О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
………. / 05.08.2019 г. , гр.Варна
Варненски районен съд, ХІ състав в закрито заседание
, в състав:
Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 16489 по описа на ВРС за 2018 год. по описа на ВРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от ищеца М. С. Г. ЕГН **********, с адрес: *** срещу ответника „О.Ф. Б.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не
разполага с право на принудително изпълнение, тъй като то е погасено по давност
по отношение на М.С.Г., с ЕГН **********, с адрес: *** обш
размер на 8724.97 лева /осем хиляди седемстотин двадесет и четири лева и
деветдесет и седем стотинки/,представляващо както следва: 6 483.53 лева /шест
хиляди четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и три стотинки/ - главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 01.12.2006г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в Съда -
27.01.2012г. до изплащане на вземането; 1123.83 лева /хиляда сто двадесет и три
лева и осемдесет и три стотинки/ - редовна лихва за периода от 09.11.2010г. до
27.01.2012г.; 568.80 лева /петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет
стотинки/ -санкционираща лихва за периода от 11.03.2011г. до 27.01.2012г.;
163.52 лева /сто шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ - държавна
такса и 385.29 лева /триста осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ -юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение №565/31.01.2012г. и изпълнителен лист от 24.02.2012г., по
ч.гр. дело №1204 по описа на Районен Съд-град Варна за 2012г.; ГК; XVII състав
и е образувано изпълнително дело №20177180400053 по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова, peг. №718, с район на действие:
Окръжен Съд-град Варна.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
Твърди , че в полза на „БАНКА ДСК" АД, с ЕИК
********* е издаден изпълнителен лист от 24.02.2012г., въз основа на Заповед за
изпълнение №565/31.01.2012г., постановени по ч.гр. дело №1204 по описа на
Районен Съд-град Варна за 2012г.;ГК; XVII състав срещу М.С.Г.
-кредитополучател, с ЕГН **********, с адрес: *** солидарно с Мариян Николаев
Илиев, с ЕГН **********, за следните суми:
- 6 483.53 лева /шест хиляди четиристотин осемдесет и
три лева и петдесет и три стотинки/ - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 01.12.200бг., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в
Съда - 27.01.2012г. до изплащане на вземането;
- 1123.83 лева
/хиляда сто двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ - редовна лихва за
периода от 09.11.2010г. до 27.01.2012г.;
- 568.80 лева
/петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/ - санкционираща лихва за
периода от 11.03.2011г. до 27.01.2012г.;
- 163.52 лева
/сто шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ -държавна такса;
- 385.29 лева
/триста осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Излага се, че с Молба Вх. №1426/08.02.2017г. „О.Ф.Б."
ЕАД, с ЕИК *********, в качеството си на частен правоприемник на „Банка
ДСК" ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
17.09.2012г., образува изпълнително дело №20177180400053 по описа на ЧСИ
Станимира Костова-Данова, per. №718, с район на
действие: Окръжен Съд-град Варна срещу М.С.Г., с ЕГН **********, за
принудително събиране на гореописаните суми.
Излага се, че на 29.03.2017г. на длъжника е връчена
ПДИ по изпълнителното дело, за което е уведомен Заповедният съд -л. 63, л. 74
от ИД.
Твърди
се, че към датата на образуване на изп. дело №
20177180400053 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова- 08.02.2017г., правото на взискателя
за принудително изпълнение на сумата в общ размер на 8724.97 лева /осем хиляди
седемстотин двадесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща както следва:
- 6 483.53 лева
/шест хиляди четиристотин осемдесет и три лева и петдесет и три стотинки/ -
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 01.12.200бг., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в Съда -
27.04.2012г. до изплащане на вземането;
- 1123.83 лева
/хиляда сто двадесет и три лева и осемдесет и три стотинки/ - редовна лихва за
периода от 09.11.2010г. до 27.01.2012г.;
- 568.80 лева
/петстотин шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/
- санкционираща
лихва за периода от 11.03.2011г. до 27.01,2012г.;
- 163.52 лева
/сто шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ -държавна такса;
- 385.29 лева
/триста осемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение по Заповед за изпълнение №565/31.01.2012г. и изпълнителен лист
от 24.02.2012г., издадени по ч.гр. дело №1204 по описа на Районен Съд-град
Варна за 2012г.;ГК; XVII състав, е погасено по давност.
Излагат се следните аргументи:
От датата на падежа на процесните
вземания - настъпване на предсрочната изискуемост на кредита на 14.11.2011г.,
респ. от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.дело
№1204/2012г. на ВРС - 31.01.2012г. е започнала да тече материалната давност по
чл. 110 от ЗЗД, която е изтекла на 14.11.2016г., респ. 31.01.2017г. т.е. към
датата на образуване на изпълнително дело №20177180400053 по описа на ЧСИ
Данова - 08.02.2017г.. правото на взискателя за
принудително изпълнение на процесните суми е погасено
по давност.
По делото е депозиран
отговор на исковата молба от ответното дружество „О.Ф.Б." ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е
недопустим, а в условията на евентуалност-неоснователен. По отношение на
допустимостта се излага, че в настоящия случай, заповедта за изпълнение по
чл.417 от ГПК е влязла в сила на 28.03.2018г., тъй като срещу нея не е подавано
възражение по реда на чл.414 от ГПК. С влизането си в сила на заповедта за
изпълнение се преклудират всички факти, които са
настъпили преди 28.03.2018г., в това число и възражението за давност за релевирания период. Поради гореизложеното, се счита предявения
отрицателен установителен иск за недопустим , поради
което се моли производството по делото да бъде прекратено.
В случай, че искът бъде
приет за допустим, се излага , че същият е неоснователен , поради което се моли
да бъде отхвърлен. Излага се, че цесионерът, като
частен правоприемник на цедента, се ползва от
издадените в полза на "БАНКА ДСК" ЕАД заповед за незабавно изпълнение
от 31.01.2012г. и изпълнителен лист от 24.02.2012г. ч.гр.дело. № 1204/2012 г.
по описа на Районен съд-гр.Варна. Предвид горното с молба от 08.02.2017 г. ответникът
е образувал в качеството на взискател по изп. дело № 53/2017
г. по описа на ЧСИ Станимира Данова, per. № 718 на
КЧСИ. На ищеца М.С.Г., ЕГН ********** е връчена Покана за доброволно изпълнение
на дата 14.03.2017 г., както и е поискано извършването на изпълнително действие
още с молбата за образуване на изпълнителното производство, представляващо
налагане на запор върху банковата сметка на ищеца в Банка ДСК. В законоустановения срок същият не е възразил, заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК е влязла в сила на 28.03.2018г., тъй като срещу нея
не е подавано възражение по реда на чл.414 от ГПК. С влизането си в сила на
заповедта за изпълнение се преклудират всички факти,
които са настъпили преди 28.03.2018г„ в това число и възражението за давност за
релевирания период. Считат се за неоснователни
твърденията на ищеца за настъпила погасителна давност на вземането. За начална
дата на погасителната давност на вземането, следва да се приеме или датата на
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя, или
датата на настъпването на крайния падеж на задължението. В настоящия случай, не
са налице нито едно от двете предпоставки, което обосновава неоснователност на
исковата претенция. Съобразно подписаното от кредитополучателя и приложено къмо настоящия отговор Допълнително споразумение от
09.12.2009 г. към Договор за кредит, крайният падеж за погасяването на
задължението настъпва на 09.12.2019 г. Вследствие на изложеното се счита, че не
е налице погасяване на задължението по давност.
Моли се за постановяване
на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като недопустим,
евентуално като неоснователен и за присъждане на направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
При
така наведените фактически твърдения в исковата молба, съдът намира предявеният
иск с правно основание чл. 439 ГПК за недопустим, поради следните съображения:
Според
константната практика на ВКС, обективирана в
Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о.,
Определение № 501 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4150/2015 г., III г.
о., Решение №6/21.01.2016 по дело №1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о. и др., на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението
по чл. 439 ГПК. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК, като неподаването на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК има за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Предвиденият специален способ за защита на длъжника по
реда на чл. 439 ГПК след влизане в сила на заповедта за изпълнение е недопустим
в случай, че се основава на съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила. Преклудират
се възраженията по отношение на фактите съществували до проявлението на
изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й, и
правото да ги въведе в нов процес е изчерпано (т. 17 на ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС и Решение № 129 от 09.01.2015г. по т.д.№ 469/2012г. на І т.о.).
В настоящия
случай ищецът се позовава на изтекла на 14.11.2016 г. погасителна давност по
отношение на процесните задължения, посочвайки това
обстоятелство за новонастъпил факт след приключване
на заповедното производство. Същевременно обаче заявява, че заповедта за
изпълнение му е връчена на 29.03.2017 г. и не е подал възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК.
Видно от
изискания заверен за вярност препис от ч.гр. дело №1204 по описа на Районен
Съд-град Варна за 2012г., ищецът не е подал възражение срещу издадената
заповед.
Следователно,
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 13.04.2017 г., съответно на тази
дата същата се е стабилизирала.
В този смисъл недопустим се явява предявеният
иск по реда чл. 439 ГПК, обоснован на факт (изтичането на давностен
срок на 14.11.2016 г.), настъпил преди влизането в сила на заповедта за
изпълнение. За ищеца – длъжник в заповедното производство е съществувала
възможността да релевира това си оспорване срещу
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, в срока за възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С оглед тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките на
чл. 439 ГПК, доколкото ищцата не се позовава на новонастъпил
факт след влизане в сила за заповедта за изпълнение.
Предвид
изложеното, производството по делото като процесуално недопустимо следва да
бъде прекратено.
С оглед изхода
на правния спор и направеното искане от страна на ответника, на основание
чл.78, ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК
в полза на юридическите лица, ако са били защитавани от юрисконсулт, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.47 от ЗПП.
Съдът, след като взе предвид правната и фактическа сложност на делото, намира,
че следва да определи възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Мотивиран от горното,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 16489/2018 год. по описа на ВРС – ХІ състав, като недопустимо, на
основание чл.130 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Г. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„О.Ф. Б.“
ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** размер
на 100,00 /сто/ лв., представляваща реализирани
от ответното дружество съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните , ведно със съобщението
за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: