Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр.К., 10.11.2020 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданска
колегия в публично заседание на деветнадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря........................Х.К.............................................................като
разгледа докладваното от съдията..................................гр.д.№760 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството на
съсобственик на имоти и като представител на другите съсобственици сключвала
договор за адвокатски услуги с адвокат П.В. Я., по които в предишни момента
получавала очакваните адвокатски услуги и плащала същите според тарифите и в
сроковете посочени от адвокат Я.. Тези предишни взаимоотношения, мотивирали
доверието й, в този случай и факта, че платила адвокатски хонорари на адвокат Я.
за възложена работа, без да има писмен договор с нея или пълномощно издадено от
кочан. Като съсобственик заедно с други физически лица на недвижим имот в гр.С.,
отдали част от него под наем на „И. Р.“ ООД, с ЕИК:***. Дружеството започнало
да не плаща наем и след като сумата нараснала, без изгледи за събирането й по
доброволен път, се обърнала, в качеството на представител на съсобствениците,
към ответника чиито услуги били ползвали и преди за същите имоти. След като
описала случая на адвокат Я. в подробности и й предоставила всички искани от
нея документа и данни, ответникът предложила стратегия за действие и поискала
да я упълномощят и да внесат необходимите суми за държавни такси. На
25.04.2017г. срещу разписка, превела на адвокат Я. сумата от *** лв., за
завеждане на дело и съобразно препоръчаната от ответника правна стратегия за
събиране на вземането срещу наемателя „И. Р.“ ООД, гр.С.. Предала и съпътстващи
документи. Последвали нови искания за допълнителни суми за съдебни и държавни
такси както следва: на 27 април 2017г.- ***лева, на 15 май 2017г.- ***лева, на
22 май 2017г.- 1800 лева, на 14 юни 2017г.- ***лева. Общо *** лева платила
лично срещу разписка като от тази сума *** лева били от сметката на
съсобствениците и *** лева нейни лични средства
за да бъде започнато производство срещу длъжника. След две седмици
получила уверението на ответника в разговор, че сумата от *** лева не е
адвокатски хонорар, а такси, които ще им бъдат възстановени, след спечелване на
делото. Изчаквала и проверявала редовно в съда, но искова молба не била
подадена в нито едно от съдилищата в гр.С., тъй като „И. Р.“ ООД било дружество
със седалище в гр.С.. На запитването й защо не е започнато производството, за
което е упълномощена, получила отговор от ответника, че пътят през исково
производство бил много дълъг и по съвет на неин колега, решила да събере сумите
от длъжника, чрез Агенция по приходите и за целта се свързала с централата на
агенцията в гр.П.. Когато я попитала, дали ще направят необходимото за
получаване на изпълнителен лист срещу длъжника, получила отговор, че първо
трябва да се възстанови сумата за наемите, която към онзи момент била над *** лева. След кратък срок, отново се свързала
с ответника, за да получи информация за хода на делото. Тя неколкократно й
отговаряла, че сумата е по банковата сметка и е необходимо да провери кога ще
получат превода. Посетила кантората на ответника
в гр.К., хотел **, офис ** и поискала да види документите за движение по
делото, но Я. й отказала, с аргумент, че можела да попречи на изненадата по
връчването им на длъжника. Такива срещи направила пет пъти и всеки път
получавала отказ от ответника с различни обяснения: „чакаме определение“,
„чакаме постановление“, „отивам да взема последния документ“, „служителите са в
отпуск“ и дори „службата е в ремонт“. Като не последвало развитие, поискала от
ответника, да й върне документите с куриер за нейна сметка. Не ги получила.
Последвали нови обещания за действие, уговаряни срещи в различни дни и седмици, като всеки път отменяни
с различни обяснения и причини от ответницата. Поради изтекъл давностен срок на
претенцията срещу „И. Р.“ ООД поради неизпълнение от ответника на поетите
задължения отпаднал напълно интересът от получаване на услугите й. Поискала да
прекрати договора и да получи обратно платените такси, но въпреки положените усилия,
не намерила ответника и се обърнала се към Висшия адвокатски съвет. С решение
№218/14.112019г. Висшия адвокатски съвет отхвърлил молбата й за налагане на
дисциплинарно наказание, но посочил че ответника е вписана в АК-С. като П.В. Я.,
с фамилия по лична карта И., с което фамилно име се идентифицирала по всички
плащания пред „Изипей“ съобразно договора помежду им. Уточнява, че на 27.04.2017г.
след като описала случая в подробности и предоставила всички искани документи и
данни, сключили с ответника устно договор за правна защита и подписала пълномощно.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата
от *** лв. за държавни и други такси по договор за адвокатска защита на
отпаднало основание, евентуално да осъди ответника да върне сумата от *** лв.
като недължимо платена.
Ответникът не е подала отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея и е указано както за задължителното съдържание на отговора, така и последиците от не подаването му в едномесечния срок. В съдебно заседание ответникът не се явява, не е взела становище по иска и не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.
В откритото заседание ищецът чрез процесуалния си представител е направила искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид данните по делото и направеното искане по реда на чл.238, ал.1 от ГПК приема следното:
Налице са формалните предпоставки, съгласно чл.238, ал.1 от ГПК за
удовлетворяване искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, тъй като са изпълнени изискванията на чл.239, ал.1 от ГПК, а
именно: на ответника са указани последиците от неспазване срока за подаване на
отговор и от неявяване в съдебно заседание.
По делото са приети
заверени копия на разписка №01000594053712/ 14.06.2017г., разписка
№01000583357835/22.05.2017г., разписка №01000580116575/ 15.05.2017г. и разписка
№01000572359863/2.04.2017г. за получени от ответника П.В.И., с ЕГН- ********** чрез
„Изипей суми в общ размер *** лв. с наредител М.П.Б.; разписка, издадена от
25.04.2017 г. за получена от ответника сума от *** лв. за съдебни такси по
дело; решение №149/07.02.2020 г. на Висшия Адвокатски съвет, с което е оставена
без уважение жалба от 09.12.2019 г. на М.П.Б. срещу решение №218/09.11.2019 г.
на АС-С., с което е отказано образуване на дисциплинарно производство срещу
адвокат П.В. *** и справка за актуално състояние от 20.05.2020г. от АК-С. за
вписан в
регистъра на 14.05.1990 г.
адвокат П.В. Я., с ЕГН-**********, с личен номер на адвоката №*** .
Съгласно
показанията на св.С.П.М.ответницата водела делата на съсобственици на
сграда в гр.С. като адвокат П.В. Я.. Съсобствениците сключили договор с
наемател през 2013г., който първоначално плащал наемите, но в последствие
спрял. Много пъти го предупреждавали и искали да освободи помещението, но той
казвал че ще плати, но не плащал. Управителният съвет на съсобствениците на
сградата решили да наемат адвокат, който води делото им срещу наемателя и това
да бъде адвокат П. Я.. Преди три години ищцата изтеглила пари от служебната
сметка и се срещнала с адвокат Я. за започване на делото срещу наемателя.
Ищцата била много притеснена, че е внесла много суми на ответницата, но
последната не завела делото.
От изложените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото писмени доказателства, съдът приема предявените искове
за процесуално допустими и по същество вероятно основателни. По предявеният иск
за сумата *** лв. е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да
установи предаването на търсената сума на ответника и че е отпаднало
основанието за имущественото разместване. В тежест на ответника е да установи
съществуване на основание за задържане на процесната сума. От твърденията в
исковата молба, обстоятелства и представените доказателства може да се направи
извод, че между страните е бил сключен устен договор за извършване от ответника
на адвокатска услуга-подготовка и завеждане на дело срещу „И. Р.“ ООД, с ЕИК:*** и заплащане на дължими такси. За изпълнение на
поетото от ответницата задължение ищецът и е заплатила суми в общ размер ***
лв. Презумпцията за вина /съгласно чл.81 от ЗЗД вината се предполага/, не е оборена от
доказателствата поради което съдът приема, че се касае за виновно поведение на
ответника. Получаването на исковата молба, имаща характер на своеобразно
предупреждение по смисъла на чл.87, ал.1 от ЗЗД, има за правна последица разваляне
на договора. Следва да се посочи, че договорът за правна услуга е неформален
договор и писмената форма не е условие за неговата действителност. Без значение
е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните волеизявления
на страните за извършване на правната услуга. Тъй като ответникът не доказа
основание за задържане на дадените й суми, то предявеният иск следва да бъде
уважен.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
П.В.И., с ЕГН-********** с адрес *** качеството на адвокат с личен номер на №*** да заплати на М.П.Б., с ЕГН-********** ***, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата от ***
лв. получена на отпаднало основание.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Районен съдия: