Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав, в
открито съдебно заседание на 06.07.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 864/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба,
депозирана от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид и Льо
Везине чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ……………. със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14, представлявано от законния представител Д. Димитров чрез юрисконсулт Н.
М.против Д.Н.М., ЕГН **********,***, п.к. 1000, ул. Кореняците /Дим.Пъшков/
№34а и настоящ адрес *** с предявени обективно кумулативно съединени искове
спрямо ответника, да бъде признато за установено, че дължи на ищеца следните
суми:
1. 13001,24
лева - главница по договора за кредит,
2. 211,36
лева - възнаградителна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 05.02.2019
година,
3. 1127,66
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.02.2019
г. до 18.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 20.04.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането,
за които е издадена Заповед № 172/07.05.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 271/2020 г. по
описа на РС – Ихтиман.
Ищецът
твърди, че вземанията са основани на сключен с ответника договор за
потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем от ищеца на 05.02.2019 г.
поради неизпълнение на задължението да погасява дължимите месечни вноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си
представител депозира писмен отговор, с който оспорва размера на иска за
главница, който счита за основателен само за падежиралите вноски за периода от
05.01.2019 г. до 05.07.2021 г. поради ненадлежно обявяване на предсрочна
изискуемост и основателността на иска мораторна лихва.
След съвкупна преценка на
доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
След
възражение по реда на чл. 415 ГПК са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240 ЗЗД.
Основателността на предявен иск за реално
изпълнение на договорно задължение, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ищеца и ответника,
елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на
претендираната парична сума по договор за потребителски кредит, породили
правното си действие, настъпила изискуемост на задължението. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение.
Ищецът носи тежестта да докаже
възникването на договорното отношение с ответника с посоченото съдържание,
елемент от съдържанието на което е изпълнение на собственото си задължение да
предостави уговорената стойност на главницата по договора за потребителски
кредит, както и настъпила изискуемост на задължението.
В тежест на ответника е да
докаже положителния факт на плащането.
На
05.06.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ (кредитодател) и ответника Д.Н.М.
(кредитополучател), ЕГН ********** е сключен договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-14941886, на основание който кредиторът отпуснал на
кредитополучателя заем в общ размер на 15000.00 лева за срок от 96 месеца,
обхващащ периода от 05.06.2017 г. до 05.06.2025 г.
Страните
договорили фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 9.79%,
за което кредитополучателят е поел задължение да заплати такса „ангажимент“ в
размер на 375 лв. Таксата е заплатена от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът е удържал сумата от общия размер на кредита при
изплащането му.
Договорено
е потребителският кредит да бъде изплатен на 96 броя равни месечни вноски,
всяка в размер на 226.02 лева, като общата стойност на плащанията е 21697.92 лв.
В
чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
Не
е спорно между страните, че ответникът е получил по посочената в договора
банкова сметка ***., след удържана такса ангажимент, както и че е преустановил
плащането на вноските по кредит № PLUS-14941886 на 05.01.2019 г., като към тази
дата е погасил 18 месечни вноски.
При тези фактически положения съдът
намира следното от правна страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Доказано
е наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение между страните,
елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираните
парични сума по договор за потребителски кредит за главница и възнаградителна
лихва.
Спорен е въпросът досежно изискуемостта
на вземането за главница, респективно размерът до който да бъде уважена
претенцията.
Ищецът твърди, че предсрочната
изискуемост на всички вземания по договора за кредит е настъпила на 05.02.2019
г., когато ответникът е получил волеизявлението на ищцовото дружество. Липсват
доказателства претендираното обстоятелство да е осъществено. С т. 18 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. При
това положение предвиденото в процесния договора настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане на две или повече месечни вноски не може да породи
правното си действие без надлежно уведомяване на длъжника.
Въпреки
липсата на доказателства за такова към исковата молба е приложено писмо за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по договор за кредит №
PLUS-14941886 на 05.01.2019 г. с връчването в хода на производството на препис
от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника.
С Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т.о. е разяснено,
че в хипотезата на иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата
молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото
си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване
на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Съдът
излага мотиви, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване. С оглед на това настоящият състав
приема, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на договора за
кредит, считано от 22.03.2021 г. – датата на която исковата молба и
приложенията към нея са връчени на особения представител адв. К.
Настоящият
състав не споделя възражението, развито в писмената защита от особения
представител, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск за
главница по договора само за падежиралите в периода от 05.01.2019 г. до 05.07.2021
г. вноски, позовавайки се на Тълкувателно решение № 8/2019 г. по ТД № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС. Посоченото Тълкувателно решение не разглежда хипотезата,
когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото
производство (вж. в този смисъл Решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г.
на ВКС, второ т.о.). Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и
чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е установителен или
осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи
кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото
производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с
връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен
от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми (вж. в
този смисъл Решение № 10/25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на ВКС, второ т.о.).
Предвид изложеното следва извод, че след
като изискуемостта на задължението за сумата 13001,24 лева - главница по
договора за кредит е обявена в хода на производството това обстоятелство следва
да бъде съобразено от решаващия съд.
Доказан
по основание е и искът за сумата от 211,36 лева - възнаградителна лихва
за периода от 05.01.2019 г. до 05.02.2019 година. Тъй като не е спорно, че в
периода от 05.01.2019 г. до 05.02.2019 година ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане.
Те обаче не следва да бъде уважени до
посочените размери поради наличие на неравноправна клауза относно такса
„ангажимент“, както основателно възразява особеният представител на ответника. Съгласно
чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. С определение от 11.05.2021 г. на страните е
указано, че съдът ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в
договорите.
Настоящият състав приема, че клаузата,
на която е основано вземането за такса „ангажимент“, установена в т. 2 от
договора, е основано на неравноправна поради, която противоречи с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна. Това е така доколкото срещу
заплащането ѝ кредитодателят поема задължение да предостави
потребителския кредит с фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Определянето
на фиксиран лихвен процент при сключване на договора е обичайно действие във
връзка с усвояване на кредита. Извършването на преценка на платежоспособността
на кредитополучателя, риска от предоставяне на кредит при определени условия, какви
условия да предложи на кредитополучателя освен са обичайни дейности по
усвояване на кредита дължими от кредитодателя, освен това фиксираният лихвен
процент намира израз в по-висок размер на договорната лихва за срока на
договора. С оглед това липсва основание да се въвежда подобна допълнителна
такса, пряко свързана с усвояване на кредита. На основание чл. 19, ал. 6 ЗПК
извършеното плащане от 375 лв. следва да се удържи от плащанията по кредита при
поредността, установена чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като от вземането за възнаградителна
лихва в размер на 211.36 лв. за периода от 05.01.2019 г. до 05.02.2019 г. бъде
удържана сумата 211.36 лв.. При това положение задължението е погасено изцяло,
поради което искът следва да бъде отхвърлен. Разликата от 163.64 лв. в
платената на основание неравноправна клауза от ответника следва да бъде
удържана от дължимата главница, като искът бъде уважен до сумата от 12 837,60
лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 13001,24 лева следва
да бъде отхвърлен като неоснователен. Върху уважената сума от главницата следва
да бъде присъдена законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
23.12.2019 г., до окончателното ѝ изплащане.
По иска с правно основание чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240 ЗЗД.
Акцесорния иск за законна лихва предполага
наличие на горните предпоставки, както и неизпълнение изискуемото задължение за
заплащане на парична сума по договор за потребителски кредит в претендирания
период от време.
Както беше посочено ответникът е
уведомен в хода на процеса за настъпилата предсрочна изискуемост, считано от
22.03.2021 г., поради което не са налице предпоставките за уважаване на
претенцията за мораторна лихва за сумата от 1127.66 лв. в пълен размер. Това е
така доколкото претенцията е основана на твърдения за обявена на 05.02.2019 г.
и лихвата е начислена върху претендираното вземане от 13 001.24 лв. Предвид
изложеното искът за присъждане на законна лихва е основателен само за
падежиралите десет вноски в периода от 05.02.2019 г. до 18.12.2019 г. в размер 226.02
лв. всяка с номера от 32 до 42 съгласно погасителния план, които са просрочени
поради неизпълнено задължение за плащане. От погасителния план се установява,
че началната дата на падежа на всяка падежирала главница за периода е 05-то
число на месеца следващ този, за който се дължи. Настоящият състав приема, че
не са необходими специални знания за изчисляване на техния размер и това може
да бъде осъществено с лихвения калкулатор на НАП.
Съгласно цитираният лихвен калкулатор
дължимата лихва върху сумата 226.02 лв. за периода от 05.02.2019 до 18.12.2019
г. е 19.90 лв.
Дължимата лихва върху сумата от 226.02
лв. за периода от 05.03.2019 до 18.12.2019 г. е 18.15 лв.
Дължимата лихва върху сумата от 226.02
лв. за периода от 05.04.2019 до 18.12.2019 г. е 16.20 лв.
Дължимата
лихва върху сумата от 226.02 лв. за периода от 05.05.2019 до 18.12.2019 г. е 14.21
лв.
Дължимата
лихва върху сумата от 226.02 лв. за периода от 05.06.2019 до 18.12.2019 г. е 12.37
лв.
Дължимата
лихва върху сумата от 226.02 лв. за периода от 05.07.2019 до 18.12.2019 г. е 10.49
лв.
Дължимата
лихва върху сумата от 226.02 лв. за периода от 05.08.2019 до 18.12.2019 г. е 8.54
лв.
Дължимата
лихва върху сумата от 226.02 лв. за периода от 05.09.2019 до 18.12.2019 г. е 6.59
лв.
Дължимата
лихва върху сумата от 226.02 лв. за периода от 05.10.2019 до 18.12.2019 г. е 4.71
лв.
Дължимата
лихва върху сумата от 226.02 лв. за периода от 05.11.2019 до 18.12.2019 г. е 2.76
лв.
С
оглед изложеното искът за мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.02.2019 г. до 18.12.2019 г. следва да бъде уважена за сумата от
113.92 лв. и отхвърлен до пълния претендиран размер на 1127.66 лв.
Предявенят
при условията на евентуалност осъдителни иск за сумите предмет на
установителните претенции следва да бъде върнат на основанание чл. 130 ГПК
поради липса на правен интерес. С т. 11 б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. Същевременно съгласно установеното със
задължителните за съдилищата разяснения в т. 1.1. от Тълкувателно решение №
8/02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС правното основание, на
което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно
изискуемата главница, е сключеният договор за кредит и обявяването на
предсрочна изискуемост не представлява ново основание, на което се претендират
вземанията. На плоскостта на настоящото делото това означава, че ищецът няма
правен интерес да претендира осъждане на ответника в случай, че установителните
искове бъдат отхвърлени поради ненастъпила предсрочна изискуемост и исковата
молба в тази част подлежи на връщане. Само за пълнота следва да се посочи, че с
определението за насрочване са дадени указания на ищеца да уточни правния си
интерес от предявения иск, които до изтичане на 7-дневния срок не са изпълнени.
По разноските:
С оглед изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски съобразно уважената част от исковете.
Съдът намира, че на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъде определено възнаграждение за особен
представител в размер на 50 лв. в исковото производство. Цитираната разпоредба
не установява минимум, а единствено максимум на възнаграждението. Делото е
типово за процесуалният представител на ищеца. Не разкрива по-високо ниво на
фактическа и правна сложност спрямо други дела от този вид. Процесуалният
представител не е осъществявал лично представителство, а единствено е изготвил
три документа – заявление за издаване на заповед за изпълнение, искова молба и
писмена молба. Същият е служител на дружеството, т.е. не са налице разходи за
реализиране на защита по делото. Предвид изложеното размер по-висок от
посочения по-горе е необосновано висок.
В исковото производство
възнаграждението за юрисконсултско възнаграждение е определено със заповедта за
изпълнение в размер на 50 лв., поради което този въпрос не подлежи на
пререшаване.
При това положение ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 383,97 лв. (338,81 лв.
държавна такса и 45,16 лв. юрисконсултско възнаграждение) разноски в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 1 255,73 лв. (343,36 лв. държавна такса, 45,16
лв. юрисконсултско възнаграждение и 867,21 лв. депозит за особен представител)
разноски в исковото производство съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното и на основание
чл. 235 ГПК, Районен съд - Ихтиман
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 33 ЗПК вр. чл. 86 вр. с чл. 240 ЗЗД, че Д.Н.М.,
ЕГН **********,***, п.к. 1000, ул. Кореняците /Дим.Пъшков/ №34а и настоящ адрес
*** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. с адрес на управление
във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид и Льо
Везине чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ………… със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14, представлявано от законния представител Д. Димитров чрез юрисконсулт 12 837,60
лв. - главница по договора за потребителски кредит кредит № PLUS-14941886,
ведно със законната лихва върху сумата от 23.12.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска до пълния
претендиран размер от 13001,24 лева - главница по договора за потребителски
кредит, 113.92 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.01.2019 г. до 05.02.2019 година, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска до пълния претендиран размер от 1127,66 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за сумата от 211,36 лева
- възнаградителна лихва за периода от 05.01.2019 г. до 05.02.2019 година по
договора за потребителски кредит кредит № PLUS-14941886,
за
които претендираните суми е издадена Заповед № 260187/01.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 951/2020 г. по
описа на РС – Ихтиман.
ОСЪЖДА
Д.Н.М., ЕГН **********,***,
п.к. 1000, ул. Кореняците /Дим.Пъшков/ №34а и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид и Льо
Везине чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК ……….. със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14 383,97 лв. разноски в заповедното производство, съобразно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
Д.Н.М., ЕГН **********,***,
п.к. 1000, ул. Кореняците /Дим.Пъшков/ №34а и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. с адрес на управление във
Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид и Льо
Везине чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК …………………със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14 1 255,73 лв. разноски в заповедното производство, съобразно
на уважената част от исковете.
ВРЪЩА
исковата молба на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул.
„Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК…………….. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14,
представлявано от законния представител Д. Димитров чрез юрисконсулт за
осъждане на Д.Н.М., ЕГН **********,***, п.к. 1000, ул. Кореняците /Дим.Пъшков/
№34а и настоящ адрес *** за сумите 13001,24 лева - главница по договора
за кредит, 211,36 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.01.2019
г. до 05.02.2019 година, 1127,66 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 05.02.2019 г. до 18.12.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и
прекратява производството по делото в тази част.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: