№ 10231
гр. София, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110157925 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от /фирма/
срещу З. П. А. и В. К. Е. субективно и обективно,
кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
на ищеца спрямо ответниците при режим на разделност,
както следва: за З. П. А., сумата в размер на 2 348,34 –
главница, представляваща неплатена цена на доставена
топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен №
******, ведно със законна лихва за периода от 11.06.2021г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 280,62 лв. –
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
1
периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., както и суми за
дялово разпределение 20, 39 лв. –главница за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и 3,56 лв. – лихва за периода от
01.07.2018г. до 11.05.2021 г.; за В. К. Е., сумата в размер на 2
348,34 – главница, представляваща неплатена цена на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/,
абонатен № ******, ведно със законна лихва за периода от
11.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
280,63 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 11.05.2021 г., както и
суми за дялово разпределение 20, 39 лв. –главница за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и 3,57 лв. – лихва за
периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021 г., и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 08.07.2021 г., издадена в производството
по ч.гр.д. № 33545/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.
В исковата молба //фирма// излага твърдения, че
ответниците З. А. и В. Е. са потребители, с абонатен номер
******, на топлинна енергия за битови нужди, при което
между тях и ищеца били възникнали договорни
правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Продажбата на топлинна енергия
било извършвано съобразно приети от топлопреносното
дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила
след публикуването им в един централен и един местен
2
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /фирма/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице – помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
По делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок, депозиран от
ответниците, с който оспорват исковете с твърдението, че
между страните не е налице договор за предоставяне на
топлинни услуги. Оспорват сертифицирането на
измервателните уреди. Оспорват основанието, въз основа
на което ищецът претендира цена за дялово разпределение.
Релевират възражение за изтекла частично изтекла в тяхна
полза погасителна давност. Считат, че клаузата за лихва е
нищожна по смисъла на ЗЗП. Претендират разноските по
производството.
В съдебно заседание ищецът //фирма//, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответниците З. П. А. и В. К. Е.,
редовно призовани, не се явяват, не се представляват.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
3
ищеца – /фирма/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени
доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и
чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които
произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответниците имат
качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в
рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в
количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода
и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и
положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за
давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на
давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 33545/2021г. по описа на СРС, 4-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при подадено в
срока по чл. 414 от ГПК от ответниците възражение срещу исковете.
От приетия по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 172/16.02.1981г.
лицата В.А.В. и Е.З.Е. са придобили в съсобственост при квоти от по ½ идеална част недвижим
имот, представляващ апартамент № 100, находящ се в /адрес/. От приетото по делото
удостоверение за наследници на СО, район Надежда, се установява, че лицето В.А.В. е
починала на 11.03.2004г., като е оставила за свои законни наследници дъщерите си Е.З.В. и
С.З.Г.. От приетия по делото Нотариален акт № 28/20.09.1985г., се установява, че преди
смъртта си В.А.В. е дарила на дъщеря си Е.З.В. собствената си ½ идеална част от
топлоснабдения имот. От приетото по делото Препис-извлечение от Акт за смърт №
848/01.12.2010г., се установява, че Е.З.В. е починала на 01.12.2010г., като видно от
приобщеното по делото Удостоверение за наследници на СО, район Надежда е оставила за свои
законни наследници ответниците З. П. А. - дъщеря и В. К. Е. – син.
По делото е приет Договор № 3735/17.09.2002г., сключен между ЕС, находяща се в
/адрес/, като възложител и фирма, с който страните са уговорило, третото лице-помагач,
конституирано на страната на ищеца да извършва услугата „дялово разпределение”. В т.2.4 от
договора страните са договорили, че договора се сключва за срок от две години, като се
удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го
4
прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичане на срока на договора. По
делото не са приети писмeни доказателства в тази връзка, поради което съдът приема, че между
/фирма/ и ЕС е налице валидно правоотношение по възлагане за извършване на услугата
„дялово разпределение”. Последното се потвърждава и от изслушаната СТЕ, при изготвянето
на която вещото лице е установило, че именно /фирма/ извършва услугата.
Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към
процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР,
приети по делото, с оглед процесния период.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно
или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по
силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка
по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на
вещното или облигационно право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката
страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят
на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лице-собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от /фирма/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните
разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник
към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато
е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да
се разпорежда с вещта.
В конкретиката на случая, съдът приема, че ответниците имат качеството потребители
на топлинна енергия, доколкото са съсобственици на имота по силата на универсално
правоприемство, като наследници на лицето Е.З.В., при квоти от по ½ идеална част за всеки
един от тях. Изводът на съда се потвърждава и от приетото по делото заявление – декларация
от З. А. от м.03.2011г., която след смъртта на майка си е декларирала, че иска партидата на
имота да се води на нейно име. По гореизложеното ответниците са пасивно легитимирани да
отговарят по така предявените искове.
5
Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на
останалия по делото доказателствен материал, установява, че третото лице - помагач е
извършвало дялово разпределение в имота след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода. По данни на ФДР експертизата е установила, че в процесното
жилище е имало монтирани три отоплителни тела, съответно три
топлоразпределителя.Установява се, че в имота се ползва топла вода и има монтирани два
водомера за топла вода по които се отчита разхода, както и щранг лира, за която се изчислява
служебно топлинна енергия. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем
от 201 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата, общият
топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство по смисъла на ЗИ, в
рамките на процесния период, поради което възражението на ответниците, че измерването на
топлинната енергия в имота е извършвано без уредите за това да са сертифицирани е
неоснователно.
Изслушаната ССчЕ установява, че има извършено плащане, касаещо процесния период,
като на 19.01.2022г. е извършено плащане в размер на 54,18 лева, с което частично са погасени
съдебни разноски. Вещото лице е установило, че дължимата главница за периода от м.05.2018г.
до м.04.2020г. е в размер на 4696,69 лева, в това число задължение по фактура №
**********/31.07.2019г., за отоплителен сезон 01.05.2018г. до 30.04.2019г., сума в размер на
2655,50 лева, дебитно известие № **********/31.08.2019г. – изравнение в размер на 9,43 лева
за доплащане, задължение по фактура № **********/31.07.2020г., за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2020г. – сума в размер на 2117,12 лева, от която се приспада сумата в размер на 85,36
лева, след изравняване.
Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно
изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са
суми за сградна инсталация, отопление на имота и БГВ.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1
от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект. Вещото лице се е запознало с проекта. Представянето на проекта има значение по
отношение доказване на обстоятелството дали въобще сградата, в която се намира имота на
ответниците е присъединена към топлопреносната мрежа и на втора место дали е била
включена, тоест дали обема на закупения от нея имот е включен в общия обем на сградата., за
6
да може да се даде еднозначен отговор на въпроса какво е съотношението на начислената
топлинна енергия на абоната спрямо общата топлинна енергия на сградата. Съдът намира, че от
изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че
сумите за сградна инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление
на имота и БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота
топлинна енергия на претендираната стойност. Данните от индивидуалните
топлоразпределители и показанията на водомера на топлата вода вещото лице получава от
приетите по делото главни отчети. Последните съдържат данни за дяловите единици такива,
каквито са отчетени от дружеството осъществяващо дяловото разпределение. В тези документи
е положен подпис, на който е даден вид да изхожда от потребителя. Те са частни
свидетелстващи документи съдържащи подпис на потребител. При липса на доказателства за
неавтентичността им, те обвързват съда с материална доказателства сила по отношение на
установените в тях неизгодни за издателя им факти - чл. 180 от ГПК. Не се установяват данни
за неавтентичност. Следва да се отбележи също така, че ответника не твърди и не установява
да е заявявал надлежно възраженията си срещу начисленията и отчетите, и следователно е
обвързан от удостоверените в тях неизгодни факти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са релевирали правопогасяващо възражение за
давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 от ЗЕ и приложимите Общи условия, потребителите
на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за
заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време – месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите условия
интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.
За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на //фирма// към
потребителите се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. В този смисъл е и
практиката на ВКС – Решение № 168 от 22.12.2009 г., постановено по т.д 408/2009 г. по описа
на ВКС, II т.о., Решение № 172 от 23.12.2010 г., постановено по т.д. № 180/2010 г. по описа на
ВКС, І т.о. и др. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б „в” от ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на /фирма/ се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в
общите условия от 2016г. е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след
изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. Следователно
вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става изискуемо от петнадесето
число на втория месец, следващ отчетния за процесния период. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е подадено в съда на дата
11.06.2021г., когато давността е прекъсната, а впоследствие е спряла да тече. Това означава, че
претендираните от ищеца изискуеми вземания преди дата 11.06.2018г. са погасени по давност.
Началото на процесния период е от м.05.2018г., като задължението за м.05.2018г., става
7
изискуемо след 15.07.2018г., когато вече давността е прекъсната, поради което и релевираното
възражение за давност е неоснователно.
Следователно исковете за главница за доставена топлинна енергия са изцяло
основателни и като доказани по размер, което се установи от изслушаната ССчЕ, поради което
следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и чл.10 от Общите условия на договорите между /фирма/ и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което, от своя страна, заплаща цената за
извършените услуги на дружеството за дялово разпределение. Сумата е доказана по размер,
съгласно заключението на вещото лице, и не е в погасителна давност. Следователно и този
главен иск следва да бъде уважен изцяло за пълно предявената сума от 40,79 лева, дължима от
всеки един от ответниците от по 2,39 лева, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.
Поради уважаване изцяло на иска за главница за такси за дялово разпределение изцяло
следва да бъде уважен и иска за мораторна лихва върху тази главница, който съгласно
заключението по ССчЕ е доказан и по размер за претендираната сума от 3,57 лева, за периода
от 01.07.2018г. до 11.05.2021г.
Акцесорният иск върху главницата за отопление на имота следва да бъде уважен също
изцяло, доколкото се доказва и по размер от изслушаната ССчЕ. С оглед периода за който се
претендира лихвата и доколкото тогава вече са действащи ОУ на ищеца, приети с решение №
ОУ-01/27.06.2016г., то в ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за ТЕ,
определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал.1 от ОУ/- в 45 дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят. Така ответниците са изпаднали в забава, поради срочността на
задължението, което обосновава извод, че не е нужна покана, поради което следва да отговарят
и за заплащане на дължимата мораторна лихва върху главницата. Сумата е станала изискуема с
изтичане на 45 дневен срок от издаване на фактура № **********/31.07.2019г., тоест от
15.09.2019г., от който период се претендира и лихвата. Неоснователно е възражението на
ответниците за нищожност на клаузата по чл. 32 от ОУ-01/27.06.2016г. В съдебната практика се
приемаше, че тази клауза е нищожна при действието на ОУ на ищеца, одобрени с Решение на
ДКЕВР № ОУ-02/03.02.2014г., доколкото клаузите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от 2014г.,
обвързваха настъпването на падежа на задължението за плащане, с притежаването на
специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да
му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможността за достъп до интернет, което поставяше същия в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. В ОУ от 2016г. тази
хипотеза е изчистена, като категорично е посочено, че задължението е срочно и изискуемостта
настъпва, след изтичане на периода за който се отнася задължението. По гореизложеното и
акцесорният иск за лихва върху главницата за отопление на имота следва да бъде уважен
изцяло.
8
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. При този изход на
делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. На
ищеца в заповедното производство следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 156,12
лева, която сума следва да бъде заплатена от ответниците по равно, в предвид квотите им в
съсобствеността – от по 78,06 лева. В исковото производство ищецът е заплатил разноски за
държавна такса в размер на 106,12 лева, сумата от 550,00 лева за експертизи, като на ищеца на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ следва да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00
лева. Или общо разноски в размер на 856,12 лева, които следва да бъдат възложени за плащане
от ответниците поравно – от по 428,06 лева от всеки един от тях.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
//фирма//, ЕИК ********* срещу З. П. А., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че З. П. А. дължи на //фирма// сумата в размер на 2 348,34 – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен № ******, ведно със
законна лихва за периода от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
280,62 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 11.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 20, 39 лв. –главница за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и 3,56 лв. – лихва за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021 г.,
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
в производството по ч.гр.д. № 33545/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените от
//фирма//, ЕИК ********* срещу В. К. Е., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че В. К. Е. дължи на //фирма//, сумата в размер на 2 348,34 – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, абонатен № ******, ведно със
законна лихва за периода от 11.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
280,62 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 11.05.2021 г., както и суми за дялово разпределение 20, 39 лв. –главница за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и 3,56 лв. – лихва за периода от 01.07.2018г. до 11.05.2021 г.,
и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
в производството по ч.гр.д. № 33545/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
9
ОСЪЖДА З. П. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на //фирма//, ЕИК *********,
сумата в размер на 78,06 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З. П. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на //фирма//, ЕИК *********,
сумата в размер на 428,06 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. К. Е., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на //фирма//, ЕИК *********,
сумата в размер на 78,06 лева, деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. К. Е., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на //фирма//, ЕИК *********,
сумата в размер на 428,06 лева, деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /фирма/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – //фирма//.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10