Определение по дело №63091/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5708
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Николай Николов Чакъров
Дело: 20211110163091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5708
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110163091 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими, с
оглед на което приемането им е допустимо.
Следва да се допусне поисканата от ищеца техническа експертиза, като няма
необходимост от поисканата от ищеца счетоводна експертиза.
Исканията на ответниците за задължаване на ищеца по реда на чл. 183 ГПК и чл. 190
ГПК да представи посочени в отговора на исковата молба документи не са необходими за
изясняване на спора, поради което и предвид допуснатата съдебно-техническа експертиза
следва да се отхвърлят.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т.” ООД като
помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане за задължаване на третото лице да представи, находящи се у него
документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за
правнорелевантни за спора факти.
Следва да бъде приложено по настоящото дело ч.гр.д. № 40177/2021 г. по описа на
СРС, 153 състав.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т.” ООД, с посочен в исковата молба адрес на управление.
ЗАДЪЛЖАВА „Т.” ООД в едноседмичен срок от получаване препис от настоящето
определение да представи по делото намиращите се в него документи, касаещи
топлоснабден имот – апартамент № ., находящ се в гр. София, ..“, с аб. № .., за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., а именно - всички документи, касаещи отчитането и
разпределението на ТЕ в имота за процесния период, в това число и изравнителни сметки,
1
като му УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания съдът може да приеме
за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 40177/2021 г. по описа на СРС, 153 състав.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба, при
депозит в размер на 200 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.С..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.04.2022 г. от 09,35
часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора, а на третото лице помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата
към тях.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване по отношение на ответниците, че всеки от тях дължи на ищеца разделно
следните суми: сумата от 814,69 лв., представляваща дължима главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 08.07.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 118,82 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.07.2019 г. до 23.06.2021 г.; сумата от 17,68 лв., представляваща главница за дялово
разпределение през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
08.07.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата от 3,20 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 23.06.2021
г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № ., находящ се в гр. София, ..“, с аб.
№ .., и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
40177/2021 г. на СРС, 153 състав. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с двамата
ответници въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно действащите през
процесния период общи условия потребителят на топлинна енергия бил длъжен да заплаща
месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Посочва, че потребителят изпадал в забава и дължал обезщетение в размер на законната
лихва след изтичане на 45-дневен срок от издаването на общата изравнителна фактура за
съответния отоплителен сезон.
Двамата ответници са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
като оспорват предявените искове по основание и размер. Твърдят да не са собственици или
ползватели на процесния имот, с което оспорват да е налице облигационно отношение с
2
ищцовата страна. Поддържат, че процесният апартамент не бил топлоснабдяван, поради
което не е потребявана топлинна енергия. Дори обаче да е потребявана такава, това е било в
по-малко количество и на по-малка стойност от претендираните. В условие на евентуалност
правят възражение за настъпила погасителна давност. Молят исковете да бъдат отхвърлени
и претендират разноски.

По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответниците, по силата на което е престирал точно в количествено и качествено отношение
и за ответната страна е възникнало задължение за плащане на уговорената цена за топлинна
енергия и дялово разпределение в претендираните размери, като докаже, че ответниците са
били собственици или носители на вещно право върху посочения в исковата молба
недвижим имот през исковия период, или са встъпили в облигационно правоотношение на
друго основание. Във връзка с наведеното възражение за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да докаже спиране, респективно - прекъсване на давността.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че
е погасил задълженията чрез плащане.
Ищецът е направил доказателствени искания за доказване на останалите факти,
тежестта за установяване на които носи. Ответникът не твърди плащане, поради което не
сочи доказателства за това обстоятелство. Относно доказателствената сила и стойност на
доказателствата съдът дължи произнасяне само в решението.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3