на С.П.В.,
е наложена административна мярка по чл.171, т.2 А, б.“а“ от ЗДвП
„прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца“ на товарен автомобил марка
„*** ***“ с ****** КМ, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен да заплати на С.П.В. с ЕГН **********, адрес: ***, направени съдебни разноски общо в размер на 1010 лева за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на основание
чл.172, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/