МОТИВИ към НЧХД № 1204/2008 г. по описа на
ВТРС
Частното обвинение срещу подсъдимия А.А.Б.,***.
Търново, е по чл. 148, ал. 1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, затова, че на
10.08.2008 г., в гр. В. Търново, пред собствената си къща, находяща се на ул.Стоянчо Ахтар № 4, обидил публично
тъжителя Р.Х.М.,***. Търново, казвайки унизителни за честта и достойнството му
думи в негово присъствие - „Гледай, да еба твоята мама, гледай!”.
Предявен е и приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство граждански иск срещу подсъдимия за причинени в резултат
на претендираното престъпление неимуществени вреди в размер на 5 000 лева.
В съдебно заседание частното обвинение се поддържа
изцяло от пострадалия и неговия процесуален представител.
Подсъдимият А.Б. и защитата му поддържат, че съдът
следва да произнесе съдебен акт, с който да оправдае подсъдимия, тъй като повдигнатото
с тъжбата обвинение било недоказано. В тази връзка оспорват предявения
граждански иск по основание и размер.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното :
Тъжителят Р.Х.М. и подсъдимият А.А.Б. се познават от
дълги години, тъй като са съседи по местоживеене ***.Търново. През тези години
двамата поддържали добри отношения, дори били приятели. Повод за влошаване на
отношенията помежду им станала жалба, написана от тъжителя М. ***, с искане за извършване
на проверка за незаконен строеж от подсъдимия А.Б., което ядосало последния.
На 11.08.2008 г. тъжителят М. ***, с което му бил
изпратен констативен протокол № 701/31.07.2008 г., съставен от служители на
Дирекция „Териториално и селищно устройство" при Община Велико Търново, с
който е констатирано извършването на незаконен строеж от подсъдимия Б., а
именно „ГАРАЖ”, в УПИ VІ-35 от кв.226 по плана на гр.В.Тръново, с
административен адрес ул. Стоянчо Ахтар № 4.
Въпреки настъпилия разрив в отношенията между тъжителя
и подсъдимия, първият продължавал да проявява търпение към поведението на Б.
/св.Б. твърди в показанията си, че знае и за други подобни случаи/, като се
стараел да не става причина за задълбочаване на конфликта.
Напрежението в отношенията между двамата ескалирало,
когато на 10.08.2008 год. тъжителят М., заедно с лицата Е.М.Б. и Й.Д. Йорданов,
негови познати и съседи, минали покрай къщата на подсъдимия, находяща се в гр.
Велико Търново, ул.Стоянчо Ахтар № 4. По това време подсъдимият Б. изливал
бетон на незаконно строения от него гараж. Забелязвайки присъствието на тъжителя
М., Б. се обърнал към него и го напсувал с израза „Гледай, да еба твоята мама,
гледай!”. Според показанията на свидетелите Б. и Йорданов при отправянето на
този израз, освен тях тримата са присъствали и други хора – работници и комшии,
които пряко са възприели псувнята на подсъдимия, отправена към тъжителя М..
От показанията на същите свидетели се установява още,
че подсъдимият Б. е конфликтна и скандална личност, изпокарал се с всички
комшии, включително и с тях двамата. Тези им твърдения се подкрепят и от
образуваните срещу Б. прокурорски преписки, макар и последните да не са напълно
относими към предмета на доказване в настоящото производство.
Видно от приложената по делото справка за съдимост
подсъдимият Б. е неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ
на свидетелските показания на Б. и Йорданов и приобщените по делото писмени
доказателства.
Показанията на свидетелите Пунзаров, В. и А., съдът не
намира за необходимо да обсъжда, защото същите касаят събития от друга дата, и
по никакъв начин не внасят съмнение в случилото се на инкриминираната в тъжбата
дата, а именно 10.08.2008г. Това, че тези свидетели на 03.08.2008г. са
извършвали някакви строително – монтажни работи на обекта на подсъдимия, което
не се спори от никого, че не са виждали тъжителя и сочените от него свидетели,
представлява опит за изграждане на защитна позиция, чрез изместване на
събитията на друга дата. С тъжбата се претендира извършено на конкретна дата
деяние, за което свидетелите Б. и Йорданов са категорични. Техните показания не
бяха опровергани по никакъв начин, а какво се случило на 03.08.2008г. е без
значение, тъй като не касае повдигнатото с тъжбата обвинение.
От изложеното съдът стигна до единствения
възможен извод, че от обективна и субективна страна, умишлено при форма на
вината – пряк умисъл, подсъдимият Б. е осъществил престъпния състав на чл.148,
ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението обида –
чл.146, ал.1 от НК, се изразява в казване или извършване на нещо унизително за
честта или достойнството на другиго в негово присъствие, като законът не
уточнява и не ограничава обидното действие. Достатъчно е чрез него да се унизят
честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово
присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на посочените в
тъжбата дата и място подсъдимият е напсувал тъжителя с думите „Гледай, да еба
твоята мама, гледай!”. При това положение не може да има спор, че той е
отправил обидни думи по адрес на последния и то на публично място, каквото е
улицата, в присъствието на свидетелите Б. и Йорданов и други хора. Отправената персонално
към тъжителя звучна псувня противоречи на общоприетите в обществото морални
норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на
личността. Подсъдимият е изказал отрицателната си оценка и мнение за личността
на тъжителя в езикова форма, използвайки унизителни от гледна точка на господстващия
морал ругателни думи.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината пряк умисъл. Той
е съзнавал, че отправените към тъжителя думи са унизителни за честта и
достойнството му, съзнавал е, че те ще бъдат чути от последния и е целял те да
бъдат възприети от него. Съзнавал е също, че те се възприемат както от
тъжителя, така и от други хора. Безспорен
е и конфликтът между страните по повод незаконния строеж извършван от
подсъдимия, което е и проявлението на субективно осъзнатите потребности у него.
Същият е действал с ясното съзнание за произтичащите от деянието противоправни
последици.
При определяне на наказанието съдът съобрази, че за
деянието по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК се предвижда наказание глоба
от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание, а подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
След като това е така са налице всички изискуеми предпоставки за приложението
на чл. 78а НК, поради което подсъдимият
бе освободен от наказателна отговорност и му бе наложено административно наказание
глоба в размер на 500 лв. Минималният размер на наказанието глоба предвиден в
този текст се налага, предвид факта, че подсъдимият е възрастен човек,
понастоящем пенсионер, а това е първа по рода си простъпка от негова страна.
По гражданския иск.
Същият е основателен и тъжителят е от кръга на лицата
имащи право на неговото предявяване. По делото безспорно се установи
юридическия състав пораждащ гражданската отговорност при деликт - факта на
извършеното престъпление от подсъдимия, причинната връзка между деянието и
настъпилите вреди, в случая неимуществени такива. Отчитайки характера на
вредите и начина на причиняването им, съдът приема, че иска е доказан по размер и
справедливост, който принцип е изведен в чл.52 ЗЗД, в размер на 1000.00
/хиляда/ лева., в какъвто размер и го уважи, а в останалата му част до пълният
му предявен размер, като неоснователен и недоказан, съдът отхвърли. С
гражданския иск не е претендирана лихва от момента на увреждането до изплащане
на обезщетението, поради което и такава не е присъдена.
Присъдиха се и направените от тъжителя разноски в
размер на 1012.00 лева – платена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :